Решение по дело №980/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 39
Дата: 14 януари 2020 г.
Съдия: Светла Йорданова Димитрова
Дело: 20194400500980
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. П.  14.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.ски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                                     СВЕТЛА Д.

при секретаря Жени Стойчева като разгледа докладваното от съдията Д. в.гр.д. № 980 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         С решение №1838 от 01.10.2019 г. по гр.д. №707/2019 г. П.ски Районен съд е:

ОСЪДИЛ, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР, ***-П., с ЕИК: ***, адрес: гр.П., ул. „***“ № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Д.И. Д., с ЕГН: **********,***, сумата 2 306.17 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода 01.02.2016 г. – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 01.02.2019 г. до окончателното ѝ заплащане.

ОСЪДИЛ, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***-П., с ЕИК: ***, адрес: гр.П., ул. „***“ № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Д.И. Д., с ЕГН: **********,***, направени по делото разноски в размер на 540.00 лв.

ОСЪДИЛ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***-П., с ЕИК: ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., да заплати по сметка на П.ски Районен съд, разноски в размер на 81.45 лв.

         Недоволен от решението е останал ответникът  ***-П. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и да бъдат присъдени разноските, направени в двете инстанции.

         Препис от въззивната жалба е връчен на 07.11.2019 г. на Д.И. Д. и на 14.11.2019 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

         С определение №1633 от 25.11.2019 г. въззивната жалба е приета за допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането и.

         В о.с.з. на 19.12.2019 г. въззивникът е представил счетоводни записи/изчисления, писмени бележки и списък по чл.80 от ГПК. Процесуалният му представител – юриск. Ф. е пледирала за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение за отхвърляне изцяло на предявените искове, тъй като Д.И. Д. не е доказал, че е положил извънреден труд. Претендират се разноските в двете инстанции.

Процесуалният представител на Б.Г.Ш. – адв. Д.П. е представил писмена защита с подробни аргументи за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно, че през периода от 01.02.2016 г. до 01.02.2019 г. Д.И. Д. е заемал длъжностите „полицай“, „старши полицай“ и „командир на отделение“ в група „ОП“ към РУ-Д.Д. при ***-П., работещ на 12-часови смесени смени.

Не е спорно, че в ***-П. е установено сумирано изчисляване на работното време – за тримесечен период.

В исковата молба се твърди, че през периода от 01.02.2016 г. до 01.02.2019 г. Д.И. Д. е положил общо 2 672 часа нощен труд и за тях е претендирал допълнително заплащане в размер на 2 328.67 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото.

Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“. След преизчисление с този коефициент процесните 2 672 часа стават 3 054.096 часа.

Според ищеца, разликата от 382.096 часа /3 054.096 – 2 672/ се явява извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 6 лв.

Видно от заключението на ВЛ Т.И., положеният нощен труд е 2 512 часа, т.е. със 160 часа по-малко. Часовата ставка, изчислена на база основните работни заплати на ищеца през процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден труд, е 6.42 лв., а не 6 лв. Така за 359.216 часа при часова ставка 6.42 лв. се получават 2 306.17 лв.

В о.с.з. на 03.09.2019 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на иска, съгласно което той да се счита предявен за 2 306.17 лв., които именно са присъдени с обжалваното решение.

П.ски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в действащите през процесния период наредби на министъра на вътрешните работи на норма за коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В обжалваното решение е прието, че това преобразуване на нощния труд в дневен води до отчитането му като извънреден.

П.ски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е квалифицирал спорното материално право неправилно, без при това да е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При това положение погрешната правна квалификация на спора обуславя правилността на решението и налага след неговата отмяна въззивният съд да определи вярната правна квалификация и да разреши спора по същество.

Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба Д.И. Д. не сочи каква е нормата за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е работил извънредно.

Д.И. Д. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е полагал нощен труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че смените са били смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път е възможно съдът да извлече извод за някакво установено за него работно време, респ. за надвишаване на нормата и  за полагане на извънреден труд.

Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен труд и претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение, чиито минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно преизчисление чрез коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд като извънреден и е поискал за него плащане с увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез прилагане на завишена с 50 % часова ставка. П.ски Районен съд безкритично е приел тази квалификация и е уважил иска, присъждайки възнаграждение за извънреден труд.

Според въззивната инстанция обаче, фактите сочат за положен нощен труд, а претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него.  Съдът не е обвързан от посочения от ищеца алгоритъм за изчисляване на това допълнително възнаграждение. Според въззивната инстанция, в случая за часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за часове дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи увеличение, каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди преизчислението /защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се плаща също като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по друг начин – преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база за заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за това нощния труд се превръща в дневен и разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове, която всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ увеличение, за каквото няма основание в закона.

В обжалваното решение П.ски Районен съд е приел, че празнотата в специалната нормативна уредба относно служителите в МВР налага прилагането на общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В потвърждение на този извод, според П.ски Окръжен съд, е нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между 22 ч. и 6 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Част от тази специална закрила е закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при 5-дневна работна седмица нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа. Именно тази нормална продължителност на нощния труд трябва да се ползва при определяне на коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.

Видно от представените във въззивното производство счетоводни записи/изчисления, не е спорен общия брой часове нощен труд за процесния период – 2 512. Не е спорен и резултата от преизчислението с коефициент 1.143 – 2 871.216. Часовата ставка без увеличение с 50 % е 4.28 лв., което означава, че се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 1 537.45 лв., получено чрез умножение на тази часова ставка и разликата от 359.216 часа. Именно за тази сума се явява основателен и доказан предявения иск.

При този изход на спора по същество на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***-П. следва да заплати в полза на П.ски Окръжен съд ДТ в размер на 61.50 лв.

***-П. следва да плати в полза на Д.И. Д. сумата от 313.33 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в първата инстанция. При определяне на тази сума, съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.

Д.И. Д. следва да заплати в полза на ***-П. сумата от 46.91 лв., явяваща се разноски в настоящата инстанция, според уважената част на въззивната жалба. При определяне на тази сума, съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.

Като се компенсират сумата 313.33 лв. и 46.91 лв., ***-П. остава да плати в полза на Д.И. Д. разликата от 266.42 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

  ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №1838 от 01.10.2019 г. по гр.д. №707/2019 г. по описа на П.ски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:

ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от НОСРЗ ***-П., с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.И. Д., с ЕГН: **********,*** сумата от 1 537.45 лв., явяваща се неизплатено допълнително възнаграждение за 2 512 часа нощен труд, положен в периода 01.02.2016 г. до 01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 01.02.2019 г. до окончателното ѝ заплащане, а иска за разликата до претендираните 2 306.17 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***-П., с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ДТ в размер на 61.50 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ***-П., с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.И. Д., с ЕГН: **********,*** сумата от 266.42 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: