Р Е Ш Е
Н И Е
гр. П. 14.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при
секретаря Жени Стойчева като разгледа докладваното от съдията Д. в.гр.д. № 980
по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение №1838 от 01.10.2019 г. по
гр.д. №707/2019 г. П.ски Районен съд е:
ОСЪДИЛ, на основание чл.178, ал.1,
т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР, ***-П., с ЕИК: ***, адрес: гр.П.,
ул. „***“ № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Д.И. Д., с ЕГН: **********,***, сумата 2 306.17 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд,
след превръщане на нощните часове към дневни за периода 01.02.2016 г. – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 01.02.2019 г. до
окончателното ѝ заплащане.
ОСЪДИЛ, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***-П., с
ЕИК: ***, адрес: гр.П., ул. „***“ № 3, представлявано
от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Д.И. Д., с ЕГН: **********,***, направени по делото разноски в размер на 540.00 лв.
ОСЪДИЛ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***-П., с ЕИК: ***, адрес:
гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., да заплати по сметка на П.ски Районен
съд, разноски в размер на 81.45 лв.
Недоволен от решението е останал
ответникът ***-П. и е подал въззивна
жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и да бъдат
присъдени разноските, направени в двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на
07.11.2019 г. на Д.И. Д. и на 14.11.2019 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
С определение №1633 от 25.11.2019 г.
въззивната жалба е приета за допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з.
за разглеждането и.
В о.с.з. на 19.12.2019 г. въззивникът е
представил счетоводни записи/изчисления, писмени бележки и списък по чл.80 от ГПК. Процесуалният му представител – юриск. Ф. е пледирала за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на решение за отхвърляне изцяло на
предявените искове, тъй като Д.И. Д. не е доказал, че е положил извънреден труд. Претендират
се разноските в двете инстанции.
Процесуалният представител на Б.Г.Ш. – адв. Д.П. е представил писмена защита с подробни
аргументи за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Не е спорно, че през периода от 01.02.2016 г. до 01.02.2019 г. Д.И. Д. е заемал
длъжностите „полицай“, „старши полицай“ и „командир на отделение“ в група „ОП“
към РУ-Д.Д. при ***-П., работещ на 12-часови смесени смени.
Не е спорно, че в ***-П. е установено сумирано изчисляване на работното
време – за тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.02.2016 г. до 01.02.2019
г. Д.И. Д. е положил общо 2 672
часа нощен труд и за тях е претендирал допълнително заплащане в размер на 2 328.67
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото.
Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща,
че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при
отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“. След
преизчисление с този коефициент процесните 2 672 часа стават 3 054.096
часа.
Според ищеца, разликата от 382.096 часа /3 054.096 – 2 672/ се явява
извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 6 лв.
Видно от заключението на ВЛ Т.И., положеният нощен труд е 2 512 часа, т.е.
със 160 часа по-малко. Часовата ставка, изчислена на база основните работни заплати на ищеца през
процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден труд, е 6.42 лв., а не 6 лв. Така
за 359.216 часа при часова ставка 6.42 лв. се получават 2 306.17 лв.
В о.с.з. на 03.09.2019 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на
иска, съгласно което той да се счита предявен за 2 306.17 лв., които именно
са присъдени с обжалваното решение.
П.ски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима субсидиарно
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в действащите през
процесния период наредби на министъра на вътрешните работи на норма за
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В обжалваното решение е
прието, че това преобразуване на нощния труд в дневен води до отчитането му
като извънреден.
П.ски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е квалифицирал
спорното материално право неправилно, без при това да е нарушил принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният
от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При това
положение погрешната правна квалификация на спора обуславя правилността на
решението и налага след неговата отмяна въззивният съд да определи вярната
правна квалификация и да разреши спора по същество.
Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба
релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба Д.И. Д. не сочи каква е
нормата за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е
работил извънредно.
Д.И. Д. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е полагал
нощен труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че смените са
били смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път е възможно съдът
да извлече извод за някакво установено за него работно време, респ. за
надвишаване на нормата и за полагане на
извънреден труд.
Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен труд и претендира
допълнително възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите,
определени от Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава
повече от заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение, чиито
минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно преизчисление чрез
коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд
като извънреден и е поискал за него плащане
с увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез
прилагане на завишена с 50 % часова ставка. П.ски Районен съд безкритично е
приел тази квалификация и е уважил иска, присъждайки възнаграждение за
извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче, фактите сочат за положен нощен труд, а
претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него. Съдът не е обвързан от посочения от ищеца
алгоритъм за изчисляване на това допълнително възнаграждение. Според въззивната
инстанция, в случая за часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение
като за часове дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи
увеличение, каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез
коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди
преизчислението /защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се
плаща също като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по друг
начин – преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база за
заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това
се налага, защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има една ставка –
дневната и за това нощния труд се превръща в дневен и разликата между
преизчислените дневни и действителните нощни часове, която всъщност се явява увеличение,
се възмездява чрез прилагане на дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / +
50 %/, ще се получи второ увеличение, за каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение П.ски Районен съд е приел, че празнотата в
специалната нормативна уредба относно служителите в МВР налага прилагането на
общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В потвърждение на този извод,
според П.ски Окръжен съд, е нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която
държавните служители, които полагат труд за времето между 22 ч. и 6 ч., се
ползват със специалната закрила по КТ. Част от тази специална закрила е
закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при 5-дневна работна седмица
нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа. Именно тази
нормална продължителност на нощния труд трябва да се ползва при определяне на
коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.
Видно от представените във въззивното производство счетоводни
записи/изчисления, не е спорен общия брой часове нощен труд за процесния период
– 2 512. Не е спорен и резултата от преизчислението с коефициент 1.143 – 2 871.216.
Часовата ставка без увеличение с 50 % е 4.28 лв., което означава, че се дължи
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 1 537.45 лв., получено чрез умножение на тази часова ставка и
разликата от 359.216 часа. Именно за тази сума се явява основателен и доказан
предявения иск.
При този изход на спора по същество на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***-П.
следва да заплати в полза на П.ски Окръжен съд ДТ в размер на 61.50 лв.
***-П. следва да плати в полза на Д.И. Д. сумата от 313.33 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в първата
инстанция. При определяне на тази сума, съдът е определил на основание чл.78,
ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
Д.И. Д. следва да заплати в полза на ***-П. сумата от 46.91 лв., явяваща се разноски в настоящата инстанция, според
уважената част на въззивната жалба. При определяне на тази сума, съдът е определил
на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
Като се компенсират сумата 313.33 лв. и 46.91 лв., ***-П. остава да плати в
полза на Д.И. Д. разликата от 266.42 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №1838 от 01.10.2019 г. по гр.д. №707/2019 г. по
описа на П.ски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ
следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1, предл.2
от ЗМВР във вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от
НОСРЗ ***-П., с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.И. Д., с
ЕГН: **********,*** сумата
от 1 537.45 лв., явяваща се неизплатено допълнително възнаграждение за 2 512 часа нощен
труд, положен в периода 01.02.2016 г. до
01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на делото – 01.02.2019 г. до окончателното ѝ заплащане, а
иска за разликата до претендираните 2 306.17
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***-П., с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.СКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ДТ в
размер на 61.50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ***-П., с ЕИК: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Д.И. Д., с ЕГН: **********,*** сумата от 266.42 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в двете
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: