Определение по дело №11987/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 11938
Дата: 22 ноември 2022 г.
Съдия: Мария Бойчева
Дело: 20221100511987
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11938
гр. София, 22.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева

Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно частно гражданско
дело № 20221100511987 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 вр. с чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 240034/07.11.2022 г. по описа на
Софийски районен съд, подадена от М. Н. С., действащ лично и със
съгласието на своята майка Б. Е. М., чрез адв. Т. Я. – С., срещу Определение
№ 28228/24.10.2022 г. по гр.д. № 51686/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 158 състав, с което е върната молба вх. № 199063/26.09.2022 г., подадена
от същия М. Н. С., действащ лично и със съгласието на своята майка Б. Е. М.,
с искане да бъде вписан отказа на молителя от наследството, останало от
неговия дядо Р.Д. С. по право на заместване на починалия му преди него баща
на молителя Н.Р. С., и е прекратено производството по делото.

Софийски градски съд, след като обсъди обжалвания съдебен акт и
изтъкнатите в частната жалба доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна, срещу акт, подлежащи на
обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 51686/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 158 състав, е образувано въз основа на молба М. Н. С., действащ лично и
със съгласието на своята майка Б. Е. М., с която е поискано да бъде вписан
отказ на същия от наследството, останало от Р.Д. С., бивш жител на гр.
София, починал на 19.07.2020 г.
С оглед дадените от районния съд указания, с молба с вх. №
22010/18.10.2022 г. молителят е уточнил, че има правен интерес от
1
извършване на отказа от наследството, останало от неговия дядо Р.Д. С..
Уточнено е, че в наследството на последния няма каквито и да било права, а
съществуват единствено задължения, за които е образувано изпълнително
дело № 20217910400110 по описа на ЧСИ Татяна Водиченска - Никитова.
Посочено е, че от съобщение с изх. № 6912/10.08.2022 г. по изпълнителното
дело е видно, че са депозирани молби от останалите наследници, с които са
приложени техните откази от наследството и актуалният размер на
задължението на молителя е 2 004,55 лева, което се претендирало вече изцяло
от М. Н. С..
С обжалваното определение районният съд е върнал молбата и е
прекратил производството по делото, като е приел, че искането е недопустимо
поради липса на правен интерес, доколкото по отношение на приемането на
наследството ненавършилите пълнолетие са защитени от нормата на чл. 61 от
ЗН, която предвижда, че те могат да приемат наследството само по опис,
което ограничава отговорността им до размера на приетото наследство.

При така установеното настоящият състав намира от правна страна
следното:
Основният въпрос в случая е дали е допустим отказ от наследство,
заявен от ненавършило пълнолетие лице към датата на подаване на
заявлението.
Съгласно чл. 48 и сл. от ЗН, наследството се придобива с приемането
му, като приемането може да стане с писмено заявление до районния съд, в
района на който е открито наследството, както и с извършването от
наследника на действие, което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството или когато укрие наследствено имущество. Предвидено
е, че наследникът може да се откаже от наследство, като това се извършва с
писмено заявление до районния съд, в района на който е открито
наследството.
Отказът от наследство представлява по своята правна същност отказ от
правото да се придобие наследството като съвкупност от права и задължения,
останало от конкретния наследодател. Отказът от наследство не може да бъде
извършен под условие, за срок или за част от наследството, по аргумент от
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗН. Когато се касае до правата на
непълнолетни лица, законодателят е предвидил нарочна защита в
императивната разпоредба на чл. 130, ал. 4 СК, съгласно която отказът от
права, извършен от ненавършило пълнолетие лице, е нищожен. С оглед духа
на закона, насочен към защита на ненавършилите пълнолетие лица, отказът
от наследство се включва в понятието “отказ от права” по смисъла на чл. 130,
ал. 4 от СК (в този смисъл Определение № 160/05.10.2020 г. по ч.г.р.д №
2612/2020 г. по описа на ВКС, Г.К., II Г.О.).
В Закона за наследството също е въведена защита на интересите на
ненавършилите пълнолетие лица, като разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН
предвижда, че те приемат наследството само по опис. По този начин те
приемат наследствените права и задължения, като отговорността на приелия
наследството се ограничава единствено и само до размера на наследствените
права. Правата на ненавършилото пълнолетие лице не са застрашени с
приемане на наследството по опис, а е в интерес на приелия наследството.
Поради това правилни са изводите на районния съд за липса на правен
2
интерес за ненавършилия пълнолетие наследник от подадената молба и
същата се явява недопустима.
Доводите на частния жалбоподател, че в случая правният интерес
произтичал от липсата на активи и наличието на задължения в наследството,
не могат да бъдат споделени. Защитата на ненавършилия пълнолетие
наследник не може да бъде постигната, ако във всеки конкретен случай се
прави анализ на съдържанието на правата и задълженията, включени в
наследствената маса, още повече че има вероятност данните за обема на
наследствената маса да са непълни (например, поради незнание за определен
актив, неговата действителна стойност, др.). Защитата на ненавършилия
пълнолетие наследник не почива на съотношението между правата и
задълженията в наследството, а е принципна чрез забрана за отказ от
наследство съгласно чл. 130, ал. 4 от СК и задължително приемане на
наследството по опис съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН.
Доводите в частната жалба, че името на частния жалбоподател щяло да
бъде видно в регистъра на длъжниците по образуваните изпълнителни дела,
са ирелевантни касателно допустимостта на производството по чл. 52 от ЗН.
По изложените съображения настоящият състав намира, че частната
жалба е неоснователна, а обжалваното определение на районния съд следва
да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 28228/24.10.2022 г. по гр.д. №
51686/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, с което е
върната молба вх. № 199063/26.09.2022 г., подадена от М. Н. С., действащ
лично и със съгласието на своята майка Б. Е. М., с искане да бъде вписан
отказ на молителя от наследството, останало от неговия дядо Р.Д. С. по право
на заместване на починалия му преди него баща на молителя Н.Р. С., и е
прекратено производството по гр.д. № 51686/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 158 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3