Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 199 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът „БДЖ – Товарни превози” ЕООД е
предявил срещу ответника Д.А.А. установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 КТ, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3581 лв.,
представляваща разходи за обучение за курс за придобиване на професионална
квалификация „помощник локомотивен машинист”, дължими по Договор за повишаване
на квалификация от 30.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 463 от
27.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
934/2018 г. по описа на РС Свиленград.
Ищецът твърди, че между страните на 30.10.2017 г. бил
сключен Договор за повишаване на квалификация за придобиване на професионална
квалификация „помощник локомотивен машинист”, като таксата за обучението за
курса и издръжката на обучаемия били за сметка на ищцовото дружество. В т. 14
от същия този договор било уговорено, че ако обучаемият по своя вина или поради
слаб успех изобщо не завърши обучението, следва да възстанови изцяло
направените разходи за това. Поддържа, че за обучението на ответника извършил
разходи на обща стойност 2984,21 лв. без ДДС, от които 2107,10 лв. – платена
издръжка, 640 лв. – учебна такса, 47,55 лв. – сума обучаващ и 189,56 лв. – за
жп карта за пътуване. След прибавяне на ДДС дължимата сума възлизала на 3581,05
лв. Посочено е, че съгласно съставен протокол от 22.06.2018 г. ответникът не се
явил на изпита по теория, поради което не бил допуснат до изпита по практика.
Тъй като ответникът не завършил курса на обучение, следвало да възстанови на
ищеца направените разходи. Поради това подал заявление в РС Свиленград за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за исковата сума, въз основа
на което било образувано ч. гр. д. № 934/2018 г. Съдът уважил в цялост
заявлението, но след като длъжникът в срока по чл. 414 ГПК подал възражение, за
него бил налице правен интерес да предяви установителен иск за вземането си. По
тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Д.А.А., в който излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че на 30.10.2017 г. сключил
с ищеца договор за повишаване на квалификация, като по силата на този договор
ищецът следвало да заплати дължимата такса за обучението в размер на 640 лв.,
месечна издръжка в размер на 460 лв., както и да му осигури документ за
безплатно пътуване в железопътната мрежа на РБългария. Възразява, че нямал вина
за незавършване на курса. Твърди, че преминал курса на обучение, но не бил
уведомен от ищеца кога следвало да се яви на изпитите. Също така оспорва
претендираните суми по размер. Поддържа, че сумите, които ищецът твърдял, че е
заплатил, били с включен ДДС, като сега отново претендирал заплащането на ДДС
върху тях. Също сочи, че липсвали доказателства ищецът да е заплатил сумите,
възстановяването на които иска. Възразява, че ищецът не бил изправна страна по
договора, тъй като бил обучаван не само по време на дневните дежурства на
обучаващите лица. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 934/2018 г. по
описа на РС Свиленград се установява, че е издадена Заповед № 463/27.12.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 3581 лв., представляваща разходи
по обучение, дължими по Договор за повишаване на квалификация (преквалификация)
за придобиване на професионална квалификация „Помощник локомотивен машинист на
електрически локомотив с право да извършва проба на автоматични влакови
спирачки”, сключен на 30.10.2017 г., и 92,70 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 19.09.2018 г. – 20.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2018 г.,
до окончателното ѝ погасяване, както и разноски по делото, включващи
73,47 лв. – за държавна такса, и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на претендираната главница в предвидения
едномесечен срок.
От Договор за повишаване на квалификация
(преквалификация) се изяснява, че на 30.10.2017 г. страните са постигнали
съгласие ответникът в качеството на обучаем да бъде включен в курс за
придобиване на професионална квалификация „Помощник локомотивен машинист на
електрически локомотиви с право да извършва проба на автоматични влакови
спирачки”, по одобрен план и график на учебните занятия, с продължителност на
обучението по теория от 30.10.2017 г. до 29.12.2017 г. и производствена
практика от 02.01.2018 г. – 240 часа като „Помощник-машинист на електрически
локомотиви” и 16 часа като „Ревизор вагони”. Изрично е посочено, че курсът
завършва с квалификационни изпити и изпити за правоспособност по теория и
практика след приключване на производствения стаж. Съгласно чл. 3, 4 и 5 от
същия този договор ищецът се е задължил да заплати такса за обучението в размер
на 640 лв. с ДДС, да осигурява месечна издръжка на обучаемия в размер на 460
лв., а също така и документ за безплатно пътуване по железопътната мрежа на
Република България. В чл. 14 е уговорено, че ако обучаемият по своя вина или
поради слаб успех изобщо не завърши обучението, включително и на една
поправителна сесия, той възстановява изцяло направените разходи за това
(стойност на курса, изплатено възнаграждение, разходи за допълнителни
възнаграждения на обучаващото го лице и др.) с начислен ДДС.
В случая страните не спорят, а и от приложения дневник
за производствена практика (стаж) се установява, че ответникът е посещавал
курса на обучение. Със Заповед № 12-00-1182/12.06.2018 г. на директора на ПТП
Пловдив са определени датите за провеждане изпитите по теория – 15.06. и
18.06.2018 г., и изпитите по практика – 19.06. и 20.06.2018 г. В същата заповед
е включен и поименен списък на лицата, които следва да се явят на изпитите,
сред които и ответникът. От Протокол № 183/22.06.2018 г. се установява, че
ответникът не се е явил на проведения изпит по теория, поради което не е
допуснат до изпита по практика.
С уведомление от 13.09.2018 г., получено лично от
ответника, е поканен от ищеца да подаде заявление за явяване на поправителни
изпити по теория и практика. Указано му е, че ако не завърши обучението, следва
да възстанови на ищеца направените разходи за това, които възлизат на 3581,05
лв. с ДДС.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че ищецът е заплатил към „Холдинг БДЖ” ЕАД – ЦПО такса за обучение в
размер на 668 лв. без ДДС, за което била издадена фактура №
**********/29.06.2018 г. Според вещото лице съгласно сключения между страните
договор била уговорена учебна такса в размер на 640 лв., от което следвало, че
данъчната основа била в размер на 533,33 лв. При извършена справка в
счетоводството на ищеца вещото лице констатирало, че ищецът бил заплатил на
ответника издръжка за обучението му в общ размер на 2107,10 лв., като в тази
сума не бил включен ДДС. При проверка на фишовете на обучаващия експертът
установил, че сумата за платени разходи възлизала на 26,72 лв. без ДДС. Стойността
на жп картите била фактурирана за плащане от „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД,
като единичната цена на карта към ПТП Пловдив с ДДС била в размер на 32,50 лв.
Периодът бил 7-месечен, като при изчисление се получавала сумата от 189,56 лв.
без ДДС или 227,47 лв. с ДДС. В обобщение на всичко изложено, вещото лице е
посочило, че направените разходи от ищцовото дружество са, както следва:
- разходи за учебна такса – 533,33 лв. без ДДС и 640
лв. с ДДС;
- разходи за издръжка – 2107,10 лв. без ДДС и 2528,52
с ДДС;
- разходи за обучаващия – 26,72 лв. без ДДС и 32,06 с
ДДС;
- разходи за жп карта – 186,56 лв. без ДДС и 227,47
лв. с ДДС.
Данъчната основа на задължението възлизала на 2856,71
лв., а общата сума с начислен ДДС била в размер на 3428,05 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
По силата на валидно сключения между страните договор
за придобиване на квалификация ищецът се е задължил да поеме разходите за
обучение на ответника, а ответникът – да завърши обучението. Както беше
посочено по-горе, в чл. 1 от договора изрично е предвидено, че курсът завършва
с полагането на квалификационни изпити и изпити за правоспособност по теория и
практика. В разглеждания случай от събраните доказателства се изяснява, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е осигурил възможност
ответникът да посещава предвидените занятия по теория и практика и е заплатил поетите
съгласно чл. 3-5 от договора разходи. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че ищецът е неизправна страна по
договора, тъй като бил обучаван извън дневните дежурства. Това неизпълнение се
явява несъществено, доколкото не е повлияло по никакъв начин на крайната цел на
договора, а именно провеждане обучение на ответника съгласно заложените в
учебната програма предмети. От своя страна, ответникът не е изпълнил
договорното му задължение да завърши курса на обучение, като положи изпитите по
теория и практика. Последният не се е явил на финалните изпити, проведени в
периода 15-20.06.2018 г. Поради това съдът намира, че е налице виновно
неизпълнение на задължението на ответника да завърши организираното обучение.
Несъстоятелно е и възражението на ответника, че не се е явил на изпитите, тъй
като не бил уведомен от ищеца за времето на провеждането им. В тази насока
съдът намира за необходимо да изясни, че договорът не вменява задължение за
ищеца да уведомява курсистите за времето на провеждане на финалните изпити.
Напротив, договорът възлага в тежест на обучаемия да завърши обучението, като
от това следва, че последният следва да положи необходимите усилия за това –
вкл. да следи за датите на учебните занятия и провежданите изпити. Тук е
мястото да се изясни, че договорът предвижда разходите за обучение да се
възстановяват, ако ответникът не завърши обучението и на поправителна сесия.
Видно от приложеното уведомление, получено лично от ответника на 19.09.2018 г.,
ищецът е положил усилия да му разясни, че тъй като не се е явил на теоретичните
и практически изпити, следва да подаде заявление за явяване на поправителни
изпити. По делото няма спор, че ответникът не се е явявал на поправителна
сесия. Предвид всичко изложено, съдът намира, че той не е положил дължимата
грижа да завърши обучението за придобиване на квалификация, поради което на
основание чл. 14 от договора следва да възстанови на ищеца направените от него
разходи.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
234, ал. 3, т. 2 КТ и чл. 235 КТ се изяснява, че с договора за повишаване на
квалификацията или за преквалификация, сключен между работодател и лице, което
се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението, може да
се урежда отговорността при незавършване на обучението.
Следователно този въпрос е
предоставен на договорната свобода на страните, поради което във всеки
конкретен случай договорът следва да се тълкува по правилото на чл. 20 ЗЗД,
като се търси действителната воля на страните и клаузите се схващат в смисъла,
който най-пълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. В настоящата хипотеза ясно е посочено, че при незавършване
на обучението ответникът следва да възстанови изцяло направените разходи за това (стойност на курса,
изплатено възнаграждение, разходи за допълнителни възнаграждения на обучаващото
го лице и др.). От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че сторените от ищеца разходи за обучение, включващи заплатена учебна такса,
издръжка на обучаемия, възнаграждение на обучаващия и стойността на жп карта,
са в общ размер на 2856,71 лв. без ДДС. При извършената проверка в
счетоводството на ищеца вещото лице е констатирало, че ищецът дължи ДДС към
доставчиците на услуги „Холдинг БДЖ” ЕАД – ЦПО и „БДЖ Пътнически превози” ЕООД
досежно разходите за учебна такса и жп карта. Съдът намира, че в случая се
касае за облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС, доколкото ищецът
е платил стойността на извършени услуги съобразно дефиницията на чл. 9, ал. 1 ЗДДС от данъчно задължени лица. Поради това настоящият съдебен състав намира,
че ответникът следва да заплати на ищеца реално извършените разходи за учебна такса
в размер на 640 лв. с ДДС и за жп карта в размер на 227,47 лв. с ДДС. Правилно
вещото лице е приело, че за учебна такса ищецът дължи сумата от 640 лв. с ДДС,
тъй като в чл. 3 от договора ищецът е поел задължение да заплати именно тази
сума. По отношение разходите, платени на обучаващия, и тези за издръжка на
ответника, съдът намира, че те не представляват облагаеми доставки по смисъла
на чл. 12, ал. 1 ЗДДС, като в случая е ирелевантно обстоятелството, че
ответникът съгласно чл. 14 от договора се е задължил да върне разходите с ДДС. Разпоредбите
на данъчното законодателство са императивни, като ДДС се дължи единствено, ако
са налице предпоставките на закона, но не и в случаите, когато страната
погрешно е преценила, че следва да издаде данъчна фактура за определено
задължение и да внесе ДДС върху него. В съобразителната част на заключението
вещото лице е посочило, че при извършена проверка на фишовете на обучаващия е
констатирало, че дължимата сума към него е в размер на 26,72 лв. Очевидно, че
същата е заплатена като допълнително трудово възнаграждение, върху което е
недопустимо да се начислява ДДС – арг. чл. 3, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Съгласно
даденото в чл. 8 ЗДДС легално определение на понятието за целите на облагането
с ДДС „услуга” представлява всичко, което има стойност и е различно от стока,
от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно
средство, т. е. услугата е всяко действие или поемането на задължение за
неизвършване на действие, имащо оценима в пари стойност. Поради съдът намира,
че участието на ответника в обучението не би могло да бъде квалифицирано като извършена
от негова страна услуга по чл. 8 ЗДДС, за да се дължи върху него ДДС. Друг е
въпросът, че последният не би могъл да бъде определен като данъчно задължено
лице, осъществяващо независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, което следва да начисли ДДС върху
полученото плащане. В разглежданата хипотеза ищецът е издал фактура №
**********/29.11.2018 г. с получател ответника Д.А.А. за дължимите разходи за
обучение в размер на 2984,21 лв., като върху тази данъчна основа е начислено
ДДС в размер на 596,84 лв. Поради това съдът намира за необходимо да разясни,
че поетото от ответника в чл. 14 от договора задължение за възстановяване на направени
разходи има неустоечен характер. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС
регламентира, че в данъчната основа за облагане с ДДС не се включват
неустойките и лихвите с обезщетителен характер (така Решение № 10379/09.07.2013 г. по адм. д. № 1674/2013 г. на ВАС).
Такъв характер имат тези лихви и неустойки,
които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане,
вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна. Поради това съдът
приема, че обезщетителна функция има и задължението за възстановяване на
направените от ищеца разходи, тъй като за последния са настъпили вреди от
неизпълнението на задължението на ответника да завърши курса на обучение.
Неустойката задължава длъжника да я заплати и обезщетява кредитора, като именно
поради тази причина и законодателят в чл. 26, ал. 2 ЗДДС регламентира, че
неустойката с обезщетителен характер не се включва в данъчната основа за
облагане с ДДС, тъй като при нея няма две насрещни престации, както при
сделките със страни получател и доставчик. Неустойката не представлява
доставка, а е паричен поток и е форма за обезщетяване на вреди и затова е извън
облагаемия обхват на ЗДДС. Аргумент в подкрепа на всичко изложено е и разпоредбата
на чл. 84 ППЗДДС, съгласно която за неустойките и лихвите с обезщетителен
характер не се издава данъчен документ, от което следва, че не трябва да се
начислява ДДС. Предвид гореизложеното, в
тежест на ответника не може да бъде възложено да заплаща недължимо начислени от
ищеца данъци. Уговорката за връщане на заплатената издръжка и възнаграждение за
обучаващия заедно с платения от ищеца ДДС противоречи на императивните
разпоредби на ЗДДС, поради което на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД се явява
нищожна. Ето защо, съдът намира, че ответникът дължи да върне на ищеца
единствено реално направените разходи, а именно: 640 лв. – учебна такса,
2107,10 лв. – издръжка за обучението, 26,72 лв. – разходи за обучаващия, и 227,47
лв. – стойността на жп картата, или общо 3001,29 лв.
Предвид горното, следва да бъде поставено решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 3001,29 лв., представляваща разходи за обучение за курс за
придобиване на професионална квалификация „помощник локомотивен машинист”,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 20.12.2018 г., като до пълния предявен размер от 3581 лв. – искът
се отхвърли като неоснователен и недоказан. Законна лихва се дължи от датата на
подаване на заявлението, тъй като депозираната по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искова молба се смята предявена от този момент.
По разноските:
Съобразно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното производство,
следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив. В заповедното производство на ищеца са
присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 73,47 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковото производство ищецът
е направил разноски за държавна такса в размер на 71,62 лв. и депозит за вещо
лице в размер на 200 лв., като е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата
за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1 ЗПП предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в исковото – от
100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия,
съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв. за
заповедното и 150 лв. за исковото производство. Доколкото настоящият иск не е
предявен за цялата сума, предмет на заповедното производство, на ищеца следва
да се присъдят разноски съобразно уважената част, които възлизат на 100,87 лв.
– арг. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 4 ГПК. С оглед уважената част от иска сторените
от ищеца разноски в исковото производство възлизат на 353,37 лв. Съобразно
отхвърлената част от иска разноските на ответника са в общ размер на 79,32 лв.
От това следва, че по компенсация на ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство на стойност 274,05 лв., както и направените разноски в
заповедното производство в размер на 100,87 лв.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 КТ, вр. чл. 234, ал.
3, т. 2 КТ по отношение на Д.А.А., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на
„БДЖ – Товарни превози” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 3001,29 лв., представляваща разходи по обучение,
дължими по Договор за повишаване на квалификация (преквалификация) за
придобиване на професионална квалификация „Помощник локомотивен машинист на
електрически локомотиви с право да извършва проба на автоматични влакови
спирачки”, сключен на 30.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2018 г., до окончателното
погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 3001,29 лв. до пълния предявен размер от 3581
лв., за която сума е издадена Заповед № 463 от 27.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 934/2018 г. по описа на РС
Свиленград.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на „БДЖ – Товарни превози” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 100,87 лв., представляваща
разноски в заповедното производство, и сумата от 274,05 лв. – разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: