№ 165
гр. Севлиево, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100277 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по чл.150 от СК.
В исковата молба ищецът твърди, че с Решение по гр.д. № 129/2020 г. по описа
на Районен съд Севлиево, ответникът бил осъден да заплаща на малолетното си дете Д.
Ю.ов Ю., чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер
на 180 лв. В исковата молба се посочва, че от постановяване на този размер до сега
нуждите на детето значително са се увеличили и размерът е явно недостатъчен за
посрещане на битовите му потребности от храна, облекло, учебни пособия, спорт, мед.
Лечение, отопление и др. Сочи се, че майката на детето има още едно дете на 2 г., за
което се грижи, а ответникът е трудоспособен и няма други деца. Искането към съда е
да бъде увеличена издръжката със 140 лв. и да бъде осъдена ответникът да заплаща
месечна издръжка в размер на 320 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендират се
разноски.
Ответникът – Ю. Ю. Ю. в законоустановения срок не е представил писмен
отговор. В съдебно заседание признава основателността на претенцията за увеличение
на издръжката до размер от 250 лв., оспорва иска до размера от 320 лв.
По делото се събраха писмени доказателства, от съвкупната преценка на които,
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното по делото гр.д. № 129 по описа на РС – Севлиево за 2020 г. се
установява, че с Решение № 82 от 02.06.2020 г. постановено по, че ответникът е бил
1
осъден да заплаща на малолетното си дете издръжка в размер на 180 лв. на месец.
Изминали са около четири години от предишното определяне на размера на
издръжката. Това е един немалък период от време, през който е настъпила промяна във
възрастта на детето /съответно неговите нужди/ и жизнения стандарт на живота, която
е трайна и обуславя основателността на предявения иск за увеличение на издръжката.
Това се отразява и в размера на минималната работна заплата, която през 2020 г. / при
тогавашното определяне на размера на издръжката / е била 610.00 лв., а от началото на
2024 г. е 933.00 лв. т.е. дължимият минимум на издръжката с оглед разпоредбата на
чл.142, ал.2 от СК е 233,25 лв. Това обстоятелство само по себе си води до извода, че е
необходимо увеличение на издръжката. В случая съдът следва да вземе предвид и
обстоятелството, че издръжката се определя и за един бъдещ период от време.
Не всяко изменило се обстоятелство дава основание за изменяване на
присъдената издръжка, а само тези обстоятелства които имат съществен и траен
характер /в този смисъл т.19 от ППВС № 5/ 1970г./. Налице е трайно съществено
изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/70 г. Настъпили са
промени в обстоятелствата при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези
изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи
обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (В този смисъл Р.№ 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС).
Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период
от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед особеностите
на възрастта му, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на
децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези
потребности. Към настоящия момент детето е на 13 години и посещава училище и за
задоволяване нуждите му за храна, дрехи, уроци, учебни пособия, лекарства и други
нужди, касаещи и духовни потребности и интереси, родителите следва да му осигурят
издръжка в достатъчен размер. На ненавършилите пълнолетие деца, родителят дължи
издръжка безусловно, независимо дали са трудоспособни или могат да се издържат от
имуществото си (за разлика от издръжката по чл.144 СК).
За да се заплаща обаче по-висок размер издръжка, дължима и от двамата
родители, те трябва да имат възможност за това, каквото е изискването на чл.142, ал.1
от СК и при разпределението й съдът следва да прецени и техните възможности като се
обсъдят представените от страните писмени доказателства с цел да се установи налице
ли е промяна и в това обстоятелство.
По делото е изискана справка за доходите на ответника, от която се установява,
че същият е трудово ангажиран, а средномесечното му трудово възнаграждение за
последните 12 м. е в размер на 1788 лв.
Видно от приложената справка майката не получава доходи от трудово
2
възнаграждение.
Предвид установеното изменение в потребностите на детето с оглед неговата
възраст, специфичните потребности, образователните нужди на детето, приходът и
разходите на майката, при която живее детето и на която са предоставени родителските
права, както и обстоятелството, че не беше установено ответникът да има задължения
за издръжка към трети лица, настоящият съдебен състав, счита че месечната издръжка,
платима от ответника следва да бъде определена на 320 лева месечно. Следва да се
посочи, че дори след изплащане на издръжката ответникът да среща материални
затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето, за изграждането на
което като личност двамата му родители имат не само правно, но и нравствено
задължение. Отделно от това по делото няма данни ответникът да има други
алиментни задължения.
С оглед обстоятелството, че непълнолетното дете е на навършени тринадесет
години, съдът приема, че за издръжката му, съобразена с индивидуалните личностни и
възрастови особености, месечно са необходими средства в размер на 600,00 лева.
С оглед възприетия по-горе размер на нужната за детето издръжка и тъй като
майката полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето,
съдът счита, че ответника следва да поеме съразмерна част от общо определената
издръжка, а именно 320.00 лв., или увеличение със 140.00 лв., което увеличение е
съобразено с изминалия период от време от първоначално определената издръжка, с
нарасналите нужди на детето за храна, облекло, учебни пособия и др., и с настъпилата
инфлация.
Издръжката ще се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска – 29.02.2024 г., до изменение или отпадане основанията за изплащането й. В този
смисъл искът е основателен и доказан в пълния предявен размер. Останалата част от
издръжката ще се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието
на детето.
Относно разноските
На основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК във вр.
чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Севлиево
държавна такса в размер на 201, 60 лева.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сторените
по делото разноски. С представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че ищцата е извършила разноски в размер на 500.00 лв. за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
3
изпълнение на решението.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена в Решение № 82 от 02.06.2020 г.
постановено по гр.д. № 129/2020 г. по описа на РС - Севлиево, като я УВЕЛИЧАВА,
както следва:
ОСЪЖДА Ю. Ю. Ю. ЕГН **********, от *********** да заплаща на
малолетното си дете Д. Ю.ОВ Ю. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Х. Л. С. ЕГН **********, от ***********, ежемесечна издръжка със
140 лева /сто и четиридесет лева/ повече, или общо по 320 лева /триста и двадесет
лева/, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, считано от 29.02.2024 г.
до изменение или отпадане основанията за изплащането й, на осн. чл. 150 СК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ю. Ю. Ю. ЕГН ********** , да
заплати на Д. Ю.ОВ Ю. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Х. Л. С. ЕГН **********, сумата в размер на 500 лева – представляваща сторени
разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ю. Ю. Ю. ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд Севлиево държавна такса върху увеличението на
издръжката в размер на 201,60 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от постановяването му на 10.05.2024 г., за което страните са
уведомени в о.с.з.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4