№ 372
гр. Русе, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20224500100642 по описа за 2022 година
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ.
Ищецът П. В. Й. твърди, че на 03.07.2022 г. около 13.30 ч., в гр. Русе
настъпил пътен инцидент, с участието на л.а. марка „Ауди", модел „А8" с рег.
№ ***, управляван от В. Ц. Д. с ЕГН **********. Същият се движил по бул.
„Христо Ботев" с посока на движение от гр. Разград към центъра на гр. Русе,
при движението си загубил контрол върху автомобила и самокатастрофирал,
отклонявайки се вдясно по посоката си на движение, преминавайки през
тревна площ, тавани на гаражи и падайки в тревна площ пред блок 101 в кв.
„Чародейка". При гореописаното ПТП постарадал в качеството си на пътник
в л.а. марка „Ауди", модел „А8" с рег. № ***. За ПТП бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №492/149, в който били
описани обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента. По
случая било образувано ДП № 217/2022 г. Вина за настъпилото произшествие
имал водачът на л.а. марка „Ауди“, модел „А8" с рег. № ***, който не
съобразил поведението си на пътя и по тозн начин грубо нарушил конкретни
разпоредби- чл. 5, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Пострадал при инцидента и
с цел да получи своевременна медицинска помощ бил откаран в УМБАЛ
„Канев" АД- гр.Русе, където бил хоспитализиран с оплаквания за загуба на
1
съзнание и силни болки в гръбнака. След проведени изследвания му била
поставена диагноза: Фрактура на гръбначен прешлен Л1; Фрактура на
акромион двустранно и контузио артикулацио аумеро скапуларис синистра;
Фрактури на първо до девето ребро вдясно параверебрално; Фрактури на
десни странични израстьци на 7-ми до 11-ти торакални прешлени; Суспектни
данни за фрактура на гленоидна фоса вляво. Получените телесни увреждания
наложили провеждането на консервативно лечение и прием на
медикаментозни средства, като след отпадането на необходимостта от
лекарско наблюдение бил изписан, с предписан режим на покой,
медикаментозно лечение и носене на колан лумбостат за шест месеца.
Болките от получените при инцидента травми били особено интензивни през
първите няколко месеца от възстановителния период, който продължавал и
към настоящия момент. Травматичните увреждания в областта на акромиона
причинили трайни затруднения при движенията на десния горен крайник,
съпроводени със силни и остри болки, както и ограничени движения в
същият. В същото време множеството фрактури на ребра вдясно, фрактурите
на 7-ми до 11-ти израстъци на торакални прешлени довели до остри болки в
травмираните области, усилващи се до нетърпимост при всяко едно
помръдване и вдишване, нестихващи дори и при покой. Фрактурата на
гръбначния прешлен, както и на изратъците на гръбначните прешлени го
принудили да спазва постелен режим - на практика не можел да посреща
самостоятелно дори най-елементарните си битови нуждн като ходене,
обличане и тоалет, осланяйки се на помощта на близките си, които били
негова емоционална и физическа подкрепа. Цялата ситуация го накарала да се
чувства непълноценен и в тежест на хората, които се грижат за него. Пътния
инцидент имал и психическите последици- изпитвал страх и уплаха от
случилото се, като споменът за инцидента щал да остане завинаги в
съзнанието му. Към момента на ПТП за л.а. марка „Ауди“, модел „А8“, с рег.
№ *** била налице застраховка „Гражданска отговорност“ при
„3астрахователна компания Лев Инс“ АД, сключена със застрахователна
полица № BG/22/122001474474 със срок от 20.05.2022 г. до 19.05.2023г. На
основание чл.429 от К3 по силата на застрахователния договор,
застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в
договора сума, отговорносrга на застрахования за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Ето защо сезирал ответнното
2
застрахователно дружество с писмена претенция - вх. № 7987/ 03.08.2022г.,
съобразно изискванията на чл. 380 от К3, с искане за определяне и изплащане
на обезщетение съобразно представените доказателства. Липсата на
произнасяне по претенциите му в законоустановения срок пораждал правния
интерес от реализиране на правата по исков ред.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ЗК „Лев Инс“
АД- гр.София да му заплати сумата в размер на 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди под
формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 03.07.2022 г.,
причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „Ауди ",
модел „А8" срег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 04. 11.2022г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира и разноски
за производството.
Ответникът „ЗК Лев инс“ АД- гр.София оспорва основателността на иска
по съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК. Оспорва
механизма на ПТП, както и изключителната вина на водача на автомобила.
Твърди, че пътното платно не било технически изправно към момента на
инцидента- имало дупки и коловози, което било причина за пътния инцидент.
Прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД като
твърди, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан и с това
допринесъл за настъпване на травматичните увреждания. Същият самоволно
напуснал болничното заведениее, с което затруднил лечението и
възстановителения процес. Оспорва претърпените неимуществени вреди и
техния интензитет, както и размера на претенцията с доводи, че не
съответства на принципа на справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД.
Оспорва и претенцията на заплащане на лихва за забава.
Третото лице- помагач на страната на ответника счита предявеният иск
за допустим и частично основателен по съображения, че е настъпил покрит
застрахователен риск по застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като
причина на ПТП е поведението на водача на МПС. Споделя възражението на
ответното дружество за съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Оспорва доводите на ответника, че действията на Община Русе, свързани с
поддържането на процесния пътен участък за причина, респ. допринесли за
настъпване ан ПТП.
3
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства, свидетелските показания и приетите по
делото експертизи се установява, че на 03.07.2022 г. в гр.Русе е настъпило
ПТП, при което П. В. Й. е получител телесни увреждания.
Съгласно КСМАТЕ на 03.07.2022 г., около 12:05 часа, през светлата част
от денонощието, на бул. „Христо Ботев“ в гр. Русе, в посока към центъра на
града се движил л.а. „Ауди А8“ с рег. № ***, управляван от собственика В. Д..
Пътници в автомобила били: на предна дясна седалка – А Й., а на задна
седалка вляво – П. Й.. Когато, автомобилът се е намирал в района на
булеварда в близост до блок 101 в кв. „Чародейка“ (км 9+700 на път I-2) с
около 90 км/ч е напуснал платното за движение вдясно, гледано по посоката
му на движение. Автомобилът изминал косо около 16 метра по банкета,
който бил покрит от дребни утъпкани камъчета (чакъл). След това изминал
около 29,0 метра косо по затревена площ, в края на която автомобилът премил
косо по покривите на гаражи. Покривите на гаражите били на приблизително
едно ниво със затревената площ. Автомобилът напуснал ръба на гаражите с
около 70 км/ч, като изминал до мястото на контакт със земната повърхност
косо по дължина около 15,00 метра, а по височината - около 2,30 метра,
колкото била височината на гаражите. Гаражите са бетонни, монолитни
конструкции, фабрично произведени. Ръба на гаражите, от където паднал
автомобила, бил фабрично изграден във вид на „козирка“, която била
повдигната от нивото на покривите с около 10-12 см. Автомобилът изминал
известно разстояние до мястото, на което бил намерен. Вследствие от
произшествието били причинени увреждания на всички хора, намиращи се в
автомобила, материални щети по автомобила и др. Към момента на ПТП
водачът на автомобила не е употребил алкохол.
Произшествието настъпило през светлата част от денонощието, при
дневна светлина, ясно, слънчево и горещо време и отлична видимост. В
района, където автомобилът напуснал платното за движение, бул. „Христо
Ботев“ прави плавен ляв завой, гледано по посоката на движение на
автомобила и е с малък наклон на спускане. Разделен е на две платна за
движение във всяка посока от затревена разделителна ивица. Платното за
движение в посока към гр. Русе, по което се е движил автомобила, е
4
разделено на две ленти от единична прекъсната линия. Всяка от пътните
ленти е с широчина около 3,90 метра. Вдясно от платното за движение,
банкета е изграден от чакъл, а след него е следвала затревена площ.
Видимостта на водача на автомобила към мястото, където същият е напуснал
платното за движение е над 150 метра. Според данните от огледния протокол,
пътя е изграден от дребнозърнест гладък асфалт, без следи от неравности.
Преди мястото на произшествието, за водача на автомобила има ограничение
на скоростта, въведено с пътен знак В26 с надпис 60, поставен вляво и вдясно
на платното за движение.
Въз основа на анализа на данните по делото и по воденото досъдебно
производство експертът е обосновал извод, че причина за произшествието е
напускането на автомобила вдясно от бул. „Христо Ботев“ и последвалите:
движение по затревената част; преминаване по покривите на гаражи и падане
на автомобила на нивото на земната повърхност пред гаражите. Причината за
пътния инцидент има субективен характер- свързана с възможността на
водача да управлява автомобила по зададена пътна траектория.
В експертизата е посочено, че при огледа на 03.07.2022г. не са
установени препятствия или дупки по платното за движение в района на
произшествието, поради които водачът технически да бъде принуден да
извършва „спасителна маневра“, както и че към настоящият момент също
няма дупки и препятствия по пътя в района на произшествието.
Скоростта на автомобила, с която е напуснал платното за движение била
88,50 км/ч / 24.60 м/сек/.
При ПТП П. В. Й., ЕГН: ********** е получил следните увреждания:
Счупване на напречните израстъци на шест прешлена в гръдно поясния отдел
на гръбначния стълб, счупване на девет ребра вдясно, счупване в областта на
тялото на първи поясен прешлен, охлузвания по главата, шията и крайниците.
Контузия на лява раменна става ,наложила имобилизация с митела. Всяка
група от посочените увреждания:1.Счупването на напречните израстъци на
прешлените, 2. счупването на ребрата вдясно, 3. счупването на първи поясен
прешлен сами по себе си следва да се преценяват по медико-биологичния
признак: трайно затрудняване на движенията на снагата. Последната група:
Охлузванията са причинили болка и страдание. Експертите са дали
заключение, че установените травматични увреждания са в пряка причинно-
5
следствена връзка с ПТП на 03.07.2022г.
След ПТП П. Й. е откаран в лечебно завадение и настанен в отделение по
неврохирургия при УМБАЛ КАНЕВ Русе АД, къдено му е проведено лечение
за периода 03.07.2022 г.- 04.07.2022 г. като същият самоволно е непуснал
отделението и е бил изписан без промяна и без лечение.
По време на престоя му лявата раменна става е имобилизирана с митела.
Поставен е лумбостат. Няма медицинска документация за състоянието на Й.
след изписването, нито за проведена рехабилитация, физиотерапия и др.
В експертизата е посочено, че травмите обективно са причинили болки
на пострадалия, както следва:Счупването на поясния прешлен – обективно
болките са били изразени след травмата, по време на раздвижването, при
физическо натоварване.При счупените ребра и прешлени болки е имало след
травмата, при раздвижване, в рамките на възстановителния период при
движение. По отношение на лявата раменна става- след травмата, по време на
раздвижването в рамките на възстановителния период. Охлузванията са били
с обективно изразени болки след травмата, които са отзвучавали в рамките на
възстановителния период.
Съгласно експертизата са налице трайно затрудняване на движенията на
снагата в рамките на възстановителните периоди, без данни за функционални
увреждания за цял живот.
От документацията няма данни за травматични увреждания получени от
поставен обезопасителен колан. Няма установени травматични увреждания по
предната част на главата, тялото и крайниците, които биха се получили от
удари на тялото на седящ на задната лява седалка пътник от детайли в купето
на автомобила, намиращи се пред него. От вида и топографското
разположение на уврежданията експертите са заклъчили, че травмите могат
да се получат и при правилно поставен предпазен колан.
В експертизата е посочено също, че възстановителния период за
счупването на поясния прешлен е около една година. Възстановителния
период за счупванията на ребрата е един два месеца. Възстановителния
период на счупването на напречните израстъци на прешлените е от три до
шест месеца. Възстановителния период на травмата на лявото рамо е около
двадесет-двадесет и пет денонощия. Възстановителния период на
6
охлузванията е около две седмици. По отношение на счупения поясен
прешлен възстановителния период не е завършил. По отношение на
останалите увреждания няма данни за функционални нарушения извън
рамките на възстановителните периоди.
Според данните в материалите по делото, в момента на произшествието
П. Й. се е намирал на задна седалка зад водача. Както в огледния протокол на
произшествието, така и в протокола за оглед на веществените доказателства
не е установено състоянието на колана на задната седалка зад водача. Не са
установени следи на мястото, на което се е намирал П. Й., поради което не
може да се установи дали П. Й. е бил с поставен предпазен колан в момента
на произшествието.
С показанията на св.Г Х.а се установява, че същата от четири години
живее на семейни начала с П. В. Й.. През лятото на 2022 г., ищецът й се
обадил по телефона и обяснил, че е катострофирал. Говорел заваляно, не
помнел нищо и казал да отиде в болницата, защото той бил в спешно
отделение, където го преглеждали. При посещението си в болничното
заведение свидетелката сочи, че ищецът бил неподвижен, в лошо състояние.
След прегледа в спешно отделение бил настатен в отделение по
Неврохирургия и го поставили на системи. Обяснили, че трябва да остане там,
защото бил със счупени прешлени и ребра. Той останал една вечер там, а след
това решил, че не са го лекували, че изпитвал силни болки и искал да се
прибере в къщи, тъй като не му обръщали внимание. По негово желание го
изписали и го прибрали в дома им, въпреки че състоянието му било много
тежко. Лично тя го гледала за период не по-малко от два месеца, защото той
лежал. За период от две седмици не можел да ходи по голяма нужда, което
наложило ползватнето на медикаменти. Помагала му, когато трябвало да
отиде до тоалетната, до банята, къпела го в седнало положение, защото той не
можел да стои прав. Свидетелката уточнявау че ищецът не лежал, а бил в
полуседнало състояние, тъй като го болял гърба, оплаквал се, имал силни
болки и приемал болкоуспокояващи, защото без тях не можел да спи. Ищецът
отхрачвал и уринирал кръв. Това състояние било в рамките на два месеца.
Правел гимнастика, за да може да проходи, но и до момента имал болки в
гърба. Свидетелката установява още, че ищецът не работел, бил спортист –
боксьор, но заради травмата сега не му позволявли да тренира. През този
7
двумусечен период се грижила за него, настоявала да отиде на преглед зариди
силните болки, за да се консултира със специалист, но той отказвал с
аргумента, че не го лекуват, обяснявал, че му слагали само глюкоза. И в
момента имал изкривяване, прешленът не бил зараснал правилно, на гърба
всичко му било подуто. Продължавал да изпитва болки в гърба и затова не
трябвало да го натоварва, не можел да стои седнал, винаги да се облягал,
защото има болки в гърба. До момента продължавал да не работи, но не
ползвал болнични. Към момента на инцидента работел като строител. Ищецът
споделял, има често главоболие. Станал по-нервен. Изпитвал страх, когато
трябвало да пътува с автомобил.
Свидетелката сочи също, че в деня на инцидента ищецът останал в
болницата. На другата сутрин го посетила и той споделил, че не го лекували,
слагали му само глюкоза и че много го боляло. Говорила с лекаря, който й
обяснил, че състоянието му е много тежко, че трябвало да остане на лечение в
болницата, както и че той си внушава, че не го лекуват. Ищецът настоявал да
се прибере като лекарите казали, че го пускат на негова отговорност,
обяснили му, че не е добре и че трябва да остане на лечение в болницата,
както и че ако се почувства зле, независимо, че напуска болницата, можел пак
да се върне, но той не се върнал.
Св. Х.а установява също, че за катастрофата ищецът не помнил какво
точно се слечило, тъй като след първия удар припаднал. От него и от брат му
разбрала, че пътували от „Джъмбо“ към гр. Русе. В., който е управлявал
автомобила, ги качил, за да им покаже как върви колата, натискал газта, а те
го подканили да намали. Водачът им казал „Спокойно момчета, не се
страхувайте, аз мога да карам“. Разбрала, че е развил скорост до около 200
км/ч. Като на завоя загубил управление и илезли от пътя.
Съдът цени показанията на свидетелката през призмата на чл.272 от ГПК
и ги кредитира, тъй като същите са последователни, логични и кореспондират
на останалите доказателства по делото.
С приетата по делото съдебно- техническа експертиза на ВЛ Н. се
установява, че техническите изисквания за изграждането на строителен обект
обхващат проектирането и строителството на обекта. След направено
измерване е установено, че проектните елементи на бул. „Христо Ботев" в гр.
Русе в ситуация, надлъжен и напречен профил отговарят на техническите
8
норми, които са указани в Наредба № PД-02-20-2 or 20.12.2017 г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии. Последното асфалтиране на булеварда е
извършено през 2008 г., след което поддръжката на процесния учасгък бил
задължение на Община Русе. Експертът сочи, че Областно пътно управление
Русе няма сертификати и лабораторни изследвания, от които да се установи
какъв материал е вложен в асфалтовата смес в процесния учасгьк, тьй като е
минал дълъг период от време-около 15 г. През годините от тогава до сега
Община Русе е извършвала локални кърпежи пo булеварда. След направените
огледи на мястото на процесния участък не са установени дефекти пo
асфалтовата настилка, както и следи от ремонтни дейности пo платното за
движение. ВЛ е обосновало извод, че бул. „Христо Ботев" във процесния
участък е изграден съгласно техническите спецификации и нормативни
изисквания и нe ca допуснати технически нарушения при изграждането му. В
експертизата е посочено също, че вида, кoличecтвoтo, качеството и
пропорциите, кoитo се влагат в асфалтовата смес, са нормативно определени
в Техническата спецификация нa АПИ. Тези характеристики на сместта се
доказват документално със сертификат нa материалите и лабораторни проби
пo време нa асфалтирането, но към момента няма запазени такива. При
направените огледи на място ВЛ е констатирано, че асфалтовата настилка нa
бул. „Христо Ботев" е изпълнена със сплит-мастик-асфалт(грапав
асфалтобетон с нaбитa фракция), кoятo е в дoбpo експлоатационно състояние,
без коловози. Към датата на ПTП-то, грапавостта на настилката е мoжeлo дa
се установи чрез специализирано лабораторно оборудване и изследване.
Лaбopaтopнo изследване към нacтoящия момент няма дa е мepoдaвнo,
предвид изтеклия период от време. Съгласно Техническата спецификация нa
АПИ, за дa се подобри коефициента на сцепление нa автомобилната гума с
пътя, пътното покритие се изпълнявa със сплит-мастик- асфалт, каквото е
покритието към настоящия момент в процесния участък от бул. „Христо
Ботев". Извършено е обследване и измерване на процесния пътен участък на
бул. „Христо Ботев", гр. Русе, при което е констатирано, че няма коловози,
дупки, кръпки и улягания, поради което състоянието на пътната настилка се
класифицира като добро. Въз основа на справки от Община Русе относно
извършвани ремотни дейности и от ОДМВР-Русе, вещото лице е посочило,
че състоянието на процесния пътен участъкк на бул. „Христо Ботев", гр. Русе
9
не се явява техническа причина, довела дo процесния пътен инцидент на
03.07.2022 г.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обосновано и неоспорено от
сраните.
Безспорно е по делото, че към момента на ПТП за л.а. марка „Ауди“,
модел „А8“, с рег.№ *** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ при
„3астрахователна компания Лев Инс“ АД, сключена със застрахователна
полица № BG/22/122001474474 със срок от 20.05.2022 г. до 19.05.2023г. С
писмена претенция - вх. № 7987/ 03.08.2022г ищецът е отправил искане за
определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените
доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредба на чл.498, ал.3 от КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана
от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването му, така и на специалните
предпоставки – в случая заявена писмена претенция от страна на пострадалия
за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на
тримесечния срок, регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ, респ. наличие на отказ
да се плати.
В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищецът е отправил
писмена претенция до ответното застрахователно дружество на 03.08.2022 г.
като в установения в закона срок ответното застрахователно дружество не се
е произнесло по искането. Липсата на произнасяне следва да се приравни на
отказ да се плати застрахователно обезщетение. Изтичането на установения
10
срок и липсата на произнасяне по искането е породило правният интерес от
исковата защита. Това дава основание да се приеме, че предявеният иск е
допустим, тъй като са налице както общите, така и специалните процесуални
предпоставки, визирани в КЗ и същият следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, на която е основана исковата
претенция, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице
има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на
договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС,
който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“.
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
11
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищцата.
Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка
постъпка, а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия
състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени
вреди, в процеса следва да се установят горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено
обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за
виновност.
По се установи по категоричен и безспорен начин, че на 03.07.2022 г. в
гр.Русе е настъпил ПТП с лек автомобил „Ауди“, модел „А8“, с рег.№ ***,
управляван от В. Ц. Д.. Механизмът на ПТП и техническите причини са
подробно описани в приетата но педолот КСМАТЕ, която съдът възприема
изцяло.
Съобразявайки установения механизъм на ПТП, съдът приема, че същото
е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на
ПТП, която в нарушение на правилата за движение- чл.20 от ЗДвП е
управлявал МПС с превишена скорост, респ. несъобразена скорост, в резултат
на което е изгубил контрол и е излязъл от пътното платно.
Доводите на ответника, че ПТП е настъпило и в резултат на състоянието
на пътното платно са неоснователни с оглед установеното добро
технологично състояние на пътната настълки- без коловози и неравности,
поради което не е налице твърдяното бездействие от страна на Община Русе.
Установи се, че в резултат на ПТП / като негова пракя и непосредствена
последица/ ищецът е получил травматични увреждания- Счупване на
напречните израстъци на шест прешлена в гръдно поясния отдел на
гръбначния стълб, счупване на девет ребра вдясно, счупване в областта на
тялото на първи поясен прешлен, охлузвания по главата, шията и крайниците.
Контузия на лява раменна става, наложила имобилизация с митела. Всяка
12
група от посочените уврежданиясъставляват средна телесна повреда, а
последната- лека телесна повреда.
Получините от ищеца травматични увреждания обективно са причинили
болки на пострадалия, както следва: Счупването на поясния прешлен –
обективно болките са били изразени след травмата, по време на
раздвижването, при физическо натоварване. При счупените ребра и прешлени
болки е имало след травмата, при раздвижване, в рамките на
възстановителния период при движение. По отношение на лявата раменна
става- след травмата, по време на раздвижването в рамките на
възстановителния период. Охлузванията са били с обективно изразени болки
след травмата, които са отзвучавали в рамките на възстановителния период. В
рамките на възстановителния период е имало трайно трайно затрудняване на
движенията на снагата и няма данни за функционални увреждания за цял
живот.
Възстановителният период за счупването на поясния прешлен е около
една година; за счупванията на ребрата е един два месеца; на счупването на
напречните израстъци на прешлените е от три до шест месеца.
Възстановителният период на травмата на лявото рамо е около двадесет-
двадесет и пет денонощия, на охлузванията е около две седмици. По
отношение на счупения поясен прешлен възстановителният период не е
завършил.
Получините от ищеца травматични увреждания са му причинили болки и
страдания, същият е станал по- раздразнителен, нуждаел се от грижи в
ежедневието си, не можел да тренира, изпитвал страх при пътувания./св.Х.а/
При тези факти съдът приема, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на водач на МПС, на ищеца са причинени вреди от
неимуществен характер, които следва да бъдат обезщетени.
Към момента на ПТП е налице застрахователен договор „Гражданска
отговорност“, сключен с ответното застрахователно дружество.
Този факт дава основание да се приеме, че към момента на деликта
виновният водач е имал качеството на застраховано лице, поради което
следва да се приеме, че е настъпил застрахователният риск по сключената с
ответника застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на това съдът
13
приема, че за ищцовата страна е възникнало субективното право на
застрахователно обезщетение, регламентирано в чл.432 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент., в който смисъл е трайно установената съдебна практика.
Съдът като съобразява, начина на извършване на делиликта, получините
от ищеца множество травматични увреждания и свързаните с тях болки и
страдания през целия възстановителен период, който към момента на е
приключил, при съобразяване на възрастта на пострадалия, вида, характера и
интензитета на причинените болки и страдания, преживеният шок от
инцидента, последвалите негативни психични преживявания, настъпилата
промяна в начина му на живот и емоционално състояние, както и
икономическата конюнктура, приема, че справедливия размер на дължимото
обезщетение е в размер на 25 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на починалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наведените
твърдения за съпричиняване на пострадалия.
Възражението на ответника за съпричиняване поради пътуане без
14
поставен предпазен колан е неоснователно.
С приетата по делото експертиза се установи, че няма данни за
травматични увреждания, които да са получени от поставен обезопасителен
колан. Независимо от това при съобразяване на вида и топографското
разположение на уврежданията експертите са заключили, че травмите могат
да се получат и при правилно поставен предпазен колан.
С оглед на заключението на експертитите в настоящият случай дали
ищецът е бил с или без поставен предпазен колан се явява ирелеватно и не
може да породи последиците на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Установено е по делото, че ищецът само ден след ПТП самоволно е
напуснал лечебното заведение, където е бил настанен, без промяна в
състоянието и без предписано лечение. Това негово поведение е допринесло
за интензитета на претърпените от него болки и продължителност на
възстановителния период, поради което съдът приема, че е налице принос от
негова страна в размер на 20 %.
С оглед посоченото съпричиняване определеното обезщетение следва да
се намали със сумата от 5000 лв., поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен до размер на 20 000 лв.
Над посочената сума искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва се дължи от
датата на писменото уведомяване- 03.08.2022 г. Мораторната лихва е
претендирана от 04.11.2022 г., поради което същата следва да се присъди от
този момент.
Разноските по делото следва да се определят съобразно правилата на
чл.78 от ГПК.
В производството по делото ищецът не е направил разноски. Същият е
бил представляван от адвокат безплатно, поради което в полза на
процесуалния му представител следва да се присъди възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА в размер на 2200 лв.
Ответното застрахователно дружество е направило разноски в размер на
690 лв. С оглед изхода от спора ответникът има право на разноски в размер на
552 лв.
15
Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за
производството в размер на 800 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД- гр.София, ЕИК121130788 да заплати на П.
В. Й., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“*** сумата в размер на 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2022 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата в размер на 20 000 лв.
до размер на 100 000 лв.
ОСЪЖДА П. В. Й., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“*** да заплати на
„ЗК Лев инс“ АД- гр.София сумата в размер на 552 лв. разноски за
производството.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД- гр.София да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 800 лв.
Решението е постановено при участието на Община Русе като трето
лице- помагач на страната на „ЗК Лев инс“ АД- гр.София.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
16