Мотиви към присъда № 24
/06.12.2017г. по н.о.х.д. № 183 по описа на Районен съд- гр. Г.Т. за 2017г.
На 08.06.2017г. Районна прокуратура
– Г.Т. е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т. обвинителен акт по
досъдебно производство № 57/ 2016г. по описа на РУ - Г.Т., при ОД на МВР - Д.,
по който е било образувано производство пред първа инстанция против С.М.И. *** с ЕГН – **********, за извършено
от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183, ал. І от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
през периода от 14.08.2014г. до 19.09.2016г. в с.Василево, общ.Г.Т., обл. Д.,
след като е била осъдена с влязло в сила съдебно решение - Споразумение №
197/14.08.2014г./протоколно определение/ по гражданско дело № 00245/2014г. по
описа на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 14.08.2014г. да издържа свой
низходящ – П. К. Д., роден на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на две и повече месечни вноски – 25.6 на брой или 2174.35лева/две хиляди
сто седемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/ и за периода от
14.05.2015г. до 09.2016г., след като е била осъдена с влязло в сила съдебно
решение - Решение № 33/14.05.2015г. по гр.дело № 00021/2015г. на Районен съд – Г.Т.,
влязло в сила на 14.05.2015г. да издържа свой низходящ – М. К. Д., родена на ***г.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски
– 16.6 на брой или 1989.66лева/хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и
шестдесет и шест стотинки/ или общо задължение по двете съдебни решение в
размер на 4164.01лева/четири хиляди сто шестдесет и четири лева и една
стотинка/.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Г.Т., поддържа
повдигнатото обвинение и предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в
извършване на вмененото й престъпление, като се наложи наказание при условията
на чл. 55 от НК, в размер към абсолютния минимум.
Защитникът на подсъдимият - адв.И.Ц. ***,
в съдебно заседание релевира факти основаващи искането и за налагане на
минимално като размер наказание на подсъдимата. Подсъдимата лично и чрез
защитника си изразяват претенция за разглеждане на делото по реда на глава
двадесет и седма от особената част на НПК и в частност прилагане на
разпоредбите на чл. 371, т.2 от НПК, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
След
преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и
възможни доказателства, както и на основание чл. 373, ал.ІІІ във вр. с чл. 372,
ал.ІV от НПК, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимата С.И. е живяла на семейни начала с К. *** Т. от
2003г. до 2014г. когато се разделят. В резултат на съвместното съжителство имат
две деца – П. Д. и М. Д. Със споразумение № 197/14.08.2014г. /протоколно
определение/ по гражданско дело № 00245/2014г. по описа на Районен съд - Г.Т.,
влязло в сила на 14.08.2014г., подс.С.И. е била осъдена да заплаща месечна
издръжка в размер на 85 лева на непълнолетното си дете П. К. Д., роден на ***г.
чрез неговия баща и законен представител К.П.Д.. С Решение № 33/14.05.2015г. по
гр.дело № 00021/2015г., влязло в сила на 14.05.2015г. подс. И. е била осъдена
да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева на непълнолетното си дете М. К.
Д., родена на ***г. чрез неговия баща и законен представител К.П.Д..
След влизането в сила на горепосочените осъдителни съдебни
решения, подс. С.М.И. не е платила нито една месечна вноска за издръжка на
двете си деца. По молба на К.П.Д. в СИС при Районен съд – Г.Т. било образувано
изпълнително дело № 00042/2015г. с длъжник подс.С.М.И.. От материалите съдържащи
се в кориците по изпълнителното дело е видно, че подсъдимата притежавала
моторно превозно средство - л.а.“Опел Тигра“, в периода от 01.01.2015г. до
28.01.2016г. има регистриран в ТД на НАП трудов договор с кметство с.В., общ.Г.Т.,
както и, че е получавала доходи като обезщетение за безработица и майчинство.
Въпреки това подсъдимата С.И. не е плащала месечни вноски по присъдените
издръжки.
Според заключението на назначената експертиза, подс. И.,
към 19.09.2017г. дължи 25.6 месечни вноски в размер на 2174.35 лева за детето П.К.
Д. и 16.6 месечни вноски в размер на 1989.66 лева за детето М. К. Д.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа направените самопризнания на
подсъдимата съгласието й за приемане на гласни и писмени доказателства събрани
в досъдебното производство при условията и по реда предвиден в НПК, които съда
да ползва при постановяване на присъдата. Гласните доказателства кореспондират
с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на
съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по
делото, както и от служебно приложените от съда доказателства, които
доказателства, преценени от съда съобразно изложените съображения, като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, обосновават решението на съда по
следните ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:
Подсъдимата С.М.И. е осъществила
състава на престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК, тъй като за периода от
14.08.2014г. до 19.09.2016г. в с.Василево, общ.Г.Т., обл. Д., след като е била
осъдена с влязло в сила съдебно решение - Споразумение №
197/14.08.2014г./протоколно определение/ по гражданско дело № 00245/2014г. по
описа на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 14.08.2014г. да издържа свой
низходящ - Петър Красимиров Д., роден на ***г., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 25.6 на брой или
2174.35лева/две хиляди сто седемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/
и за периода от 14.05.2015г. до 09.2016г., след като е била осъдена с влязло в
сила съдебно решение - Решение № 33/14.05.2015г. по гр.дело № 00021/2015г. на
Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 14.05.2015г. да издържа свой низходящ – М.
К. Д., родена на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две
и повече месечни вноски – 16.6 на брой или 1989.66лева/хиляда деветстотин
осемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/ или общо задължение по
двете съдебни решение в размер на 4164.01лева/четири хиляди сто шестдесет и
четири лева и една стотинка/.
Съгласно чл.82
ал.І от Семейния кодекс / СК /, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите /по аргумент за противното от
чл.82, ал. от СК/. Това означава, че за
времето 14.08.2014г. до
19.09.2016г. подсъдимата не
е изпълнявала своите задължения на родител, от
които не може да бъде освободен, дори да няма доходи. За горепосочения
период подсъдимата не е заплатила нито една от дължимите ежемесечни издръжки за
двете си деца, като през цялото това време за всичките техни потребности се е
грижел баща им, свидетелят К.Д.. Задължението на родителя за издръжка на
низходящи е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете
е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния
случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението. По
смисъла на чл.76 от ЗЗД най-обременителното за един длъжник е задължението му,
което като не изпълни влече след себе си наказателна отговорност.
За да е
съставомерно едно деяние по чл.183, ал.І от НК е необходимо от обективна страна
издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко
от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице. Престъплението по
чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във
форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в
Семейния кодекс.
Субект на
престъплението е подсъдимата. Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимата И.
е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването
на общественоопасните последици и е допускала настъпването им. Родителите са
длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Подсъдимата е
знаела, от една страна, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на
издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е имала воля
да заплати задължението си, които безпротиворечиво се установи по-горе.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.І от НК, който след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече
месечни вноски, се наказва с “лишаване от свобода” до една година или с “пробация”. Следователно разпоредбата на
чл.183, ал.І от НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този,
който след като е осъден да заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона,
съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни
вноски.
Поради това, че същността на издръжката
е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не
могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на
целия месец, за който се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи
нужди на лицето, в полза на което е присъдена. По тези съображения съдебната практика приема,
че тя е изискуема от началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се
изчаква неговото изтичане. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства, от показанията на
свидетелите дадени в съдебното производство, както и от писмените доказателства
събрани на досъдебното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК, се установява, че подсъдимата И. през периода от 14.08.2014г. до
19.09.2016г. в с.В., общ.Г.Т., обл. Д., след като е била осъдена с влязло в
сила съдебно решение - Споразумение № 197/14.08.2014г./протоколно определение/
по гражданско дело № 00245/2014г. по описа на Районен съд – Г.Т., влязло в сила
на 14.08.2014г. да издържа свой низходящ – П. К. Д., роден на ***г., съзнателно
не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 25.6 на
брой или 2174.35лева/две хиляди сто седемдесет и четири лева и тридесет и пет
стотинки/ и за периода от 14.05.2015г. до 09.2016г., след като е била осъдена с
влязло в сила съдебно решение - Решение № 33/14.05.2015г. по гр.дело №
00021/2015г. на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 14.05.2015г. да издържа
свой низходящ – М. К. Д., родена на ***г., съзнателно не изпълнила задължението
си в размер на две и повече месечни вноски – 16.6 на брой или
1989.66лева/хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и шест
стотинки/ или общо задължение по двете съдебни решение в размер на
4164.01лева/четири хиляди сто шестдесет и четири лева и една стотинка/.
От субективна страна деянията са
извършени умишлено, при условията на пряк умисъл. Това е така, защото деецът по
чл.183, ал.І от НК предвижда неизбежно неблагоприятните последици от
противоправното си поведение, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните последици. Налице е умисъл на дееца, тъй като при
осъществяването на престъпното деяние последният е имал съзнанието, че извършва
престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните
общественоопасни последици. Осъзнавала е факта на влезлите в сила решения по гражданско дело
№ 00245/2014г. по описа на Районен съд – Г.Т. и № 00021/2015г. на Районен съд –
Г.Т., както и произтичащото от него задължение за изплащане на издръжка, но
въпреки това не е престирала това свое задължение. От друга страна се събраха
безспорни доказателства за обективната възможност деецът да заплаща присъдените
издръжки.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.ІІІ
от НК деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага
повторно. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ
се изпълняват от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на
сумите, при условията, посочени в решението на съда. Съдът намери, че не са
налице предпоставки за приложение на тази хипотеза. С чл.183, ал.І от НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения
относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателно-правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за
неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на
родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете.
Вредни последици има всяко престъпление.
Всяко престъпно деяние като обективен факт, винаги оказва въздействие върху
обекта на престъплението.
Причините
и условията, способствали за извършване на престъплението, са ниското правно
съзнание на дееца, демонстрираното нежелание да се съобрази с установените по
силата на съдебното решение свои задължения.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства: в случая се
касае за продължено престъпление. На следващо място, като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха обществената опасност на престъплението с оглед на
неплащане на нито една от дължимите вноски.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало
и липса на данни за водени срещу подсъдимата наказателни производства, добри
характеристични данни.
Прилагането на глава ХХVІІ от особената част на НПК и в
частност чл.371, т.2 задължават съдът при определянето на наказанието да
приложи разпоредбите на чл. 58а от НК. За да определи конкретното наказание на
подсъдимата съдът се съобрази не само с това, но и със степента на обществена
опасност на извършеното деяние, данните за личността й.
Предвиденото
за това престъпление наказание от НК е до една година „Лишаване от свобода“ или
„Пробация“. При индивидуализацията му, предвид разпоредбите на чл. 373, ал. ІІ,
вр. чл. 372, ал. ІV от НПК във вр. с чл. 58а от НК, съдът
е определил наказание „лишаване от свобода”, като на основание чл. 55 от НК е наложил на подсъдимата С.И., наказание „Пробация”,
което включва задължителна
регистрация по настоящ адрес:***, с периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; включване в програма за
обществено въздействие за срок от шест месеца.
Отчетоха се високата обществената опасност на
деянието, подбудите, мотивите, както и смекчаващите вината обстоятелства, така
и отегчаващи вината обстоятелства. Самопризнанието вече е взето предвид от
законодателя, за да се трансформира процеса по реда на Глава 27 от НПК, поради което съдът не го
цени като смекчаващо обстоятелство с оглед чл. 56 от НК.
Така определеното по вид и размер
наказание, съдът счете за съответен на обществената опасност на деянието и на
дееца и за постигане целите на лична и генерална превенция по чл.36 от НК.
На основание чл. 189 от НПК подсъдимата С.И.
е осъдена да заплати 67.62лева/шестдесет и седем лева и шестдесет и две
стотинки/ по сметка на ОД на МВР - Д. и
24.59лева/двадесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/ по сметка
на Районен съд - Г.Т., както и 400/четиристотин/лева, по договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
Съдия:
/Р. Стоянов/