Р Е Ш Е Н И Е
№ 547
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VII състав, в открито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева
адм. дело № 1787 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на Г.Н.Й., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21, в която са предявени искови претенции за присъждане
на обезщетения за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност, в
резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, както следва:
- в размер на 10 000 лева за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане;
- в размер на 25 000 лева за периода от 25.01.2020 г. до 06.07.2022 г.
(датата на предявяване на исковата молба), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
Исковите претенции в т.ч. претендираните суми,
както и периодите на пребиваване в Затвора Пловдив, първоначално са заявени в
исковата молба, впоследствие уточнени с молба от 22.07.2022 г. (л. 11). Твърди
се, че в посочените периоди ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, където е
държан в пренаселени килии („…падат се под 2 кв.м. нетна площ…“); без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно
течащи топла и студена вода; през зимата е много студено, през лятото много
топло и задушно; в килиите, в столовата и навсякъде има гризачи; в спалните помещения има и дървеници, поради
което не може да спи от тях; има много мухъл и влага. Твърди, че го боли черния
дроб, писал е молби да го лекуват и преглеждат, но не му обръщали внимание. С
горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.
Претендира се присъждане на сторените разноски в размер на 10 лева заплатена
държавна такса. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото
писмена защита от назначения служебен защитник адв. Х..
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез
процесуалния си представител юриск. Ч. счита така
предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето
им. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за правото на
обезщетение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност
на исковите претенции.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
По отношение на първата искова
претенция - за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г.:
- от 01.01.2017 г. до 24.07.2017 г. вкл. няма
данни ищецът да е бил в Затвора Пловдив;
- на 25.07.2017 г. същият е постъпил в Затвора Пловдив и е бил настанен в
стая „РЦ“ на Приемно отделение, където е пребивавал до 10.08.2017 г. вкл. Стаята
е с площ от 27,04 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в този период са
пребивавали до 6 л.св. (така становище на л.
28-29);
- от 11.08.2017 г. до 29.05.2018 г. вкл. е бил настанен в Трета група, стая
№ 24, която е с площ от 30,95 кв.м. За този период няма данни колко л.св. са
пребивавали в тази стая, като в тази връзка от страна на ответника се сочи, че
в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от
който може да се направи справка за броя л.св. по спални помещения, е „Сведение
за разпределение и движение на л.св.“, което пък по утвърдената „Номенклатура
на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ –
ТС-НО-5, утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН
и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години (така становище на л. 30);
- от 30.05.2018 г. до 11.07.2018 г. вкл., съгласно Заповед № 758/21.05.2018
г. ищецът е преведен в ЗООТ „Смолян“ (така становище на л. 30 и докладна записка на л. 92);
- от 12.07.2018 г. до датата на освобождаването му, а именно 09.08.2018 г.
е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“ по социални причини (така становище на л. 93);
- от 10.08.2018 г. до 17.10.2018 г. вкл. няма данни ищецът да е пребивавал
на територията на Затвора Пловдив;
- на 18.10.2018 г. ищецът отново е
постъпил в Затвора Пловдив и е бил настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение,
където е пребивавал до 22.10.2018 г. вкл. Стаята е с площ от 27,04 кв.м. и с
капацитет до 6 л.св., като в този период, с изключение на 18.10.2018 г., когато
са пребивавали 9 л.св., в това спално помещение са пребивавали до 6 л.св. (така становище на л. 28-29);
- от 23.10.2018 г. до 12.02.2019 г. вкл. е бил настанен в Трета група, стая
№ 39, която е с площ от 47,80 кв.м., т.е. с капацитет до 11 л.св., като за
периода от 23.10.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл. няма данни с колко други л.св. е
пребивавал ищецът в това спално помещение по посочените по-горе причини, а за
периода от 01.01.2019 г. до 12.02.2019 г. вкл.,
доколкото на 13.02.2019 г. вече е бил освободен, са пребивавали между 13 и 17
л.св. (така становище на л. 30-31);
- от 14.02.2019 г. до 31.12.2019 г. (крайната дата на този исков период) няма данни ищецът да е бил в Затвора Пловдив.
Или, установява се, че през първия исков период, ищецът е пребивавал в
Затвора Пловдив, както следва: от 25.07.2017 г. до 29.05.2018 г. вкл. (след
което е бил преведен в ЗООТ Смолян, а оттам в ЗООТ Хеброс, след което е бил
освободен) и от 18.10.2018 г. до 13.02.2019 г. – когато е бил освободен.
По отношение на втората искова
претенция - за периода от 25.01.2020 г. до 06.07.2022 г.:
- от 25.01.2020 г. до 02.06.2020 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в
Затвора Пловдив;
- на 03.06.2020 г. същият е постъпил
в Затвора Пловдив и е бил настанен в стая „ОП-1“ на Приемно отделение, където е
пребивавал до 08.06.2020 г. вкл. Стаята е с площ от 26,47 кв.м., т.е. с
капацитет до 6 л.св., като в този период са пребивавали до 6 л.св. (така становище на л. 29);
- от 09.06.2020 г. до 25.06.2020 г. вкл. е бил настанен в Пета група, стая
№ 65, която е с площ от 27,24 кв.м., т.е. с капацитет до 6 л.св., като в този
период са пребивавали до 6 л.св. (така становище на л. 34);
- от 26.06.2020 г. до 20.08.2020 г. вкл. е бил настанен в Шеста група, стая
№ 4, която е с площ от 28,19 кв.м., т.е. с капацитет до 7 л.св., като в периода
от 26.06.2020 г. до 28.06.2020 г. вкл. и от 30.06.2020 г. до 19.07.2020 г.
вкл., са пребивавали между 8 и 9 л.св., а в останалите периоди – до 7 л.св. (така становище на л. 75);
- от 21.08.2020 г. до 05.04.2021 г. вкл., доколкото на 06.04.2021 г. е бил
освободен, ищецът е бил настанен в Шеста група, стая № 10, която е с площ от
28,51 кв.м., т.е. с капацитет до 7 л.св., като в този период са пребивавали до
7 л.св. (така становище на л. 76);
- от 07.04.2021 г. до 19.12.2021 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в
Затвора Пловдив;
- на 20.12.2021 г. е постъпил в Затвора
Пловдив и е бил настанен в стая „ОП-1“ на Приемно отделение, където е
пребивавал до 22.12.2021 г. вкл. Стаята е с площ от 26,47 кв.м., т.е. с
капацитет до 6 л.св., като на 20.12.2021 г. са пребивавали 9 л.св., на
21.12.2021 г. – 6 л.св., а на 22.12.2021 г. – 7 л.св. (така становище на л. 29);
- от 23.12.2021 г. до 10.03.2022 г. вкл. е бил настанен в Пета група, стая
№ 61, за която няма данни с каква площ е, посочено е само колко л.св. са били
настанени в нея (така становище на л. 34-35);
- от 11.03.2022 г. до 06.07.2022 г. вкл. е бил настанен в Пета група, стая
№ 59, която е с площ от 26,64 кв.м., т.е. с капацитет до 6 л.св., като в целия
период са пребивавали до 6 л.св. (така становище на л. 35).
Или, установява се, че през втория исков период, ищецът е пребивавал в
Затвора Пловдив от 03.06.2020 г. до 06.04.2020 г. – когато е бил освободен и от
20.12.2021 г. до 06.07.2022 г. – датата на исковата молба.
От приетите и неоспорени от страните становища и справки от Затвора Пловдив
се установява, че всяка една от стаите в Приемно отделение, а така също и всяка
една от стаите, в които е пребивавал ищецът в Трета, Пета и Шеста група,
разполагат със самостоятелен санитарен възел с течаща студена вода, а достъп до
топла е осигурен съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от
съответната група, в потвърждение на което са представени и самите графици,
като в този на Пета група са включени и л.св. от Приемно отделение (л. 32, л. 37 и л. 79). Хигиената в спалните
помещения се установява, че се осъществява от настанените л.св., които за целта
получават съответните материали и консумативи, а и могат да закупуват
допълнително такива от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от техните
близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти,
които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си.
Установява се също така от становище от 29.07.2022 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. К. (л. 38), че отоплението в Затвора
Пловдив е посредством централно парно отопление, спалните помещения са добре
осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация, като проветряването се извършва от л.св., настанени в стаята и
никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена, поради което и не би
следвало да има мухъл. На следващо място се посочва в становището, че ГДИН
сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и
общежитията към тях, има утвърден график, по който се извършва дезинфекция и дератизация на помещенията в затвора, в подкрепа на което
са приложени Договор от 20.01.2021 г., сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит
Мениджмънт“, Договор от 13.11.2018 г., сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД, както
и протоколи за извършени услуги (л. 39-74 и л. 97-116).
Във връзка със здравословното състояние на ищеца по делото е приета Докладна
записка от д-р П.С., в която се посочва, че л.св. Й. е преглеждан три пъти през
м. юни в Медицински център при Затвора Пловдив, като прегледите са извършени на
07.06.2022 г., на 28.06.2022 г. и на 30.06.2022 г., в т.ч. в деня на изготвяне
на справката – 28.07.2022 г. (което се констатира, че е извън исковия период),
е прегледан отново. На 29.06.2022 г. е извеждан до УМБАЛ „С. Г.“, в подкрепа на
което твърдение е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в който се
сочи, че е вписано, че няма необходимост от болнично лечение. Твърди се в
докладната записка, че ищецът е включен на диетично хранене – диета № 10 от
31.05.2022 г., която е подновена и за месец август 2022 г. (л. 22-27). А видно
от Докладна записка от 28.06.2021 г., изготвена от д-р Р.Д. – лекар ординатор
МЦ Затвора Пловдив, с цел предотвратяване струпването на л.св. от всички
постове, се въвежда график, като за л.св. от Пета група е предвиден ден
понеделник от 09,30 до 11,00 часа (л. 83).
По делото са приети, представени от страна на ищеца: Постановление от
09.06.2022 г. на Зам.-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Пловдив по
преписка, образувана по постъпили материали, съдържащи жалби от А.А. – майка на л.св. Г.Й. във връзка с неоказване на помощ
на болен; медицински документи и такива за извършени разходи, които се
констатира, че не касаят исковия период; 2 бр. молби от А.А.
– майка на ищеца до Началника на Затвора Пловдив – едната от 24.06.2022 г.,
ведно с отговор и втора от 05.07.2022 г.; Медицинска справка от д-р П. С.,
лекар ординатор; молба от ищеца до Началника на Затвора Пловдив от 06.06.2022 г. с искане да бъде изведен в болнично заведение за
извършване на преглед и изследвания; Диетичен режим, препоръчан на Г.Н.Й. (л. 149-159).
Като свидетел по делото е разпитан С.М.А.. Същият заявява, че от 7 месеца
са заедно с ищеца в една стая - № 59 в Трета група и са 5 човека, като преди
това са били 6, стаята е с площ от около 40 кв.м., има тоалетна и течаща вода.
Твърди, че в стаята има много дървеници и хлебарки, идвали от фирма да пръскат,
но нямало ефект, а хигиената си я поддържали сами, доколкото могат, като на
месец им давали по един пакет прах и по два сапуна, а останалото си го купували
от лавката. Откакто са заедно в една стая, първоначално ищецът е бил яко момче
и за тези месеци е свалил 20 кг., защото не се хранил, тъй като имал заболяване
и приемал само хляб и сирене. Свидетелят знае, че са водили ищеца в болница,
дали му епикриза, в която пишело с какво трябва да се
храни, но в затвора са казали, че не могат да му готвят такива неща и
продължавал да яде хляб и сирене, пиел и много лекарства, които му ги носели
отвън. Преди две седмици минал лекарят, за да види как е Г., а той попитал
какво ще правят с епикризата и му казал, че няма с
какво да се храни, тогава лекарят му казал, че имало лавка и да си купи от там
храна, тъй като в затвора не можели да му осигурят храната от епикризата. Свидетелят заявява, че откакто са заедно с
ищеца в една стая, той всеки понеделник се записвал да ходи на лекар, но не го
викали, в негово присъствие бил викан само 4 – 5 пъти и доколкото е разбрал,
близките му са уредили да вкарат външен лекар да го прегледа. През тези 7
месеца, откакто са заедно, ищецът ядял само хляб и сирене, всичко останало,
което му предлагали като храна, не можел да яде, защото не му позволявал
организмът, отделно от това и не можел да си обработи сам даваните му
зеленчуци, тъй като му давали лук, моркови, картофи и половин зелка, но той
нито може да яде лук, а картофите нямал къде да си ги готви. Съдът приема показанията
на свидетеля за логични, последователни и почиващи на негови непосредствени
впечатления и спомени, като същите ще се преценяват, с оглед на всички други данни
по делото.
Прието е и неоспорено от страните заключение по СМЕ, изготвено от д-р Д.И.Д.,
който, след запознаване с наличните по делото доказателства, извършена справка
в МЦ при Затвора Пловдив и преглед на ищеца, е констатирал следните отразени
заболявания: Хроничен еритемоексудативен гастрит (умерена възпалителна инфилтраця, без инфекция с Хеликобактер
пилори) МКБ-10 К 29.3; Дуоденит МКБ-10 К 29.8; Други
уточнени болести на жлъчния мехур (Дискинезия) МКБ-10 К 82.8; Хипоплазия на
десен бъбрек с работна хипертрофия на ляв бъбрек МКБ-10 К 27.0. На следващо
място е установено, че ищецът е с лека форма на хроничен гастрит и е провеждал
симптоматично лечение с Н2 блокери, предвид липсата
на бактериална зараза с хеликобакте пилори, не е било необходимо и не са включвани антибиотици.
Посочва, че в Затвора Пловдив се прилагат утвърдени указания за диетично
хранене, като диетите съответстват на диетите по Певзнер.
Прилага се Диета № 1 при хронични заболявания на стомаха и
дванадесетопръстника, диетата съответства на препоръчания диетичен режим от
консултацията в СГЕБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ ООД,
л.св. Й. е включен в диетично хранене по Диета № 1. Разработва се меню по
месеци, съгласувано с директора на медицинската служба и главния готвач,
утвърдено от Началника на Затвора. Меню №№ 1, 5, 7 и 10 са обединени по
указания, но предвид важността на диетичното хранене при заболяванията на
стомаха и дванадесетопръстника имало храни в диети №№ 5, 7 и 10, които не са
подходящи за Диета № 1. Обединяването на диетите се посочва, че в определени
случаи води до нарушаване на диетичното хранене по Диета № 1.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в справката,
която е издадена от д-р П.С., където е записано, че ищецът е на Диета № 10,
след извършена проверка, е установено, че е налице техническа грешка и
правилната диета е № 1. Посочва, че е възможно при положение, че дадено лице
има оплаквания, лекарят в затвора да назначи диета и ищецът да бъде включен на
диетично хранене, като това не е нещо специално, което да бъде назначено от
специалист, а и всеки може сам да си прецени каква диета да спазва. Вещото лице
посочва също така и че в т. 3 от експертизата си е посочил, че на 07.06.2022
г., 28.06.2022 г. и 30.06.2022 г. ищецът е бил прегледан от стоматолог, като
това било посочено в медицинска бележка, талон зелен, който е от стоматолог и
тези документи ги имало по делото.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно
изготвено, като същото ще бъде обсъдено при необходимост по-долу в решението.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се
разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са
областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както
процесуална, така и материалноправна легитимация да
отговаря по предявените искове.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма
от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни
с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за
вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ
в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС
е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. А съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се
обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни -
ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат
еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към
разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от
противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената
тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената
тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с
определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание (л. 13) е
разпределена доказателствената тежест и на страните
са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването, в т.ч. съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е задължил специализирания орган по изпълнение на наказанията – в случая
Затвора Пловдив да предостави информация от значение за правилното установяване
на фактите по делото, като е указано, че в случай на неизпълнение на това
задължение, съдът може да приеме за доказани съответните факти.
От наличните по делото доказателства се установява, че ищецът е пребивавал
в Затвора Пловдив, както следва:
- през първия исков период (който е от 01.01.2017
г. до 31.12.2019 г.) само в периодите от 25.07.2017 г. до 29.05.218 г. вкл. и
от 18.10.2018 г. до 13.02.2019 г. вкл.;
- през втория исков период (който е от 25.01.2020 г. до 06.07.2022 г.) само
в периодите от 03.06.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. и от 20.12.2021 г.
06.07.2022 г. вкл.
При така установеното, в останалите части, а именно: досежно
първия исков период - от 01.01.2017 г. до 24.07.2017
г. вкл., от 30.05.2018 г. до 17.10.2018 г. вкл. и от 14.02.2019 г. до
31.12.2019 г. вкл. и досежно втория исков период - от
25.01.2020 г. до 02.06.2020 г. вкл. и от 07.04.2021 г. до 19.12.2021 г. вкл.,
исковете са недоказани, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е
пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Затвора Пловдив, което е
самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да
се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от
органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи,
че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани
в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и
на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на
иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е
сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания, различни от
посочените в исковата молба.
По отношение на останалите части от исковите периоди, в които се установи,
че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив, а
именно от 25.07.2017 г. до 29.05.218 г. вкл., от 18.10.2018 г. до 13.02.2019 г.
вкл., касаещи първата искова претенция и от 03.06.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл.
и от 20.12.2021 г. до 06.07.2022 г. вкл., касаещи втората искова претенция, от
събраните доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м.
Изключение от горното правят следните периоди:
- по отношение на първата искова претенция – от 11.08.2017 г. до 29.05.2018
г. вкл., когато ищецът е пребивавал в Трета група, стая № 24, с оглед доказателствената тежест в процеса и
фактът, че ответникът не е представил доказателства за това с колко други л.св.
е пребивавал в това спално помещение ищецът; на 18.10.2018 г., когато ищецът е
бил настанен в ПО, стая „РЦ“, която е с площ от 27,04 кв.м. и с капацитет до 6
л.св., а в нея са пребивавали 9 л.св.; от 23.10.2018 г. до 12.02.2019 г. вкл. (доколкото на 13.02.2012 г. ищецът е бил освободен), когато е бил настанен в Трета група, стая № 39, която е
с площ от 47,80 кв.м. и с капацитет до 11 л.св. и за която за една част от
периода липсват данни с колко други л.св. е пребивавал ищецът (от 23.10.2018 г. до 31.12.2018
г. вкл.), а за друга се установява, че
са пребивавали между 12 и 17 л.св. (от 01.01.2019
г. до 12.02.2019 г. вкл.);
- по отношение на втората искова претенция – от 26.06.2020 г. до 28.06.2020
г. вкл. и от 30.06.2020 г. до 19.07.2020 г. вкл., когато ищецът е бил настанен
в Шеста група, стая № 4, която е с площ от 28,19 кв.м. и с капацитет до 7
л.св., а в нея са пребивавали между 8 и 9 л.св.; на 20.12.2021 г. и 22.12.2021
г., когато ищецът е бил настанен в ПО, стая ОП-1, която е с площ от 26,47 кв.м.
и с капацитет до 6 л.св., а в нея са пребивавали съответно 9 и 7 л.св. и от
23.12.2021 г. до 10.03.2022 г. вкл., когато ищецът е бил настанен в Пета група,
стая № 61, за която няма данни с каква площ е.
Като недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от
наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъжданите периоди в Затвора
Пловдив, доколкото от страна на затворническата администрация са представени
конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целите искови
периоди. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват
ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в
Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и
гризачи. Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е
възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни
условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св.,
които се грижат за почистването и на които от свидетелските показания се
установява, че макар и в ограничени количества, са били раздавани препарати за
целта, в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от
лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени от техните близки.
По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания относно наличието
на гризачи в столовата, както и на мухъл и влага в спалните помещения, доколкото
същите не са подкрепени с никакви доказателства. Няма данни и
ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл и влага в килиите, от
страна на ответника обаче е налице изрично становище, че доколкото всяка една
стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е
по желание на л.св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да
има мухъл, което становище не е оспорено, поради което и настоящият съдебен
състав приема за недоказани наведените в тази връзка твърдения.
На следващо място, по делото не се събраха достатъчно доказателства да е
било прекалено студено през зимата в Затвора Пловдив, съответно през лятото да
е било топло и задушно. Нещо повече, от становището на Затвора Пловдив се
установява, че отоплението се осъществява чрез централно локално парно
отопление, а както вече се посочи и по-горе, всяка една от стаите разполага с отваряеми прозорци, в т.ч. такива са налични и в
санитарните помещения, посредством които може да се извършва проветряване на
стаите.
Няма нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения
на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал Й., е осигурен достъп
до санитарен възел и постоянно течаща студена вода. А по отношение наличието на
топла течаща вода, от приложеното от ответника становище се установява, че в
Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, в
подкрепа на което са представени и самите графици.
По отношение на твърденията, че черният дроб на ищеца го е болял и е писал
молби да го лекуват и преглеждат, но не му обръщали внимание, от събраните
доказателства се установява, че на 06.06.2022 г.
действително Й. е депозирал молба в посочения по-горе смисъл до Началника на
Затвора Пловдив (л. 158), като видно от Докладна
записка на д-р П.С., ищецът е бил преглеждан през месец юни три пъти в МЦ при
Затвора Пловдив, като прегледите са извършени на 07.06.2022 г., на 28.06.2022
г. и на 30.06.2022 г., а на 29.06.2022 г. е бил изведен до УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД,
отделно от това е бил включен на диетично хранене – диета № 10 от 31.05.2022
г., което се установи от приетото заключение по СМЕ, че е техническа грешка и
всъщност ищецът е бил включен на диета № 1 (л. 22). Тук е мястото да се посочи, че настоящият съдебен състав приема, че
ищецът е бил преглеждан от лекар, а не от стоматолог, както е посочило вещото
лице, доколкото по делото липсват представени твърдяните
медицинска бележка и зелен талон, обратно – по делото е налице медицинска
справка от д-р П.С., представена от самия ищец, в която се посочва, че л.св. Й.
е прегледан за пореден път на 28.06.2022 г., като при прегледа са установени
данни, суспектни за аневризма
на коремната аорта, което налага уточняване от специалист по съдова хирургия в
неотложен порядък, която консултация със специалист се установява, че е
извършена на следващия ден – 29.06.2022 г., в каквато насока са представени
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО и резултати от медицински изследвания.
Казано по други начин, установява се от събраните по делото доказателства, че Й.
е бил преглеждан от лекар на посочените по-горе дати, а именно на 07.06.2022
г., което е само един ден след подадената от него молба на 06.06.2022 г., както и на 28.06.2022 г. и на 30.06.2022 г. (л. 24 и сл.).
Отделно от това, от събраните доказателства, в т.ч. и СМЕ не се установява
заболяване на черния дроб на ищеца, каквито оплаквания същият е изложил в
исковата си молба и по отношение на което заболяване се твърди
незаконосъобразно бездействие от страна на ГДИН. При това положение и доколкото
липсват данни Й. да е имал заболяване на черния дроб през исковите периоди, не
са налице твърдяните бездействия от администрацията
на Затвора Пловдив. Що се касае до другите установени заболявания, то при
първите данни за това, се установява, че същият е бил както преглеждан в МЦ към
Затвора Пловдив, така и изведен на преглед в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, назначена му е
била и диета, която вещото лице по СМЕ установява, че съответства на
препоръчания диетичен режим. Все в тази насока следва да се посочи, че в голяма
част представените доказателства за заболявания и лечения на ищеца касаят
период, който е извън исковия период, поради което и съдът не дължи произнасяне
в тази насока. Достатъчно е, че в периода от 06.06.2022
г., когато за пръв път ищецът е заявил необходимост от преглед и лечение, до
06.07.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба, същият е бил
преглеждан, назначавана му е терапия, изведен е бил във външно лечебно
заведение и му е била назначена диета, която няма данни да не е била спазвана. До
извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото
свидетел, доколкото от същите не се установява по безспорен начин за кой период
не се спазва назначената диета и дали това не касае период, извън исковия
такъв.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГДИН само по отношение на конкретно установената
пренаселеност в посочените по-горе периоди, които водят до извода, че битовите
условия в Затвора Пловдив създават предпоставки за увреждане на психическото
здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство.
Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно
отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им,
поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение,
правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме,
че Й. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените
вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да
доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат
за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова страна са
ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно
практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков
и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се
приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, които се
установи да са 292 дни през първия престой и 114 дни през втория престой, които
са част от първата искова претенция, съответно 23 дни през третия престой и 70
дни през четвъртия престой, които са част от втората исковата претенция, и при
отчитане икономическия стандарт на страната, според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер
на 1 630 лева за първия исков период и 370 лева за втория исков период, съобразявайки
актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ
приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е
адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и
Русия (така Bizjak v. Slovenia,
жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev
and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост
от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението
се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12,
решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn
vs Hungary, жалба 5433/17,
решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според
статистически данни на Евростат минималните месечни
възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %,
то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер би следвало да се
счита такъв между 1,70 евро и 2,25 евро на ден при констатирано едно нарушение,
съответно до 4,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето
защо, според този съд, именно посочените размери най-точно и съответно ще овъзмездят претърпените психически увреждания от ищеца и тези
размери именно съответстват на конкретната преценка, направена от състава на
база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като недоказани
и неоснователни.
Във връзка с направеното възражение от страна на ответника за изтекла
петгодишна погасителна давност, следва да бъде съобразено следното: Съгласно §
1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), с изтичането на петгодишен давностен
срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
След изтичането на този давностен срок, правото на
иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение след
изтичане на този срок може да бъде осъществено единствено доброволно (аргумент от чл. 118 от ЗЗД). И най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно, а следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е
сторено от страна на ответника. В конкретния случай, както вече се посочи и по-горе, от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 25.07.2017
г. и на 30.05.2018 г. е бил преместен в ЗООТ Смолян. В тази връзка следва да
бъде съобразено Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че
когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на
административните органи, началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им.
При това положение, следва да се приеме, че на 30.05.2018 г. твърдените
незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата
администрация в Затвора Пловдив, са преустановени, тъй като ищецът на тази дата
е напуснал територията на Затвора Пловдив. Следователно, искът за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. може да бъде предявен
най-късно до 30.05.2023 г. Исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, е депозирана на 06.07.2022 г., т.е. преди изтичане на
предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен
срок. Същият извод е относим и за втория исков
период.
По отношение на акцесорните претенции за
присъждане на лихви върху главницата, считано от 01.01.2017
г. до окончателното изплащане на сумите, е необходимо да се посочи, че според
общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска
обезщетение съобразно общите правила. Законната (мораторна)
лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения
независимо от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна
практика е в смисъл, че правилото на чл. 86 от ЗЗД се прилага, без да се
провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото
парично задължение и субектите на правоотношението - независимо дали се касае
за търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане,
неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови
правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава.
Кредиторът винаги има право на законната (мораторна)
лихва, без да е необходимо тя да е изрично уговорена. Спорният въпрос по делото
е - кога длъжникът е изпаднал в забава, с оглед обстоятелството, че се касае за
обезщетение по специалния закон - ЗИНЗС и за вреди от незаконосъобразни
действия/бездействия на администрацията. В т. 4 от диспозитива
на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС дословно е посочено,
че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху
сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове,
а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия
или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването
им. В случая е доказано незаконосъобразно бездействие от страна на служители на
ответника през двата искови периода, в които се установи, че ищецът е
пребивавал по два пъти в Затвора Пловдив. Тези бездействия обаче се установява,
че по отношение на първата искова претенция са прекратени на 30.05.2018 г.,
когато ищецът е бил преведен в ЗООТ Смолян, съответно на 13.02.2019 г., когато
е бил освободен, а по отношение на втората искова претенция – на 06.04.2021 г.,
когато е бил освободен, а по отношение на следващия му престой, към датата на
исковата молба не са били прекратени, поради което и от тези дати е дължима
лихва за забава, а в останалите части акцесорните
претенции се явяват неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се
констатираха в размер на 10 лева - заплатената държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен
съд – Пловдив сумата в размер на 255 лева, представляваща заплатено
възнаграждение за вещо лице.
По отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е
предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи,
поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд –
Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Г.Н.Й., ЕГН **********,***, сумата
от 1 630 (хиляда шестстотин и тридесет) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в
периода от 25.07.2017 г. до 29.05.2018 г. вкл. и от 18.10.2018 г. до 13.02.2019
г. вкл., ведно със законната лихва, както следва: върху главница в размер на
1 170 лева, считано от 30.05.2018 г. до окончателното й изплащане и върху
главница в размер на 460 лева, считано от 13.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
10 000 лева за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане, в останалата му
част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Г.Н.Й., ЕГН **********,***, сумата
от 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от
03.06.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. и от 20.12.2021 г. до 06.07.2022 г. вкл.,
ведно със законната лихва, както следва: върху главница в размер на 90 лева,
считано от 06.04.2021 г. до окончателното й изплащане и върху главница в размер
на 280 лева, считано от датата на исковата молба, а именно 06.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 25 000 лева за периода от 25.01.2020 г. до 06.07.2022 г. (датата на
предявяване на исковата молба), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане,
в останалата му част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Г.Н.Й., ЕГН **********,*** (десет)
лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати по сметката на Административен
съд – Пловдив за държавни такси сумата от 255 (двеста петдесет и пет) лева, представляваща направени по делото разноски за
заплатено възнаграждение за вещо лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул.
„Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: