РЕШЕНИЕ
№
229
гр. Враца, 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 11.06.2020г. /единадесети юни две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №303 по описа на съда за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 91
от АПК, във връзка с чл. 219
ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Е.В.Д. *** против ЗАПОВЕД
№1/31.10.2018Г. на Главния архитект на
Община Харманли, с която е оттеглил издадената от него Виза за проектиране „За
навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на
основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII кв.44 по ПУП на гр.Х.,
ПИ 77181.16.237 по КК на гр.Х..
В жалбата
са изложени твърдения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като издалият първоначалният ААК орган може сам да
го отмени, ако същият е подлежал на оспорване по административен ред, с оглед
систематическото място на нормата.Сочи се , че в заповедта не са изложени
мотиви, от които да може да се изведе волята на
административния орган. Заявява се, че
сочената като основание жалба на граждани, живущи на ул.“А.К.“ в гр.Х.,
не може да се приеме като обжалване на издадената преди това виза, още повече,
че по никакъв начин не е изследван въпроса дали тези жалбодатели са заинтересовани
лица по смисъла на закона. Позоваването на становище от Директор на Дирекция
„ОС и УТ“ при Община Харманли, без да е описано неговото съдържание, също не е
от основанията, даващи право на
административния орган да
оттегли издадения от него акт. Иска
се отмяна на обжалваната заповед и се
претендират направените по делото разноски.Идентични съображения по съществото
на спора се излагат в с.з. от процесуалния представител на жалбодателя
адв. И.А..
Ответникът Главен архитект на Община Харманли
в писмено становище /пояснение/ оспорва жалбата и заявява, че издадената заповед е законосъобразна, съобразена с вида
строителство в квартала и с депозираната жалба
от граждани, живущи на ул.“А.К.“. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена.
По делото са събрани и приети писмени доказателства. Представено е заверено
копие от образуваната пред административния орган преписка.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбодателката е собственик на ПИ с
идентификатор 77181.16.237 по КК и КР на гр.Х., одобрени със Заповед №РД-18-9
от 23.03.2006г. на Изп.директор на АК София, с административен адрес гр.Х.
ул.“А..К.“* ,с площ от 1123 кв.м, с предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно застрояване: за друг вид застрояване. За този имот е
издадена комбинирана скица за
проектиране №565/10.10.2018г. с виза за проектиране от 17.10.2018г. за навес на
основание чл.42 от ЗУТ и проектиране на работилница на улична регулация на
основание чл.42 ал.2 от ЗУТ. За издадената виза са уведомени заинтересованите
лица, от които не са постъпвали жалби. В преписката се намира становище от
Директора на Дирекция „ОС и УТ“ , без регистрационен номер и дата на издаването
му, от което е видно, че в него се
излагат съображения за оттегляне на
издадената виза. В преписката се намира и цитираната в оспорената заповед
жалба вх.№ОХ-16-125/30.10.2018г.,
адресирана до Кмета на Община Х. с
искане за съдействие против намиращ се в съседство със спортна площадка
обект, на който се режат дърва и се вдига шум. Тази жалба е подписана от 18лица, определящи се като живеещи на
ул.“А.К.“ . Приемайки, че становището на
Директора на Дирекция „ОС и УТ“ и
депозираната жалба от граждани са достатъчни основания за отмяна на
издадения административен акт,
ответникът е издал обжалваната пред съда
заповед, с която е отменил издадената
от него виза за проектиране.
При така установената фактическа обстановка,
която не се оспорва от страните, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, адресат на оспорения административен акт, който подлежи на
оспорване. По въпроса за спазване на законоустановения срок и
допустимостта на жалбата има произнасяне с определение №15385/13.11.2019г. по
адм.д. 12585/2019г. на ВАС/.. Разгледана
по същество, жалбата е основателна по
следните съображения.
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член, съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Анотирана
съдебна практикаСъгласно
чл.140,
ал.7 ЗУТ визата за проектиране се издава от Главния архитект на общината. Същият при определени условия може да отмени
издадения от него акт, като актът за
отмяната подлежи на самостоятелно обжалване. С оглед посочените разпоредби постановеното оттегляне на издадения
първоначален акт – виза за проектиране, е издаден от компетентен орган,
в предвидената от закона форма и
съдържа необходимите реквизити, вкл. и
мотиви, от които може да се изведе
волята на издателя, което води до
извода, че не е нищожен административен акт.
Същият
обаче е незаконосъобразен, тъй като не са били налице условията за неговото
издаване. Безспорно е по делото обстоятелството, че правото на отзив,
материализирано в процесната заповед, е упражнено от Главния архитект на Община
Харманли , който е издател на оттеглената виза за проектиране от
17.10.2018г. В случая, обаче, макар и от
формална страна да е налице компетентност на този орган, не е налице надлежно
сезиране по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК, т. е не са били налице материалните
предпоставки за приложение на чл. 91, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК, регламентираща
правото на отзив на административния орган предвижда, че в 7-дневен срок от
получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа
въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде
съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това
заинтересованите страни, т. е. дадена е законова възможност за корекция на
надлежно оспорен административен акт от издателя му чрез упражняване на
"самоконтрол" с оглед възраженията по редовно подадена жалба и преди
изпращането й в съдебната инстанция. В ал.
1, чл. 91 АПК е визирана възможността за оттегляне на "оспорения
акт", което еднозначно сочи, че правото на отзив може да се упражни само
при подадена редовна жалба, пораждаща деволутивен и суспензивен ефект. В
случая, процесната заповед е издадена въз
основа на становище, което не е адресирано до нито една контролна
инстанция и въз основа на жалба, явно адресирана
до Кмета на Общината, която не касае
издадената виза, а представлява искане за съдействие на лица, които
посещават спортна площадка, намираща се в близост до имота, за който е издадена
визата. Съдържанието на становището и на
жалбата на граждани, живущи на ул.“А.К.“
не сочи на воля за обжалване на визата за проектиране, за да се
възприеме като жалба по смисъла на ал. 1, чл. 91 от АПК, независимо, че не е
адресирано до съдебна инстанция, още повече, че подписалите жалбата лица се
различават от заинтересованите страни, които са уведомени за издаване на визата / видно от приложените в
административната преписка писма/.
От
изложеното следва, че административният орган се е произнесъл извън хипотезата
на чл. 91, ал. 1 от АПК, тъй като не е бил
надлежно сезиран. За да може да се упражни правото на отзив от издателя на един
административен акт, против този акт следва в предвидените от закона срокове да
бъде подадена жалба и то от
заинтересовани лица по смисъла на ЗУТ, каквото обжалване в настоящата
хипотеза не е направено. Поради това оспорената
заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а
жалбата против нея следва да бъде
уважена.
При
този изход на спора и при своевременно заявено искане на жалбодателката следва
да се присъдят сторените от нея в производството разноски в размер на 880
/осемстотин и осемдесет/лв., които следва да се заплатят от Община Харманли в
качеството си на ЮЛ, в чиято структура се намира административният орган, издал
отмененият АА.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал.2 вр.чл.146 т.4 от АПК,
Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №1/31.10.2018г. на Главния архитект
на Община Харманли, с
която е оттеглена ВИЗА за проектиране: За
навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на
основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII кв.44 по ПУП на гр.Х.,
ПИ 77181.16.237 по КК на гр.Х..
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАРМАНЛИ ДА
ЗАПЛАТИ на Е.В.Д. *** сумата 880/осемстотин и
осемдесет/лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред Върховен административен
съд - София в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: