РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. Бургас, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501767 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано е по въззивна жалба на А. А. П. и Д. А.
П. – двамата от ***, ищци в първоинстанционното производство, чрез процесуален
представител адв.Арнаудова, срещу Решение №260184/21.07.21г., постановено от
Районен съд Поморие по гр.д.№779 по описа на съда за 2020, с което е отхвърлен иска
на въззивниците против „Валета 2012“ – ЕООД, за признаване за установено вземането
на въззивниците по заповед №160/12.08.2020г. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, за сумата 1100 лева – наемна цена по договор за
наем от 03.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.08.2020г., до
окончателното й изплащане.
Въззивниците изразяват недоволство от постановеното решение и претендират
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
Излагат твърдения за съществуващ между страните договор за наем от 20.03.2012г.,
чийто срок е подновен, по силата на клауза в него, поради което от 20.03.2012г. до
30.09.2019г. е налице нов договор за наем, прекратен на втората дата, по който е
налице признание на страните, че има неизпълнение на стари задължения. Според
въззивниците, наемателят дължи наемна цена и за срока на предизвестието –
02.09.2019г., видно от представено по делото писмено доказателство, което съдът не е
обсъдил. Отдаването под наем било установено и със свидетелски показания;
извършената ССЕ установявала размера на задължението. Въззивниците считат, че са
провели пълно главно доказване на претенцията си, а ответникът не е релевирал
правоизключващи или правопогасяващи възражения.
Въззиваемият – ответник „Валета 2012“ – ЕООД представя в срока по чл.263,
ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него пунктуално оспорва твърденията
на въззивниците и излага съображения за потвърждаване на решението.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
1
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти,
досежно възникнало между ответника, в качеството му на наемател и ищците, в
качеството им на наемодатели, наемно правоотношение, относно ползването на
недвижим имот – магазин, находящ се в гр.Поморие, с наемна цена от 1500 лева
месечно, който договор бил развален от ищците, считано от 02.09.2019г. и страните се
споразумели наемателят да заплати дължимите от него суми за срока на договора,
което същият сторил. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение като краен
резултат в отхвърлителната част, която е предмет на въззивно обжалване, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите и в тази им част въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания, следва да се каже:
обстоятелството, че в представеното по делото писмено доказателство, имащо
характеристиките на споразумение за преустановяване действието на договора, е
посочено, че същият се прекратява считано от 02.09.2019г. сочи, че именно към тази
дата е прекъсната облигационната връзка между страните, доколкото не е посочено
друго, касаещо предаване на вещта в по-късен от този момент. Следователно за
м.септември ответното дружество не е дължало заплащане на наемна цена.
Заплатените от него след тази дата суми, съставляващи 1000 лева на 16.09.19г. по
банков път, 500 лева в брой, 200 лева на 21.10.2019г. и 100 лева на 06.11.19г., следва да
бъдат зачетени като плащане на посочените в споразумението „стари задължения“ и да
доведат до погасяване на всички задължения на ответника.
Тези изводи на съда не се променят от показанията на заинтересуваната
свидетелка И. – дъщеря на ищцата, т.к. същата установява, че на 02.09.2019г. майка й
дала предизвестие на ответника за освобождаване на магазина и магазина бил
освободен. Свидетелката заявява, че не знае какви суми е следвало да заплати
ответника. Извършената съдебно – икономическа експертиза е установила постъпилите
по сметка на ищцата плащания, но самата тя не съставлява доказателство за
съществуване на процесното вземане, доколкото няма спор за конкретно преведените
от ответника суми, а само дали с тях е погасено цялото му задължение. Доколкото
изводите на двете инстанции за датата на прекратяване на наемното правоотношение
съвпадат, установените от експертизата плащания съдът зачита, но ги отнася към друг
период – този, в който правоотношението е действало – до 02.09.2019г., а не до
30.09.2019г.
Оплакванията на въззивниците, че съдът е допуснал процесуално нарушение,
като служебно и без възражения от ответника е коментирал извършената поправка в
споразумението, не се споделят от въззивната инстанция. Съобразно разпоредбата на
чл.178, ал.2 ГПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има
зачерквания и други недостатъци, с оглед обстоятелствата по делото. В тази си
дейност съдът служебно и без възражения от страните прави горната преценка. В
настоящия случай и въззивната инстанция намира, че поправката на документа следва
да се тълкува в полза на страната, срещу която той е представен, предвид липсата на
отбелязване, че поправката е извършена в присъствието на двете страни. Доколкото
датата, до която се дължат наемни вноски след поправката е посочена като 31.09.2019г.
– несъществуваща такава, „с просто око“ се забелязва, че цифрата, касаеща месеца е
поправена от 08. (август) на 09 (септември). Предвид уговореното прекратяване на
договора, считано от 02.09.2019г., логично звучи крайната дата на дължимите по него
наеми да е 31.08., а не 30.09.2019г.
Ето защо искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е
уважен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 370 лева – за
2
процесуално представителство и защита – чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. на
ВАдв.С (Наредбата). Претендираното възнаграждение по чл.6, т.3 от Наредбата, в
размер на 300 лева не следва да се присъжда. Видно от представените в
първоинстанционното производство пълномощно и договор за защита и съдействие,
адв. Щерев е упълномощен да представлява ответника, като е уговорено
възнаграждение както по чл.6, т.3, така и по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Във
въззивното производство не би могла да е налице и хипотезата на чл.6, т.3 от
Наредбата, т.к. още в първоинстанционното адв. Щерев е вече надлежно упълномощен
процесуален представител. Поради това му се следва възнаграждение само за
процесуално представителство. За пълнота на изложението следва да се каже, че
проучване на делото е предварителна, несъдебна дейност, попадаща в раздел II от
Наредбата, в който са регламентирани адвокатските възнаграждения за охранителни
производства, договори и консултации. Съобразно чл.78, ал., ГПК, дължимите
разноски са тези „по производството“, т.е. след образуване на делото – тези, посочени в
Раздел III от Наредбата.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260184/21.07.21г., постановено от Районен съд
Поморие по гр.д.№779 по описа на съда за 2020.
ОСЪЖДА на А. А. П., ЕГН ********** и Д. А. П. ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „ВАЛЕТА 2012“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Поморие, ул. „Одрин“, №5, сума, в размер на 370.00 лева – съдебно –
деловодни разноски, направени във въззивното производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
осн. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3