Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в публично съдебно
заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН
КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното в. гр.
дело № 14120 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба,
подадена от името на ищеца Г.Д.С., срещу решение № 411227 от 21.05.2018 г. по
гр. дело № 7904/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90-ти
състав, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна исковата претенция за
отмяна на взети решения на общо събрание (ОС) на етажната собственост (ЕС) с
адрес гр. София, ул. „********, проведено на 17.11.2016 г., обективирани в т.
2, т. 3, т. 4 и т. 11 от Протокола от ОС, поради допуснати нарушения на ЗУЕС.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилност на атакуваната част от първоинстанционното решение, в подкрепа на
което се твърди, че районният съд е допуснал процесуални нарушения, свързани с
изготвяне на доклада по делото и с оценката на доказателствата по делото. Във
връзка с последното се иска въззивният съд да съобрази на основание чл. 161 от ГПК действията на ответниците в изпълнение указанията на съда за представяне на
книга по чл. 7 от ЗУЕС и да приеме, че дадените указания не са били изпълнение,
респ. че ответниците са създали пречки за събирането на доказателства, с оглед
на което не е доказано наличието на минимално необходимия кворум за
провеждането на ОС и за законността на взетите решения. Твърди се, че по делото
били представени доказателства за това, че на проведеното на 17.11.2016 г. ОС
на ЕС са присъствали само трима собственици на отделни обекти в сградата. Това
обстоятелство, според жалбоподателя, съставлява самостоятелно основание за
отмяна решенията на ОС, което следва да бъде разгледано от съда. Отделно от
това се поддържа, че първоинстанционният съд е пропуснал да разгледа и да се
произнесе по исканията на ищеца за отмяна решенията на ОС на ЕС за
освобождаване на предишния управител, касиер и председател на Контролния съвет
(КС). Съдът е приел, че действително не е изготвен писмен отчет, но не е
преценил дали с оглед на това решението на ОС за освобождаване на В.Р.като
управител е законосъобразно. Твърди се, че липсва оповестен писмен доклад на
управителя в края на неговия мандат и че районният съд неправилно е приел, че
мнозинството на ОС може да реши да не се запознава с тези отчети и да освободи
управителя. Изразява се становище за липса на доказателства относно правомощие
на КС да определя заместник на касиера, с оглед на което осъществяването от Е.Р.на
тази дейност било незаконосъобразно, а и последната била съпруга на управителя.
Твърди се, че не може в една и съща точка от дневния ред на ЕС да се освободи и
да се избере управител. Що се отнася до отказа на членовете на ОС да включат в
дневния ред въпроси, които ищецът поискал писмено, съдът пропуснал да се
произнесе в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Съдът приел, че към
определения дневен ред могат да се включват допълнителни въпроси само в неотложни
случаи, като се твърди, че ограничаването на правото на ищеца да използва
асансьора било именно такъв случай и затова този въпрос следвало да бъде
разгледан на ОС. По тези съображения се иска отмяна на обжалваната част от
първоинстанционното решение и постановяването на друго, с което исканията на
ищеца да бъдат уважени. Претендира се в полза на ищеца и жалбоподател да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на
насрещната страна Етажна собственост на сграда на ул. „********, от името на
която не е подаден писмен отговор.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат жалбата и направените
искания.
Процесуалният представител на насрещната
страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване
на атакуваната част от съдебното решение.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателите и направените искания, въз основа на събраните по
делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа страна,
следното:
Производството по гр. дело № 7904/2017
г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90-ти състав е образувано по
повод искова молба на Г.Д.С., срещу Етажна собственост с адрес: гр. София, ул.
„******** с искане за отмяна на решения на ОС на ЕС, обективирани в т. 2, т. 3,
т. 4, т. 5 и т. 11 от протокола от ОС, проведено на 17.11.2016 г.
Ищецът твърди, че на 17.11.2016 г. е
проведено ОС на ЕС, което протекло при предварително определен дневен ред в 11
точки, както и че с молба от 09.11.2016 г. е поискал от домоуправителя в
дневния ред да бъдат включени още 5 точки. На събранието присъствали 46 от
етажните съсобственици, но след приключването му не била спазена процедурата за
оповестяване на протокола от ОС. Ищецът претендира да бъдат отменени решенията,
които ОС е взело по т. 2. Т. 3. Т. 4. Т. 5 и т. 11 от дневния ред, по-конкретно
с които били избрани управител на ЕС и касиер на ЕС, били освободени членове на
Контролния съвет, били приети годишният отчет за приходите и разходите на
касиера и били одобрени годишните отчети на управителя и КС, като в нарушение
на закона били определени размерите на вноските на членовете от 01.01.2017 г. и
не били включени за разискване предложените от ищеца въпроси. Изразява се
становище, че отчетът на управителя и отчетът на КС следвало да бъдат изслушани
преди провеждане на събраните с оглед последващото им приемане, но това не било
сторено, следователно приемането на тези отчети било незаконосъобразно.
Незаконосъобразно било и избирането на нов управител преди гласуване отчета на
досегашния управител, освен това няма как да се избере нов управител след като
старият е вече освободен от длъжност. Незаконосъобразно било и решението, с
което е приет отчетът на касиера за годишните приходи и разходи, тъй като
писмен отчет липсвал и такъв не е сведен до знанието на етажните съсобственици.
В тази връзка се сочи, че устният отчет не може да замести писмения. Изтъква
се, че функциите на касиер е изпълнявала г-жа Р.а, която е съпруга на
домоуправителя В.Р., а това е в нарушение на чл. 35, ал. 7 от ЗУЕС. В т. 11 от
протокола бил отразен отказът за обсъждане на допълнително поставени от страна
на ищеца въпроси и това било незаконосъобразно, тъй като става дума за въпроси
с неотложно значение, като например ограниченият достъп на ищеца до асансьора;
незаконно поставена решетка, която препятства достъпа на ищеца до неговото
избено помещение № 7; фактическо ограничаване възможността на ищеца да заплаща
дължимите ежемесечни такси във връзка с поддръжката и управлението на общите части,
което го поставя в неизпълнение на законовите му задължения.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на исковата молба, с който твърденията на ищеца и направените
искания се оспорват като неоснователни. Изразява се становище, че отчитането с
писмен доклад пред ОС в края на мандата на управителя не е необходимо условие
за преизбирането му за следващ мандат. Сочи се, че евентуални нарушения,
свързани с избора на касиер не могат да се отразят на избора на управител,
както и че липсата на оповестяване на решенията на управителния съвет не може
да се отрази на избора на управител. Същото се поддържа и относно избора и
освобождаването на членове на КС. Като законосъобразно се сочи и решението на
ОС, свързано с ползването на общите части от сградата, включително аснсьора,
тъй като става въпрос за отношения с вътрешноведомствен характер. По отношение
на т. 11 от решението на ОС се сочи, че става въпрос за отказ от обсъждане на
допълнително поставени от ищеца въпроси, което не подлежи на съдебен контрол,
доколкото на такъв могат да бъдат подложени единствено положителни решения на
ОС на ЕС, т. е. тези, с които се приема дадено предложение.
От страна на ищеца по делото са
представени и са приети следните писмени доказателства: нотариален акт № 62 от
2000 г. /л. 9/, от който се установява, че ищецът е собственик на самостоятелен
обект в сградата в режим на ЕС, а именно на ап. 26; протокол от проведено на
17.11.2016 г. ОС на ЕС и списък на собствениците, които са присъствали /л.
10-25/, от който се установява, че са разгледани в 11 точки въпроси, съобразно
предварително определен дневен ред. Установява се, че на проведеното ОС на ЕС
са присъствали 28 от общо 46 съсобственици в ЕС и че са взети следните решения:
1) приет е правилник за вътрешния ред в сградата, в. т. ч. ЕС да се
представлява от управител; КС да се състои от трима души; годишните ОС да се
провеждат минимум веднъж годишни; КС да извършва проверка на касата поне веднъж
годишно; 2) избран е управител В.Р.и касиер В.К.; 3) за членове на КС са
избрани К.К., Р.К.и Х.Г.; 4) приет е годишен отчет за приходи и разходи и
одобрени годишни отчети на управителя и КС; 5) определен е размер на паричните
вноски за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата, както
следва – за живущите от 3-ти до 12-ти етаж вкл., сумата нараства от 3 на 4
лева, а за всеки от живущите на първите два етажа нараства от 2 на 3 лева,
считано от 01.01.2017 г.; 6) определен е размерът на паричните вноски във фонд
„Ремонт и обновяване” от 01.01.2017 г. да бъде 3 лева за всеки процент
собственост на идеална част от сградата, но не по-малко от 4.6 лева на месец и
е възложено на управителя да открие банкова сметка; ***) прието е решение за
събиране на информация за фирми във връзка с бъдещи ремонтни дейности; 8)
отложено е произнасянето по въпроса; 9) взето е решение да се създадат условия
за достъп в ЕС на хора с увреждания; 10) взето е решение всяка етажна площадка
и прилежащите ѝ стълбищни площадки да бъдат почиствани от обитателите
всяка седмица по график; 11) взето е решение да не се разискват предложенията
на г-н С., като протоколът е подписан от управителя, от касиер и от
протоколчик; писмо за включване на допълнителни 5 въпроса в т. 11 от обявения
дневен ред /л. 26/, от което се установява, че е направено искане за включване
в дневния ред на ОС на въпроси относно формиране на комисия за избор на
специалист за оглед топлинен щранг; относно незаконно поставена метална решетка,
препятстваща достъпа до прилежащото към ап. 26 мазе № 7; избор на три лица,
които да направят проверка на счетоводните документи в ЕС; да се вземе решение
за освобождаване на съпругата на г-н Р. от длъжността касиер и решение за
активиране чиповете на г-н С. за асансьора и да не му бъде ограничавано правото
да покрива разходи в ЕС; молба от ищеца до В.Р.за предоставяне на препис от
протокол от ОС на ЕС, проведено на 17.11.2016 г. /л. 27/; известие за доставяне
/л. 28/; писмо от директор на дирекция „Общински строителен контрол” при
Столична община до Г.С. /л. 29/, от което се установява, че до дирекцията е
било отправено искане от страна на С. за защита във връзка с твърденията му, че
чрез поставяне на метална решетка от страна на В.Р.е ограничен достъпът до
мазето му, на което е даден отговор, че конкретната дирекция не е компетентна
да се произнесе.
От страна на ответника са представени и
са приети по делото следните писмени доказателства: протокол от проведено на
20.11.2014 г. ОС на ЕС и списък на присъстващите /л. 49-51/, от който се
установява, че на тази дата е проведено ОС на ЕС, на което В.Р.е избран за
управител, В. А. за касиер и за членове на КС са избрани Хр. Г., В.Г., К. К. и
В.К.; покана за свикване на ОС на ЕС за 17.11.2016 г. с дневен ред в 12 точки
от 07.11.2016 г. /л. 53-54/; протокол от 07.11.2016 г. /л. 55/, от който се
установява, че поканата за свикване на ОС е била залепена на общодостъпно място
на входа на сградата, както и в асансьорите на сградата; отчет за периода
25.11.2014 г. – 01.11.2016 г. на домоуправителя на ЕС с таблица относно внесени
суми за режийни разноски /л. 56-58/; молба от В.А. до КС на ЕС /л. 59/,
получена на 15.03.2015 г. от К. К., с която е уведомила, че след 01.04.2015 г.
няма да е в състояние да изпълнява ангажиментите си към ЕС, поради което моли
да бъде заместена от Е.В.; протокол № 1 от 25.03.2015 г. от проведено заседание
на КС на ЕС /л. 60/, от който се установява, че е взето единодушно решение, с
което за заместник на касиера В. А. е определена Е. В.; копие от домова книга
на собствениците в ЕС /л. 69-119/.
По делото е разпитан като свидетелят Д.Д./л.
68/, показанията на когото съдът кредитира. От тези показания се установява, че
Д., макар и да не е собственик на обект в ЕС е присъствал на проведено на
17.11.2016 г. ОС на ЕС на ул. „*******като достъпът му бил осигурен от С..
Свидетелят отишъл там в 18.30 часа, но поради липса на кворум провеждането на
събранието било отложено за след един час, когато започнало. Преди събранието
видял, че Г.С. е поставил някакви точки към дневния ред на обявеното ОС, като
сочи, че няма спомен да е имало писмени отчети, представени по време на ОС. Г.С.
поставил въпрос именно за писмени отчети, които искал да бъдат представени, но
това не било сторено и предложенията му били отхвърлени от ОС на ЕС.
В откритото съдебно заседание пред
районния съд /л. 67/ са поставени въпроси на В.Д., който е съсобственик на
обект в ЕС, но отговорите му не съдържат информация, която може да се цени от
съда по изложената от районния съд причина.
При
гореописаната фактическа обстановка, изводима от събраните доказателства, съдът
приема за установено от правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо - в обжалваната част, а разгледано по същество е правилно,
тъй като подадената въззивна жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Решението на районния
съд е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение. Във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявен е иск по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна
на решения, взети по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 11 от протокола, при проведено
на 17.11.2016 г. ОС на ЕС с адрес гр. София, ул. „********.
Уважаването на конститутивния иск по чл. 40 ЗУЕС е обусловено от
установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание
на ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби, установени с
приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на
предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решение;
решението е взето при нарушен ред за свикването на общото събрание; решението е
взето по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната
собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС. С оглед исковия
характер на производството и при спазване на основния принцип в него -
диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата
молба обстоятелства, т. е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна,
посочени в исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността на
решенията, взети на проведеното общо събрание. В производството по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС съдът проверява
законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост
съобразно твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на
ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото
събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно
посочени. (виж решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г., I г. о.
на ВКС). Освен това въззивната инстанция проверява правилността на решението
само по въведените с жалбата оплаквания по арг. от чл. 260, т. 3 и чл. 269, изр. 2 от ГПК.
В конкретния случай, както в исковата молба, така и във
въззивната жалба, ищецът твърди, че е налице нарушение при провеждане на ОС на
ЕС, изразяващо се в това, че по делото
били представени доказателства за това, че на проведеното на 17.11.2016 г. ОС
на ЕС са присъствали само трима собственици на отделни обекти в сградата, тъй
като това твърдение се опровергава от приложения към протокола от ОС списък на
присъствалите собственици. Не може да се сподели твърдението на жалбоподателя и
ищец по делото, че липсата на писмен отчет от страна на управителя и на
контролния съвет съставлява основание за отмяна решенията на ОС, с които е
извършен избор на управител и КС за следващ мандат. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 17 от ЗУЕС не предвижда подобно изискване към процедурата по
избор на управител, а съгласно чл. 24, ал. 9 от ЗУЕС г.) Контролният съвет
(контрольорът) се отчита с писмен доклад пред общото събрание в края на мандата
си, както и че докладът се предоставя за запознаване на всеки собственик,
ползвател или обитател при поискване, а в случая по делото няма данни
въпросният доклад да е поискан за запознаване от страна на ищеца. В допълнение
на това следва да се подчертае, че, както управителят, така и членовете на КС
са избрани при процедура, съответстваща на изискванията на ЗУЕС. Същото се
отнася и до избора на касиер, поради което и в тази част решението на ОС е
законосъобразно. За пълнота следва да се отбележи, че твърдението на
жалбоподателя, че упражняване функциите на касиер е недопустимо да се извършва
от лице, което се намира в брачна връзка с управителя на ЕС, тъй като съгласно
чл. 24, ал. 7 от ЗУЕС Член на контролния съвет, контрольор или касиер може да
бъде собственик или ползвател, който не е съпруг, член на домакинството,
не е във фактическо съпружеско съжителство, в родствена връзка по права линия,
по съребрена линия до втора степен и по сватовство до първа степен с останалите
членове на контролния съвет, както и с членовете на управителния съвет или с
управителя. Фактът, че в предходен мандат касиер по заместване е била Е. В.
действително е в противоречие с горепосоченото правило, но това не влияе върху
законосъобразността на решенията, взето на ОС, проведено на 17.11.2016 г., тъй
като същите касаят последващ период (мандат) и друго лице – касиер. По тази
причини съдът не дължи произнасяне по другите твърдения на ищеца, свързани с
осъществяването от страна на Е. В. на функцията касиер. Що се отнася до
твърдението, че не може в една и съща точка от дневния ред на ЕС да се освободи
и да се избере управител, съдът не намира основание да го сподели, доколкото в
ЗУЕС липсва подобно ограничение. По аргумента, свързан с отказ на членовете на
ОС да включат в дневния ред въпроси, които ищецът поискал писмено, въззивният
съд намира за необходимо да отбележи следното: На първо място, в отлика от
твърдението на жалбоподателя, първоинстанционният съд е дал отговор на така
поставения от ищеца въпрос, като е приел, че ОС не може да променя дневния ред,
както и да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред,
освен в неотложни случаи, с оглед на което е приел, че решението на ОС, с което
е отказано разглеждането на поставени от страна на С. въпроси е
законосъобразно. Това становище се споделя от настоящия съдебен състав, тъй
като е в съответствие с установеното в чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС правило. Освен
това не може да се възприеме становището на жалбоподателя, че поставените от
него въпроси обосновават изключение от горното правилно, доколкото от
съдържанието им не може да се изведе, че се касае за хипотеза на неотложен
случай. Обстоятелството, че ползването на асансьора от страна на С. е
ограничено, както и че е налице ограничение до собственото му избено помещение
не се установяват по несъмнен начин, а и същите подлежат на доказване при
евентуално иницииране на производство от страна на ищеца в защита на вещните
права, реализирането на които твърди да е ограничено, каквото настоящото
производство не е. Ето защо изложените в тази връзка съображения на ищеца и жалбоподател
не са от естество да обосноват извод за незаконосъобразност на проведеното ОС.
Още повече, както районният съд е посочил, че на съдебен контрол подлежат взети
решения по конкретни въпроси, касаещи ЕС, а не отказът за обсъждане на даден
въпрос. Все пак следва да се има предвид, че поставените от ищеца за обсъждане
въпроси не са били включени в дневния ред и като такива законосъобразно не са
били разгледани, тъй като това би било в противоречие с установеното в чл. 16,
ал. 3 от ЗУЕС правило.
По
изложените мотиви въззивният съд приема жалбата за неоснователна, а атакуваната
с нея част от първоинстанционното решение за правилна, поради което същото
следва да се потвърди. В частта, с която исковата претенции е уважена,
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При
извод за неоснователност на въззивната жалба и съгласно установеното в чл. 78,
ал. 1 от ГПК правило, в полза на въззивника не следва да се присъждат разноски.
Същевременно, в съответствие с чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има
право на разноски, за присъждането на които е направено съответно искане, но не
са представени доказателства, въз основа на които да се заключи, че разноски от
страна на ЕС действително са били направени във връзка с настоящото
производство, с оглед на което разноски в полза на ЕС не следва да се
присъждат.
По тези мотиви,
съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
411227 от 21.05.2018 г. по гр. дело № 7904/2017 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 90-ти състав, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен, предявеният на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС иск на Г.Д.С.,
ЕГН: **********, с адрес ***, срещу Етажна собственост (ЕС) с адрес гр. София,
ул. „********, за отмяна на взети решения на ОС на ЕС, проведено на 17.11.2016
г., обективирани в т. 2, т. 3, т. 4 и т. 11 от протокола от ОС, поради
допуснати нарушения на ЗУЕС.
Решението е влязло в сила в останалата
част, като необжалвано.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.