Р Е Ш Е Н И Е
Номер
V-66 Година
2020, 10.04 град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На
девети март, две хиляди и двадесета
година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя БЕЛЕВА
2.мл.с Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 477 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано
по повод въззивна жалба вх.№57534/16.12.2019г., подадена от Главна
дирекция „Национална полиция“ – МВР на
РБ, ответник в първоинстанционното производство, с адрес: гр. София, бул. „Александър Малинов“ №
1, представлявана от Директора – Главен Комисар Христо Терзийски, чрез
пълномощника-гл.юрисконсулт Христина Маркова, срещу Решение №9310/29.11.2019г.,
постановено по гр.д.№5820/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е осъдил ответната ГД
„Национална полиция“ -МВР на РБ, да заплати на С.И.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1720.26 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от общо 245.96 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на
положения от него за периода от 22.07.2016г.
до 22.07.2019г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба на 22.07.2019г. до
окончателното й плащане, сумата от 245.96 лева, представляваща общ размер на
лихви за забава, изчислени върху главница в общ размер от 1720.26 лева
поотделно, от последното число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода
от 30.10.2016г. до деня, предхождащ датата на 22.07.2019г.
Със същото решение ответникът е
осъдена да заплати сумата от 350 лева, представляваща направените от ищеца
разноски по делото, както и сумата от 118.81 лв- държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд- Бургас и разноски в размер на 200 лева- платен хонорар на вещо
лице.
С жалбата се изразява недоволство
от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място се изразява
несъгласие с изложеното в
мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), на основание чл.46, ал.2 от ЗНА,
тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към
служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1
от ЗМВР.
Жалбоподателят счита, че неприлагането на горецитирания подзаконов
нормативен акт, не би поставило служителите на МВР в по- неблагоприятно
положение по отношение заплащането на допълнителни възнаграждения. Развива
съображения в тази насока.
Навежда доводи относно
диференциацията на категориите служители съгласно чл.142, ал.1 от ЗМВР:
държавни служители- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита
на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.
Посочва, че поради специфичните
дейности и функции, осъществявани от
МВР, законодателят създал специален ред, относим само до тази категория
служители.
Намира, че с оглед нарочната
уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и размера им (чл.178, чл.179 от ЗМВР), не били налице
предпоставките за субсидиарно прилагане на
други нормативни актове (КТ и ЗДСл).
Излага становище, че съгласно
чл.187, ал.9 ЗМВР., при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало
отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.
Съгласно действащата уредба,
съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде
1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3
от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем
часа дневен такъв.
Твърди, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) намирала приложение
само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно
наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени,
продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на
дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
Счита, че необосновано и при
липса на правен анализ, първоинстанционният съд приел, че предвид наличието на
празнота в закона , на основание
чл.46,ал.2 от ЗНА, следвало да се приложи НСОРЗ.
Иска се, атакуваното решение да
бъде отменено и съдът да постанови
ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции
съдебно- деловодни разноски.
Към въззивната жалба е приложено
копие от правна консултация на проф.Васил Мръчков.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не
е депозиран отговор от въззвиаемия.
Въззивникът, редовно и своевременно
уведомен, не изпраща представител. След приключване събирането на доказателства
и обявяване на делото за решаване, са постъпили писмени бележки.
Въззиваемият, редовно и
своевременно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител адв. Димова оспорва
въззивната жалба.Претендира разноски. Представя писмени бележки.
Въззивната жалба е постъпила в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на
страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и
следователно същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира,
че същото е правилно и законосъобразно.
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Ищецът П. претендира ответника да
бъде осъден да му заплати сумата от 738
лв., представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в
размер на 123 часа за периода 22.07.2016г.
до 22.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143 и сумата от 90 лв., представляваща лихва за забава
върху дължиимите от работодателя суми за допълнително възнаграждение, заедно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Твърди, че през процесния период е полагала труд на
длъжност „младши експерт” в група 02 ТОВ към СООРЖТ в зонално жандармерийско
управление към Дирекция „Жандармерия” към ГД „Национална полиция”-МВР, като е
работил на сменен режима с продължителност на работната смяна от 24 часа. В
съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се
претендират 1720,26 лева възнаграждение за извънреден труд за 245,96 часа и
лихва от 205,33 лв.
Ответната страна ГД”Национална
полиция”-МВР е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение, както и приложението на
посочените в исковата молба подзаконови актове. Излага подробни доводи, че за
да е налице празнота в уредбата и да се прилага по аналогия Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, е необходимо зазен въпрос в
относимия нормативен акт изобщо да не е уреден. Посочва, че конкретния случай
не е такъв, тъй като има уредба в ЗМВР и редица подзаконови актове и дори в
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на нощния труд е отделен цял раздел.
Подчретава, че ЗМВР е специален закон по отношение на другите закони,
регламентиращи трудовите/служебните правоотношения на служителите и предвижда
издаването на наредба от министръ на вътрешните работи.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си.
По делото няма спор, че за
периода 22.07.2016г. до 22.07.2019г. ищецът е бил в служебно правоотношение с ГД „Национална
полиция”- МВР и е полагал труд на посочената в исковата молба длъжност. Ищецът
е държавен служител, и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че
предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е
алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се
превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща
извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
По делото са приети като писмени
доказателства Заповед №8121з-437/28.04.2016, Заповед №8121з-40/15.01.2015,
Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., Заповед
№8121з-663/05.06.2015г., платежни бележки за начислени и изплатени часове за
положен извънреден труд, протоколи за отчитане на отработеното време между
22,00ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници през процесния период.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че за процесните периоди ищецът е има общо
1720 часа отработени часове нощен труд. Положеният нощен труд не е бил
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно
заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент 1,143, се равняват на
1965,96 часа. Разликата между двете величини е 245,96 часа-положен извънреден
труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1720,26 лв.,
което не е заплатено. Лихвата за така изчислената главница е в размер на 205,33
лв. Във връзка със заключението на ВЛ е направено и прието изменение на
първоначално предявени иск чрез увеличение.
Оплакването на въззивника в
жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се
прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат
реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според настоящия състав,
цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на
нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при
условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че
въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По
отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители
чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. КТ е
нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДСл и ЗМВР.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно
тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите
на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да
бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения,
предвидени по КТ. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат
правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен
начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се
позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, съгласно която: „За
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между
22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва
да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с
коефициент 1.143.
Настоящият
състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно
конкретната хипотеза, а именно по отношение на
приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд
следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв
е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен
акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ. В този смисъл и
представената от въззивника правна консултация от проф. Васил Мръчков не е
годна да разколебае горния извод. По същество в нея са изложени съображения, че
по настоящия вид казуси не са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ обаче касае случаите
на подневно отчитане на работното време, докато в настоящия случай се касае за
сумирано изчисляване на работното време, а това е хипотеза, уредена в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Ето защо изложените от проф. Васил Мръчков
съображения относно приложението на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ са напълно неотносими
към настоящия казус, който касае приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал.1 ЗМВР,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от
02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е
била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016
г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с
който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно действието във
времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че
в рамките на процесния исков са
действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. /ДВ. бр.60 от 02.08.2016г./.
Разпоредбите на чл.3, ал. 3 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето
защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения
относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
Както бе коментирано по-горе,
1720 часа нощен труд, положен от ищеца през исковия период, приравнени с
коефициент 1,143, възлизат на 1965,96 часа дневен труд и разликата между двете
величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени – 245,96 часа,
възлизащи на сумата от 1720,26 лв. лв., така както е претендирана. По
гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание.
Предвид забавата в плащането на
дължимото допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни
периоди, ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане, считано
от датите на изпадане в забава до предявяването на исковата молба, което е в
общ размер от 205,33 лв., съгласно заключението на вещото лице, поради което и
акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
Предвид изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, във
въззивното производство, право на присъждане на разноски има въззиваемата
страна. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, представен
е договор за правна защита и съдействие, видно от който разноските, направени
от въззиваемия пред въззивната инстанция са в размер на 300 лв. – адвокатски
хонорар. Представени са доказателства за плащане.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№9310/29.11.2019г., постановено по гр.д.№5820/2019г. по описа на Районен съд-
Бургас.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Национална полиция“ – МВР на
РБ с адрес: гр.София, бул.”Ал.Малинов“ №1, представлявана от Директора Христо
Терзийски, да заплати на С.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.