Р Е
Ш Е Н
И Е № 86/16.6.2020 г.
Гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на осми юни две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 46 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Д.Н.К. от
гр. * против Заповед рег. № 3282з-243/27.01.2020 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ , с която на осн. чл. 97, ал. 1, чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 90, ал. 1, т. 1 и чл.
92, ал. 1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл) на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
Твърди се, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на
процесуалните правила и е в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска
се отмяната й и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката К., редовно призована, не се явява. Упълномощеният
от нея процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата. Твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, не е мотивирана съобразно
изискванията на закона, както и че е издадена след изтичане на предвидения в
чл. 94, ал. 1 от ЗДСл срок. Претендира се за присъждане и на
направените по делото разноски.
Ответната страна, редовно призована,
не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В постъпилите писмени
бележки вх. № 918/29.05.2020 г. жалбата
се оспорва изцяло, като се изразява становище за законосъобразност на
оспорената с нея заповед. Претендира се за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на разноските,
направени и претендирани от страна на жалбоподателката.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
По делото не се спори, че жалбоподателката Д.К. е
назначена в системата на МВР със Заповед № 8121К-3324/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи на длъжност „началник на сектор“ в сектор
„Човешки ресурси“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово при ГДГП,
считано от 09.09.2016 г., която длъжност заема и към момента. Това обстоятелство се установява и от
приложената към делото Кадрова справка рег. № 3282р-1578/20.01.2020 г. Видно от приложената към делото длъжностна
характеристика, основната цел на
заеманата от К. длъжност е да осъществява
общото и непосредствено ръководство и отговаря за цялостната дейност на
сектора пред директора на РДГП – Елхово и подпомага ръководството на РДГП при
управлението на човешките ресурси. Основните/преки задължения са изброени в т.
5 от длъжностната характеристика, като в т. 5.1. е посочено, че подпомага
ръководството на структурата при управлението на човешките ресурси, а в т. 5.2.
е записано, че организира, ръководи и контролира цялостната дейност на сектора
съобразно законовата и подзаконовата нормативна уредба, заповедите и
разпорежданията на ръководството на структурата и МВР, и лично участва в
изпълнението на задачите.
На 19.12.2018 г., на жалбоподателката,
в качеството й на Началник сектор „Човешки ресурси“, била изпратена Докладна
записка УРИ 4536р-32335/18.12.2018 г., към която било приложено и копие от Заповед
№ 3282з-4016/04.12.2018 г., с която младши инспектор П.П.П.
– старши полицай на ГКПП – Капитан Андреево е преназначен на осн. чл. 164, ал.
3, т. 1 от ЗМВР на младши изпълнителска
длъжност, считано от датата на встъпване в длъжност. Върху тази заповед, на
17.12.2018 г. П. саморъчно е записал, че
отказва да встъпи в длъжност и е положил подписа си. След получаване на докладната записка, ведно
с горната заповед, жалбоподателката К. е поставила
върху нея резолюция за „ЛКД“ и се е
подписала, като не е предприела никакви действия за прекратяване на служебното
му правоотношение на осн. чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР. Във връзка с това, със
Заповед № 3282з-3466/25.11.2019 г., Директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ разпоредил извършването на проверка, като е приел, че е налице
основание за търсене на дисциплинарна отговорност на К. на основание чл. 89,
ал. 2, т. 1 от ЗДСл за неизпълнение на служебните задължения“. Такава проверка била извършена и видно изводите
от приложената Справка рег. № 3282р-27331/02.12.2019 г., „с
действията си по прилагане в ЛКД на служителя на материалите, свързани с оценка
изпълнението на дейността на младши инспектор П.П.П.
– старши полицай в 03 група на Граничен контролно-пропускателен пункт – Капитан
Андреево от ГПУ – Свиленград при РДГП – Елхово, включително и в докладна
записка рег. № 4536р-32335/18.12. 2018 г. на началника на ГПУ – Свиленград, с
която директорът на РДГП – Елхово е уведомен, че служителят отказва да встъпи в
длъжност, Д.Н.К. – началник на сектор „Човешки ресурси“ в РДГП – Елхово е
укрила от Вас, че е налице основание за прекратяване на служебното
правоотношение на държавния служител в МВР по реда на чл. 226, ал. 1, т.16 от ЗМВР. Горното е основание за търсене
на дисциплинарна отговорност спрямо Д.Н.К., на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от
Закона за държавния служител за „неизпълнение на служебните задължения“.
Към делото е приложен и Протокол рег.
№ 3282р-1607/21.01.2020 г., от който е видно, че на 20.01.2020 г.
жалбоподателката е изслушана от
дисциплинарно наказващия орган по повод воденото против нея
дисциплинарно производство
Със Заповед № 3282-243/27.01.2020 г.
на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, на чл. осн. чл. 97, ал. 1, чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 90, ал. 1, т.
1 и чл. 92, ал. 1 от ЗДСл на
жалбоподателката
К. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В мотивите към
заповедта е посочено, че нарушението е
извършено на 19.12.2018 г. в РДГП и се
изразява в това, че „в качеството й на
началник на сектор „Човешки ресурси“ в
РДГП – Елхово при ГДГП, Д.К. е поставила резолюция „За ЛКД“ върху резолираната й докладна записка с рег. №
4536р-32335/18.12.2018 г., вместо в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал.
1, т. 16 от ЗМВР да предприеме действия за прекратяване на служебното
правоотношение на служителя. Тя е следвало да изготви предложение за
прекратяване на служебното правоотношение на младши инспектор П.П.П. – старши полицай в 03 група на ГКПП – Капитан Андреево
от ГПУ – Свиленград при РДГП – Елхово, което не е сторила“. Именно тази заповед е предмет на
оспорване в настоящото съдебно
производство.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Видно от разпоредбата на чл. 168 във вр. с чл. 142 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността
на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146,
без да се ограничава само с посочените от оспорващия.
За да е законосъобразен един
административен акт, следва да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания
за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона.
В настоящия казус оспорената заповед, макар и издадена в писмена форма, от надлежен
орган и в кръга на неговата компетентност, е незаконосъобразна.
Видно от разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл,
който съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е приложим в настоящия
случай, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му, като съобразно ал. 3 на чл. 94 от ЗДСл, тези срокове не текат по времето, през което държавният служител е
в законоустановен отпуск.
При тази законодателна уредба очевидно
е, че от съществено значение са както момента на извършването на нарушението,
така и момента, в който е открито. В
настоящия казус, както от изготвената Справка
с рег. № 3282р-27331 от 02.12.2019 г. за извършената проверка, така и от
Протокол рег. № 3282р-1607/21.01.2020 г. за проведеното изслушване на осн. чл.
93, ал. 1 от ЗДСл става ясно, че нарушението е извършено на 19.12.2018 г. При това
положение следва да се приеме, че срокът за налагане на дисциплинарно
наказание за това нарушение е изтекъл на
19.12.2019 г. и от този момент нататък правото на органа
да упражни правомощието си да наложи дисциплинарно наказание е погасено. В тази връзка е необходимо да се посочи, че
доказателства, от които да е видно, че дисциплинарното нарушение съставлява
престъпление или административно
нарушение, свързано със службата му, и е установено с влязла в сила присъда или
с наказателно постановление, или пък че
жалбоподателката е била в законоустановен
отпуск няма представени. Липсват дори и твърдения от страна на дисциплинарно
наказващия орган в тази насока. С оглед
на това единственият извод, който може да се направи
е, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, която е предмет на
разглеждане в настоящото съдебно производство е издадена след изтичане на
предвидения в чл. 94, ал. 1 ЗДСл срок и като такава се явява незаконосъобразна
и подлежаща на отмяна само на това основание.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК Главна дирекция „Гранична полиция“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката К. направените от нея разноски по същото, които възлизат на общо 510 лева, от
които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото и 500 лева –
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Последното, с оглед характера и вида на производството и
извършената от процесуалния представител на жалбоподателката работа, не се
явява прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Води от горното Я А С, първи състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед рег. № 3282з-243/27.01.2020 г. на Директор на Главна дирекция „Гранична полиция”
- София , с която на осн. чл. 97, ал.
1, чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 90, ал. 1,
т. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗДСл на Д.Н.К.
***, със съдебен адрес:***, *, чрез адв. Д.А.Н.,
е
наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” - СОФИЯ да заплати на Д.Н.К.
сумата от 510 (петстотин и десет)
лева за направените по делото разноски.
Решението, на осн. чл. 124, ал. 1 от
ЗДСл, НЕ ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете