ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
гр. Бургас, 20.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р. Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500489 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С решение № 58/24.03.2025 год. по гр.д.№ 489/2024 год. по описа на
Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 260005/21.06.2024 год.
по гр.д. № 2903/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд. Оставена е без
уважение частната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител Р. И. срещу
определение № 260060/21.10.2024 год. по гр.д. № 2903/2020 год. по описа на
Бургаския окръжен съд. Осъдена е Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество, Булстат *********, да заплати на Д. А. П. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, с
настоящ адрес: с. И., о. Б., ул. „С.“ № * и на К. Т. Я. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **, ет. *, ап. *, направени пред
въззивния съд съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
общо в размер на 7000 лв. /седем хиляди лева/, от които 5000 лв. за защита на
Д. А. П. и 2000 лв. за защита на К. Т. Я. Осъдена е Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество, Булстат *********, да заплати по сметка
на Бургаския апелативен съд държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 4340,14 лв. /четири хиляди и четиридесет лева и четиринадесет
стотинки / и 15 лв. /петнадесет лева/ – държавна такса за депозираната
неоснователна частна жалба.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от КОНПИ,
чрез процесуален представител Р. И. - ДИ при ТД - Бургас, с която на осн. чл.
248 от ГПК е поискано изменение на въззивното решение в частите,
относно присъдените в полза на двамата въззиваеми разноски за
адвокатски възнаграждения, с твърдение и изложени съображения за
прекомерност на възнагражденията и необоснованост на становището на съда
по разноските. Твърди се, въззивният съд не е спазил задължението си
съгласно приетото с решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438-22 да
1
приложи ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК ако установи, че трудът на
адвоката е бил надценен, каквато хипотеза се твърди, че е налице в случая, тъй
като въпреки, че е намалил разноските в частите относно заплатените от
въззиваемите адвокатски възнаграждения, присъдените размери се явяват
несъответни по приложимите критерии. Направено е искане за изменение на
решението в частта за разноските присъдени на въззиваемите-ответници, чрез
намаляването им.
В дадения срок е постъпил отговор на молбата по чл.248 от ГПК, от
въззиваемите Д. А. П. и К. Т. Я. депозиран чрез адв. Т. К. - П. АК - Б., с който
е направено искане за оставяне на молбата по чл. 248 от ГПК без уважение.
Изложени са съображения за неоснователност на възраженията по молбата,
сочи се, че съдът е уважил възражението на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК,
като се е съобразил с приложимите разпоредби на закона и практиката на
СЕС, поради което не са налице предпоставки платеното адвокатско
възнаграждение да бъде намалявано още повече. Направено е искане за
оставяне на молбата без уважение.
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок от правоимащо лице и е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови въззивното решение в частта за разноските дължими в
полза на въззиваемите, въззивният съд е взел предвид изхода от делото и
обстоятелството, че с решението което е потвърдено, предявените от
Комисията искове срещу двамата ответници са били отхвърлени. Съгласно чл.
78, ал. 3 от ГПК правилото, което съдът задължително спазва, включително
във въззивното производство е, че при отхвърляне на иска, респ. - при
потвърждаване на отхвърлително решение, в полза на ответниците - респ.
въззиваемите, се следват реално направените съдебни разноски, за които са
представени доказателства по делото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК
въвежда изключение от това правило, като създава възможност, но не и
задължение за съда, да намали разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза се следват, ако то е прекомерно
съобразно правната и фактическа сложност на делото. Преценката за правната
и фактическа сложност на делото е предоставена на съда, но се основава на
обективни данни, които съдът е взел предвид в случая, като по
възражението на Комисията по чл. 78, ал. 5 от ГПК е намалил разноските
в частта за адвокатски хонорар заплатен от въззиваемия в полза на адв.Т.
К.-П. в размер на 6970 лв. и от въззиваемата – 2 530 лв., съответно на 5
000 лв. и на 2000 лв. Намаляването по чл. 78, ал. 5 от ГПК е мотивирано с
преценката на съда за правната и фактическа сложност на делото, конкретния
характер на производството и реално осъществената защита, при отчитане на
значително по-малката продължителност на въззивния процес, обема и
характера на извършените действия по защитата. Определените от съда
размери на съдебните разноски на въззиваемите в частта за заплатените от тях
адвокатски възнаграждения, са в пъти под предвидените с Наредба № 1 от
09.07.2004 год. минимални размери на адвокатски възнаграждения, на базата
на обжалваемия интерес, поради което соченото в молбата по чл. 248 от ГПК
противоречие с решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438-22 не е
налице. Отделно, следва да се има предвид, че това решение не въвежда
задължение за съдилищата, а и не би могло, като не отнема правомощието на
съда за собствена преценка за размера на дължимите разноски за заплатено
2
адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в зависимост от
изхода на делото на правоимащата страна.
С решението си въззивният съд, включително при намаляване на
разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК е взел предвид, че процесуалният
представител на въззиваемите е депозирал общ отговор, но с него е
организирал процесуална защитна теза на всеки от двамата, поради което
последващо намаляване на определените от съда размери на разноските, на
това основание, не следва да се извършва.
При постановяване на въззивното решение, в частта за дължимите
разноски в полза на въззиваемите-ответници по отхвърления иск на
Комисията, въззивният съд е взел предвид изхода от делото, съобразил е
разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и
конкретните обстоятелства при които е осъществена защитата, поради което е
преценил, че намаляването по възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
въззивника, следва да бъде до размерите присъдени с решението в полза на
въззиваемите. Изложеното в молбата по чл. 248 от ГПК не дава основание
настоящият съд да направи други изводи относно дължимите разноски в полза
на въззиваемите по делото, поради което молбата по чл. 248 от ГПК като
неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 248 от ГПК, Бургаският
апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК подадена от
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ,Комисията/ със седалище гр. София и посочен адрес за призоваване
гр. Бургас, ул. “Филип Кутев“ № 26А, ет. 2 за изменение на решение №
58/24.03.2025 год. по гр.д. № 489/2024 год. по описа на Бургаския
апелативен съд, в частта за присъдените в полза на Д. А. П. и К. Т. Я. съдебни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3