Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 324 02.11.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На тридесети септември Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 422
по описа за 2020
година.
Производството по
делото е образувано, след като с определение № 260180/ 24.09.2020г. състав на
ОС-Пловдив е прекратил гр.д.№ 1757/2020г. и го е изпратил по подсъдност на
основание чл.118 ал.2, вр.чл.119 ал.4 и чл.108 от ГПК. Постъпила е искова молба
от Г.А.Н. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, чрез адв. Величка Георгиева Тенова от АК-Пловдив, с адрес на кантората:
гр.Пловдив, ул. „Опълченска“ № 4, ет.1 – надпартерен против „Заводски строежи -
ПС - Пловдив” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул. „Фердинандова“ № 32, ет.1, офис 3 представлявано от изпълнителния директор
Иван Димов Димов, чрез адв. Йорданка Попова от АК-Бургас, с която се иска ответникът да бъде осъден да
запрати на ищеца сумата от 41 700 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение по поето от ответника задължение да завърши и предаде обектите, предмет
на предварителен договор от 21.03.2008г. и по т.3.2 от споразумение от
03.10.2013г., за периода от 07.11.2019 год. до 10.08.2020 г. (по 150 лева на
ден за 278 дни забава), ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до датата на окончателното ѝ изплащане.
Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Твърди се в исковата
молба, че на 21.03.2008 год. между Г.Н.
и „Заводски строежи
- ПС - Пловдив” АД е сключен
предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти,
като дружеството се е задължило да построи, прехвърли правото на собственост и
да предаде на Г.Н. в завършен вид до 31.12.2008г. следните недвижими имоти,
обекти от новострояща се сграда – Бизнесцентър „Север“ многофункционална
жилищна сграда на пет, шест, седим и осем етажа, построена в дворно място,
представляващо – УПИ № I – обществено застрояване, кв.654 по плана на пета
градска част – Пловдив, находящ се в гр.Пловдив, район „Северен“, бул. „Цар
Борис III Обединител“ № 8, целият с площ от 958.50 кв.м., при граници на целия
имот: УПИ II – Училище, УПИ IV – Комплексно жилищно строителство и зеленина и
улица бул. „Цар Борис III Обединител“ (сграда с идентификатор 56784.506.389.1
по КККР на гр.Пловдив), както следва: - Офис № 21, находящ се на пети нежилищен
етаж /кота +12, 10 съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със
застроена площ от 27.99 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена къщата; - Офис № 22, находящ се на пети нежилищен етаж /кота +12, 10
съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със застроена площ от
30.82 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена
къщата; - Офис № 24, находящ се на пети
нежилищен етаж /кота +12, 10 съгласно документ за собственост и архитектурен проект/
със застроена площ от 37.76 кв.м., ведно със съответните му идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху
което е построена къщата; - Офис № 25, находящ се на пети нежилищен етаж /кота
+12, 10 съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със застроена
площ от 38.93 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена
къщата; - Офис № 26, находящ се на пети нежилищен етаж /кота +12, 10 съгласно документ
за собственост и архитектурен проект/ със застроена площ от 45.70 кв.м., ведно
със съответните му идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, върху което е построена къщата; - Офис № 28, находящ се на пети нежилищен
етаж /кота +12, 10 съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със
застроена площ от 37.76 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена къщата; - Офис № 29, находящ се на пети нежилищен етаж /кота +12, 10
съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със застроена площ от
38.73 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена къщата; -
Офис № 31, находящ се на пети нежилищен етаж /кота +12, 10 съгласно документ за
собственост и архитектурен проект/ със застроена площ от 38.73 кв.м., ведно със
съответните му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена къщата; - Офис № 32, находящ се
на пети нежилищен етаж /кота +12, 10 съгласно документ за собственост и
архитектурен проект/ със застроена площ от 29.70 кв.м., ведно със съответните
му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена къщата; - Офис № 33, находящ се на пети
нежилищен етаж /кота +12, 10 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект/ със застроена площ от 25.68 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена къщата; - Офис № 34, находящ се на пети нежилищен етаж
/кота +12, 10 съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със
застроена площ от 35.28 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена къщата; - Офис № 21, находящ се на пети нежилищен етаж /кота +15,00
съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със застроена площ от
17.10 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена къщата; -
Офис № 23, находящ се на пети нежилищен етаж /кота +15,00 съгласно документ за
собственост и архитектурен проект/ със застроена площ от 25.83 кв.м., ведно със
съответните му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена къщата; - Офис № 24, находящ се
на пети нежилищен етаж /кота +15,00 съгласно документ за собственост и
архитектурен проект/ със застроена площ от 38.36 кв.м., ведно със съответните
му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена къщата; - Офис № 25, находящ се на пети
нежилищен етаж /кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект/ със застроена площ от 29.69 кв.м., ведно със съответните му идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху
което е построена къщата; - Офис № 26, находящ се на пети нежилищен етаж /кота
+15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със застроена
площ от 29.13 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена
къщата; - Офис № 27, находящ се на пети нежилищен етаж /кота +15,00 съгласно
документ за собственост и архитектурен проект/ със застроена площ от 38.36
кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена къщата; - Офис
№ 28, находящ се на пети нежилищен етаж /кота +15,00 съгласно документ за
собственост и архитектурен проект/ със застроена площ от 25.76 кв.м., ведно със
съответните му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена къщата; - Офис № 29, находящ се
на пети нежилищен етаж /кота +15,00 съгласно документ за собственост и
архитектурен проект/ със застроена площ от 23.30 кв.м., ведно със съответните
му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена къщата; - Офис № 31, находящ се на пети
нежилищен етаж /кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект/ със застроена площ от 29.70 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена къщата; - Офис № 32, находящ се на пети нежилищен етаж
/кота +15,00 съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със
застроена площ от 25.68 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена къщата; - Офис № 33, находящ се на пети нежилищен етаж /кота +15,00
съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със застроена площ от
35.28 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена къщата; -
Офис № 22, находящ се на пети нежилищен етаж /кота +17,90 съгласно документ за
собственост и архитектурен проект/ със застроена площ от 49.16 кв.м., ведно със
съответните му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена къщата; - Офис № 24, находящ се
на пети нежилищен етаж /кота +17,90 съгласно документ за собственост и
архитектурен проект/ със застроена площ от 43.65 кв.м., ведно със съответните
му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена къщата; - Офис № 25, находящ се на пети
нежилищен етаж /кота +17,90 съгласно документ за собственост и архитектурен
проект/ със застроена площ от 43.11 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена къщата; - Офис № 26, находящ се на пети нежилищен етаж
/кота +17,90 съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със
застроена площ от 20.67 кв.м., ведно със съответните му идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена къщата; - Офис № 28, находящ се на пети нежилищен етаж /кота +17,90
съгласно документ за собственост и архитектурен проект/ със застроена площ от
35.28 кв.м. и тераса с площ от 14.82 кв.м., ведно със съответните му идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена къщата. Уговорената цена на вещните права и СМР е
1 669 000 лв., от които 901 200 лв. е стойността на правото на
собственост върху обектите, завършени в груб строеж и 767 800 лв. стойността на
СМР за довършване на обекта. Към 03.10.2013г. ищецът е платил на „Заводски строежи - ПС - Пловдив”
АД сумата от 1 584 000 лв., с
която погасил следните задължения: 821 200 лв. от дължимите 901 200
лв., с останали 80 000 лв. и със сумата от 762 800 лв. част от
дължимите 767 800 лв. за довършителни СМР. Със споразумение от
03.10.2013г. страните са приели, че ответното дружество е прехвърлило в полза
на ищеца правото на собственост върху изброените недвижими имоти, но не е изпълнило
задълженията си по чл.3, ал.5 и 6 от предварителния договор да построи и
предаде обектите в завършен вид до 31.12.2008г., като срокът е бил продължен до
30.12.2015г. Но за периода 31.12.2008 – 03.10.2013 г. продавачът – изпълнител
дължи на ищеца сумата от 216 000 лв. обезщетение за вреди. Било е
извършено прихващане на задължението на Г.Н. от 85 000 лв., като „Заводски строежи - ПС - Пловдив”
АД е останало да дължи сумата от 131 000 лв., която била присъдена на
ищеца с влязло в сила решение по гр.д.№ 324/2017г. по описа на ОС-Пловдив. За
периода 03.10.2013 до завършване на обектите (но не по-късно от 30.12.2015г.)
според споразумението, „Заводски строежи - ПС - Пловдив” АД дължи
обезщетение за забава в размер на по 5000 лв. месечно, които суми са били
присъдени на ищеца с влезли в сила решения на РС-Пловдив. Било е уговорено, че
дружеството дължи неустойка при неизпълнение по 150 лв. за всеки просрочен ден
след 01.01.2016г. Задължението да довърши обектите, „Заводски строежи - ПС -
Пловдив” АД не е изпълнило и към настоящия момент, като за периода 01.01.2016 –
06.02.2017г. ответникът е бил осъден с влязло в сила решение по гр.д.№
324/2017г. на ОС-Пловдив. Дължимите за периода 07.06.2017 – 10.10.2017г. суми
са били присъдени по гр.д.№ 8436/2017г. по описа на РС-Пловдив, а по гр.д.№
16130/2017г. на същия съд и за периода 11.10.2017 – 09.02.2018г. С влезли в
сила решение на РС-Пловдив и ОС-Пловдив, „Заводски строежи - ПС - Пловдив” АД е
било осъдено да заплати на ищеца и неустойки за периодите 20.02.2018 – 28.06.2018г.;
29.06.2018 – 11.11.2018г.; 12.11.2018 – 27.01.2019г.; 28.01.2019 –
08.04.2019г., а по т.д.№ 36/2020г. по описа на ОС-Бургас за периода 09.04.2019
– 06.11.2019г.
Ответникът „Заводски строежи - ПС - Пловдив”
АД оспорва предявените искови претенции,
като ги счита за неоснователни. Първо,
ищецът е неизправна страна по договора, като не е заплатил дължимата продажна
цена в пълен размер. Владението на имотите е било предадено на ищеца преди
подписване на споразумението от 03.10.2013г., поради което неизпълнението е
поради неоказано съдействие от страна на кредитора – Г.Н.. Налице са били и
форсмажорни обстоятелства – липса на надлежно продължено авторско право. Второ,
уговорената неустойка е за неточно изпълнение, а не компенсаторна за липса на
цялостно изпълнение. Трето, споразумението от 03.10.2013г. е нищожно, тъй като
е липсвало решение на компетентния орган – Съвета на директорите на „Заводски строежи - ПС - Пловдив”
АД за поемане на задължение за неустойка към ищеца. Такова обаче е било налице
за сключване на предварителния договор – Решение на СД с протокол 66 от
27.12.2006г. Четвърто, задължението на изпълнителя да довърши СМР е погасено по
давност, започнала да тече на 01.01.2009г., а изтеклият срок не би могъл да
бъде продължен. Поради погасяване на главното задължение – за довършителни СМР,
е направено възражение за погасяване и на акцесорните задължения, в т.ч. за
заплащане на неустойка за претендирания период 07.11.2019 – 10.08.2020г. В
настоящия случай е изтекла и абсолютната давност от 10 години за вземанията на
ищеца. Споразумението е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, тъй като
наред с декларирането на прехвърляне на правото на собственост, е уговорено и
инкасиране на суми неограничено във времето под формата на „неустойки за
забава“, с което е излязло извън обичайните функции на неустойката. Тя се е
превърнала в средство за неоснователно обогатяване. При условията на
евентуалност е направено възражение по чл.83 ал.2 от ЗЗД, тъй като кредиторът
не е положил грижата на добър стопанин за да избегне неблагоприятните последици
чрез довършване на имотите по друг начин. Направено е и възражение за
недобросъвестност на Г.Н., който не търси реално изпълнение, а търси
обезщетение в размера на договорената цена, като с това злоупотребява с права.
В
случай, че съдът не възприеме тези доводи, при условията на евентуалност е
направено възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца (изтекла
към 01.01.2012г.), за търсене на реално изпълнение на задължението за предаване
на обектите в завършен вид. С погасяването по давност на главния дълг, се
погасяват и акцесорните задължения, вкл.това за неустойка.
В
краен случай се иска от съда, на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД, да намали размера
на присъдената неустойка, поради прекомерност. Досега ищецът е инкасирал
неустойки в общ размер на 561 266.12 лв., като продължаването да се
присъждат неустойки не кореспондира с целта на този правен институт и ще доведе
до неоправдано разместване на материални блага.
Ищецът в допълнителната
си искова молба поясни, че с исковата
молба се претендира неустойка за неизпълнение на поетото от ответника
задължение да завърши и предаде обектите, предмет на предварителен договор от
21.03.2009г. във вида и срока съгласно този договор и споразумение от
03.10.2013г., уговорено в т.3.2 от споразумението, като счита, че под
„неизпълнение в срок“ се има предвид „забавено изпълнение“.
Ищецът е изправна
страна по договора. От уговорените 1 669 000 лв., Г.Н. към
17.09.2008г., респ. към 03.10.2013г. е заплатил 1 584 000 лв.
Останалите 85 000 лв. са погасени чрез извършено извънсъдебно прихващане
чрез подписаното споразумение, което било установено с влезлите в сила решения
по спорове между страните. Ответното дружество само е прехвърлило собствеността
върху имотите, но не е изпълнило задължението по чл.3 ал.5 и 6 от
предварителния договор, да построи и предаде обектите на ищеца в завършен вид
(с разрешение за ползване). Относно неоснователността (недопустимостта) на
възраженията за недействителност на сключените между страните предварителен
договор и споразумение, са цит.влезлите в сила решения по приключили дела между
страните със същите претенции, но за други периоди. Липсата на решение на
управителните органи на „Заводски строежи - ПС - Пловдив”
АД не влече нищожност на споразумението, тъй като Г.Н. е преговарял с
изпълнителния директор на дружеството, надлежно вписан в ТР като такъв. Липсата
на пазарна оценка на имотите също няма значение, доколкото между страните е
била съгласувана цената на сумата от 901 200 лв. Споразумението от 03.10.2013г. е спогодба по смисъла
на чл.365 от ЗЗД, като страните са уредили спора във връзка с вредите към
момента на сключването и бъдещите, при свобода на договарянето по чл.9 от ЗЗД.
Не е изтекла
погасителната давност за предявяване на претенцията. Иск за реално изпълнение
не е бил предявяван, а и срокът за изпълнение на задълженията от „Заводски строежи - ПС - Пловдив”
АД е изтекъл към 30.12.2015г. За претендираната по делото неустойка за периода
07.11.2019 – 10.08.2020г., давността би изтекла три години след падежа на
задължението. Съгласно чл.114 ал.4 от ЗЗД, давността започва да тече от деня,
за който се начислява неустойката, който е 07.11.2019 г. за първия ден (явно
става дума за неточност, след като според исковата молба се търси неустойка от
тази дата, а не от посочената в доп.искова молба 07.11.2020г.) и 3-годишния
срок би изтекъл на 07.11.2022г.
Договорената неустойка не противоречи на
добрите нрави, след като „Заводски строежи - ПС - Пловдив” АД е търговец и
сключената сделка влиза в диапазона на търговската му дейност. Изменението на
предварителния договор е допустимо и е било постигнато предвид неизпълнението
на задълженията от страна на дружеството. Липсата на краен срок отразява
желанието на страните да стигнат до крайно изпълнение на договора, а сумата от
150 лв. на ден е съобразена със загубите на ищеца от невъзможността да
упражнява правото си на собственост върху имотите. Дори и тази сума не може да
обезщети Г.Н. от тези загуби предвид броя на офисите – 27. На основание чл.309
от ТЗ, неустойката не би могла да бъде намалена, тъй като ответникът е
търговец. Ищецът никога не е пречил на ответника да изпълни задълженията си по
договора, а присъдените по делата суми все още не са получените в пълен
размер.
В депозирания отговор
на допълнителната искова молба, ответникът изразява становище по наведените от
ищеца с допълнителната искова молба аргументи. Счита, че вземането за неустойка
е погасено по давност на основание чл.3 ал.5 от предварителния договор, според
която строителството и предаването е трябвало да стане до 31.12.2008г.
Уговорената в споразумението от 03.10.2013г. дата 31.12.2015г. е релевантна
единствено за определянето на размера на дължимите неустойки от по 5000 лв.
месечно, считано от 03.10.2013г. Последицата не е новиране на срока за
изпълнение на строителството. В приложените решения по гр.д.№ 324/2017г. и по
гр.д. № 1041/2016г. на ОС-Пловдив е постановено, че правото на акцесорна
претенция е възникнало от 31.12.2008г., от който момент строителят е изпаднал в
забава, а не както се твърди от ищеца от 31.12.2015г. Затова и с погасяването
на главния дълг се е погасил и акцесорния.
В съдебно заседание
ищецът, чрез своя пълномощник, изрази становище, че поддържа иска, като
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер. Не ангажира други
доказателства.
В съдебно заседание
ответникът, чрез своя процесуален представител, пледира съдът да отхвърли
претенцията като неоснователна и недоказана. Защитната си теза разви в писмена
молба.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е
допустима, като разгледана от надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК,
внесена беше дължимата държавна такса.
Видно от приложения
предварителен договор от 21.03.2008 г., ответникът „Заводски
строежи-ПС-Пловдив” АД се е задължил, в срок до 31.12.2008 година да построи в
завършен вид и прехвърли правото на собственост на ищеца Г.Н. върху недвижими
имоти, представляващи - обекти в новострояща се сграда. Съгласно чл. 5 от
договора, цената на вещните права и на строително-монтажните работи, предмет на
предварителния договор, са на обща стойност 1 669 000 лева, от които 901 200
лева е стойността на правото на собственост на обектите - завършени в груб вид,
а 767 800 лева е стойността на строително-монтажните работи за довършване на
обектите във вида, посочен в договора. Цената по договора е следвало да бъде
заплатена на седем вноски, с посочени размери и падежи на всяка от тях. От
представените по делото доказателства е видно, а и страните не спорят, че в
изпълнение на задължението за заплащане на цената по договора, ищецът е
заплатил общо сумата от 1 584 000 лева, което представлява пълно
плащане по шестте вноски и частично по последната седма вноска, чийто падеж
е при снабдяване на акт 15 за сградата.
От доказателствата не се установява издаден такъв акт, нито се твърди наличието
му от страните.
През 2009 г., ответното
дружество е прехвърлило на ищеца собствеността на построените обекти, предмет
на предварителния договор, като същите са продадени в незавършен вид.
Прехвърлителните сделки са обективирани в представените по делото нотариални
актове, а именно: нотариален акт № 43, том 3, рег. № 5410, н.д. № 443 от 2009
г.; нотариален акт № 44, том 3, рег. № 5411, н.д. № 444 от 2009 г.; нотариален
акт № 138, том 3, рег. № 5893 н.д. № 538 от 2009 г. и нотариалнен акт № 139,
том 3, рег. № 5906, н.д. № 539 от 2009 г., всички на Нотариус Нeли Белева с № 461 в НК с район на действие РС-Пловдив.
На 03.10.2013 г.
страните са подписали споразумение, с което ответникът се е задължил да довърши
обектите-предмет на предварителния договор, тъй като към момента на подписване
на споразумението е констатирано, че същите се намират в незавършен вид. Със
същото споразумение, страните са
признали, че ищецът е заплатил сумата от 1 584 000 лева по
предварителния договор, както и задължение по същия в размер на 85 000 лв.,
формирано от сумата от 80 000 лв., представляваща част от цената на единия от
прехвърлените имоти в "груб вид" и сумата от 5000 лв., представляваща
част от цената на СМР за довършване на обектите. Поради неизпълнение на
задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху процесните
обекти в завършен вид, със споразумението е определено обезщетение в размер на
216 000 лв., дължимо от ответника, за това че в периода от 31.12.2008 г.
до момента на сключване на споразумението, ищецът е бил лишен от възможността
да ползва и отдава под наем обектите. След установяване на насрещните
задължения на страните, със споразумението е извършено извънсъдебно прихващане,
с което задължението на Г.Н. в размер на 80 000 лв. е погасено изцяло, а
задължението на „Заводски строежи-ПС-Пловдив” АД е останало непогасено в размер
на 313 000 лева. С т. 3 от Споразумението, страните са изменили чл. 3, ал.
5 от предварителния договор като са предвидили, че ответникът се задължава да
завърши изцяло строителството на сградата в срок до 30.12.2015 г., като в
случай че не изпълни това свое задължение, дължи неустойка за забава в размер
на 150 лева – за всеки просрочен ден, считано от 01.01.2016 г.
По делото е представено
удостоверение от Община Пловдив с изх. № 20П-2963.13.03.2020г. и констативен
протокол от 09.03.2020г., от които е видно, че към момента на съставянето им
сградите, предмет на споразуменията между страните все още са изпълнени във
фаза на завършен груб строеж. Като доказателства по делото са приложени и
множество съдебни актове, от които става ясно, че между страните в настоящото
производство са водени съдебни спорове пред Пловдивския окръжен съд относно
правоотношенията им по повод на предварителния договор и споразумението от
03.10.2013 г.
Предявените искове са с правно основание в чл.
92 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За уважаването на
предявеният иск за неустойка е необходимо да бъде установено наличието на
валидна неустоечна клауза между страните, както и неизпълнени от страна на
ответника задължения, за които е уговорена неустойката. Вземането за неустойка
е парично и се индивидуализира чрез неговия размер, а когато неустойката е
уговорена за забава - и чрез периода, за който е изчислен размера й.
Като взе предвид
събраните по делото доказателства, съдът счита, че между страните е налице
валидно правоотношение по посочения в исковата молба предварителен договор от
21.03.2008 г. и последващото споразумение от 03.10.2013 г. По отношение на
направените в тази връзка множество възражения от ответната страна, включително
за нищожност на клаузата на чл. 3 от споразумението, съдът приема, че не следва
да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като по отношение на валидността и действителността на тези два
документа е налице сила на присъдено нещо. Към настоящия момент е преклудирана
възможността на ответника да прави правоизключващи и правопогасяващи възражения
по отношение на валидността и действителността на предварителния договор и
споразумението, тъй като разгледаните от Пловдивския окръжен съд искове се
отнасят до същото материално правоотношение, предмет на настоящото производство
и по отношение на тяхната действителност е формирана сила на присъдено нещо,
включително по отношение на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 3 от
споразумението. От представените в настоящото производство доказателства е
видно, че с влязло в сила решение № 987/ 16.007.2017 г. по гр. д. № 324/2017 г.
на Окръжен съд Пловдив, съдът се е произнесъл, относно дължимостта на
неустойката по чл. 3 от споразумението. Силата на присъдено нещо по така
постановеното решение се разпростира и по отношение на правопораждащите факти,
въз основа на които е заявена претенцията, поради което те не следва да бъдат
преразглеждани в настоящото производство. Пловдивските съдилища в
производствата по гр. д. № 324/2017 г. и
гр. 1041/2016 г., са разгледали и обсъдили именно валидността на процесния
предварителен договор и споразумение, като са констатирали, че липсват
основания за недействителност на същите. Съдът констатира, че в настоящото
производство са наведени и нови възражения за нищожност на клаузата за
неустойка, а именно поради противоречие с добрите нрави, липсващо решение на
съвета на директорите на ответника за поемане на договорното задължение за
неустойка и липсваща пазарна оценка на вещните права и СМР. Тези възражения по
изложените по горе съображения също не следва да бъдат разглеждани, тъй като са
преклудирани и е следвало да бъдат направени в производството по първия спор
между страните, отнасящ се до правоотношенията им във връзка с предварителният
договор и споразумението. Дори да дължеше произнасяне, съдът приема така
направените възражения за неоснователни. Не е налице накърняване на добрите нрави при уговаряне на процесната
неустойка за забава. За уговорка за договорна клауза за неустойка, която се
поема от търговско дружество, няма законово изискване, според което да е
необходимо да има решение на орган на дружеството. Липсата на пазарна
оценка на вещните права и СМР не влече нищожност на клаузи на договора.
При това положение е
налице валидна неустоечна клауза между страните, която ги обвързва и е налице
първата предпоставка за уважаване на иска.
Видно от предварителния
договор, ответникът се е задължил да извърши строително – монтажните работи и
да предаде обектите на купувача изцяло завършени, като в чл. 3, ал. 6 от същия
е посочена и степента на завършеност на обектите. От представените по делото
удостоверение от Община Пловдив с изх. № 20П-2963.13.03.2020г. и констативен
протокол от 09.03.2020г. е видно, че сградите, предмет на договореностите между
страните, са изпълнени във фаза на завършен груб строеж. Предвид посоченото,
доказано се явява обстоятелството, че ответникът е в забава по отношение на
договорно си задължение за предаване на обектите в завършен вид, поради което е
налице неизпълнение на задължението за което е уговорена неустойката. В тази
връзка съдът намира за неоснователно направеното от „Заводски
строежи-ПС-Пловдив” АД възражение, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е доказал да е
извършил плащането на продажната цена за прехвърлените в собственост имоти.
Изпълнението на това ищцово задължение се установява от подписаното от страните
споразумение от 03.10.2013 г., от което е видно, че отношенията по повод
на дължимата от ищеца продажна цена са уредени, чрез извършено извънсъдебно
прихващане и задължението му за заплащане на продажната цена по договора е
погасено изцяло.
Не са ангажирани
доказателства от ответника по отношение на твърдението му, че не е могъл да
изпълни задължението си да построи съобразно уговореното, тъй като не му е оказано
съдействие от страна на ищеца. Не се установява и наличието на форсмажорни
обстоятелства, които да са попречили на ответника да изпълни задължението си.
Липсата на продължено авторско право не е форсмарожно обстоятелство, още
повече, че ако ответникът беше изпълнил в срок задължението си не би бил
изправен пред такова препятствие, поради което не може да се освободи от
отговорността си на това основание.
Неоснователно се явява
и направеното от ответника евентуално възражение за недължимост на процесната
неустойка, тъй като
кредиторът не е положил грижата на добър стопанин за да избегне
неблагоприятните последици чрез довършване на имотите по друг начин, за сметка
на длъжника. В случая не е налице
хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, тъй като предмет на настоящото производство
е претенция за неустойка, а не претенция за обезщетение за вреди. Наред с това,
разпоредбата на чл. 80, ла. 1 от ЗЗД предвижда правна възможност, а не
задължение на кредитора да иска разрешение да извърши действие, което длъжникът
не извършва. Обстоятелството, че ищецът не се е възползвал от тази възможност
не може да се характеризира като
неполагане на грижа на добър стопанин, съответно не може да бъде свързано
със санкция каквато предвижда чл. 83, ал. 2 от ЗЗД.
Неоснователно е и
възражението на ответника за прекомерност на неустойката. Чл. 309 от ТЗ изрично
не допуска намаляване на уговорена неустойка поради прекомерност при търговски
сделки. Процесната сделка безспорно има характера на такава. В ТР № 1/2010г. по
т.д.№ 1/2009 на ВКС, ОСТК подробно е разяснено, че при сключена сделка между
търговец и физическо лице, от възможността съобразно чл. 92 ал.2 от ЗЗД да
поиска намаляване на уговорената неустойка, може да се възползва само
нетърговеца. Поради това и направеното пред настоящия състав на съда искане за
намаляване на неустойката, е недопустимо.
Неоснователно е и
възражението на ответника за погасяване на търсената неустойка по давност,
поради погасяване на главното му задължение да извърши строежа съобразно
уговореното, който срок за изпълнение е изтекъл
на 01.01.2012г. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. Безспорно задължението за неустойка е с
акцесорен характер. В настоящия случай тя обезпечава задължението на ответника
да изгради обектите, съобразно уговореното в предварителния договор, в който е
предвиден и срок за изпълнение на това задължение. Поради неизпълнението му от
страна на ответника, със споразумението от 03.10.2013 г., страните са
постигнали изрично съгласие, срокът за изпълнение на задължението на ответника
да извърши строителството съобразно уговореното да бъде до 30.12.2015 г. При
това положение крайният срок за изпълнение за ответника е именно 30.12.2015 г.
От този момент започва да тече петгодишния
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на това задължение и
следователно изтича на 31.12.2020г. Настоящата искова молба е подадена пред Окръжен
съд - Пловдив и е заведена в този съд на 11.08.2020 г. Наред с това, съдът
съобрази, че в настоящото производство е представена входирана в Пловдивския
окръжен съд искова молба, от която е видно, че ищецът в настоящото производство
е предявил иск против ответника за реално изпълнение на процесния договор за
строителство. Исковата молба е заведена
в съда на 22.12.2020 г., поради което на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД,
давността за изпълнение на главното задължение следва да се счита за прекъсната.
Следователно не е налице погасяване на главното задължение по давност,
следователно и акцесорното такова за неустойка, също не е погасено по давност.
Предвид гореизложеното,
предявеният иск за заплащане на сумата от 41 700 лева, представляващи
неустойка за периода от 07.11.2019 г. до 10.08.2020 г., е основателен и следва
да бъде уважен. За изчисляване на размера й не са необходими специални знания,
тъй като сумата представлява умножаване на уговорената според чл. 3 от
споразумението неустойка от 150 лева на ден по просрочените 278 дни , или
дължимата сума е именно претендираната от ищеца такава.
При това положение
основателна се явява и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху
главницата до окончателното й изплащане.
При този изход на спора
и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца се дължат разноски, които са в размер
на 3 469 лв., съгласно представения списък на разноските съобразно чл.80 от ГПК
и включваща платени държавни такси и
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Заводски строежи - ПС - Пловдив” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Фердинандова“ № 32, ет.1, офис
3 представлявано от изпълнителния директор Иван Димов Димов да заплати в полза на Г.А.Н. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** сумата от 41 700 (четиридесет и една хиляди и
седемстотин) лева, представляваща
неустойка за неизпълнение по поето от ответника задължение да завърши и предаде
обектите, предмет на предварителен договор от 21.03.2008г. и по т.3.2 от
споразумение от 03.10.2013г., за периода от 07.11.2019 год. до 10.08.2020 г.
(по 150 лева на ден за 278 дни забава), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба -11.08.2020 г., до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Заводски строежи - ПС - Пловдив” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Фердинандова“ № 32, ет.1, офис
3 представлявано от изпълнителния директор Иван Димов Димов да заплати в полза на Г.А.Н. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** сумата от 3 469 (три хиляди четиристотин
шестдесет и девет) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: