МОТИВИ по НЧД № 1070/2021г. на СГС, НО,
25 състав
Производството
е по реда чл.44, ал.11 на чл.457 и сл. от НПК.
В СГС е постъпило
Предложение от Градския прокурор на гр. София за произнасяне на съда с
определение, с което съдът на основание чл.44,ал.11 вр.
чл.457,ал.2-5 от НПК да реши въпросите, свързани
с изпълнение на Решение на Апелативен
съд гр.Генуа, Република Италия с № 3292/2017г., постановено на 29.11.2017г., в
сила от 30.11.2018г., с което
българският гражданин Н.В.Н., роден на *** в гр. Враца, с ЕГН **********, е
признат за виновен и осъден на „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири /
години за извършено престъпление по
чл.110 от НК, чл.12,ал.1 от Зак.Пост 286/98,
отежнено по силата на 12,ал.3,б.“а“ и
б“в“,ал.3 бис и ал.3 тер б.“б“ от Зак.Пост.286/98
на Република Италия.
Пред съда представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че са
налице основанията за уважаване предложението на Градския прокурор на гр. София и решаване на въпросите във връзка с
изпълнението на присъдата. Прокурорът счита деянието, за което Н. е осъден и му
е наложено наказанието „лишаване от свобода” за срок от четири години съответства
на извършено престъпление по чл.280,ал.2 т.3 и т.4, пред.1, т.5 и т.6 вр. ал.1 от НК. Прокуратурата пледира, че решението следва
да се признае и по отношение на наказанието „глоба“, на което е осъден Н., като
същото бъде намелено до максималния размер , предвиден в разпоредбата на
българския наказателен кодекс. Според прокурорът са налице и и основание за
приспадане на предварителното задържане на Н. в република Италия, както и
задържането му по нчд № 1533/2020г. на СГС, в което
същият е пребивавал в СЦЗ, считано от 08.05.2020г. до влизане на определението
в сила.
Защитата на осъденото лице пледира съдът да уважи Предложението на Градския
прокурор на гр.София, тъй като са налице законовите предпоставки. Споделя
становището на прокуратурата, че извършеното престъпление в Република Италия от
подзащитния му съответства на престъпление по чл.280
от НК. Защитата иска на основание чл.457, ал.5 от НПК от наказанието „Лишаване
от свобода“ за бъде приспаднато време на предварителното задържане на Н. и
времето , през което същият е бел задържан във връзка с производство по
изпълнение на ЕЗА. Защитата иска от съда да съобрази размера на наложеното
кумулативно наказания „глоба“ на Н. и да намали размера.
Осъденият Н. заявява, че поддържа казаното от своя защитник.
Софийски градски съд, след като взе предвид
материалите по делото и обсъди
становищата на страните намери следното:
Българският гражданин Н.В.Н. е роден на *** в гр. Враца, с ЕГН **********, неосъждан,неженен,
живущ ****.
С решение на Апелативен съд гр.Генуа, Република Италия с № 3292/2017г.,
постановено на 29.11.2017г., в сила от
30.11.2018г, българският гражданин Н.Н. е признат за виновен по обвинение, касаещо
деяние с цел улесняване незаконното влизане на чужди граждани на територията на
държавата.
От мотивите към коментираната присъда се установява, че българските граждани
Н.Н. на 29.06.2016г. във Вентимилия,
Република Италия в съучастие с други лица, натоварва на борда на микробус и
превозва на излизане от националната територия до френската граница 19 лица, /
неевропейски граждани/ с цел извличане на облага, като извършва преки действия
, свързани с улеснение на влизането на територията на друга държава в ЕС на горепосочените лица, които нямат
разрешително за пребиваването в тази държава. Престъплението е извършено с цел
придобиване на печалба и се отнася до влизане на група от повече от пет човека,
които са подложени на нечовешки или унизителни условия, за да им се предостави
незаконно влизане.
При така описаните факти Н. е признат за виновен за осъществени състави на
престъпление за извършено престъпление
по чл.110 от НК, чл.12,ал.1 от Зак.Пост 286/98,
отежнено по силата на 12,ал.3,б.“а“ и
б“в“,ал.3 бис и ал.3 тер б.“б“ от Зак.Пост.286/98
на Република Италия, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от четири години и парична глоба в размер на 317 000лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на представените от италианските
съдебни власти документи и от справката за съдимост.
Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Налице са основанията на приемане и изпълнение на решението на съдебните органи
на осъдилата лицето държава, изразено съгласие от Н.В.Н. в съдебно заседание в
производство по разглеждане на ЕЗА, издадена от съдебните власти на Република
Италия за изтърпяване на наложеното наказания в Република България и съответно
Решение от 14.01.2021г. по нчд № 1543/2020г.
на СГС, влязло в сила на 21.01.2021г.
При
така установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.457,
ал.2-5 от НПК за приемане за изпълнение решение на Апелативен съд гр.Генуа,
Република Италия с № 3292/2017г., постановено на 29.11.2017г., в сила от 30.11.2018г., с която на българския
гражданин Н. за извършено престъпление по чл.110 от НК, чл.12,ал.1 от Зак.Пост 286/98, отежнено
по силата на 12,ал.3,б.“а“ и б“в“,ал.3 бис и ал.3 тер
б.“б“ от Зак.Пост.286/98 на Република Италия е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години .
Така описаното процесно деяние настоящият съдебен състав намира, че
съответства на престъпление по чл.
281,ал.2 т.1,т.2 и т.5 вр. ал.1 от НК на Република
България, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до шест години. В
тази връзка не са налице съгласно чл.457, ал.4 от НПК предпоставки за
извършване на корекция на така наложеното от италианския съд наказание,
включително и основание за преразглеждане на въпроса за отлагане на
изпълнението му (това е въпрос изцяло от прерогативите на чуждестранния съд).
На
основание чл. 457, ал.5 от НПК следва
при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато
предварителното задържане на Н.Н. в република Италия,
считано от считано от 29.06.2016г. до 21.09.2016г и задържането
му под стража в Република България по нчд №
1533/2020г на СГС , считано от 08.05.2020г до влизане на настоящото определение
в сила.
Предвид
обстоятелството, че осъждането на Н. с тази присъда се явява първо(същият е бил реабилитиран по право за предходно осъждане
по НОХД № 1607/2009г. по описа на
Районен съд – Враца ) и наложеното наказание
е в размер на 4 години лишаване от свобода, то съдът счита, че следва да
определи общ режим на изтърпяване на наказанието съобразно чл.57, ал.1, т.3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/.
По отношение на
наложеното наказание глоба се прилагат специалните правила на Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, което следва да бъде
извършено в самостоятелно производство, отделно от инициираната процедура по чл.457 от НПК. /Тълкувателно решение №3 от 12.11.2013г. на ВКС на РБ/
В коментирания смисъл ирелевантни са очертаните доводи от представителя на държавното обвинение,
в хода на пренията пред Софийски
градски съд, по направеното на основание чл.44, ал.11 от Закона за
екстрадицията и Европейската
заповед за арест /ЗЕЕЗА/, и чл.457 от НПК предложение, на които обръща внимание
защитникът.
С
оглед изложеното, на основание чл. 457,
ал.2-5 от НПК във вр. с чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА съдът
постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.