№ 5192
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100502831 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2831/2023 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на Р. В. Н. ЕГН ******* от гр.София срещу решение №20072669 от
23.12.2022 г постановено по гр.д.№46907/2019 г на СРС , 66 състав ; в частта , с която е
признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София срещу Н. , че
същата дължи сумата от 284,39 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г –
м.04.2018 г за апартамент №57 в гр.София ж.к******* вх.В, ведно със законната лихва от
21.12.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 19,87 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 14.09.2017 г – 11.12.2018 г ; сумата от 6,74 лева за
дялово разпределение за периода м.11.2015 г – м.04.2018 г, ведно със законната лихва от
21.12.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1,14 лева лихви за забава
върху посочената главница за дялово разпределение за периода 30.12.2015 г – 11.12.2018 г ;
за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.02.2019 г по
ч.гр.д.№80598/18 г на СРС , 66 състав ; както и в частта , в която Р. В. Н. от гр.София е
осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от общо 218,03 лева разноски
пред СРС и в заповедното производство ;
-по въззивна жалба на Е. П. И. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение на
СРС в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК
1
във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София срещу И. , че същата дължи сумата от 1706,35 лева незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г за апартамент №57 в гр.София ж.к******* вх.В , ведно
със законната лихва от 21.12.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 119,23
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2017 г – 11.12.2018 г ;
сумата от 40,46 лева за дялово разпределение за периода м.11.2015 г – м.04.2018 г , ведно със
законната лихва от 21.12.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 6,88
лева лихви за забава върху посочената главница за дялово разпределение за периода
30.12.2015 г – 11.12.2018 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 04.02.2019 г по ч.гр.д.№80598/18 г на СРС , 66 състав ; както и в частта , в
която Е. П. И. от гр.София е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от
общо 218,03 лева разноски пред СРС и в заповедното производство ;
-и по въззивна жалба на П. В. П. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение
на СРС в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422
ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
******* , гр.София срещу П. , че същият дължи сумата от 853,17 лева незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г за апартамент №57 в гр.София
ж.к******* вх.В, ведно със законната лихва от 21.12.2018 г до окончателното заплащане на
сумата ; сумата от 59,65 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
14.09.2017 г – 11.12.2018 г ; сумата от 20,23 лева за дялово разпределение за периода
м.11.2015 г – м.04.2018 г , ведно със законната лихва от 21.12.2018 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 3,44 лева лихви за забава върху посочената главница за
дялово разпределение за периода 30.12.2015 г – 11.12.2018 г ; за които суми /частично/ е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.02.2019 г по ч.гр.д.№80598/18 г на СРС
, 66 състав ; както и в частта , в която П. В. П. от гр.София е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от общо 218,03 лева разноски пред СРС и в
заповедното производство
Въззивникът Р. В. Н. доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Заявлението от 06.10.2022 г е по делото пред СРС , а не по друго дело , като СРС
неправилно е възприел фактическата обстановка . Наследодателят на въззивника и самият
въззивник не са били титуляри на партидата за топлинна енергия , а такъв според
съобщенията към фактури и справките от третото лице е била Е. И. . В първото о.с.з ищецът
е признал възражението на въззивника , че липсват договорни отношения за процесния имот
. Допустимо е титуляр на партидата да е лице различно от собственика .
Въззивниците Е. П. И. и П. В. П. са се присъединили към въззивната жалба на Р. Н. по реда
на чл.265 ал.1 ГПК в първото о.с.з пред настоящия съд . Не излагат самостоятелни доводи в
молбата си за присъединяване , освен че Е. И. е титуляр на партидата .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
2
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника Н. на 12.01.2023
г, поради което въззивната жалба от 20.01.2023 г е подадена в срок . В срока по чл.265 ал.1
ГПК са подадени молбите за присъединяване на въззивниците Е. П. и П. П. .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират .
Липсва идентичен предмет на делото с гр.д.№46910/19 г на СРС,66 състав . Това дело касае
дължимост на други 1/6 идеална част от задълженията за имота .
Липсва идентичен предмет с гр.д.№49609/22 г на СРС , 35 състав , като същото касае
задължения за имота за друг период .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
респ.в молбата за присъединяване по чл.265 ал.1 ГПК изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че предмет на делото са били 5/6 от
задълженията за имота /срещу съсобствениците Е. , П. и В. . Въззивникът Н. е внучка на
първоначалните собственици П. И. и Л. И. , като се е отказал от наследството на майка си Ц.
П.а . Е. И. е собственик на ½ от имота като дъщеря на П. И. и Л. И.. П. П. е внук на П. И. и
Л. И. и наследник на починалата си майка Ц. П.а . Въззивникът Н. не се е отказал от
наследството на баща си В. П. , който също е наследил Ц. П.а , поради което е собственик
на 1/12 идеална част от имота и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ .
Преклудирано , респ.неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност .
Задълженията са доказани с представените писмени доказателства и САТЕ.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Пред настоящата инстанция не се оспорва , че въззивниците са съсобственици на процесния
имот според договор за продажба на държавен недвижим имот по НДИ на стр.28 от делото
пред СРС и наследствено правоприемство.
Според настоящият съд въззивниците са потребители на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по
конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на
омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.
153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1
и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
3
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от
собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти
не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от
разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС.
Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си,
но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна
собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези
потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е
налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага
изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като
всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид
характера на подобни сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на
писмен договор с ответника, нито подаване на молба-декларация за откриване на партида .
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е
специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Молбата от 06.10.2022 г действително е приложена по делото пред СРС , но видно от текста
на същата тя касае друго дело между страните – гр.д.№46910/19 г . В молбата се твърди
плащане на сумата от 110 лева , но доказателства за този факт не са представени .
Следователно дори да се вземе предвид молбата по настоящото дело , то твърденията в нея
са недоказани .
Действително , в о.с.з на 17.10.2022 г процесуалният представител на ищеца е
твърдял/признал , че плащането касае настоящото дело и е прието изменение на доклада на
съда в този смисъл . Липсва обаче отказ или оттегляне на иска , по който СРС да се е
произнесъл във въпросното о.с.з . С молба от 11.11.2022 г именно въззивникът е признал ,
че плащането касае задълженията по другото дело и изрично е поискал докладът на съда да
се измени . В о.с.з на 28.11.2022 г СРС е съобразил изявлението на въззивника и данните по
делото и изрично е изменил доклада си . Следователно липсват процесуални нарушения на
СРС при изготвяне и одобряване на доклада му . Дори да е имало плащане на задължения за
топлинна енергия от въззивника , то е било на задължения по другото дело .
Според т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 гпо тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК
4
на ВКС няма пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от
договора, и този правен субект да дължи Ц.та на доставената топлинна енергия . В
процесния случай обаче не са представени доказателства , от които да е видно , че Е. И. е
подала молба-декларация за откриване на партида само на нейно име или е подписала
писмен договор с ищеца в този смисъл . Издаването на съобщенията към фактури и на
справки от третото лице само на името на Е. И. не е достатъчно , за да се приеме , че е
налице писмен договор между И. и ищеца . Фактурите и справките евентуално могат да се
тълкуват като изявления на ищеца и третото лице , но липсва насрещно изявление/съгласие
на лицето Е. И. .
Налага се изводът , че като е уважил исковете в посочената част СРС е постановил
законосъобразно решение , което трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода
на делото в тежест на въззивниците са разноските на въззиваемата страна – 150 лева
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20072669 от 23.12.2022 г постановено по гр.д.№46907/2019 г
на СРС , 66 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно
основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София :
-срещу Р. В. Н. ЕГН ******* от гр.София , че същата дължи сумата от 284,39 лева
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г за апартамент №57 в
гр.София ж.к******* вх.В, ведно със законната лихва от 21.12.2018 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 19,87 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 14.09.2017 г – 11.12.2018 г ; сумата от 6,74 лева за дялово разпределение за периода
м.11.2015 г – м.04.2018 г ; и сумата от 1,14 лева лихви за забава върху посочената главница
за дялово разпределение за периода 30.12.2015 г – 11.12.2018 г ; за които суми /частично/ е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.02.2019 г по ч.гр.д.№80598/18 г на СРС
, 66 състав ; както и в частта , в която Р. В. Н. от гр.София е осъдена да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от общо 218,03 лева разноски пред СРС и в
заповедното производство ;
-срещу Е. П. И. ЕГН ********** от гр.София , че същата дължи сумата от 1706,35 лева
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г за апартамент №57 в
гр.София ж.к******* вх.В, ведно със законната лихва от 21.12.2018 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 119,23 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 14.09.2017 г – 11.12.2018 г ; сумата от 40,46 лева за дялово разпределение за
5
периода м.11.2015 г – м.04.2018 г , ведно със законната лихва от 21.12.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 6,88 лева лихви за забава върху
посочената главница за дялово разпределение за периода 30.12.2015 г – 11.12.2018 г ; за
които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.02.2019 г по
ч.гр.д.№80598/18 г на СРС , 66 състав ; както и в частта , в която Е. П. И. от гр.София е
осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от общо 218,03 лева разноски
пред СРС и в заповедното производство ;
-срещу П. В. П. ЕГН ********** от гр.София , че същият дължи сумата от 853,17 лева
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г за апартамент №57 в
гр.София ж.к******* вх.В, ведно със законната лихва от 21.12.2018 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 59,65 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 14.09.2017 г – 11.12.2018 г ; сумата от 20,23 лева за дялово разпределение за
периода м.11.2015 г – м.04.2018 г , ведно със законната лихва от 21.12.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 3,44 лева лихви за забава върху
посочената главница за дялово разпределение за периода 30.12.2015 г – 11.12.2018 г ; за
които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.02.2019 г по
ч.гр.д.№80598/18 г на СРС , 66 състав ; както и в частта , в която П. В. П. от гр.София е
осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от общо 218,03 лева разноски
пред СРС и в заповедното производство
ОСЪЖДА всеки от Р. В. Н. ЕГН ******* Е. П. И. ЕГН ********** и П. В. П. ЕГН
********** от гр.София , да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София суми от по 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6