Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Снежана Апостолова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1170 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен на
20.05.2016 г. Анекс № 3 към договор за строителство № ПС-57/02.12.2015 г., по
който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни със свои сили и
средства и на основание одобрени и съгласувани пълни работни проекти,
проектиране, изработка, доставка и монтаж на алуминиеви парапети Alumil M8200,
включително закалено стъкло и крепежи, на следния обект: Жилищен комплекс „С.Г.“,
изграден в УПИ V-1321.1695.1704.2218.2283, кв. 146, м. „Кръстова вада –
обслужващи обекти Околовръстен път“, гр. София, съгласно Оферта с изх. № 1034
от 18.05.2016 г., която е неразделна част от самия анекс. Посочва, че
първоначално възложителят се задължил да заплати сума в размер на
176 571,81 лева без ДДС, като впоследствие ответникът възложил
изпълнението на допълнителна работа и общата стойност на извършените от ищеца
СМР възлезли на 223 329,46 лева с ДДС. Твърди, че на 07.08.2017 г. бил
съставен и подписан приемо-предавателен протокол въз основа на извършена услуга
по горепосочения договор, по който ответникът приел пълна техническа изправност и изряден вид на монтираните
на адреса алуминиеви парапети и лайсни, на стойност 223 329,46 лева с ДДС.
Посочва, че останала неразплатена дължима сума в размер на 23 169,45 лева
с ДДС.
Ищецът твърди, че на 28.07.2016 г. сключил с ответника
договор, по който възложителят „Й.И.“ ООД възложил, а той като изпълнител приел
да изпълни със свои сили и средства и на основание одобрени и съгласувани пълни
работни проекти, проектиране, изработка, доставка и монтаж на алуминиева
дограма за следния обект, наричан във вътрешната кореспонденция между страните
„Вила Водолей“, а именно: Жилищна сграда с подземен гараж и изгребна яма в УПРИ
ІХ 189.2976.3032.3033.3194, кв. 130, кв. Драгалевци – разширение – север ІІ
част, район „Витоша, Столична община, по плана на гр. София съгласно Оферта с
изх. № 1069_11500 от 27.07.2016 г. и Спецификация към нея, всички
представляващи Приложение № 1, което е неразделна част от процесния договор.
Посочва, че за изпълнение на предмета на договора ответникът се задължил да
заплати сума в размер на 116 310,70 лева.
Твърди, че на 21.11.2017 г. получил от ответника
искане за справка за оставащите задължения и платени аванси от страна на „Й.И.“
ООД по сключените договори за строителство. Още на същия ден поканил ответника
да му доплати сумата от 86 381,02 лева без ДДС, представляваща доплащане
на дължимата цена по договора от 28.07.2016 г. за Вила Водолей. По отношение на
сключения Анекс № 3, дължимата от ответника сума е в размер на 19 307,88
лева без ДДС. Счита, че при липсата на
забележки по отношение на изпълнението на работите и при липсата на заведени
гаранционни претенции от страна на възложителя спрямо изпълнителя, е следвало
да бъде платена цената за извършената от него работа.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се осъди „Й.И.“ ООД да заплати на „И.“ ЕООД сумата от 103 657,22
лева с ДДС, представляваща незаплатена част от дължимата цена по договор за
строителство от 28.07.2016 г. за Вила Водолей, както и обезщетение за забава в
размер на 5 741,40 лева, считано от датата на изпращане на поканата до
ответника по имейл – 21.11.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба;
както и сумата от 23 169,45 лева с ДДС, представляваща незаплатена част от
дължимата цена по Анекс № 3 към договора за строителство от 02.12.2015 г. и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 283,32 лева моратарона лихва от
21.11.2017 г. до датата на исковата молба. Претендира законна лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на
главниците, както и разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове както по
основание, така и по размер. Счита, че същите са неоснователни, необосновани и
недоказани. Твърди, че по Анекс № 3 от 20.05.2016 г., сключен към договора за
строителство от 02.12.2015 г. заплатил обща сума в размер на 200 160 лева
с ДДС. Посочва, че за твърдените в исковата молба допълнителни работи,
възложени от ответника не са представени никакви доказателства. Посочва, че
ищецът е забавил с повече от 7 месеца изпълнението на възложената поръчка.
Срокът за изпълнение бил края на месец октомври 2016 г., който не бил спазен,
поради което „И.“ ЕООД дължи неустойка по чл. 14 от договора в размер на
22 332,94 лева с ДДС.
Ответникът твърди, че не са представени доказателства
за възложени допълнителни работи и по договора от 28.07.2016 г. Посочва, че и
по този договор ищецът е в забава повече от 9 месеца. Сочи, че не е получавал
покана за подписване на приемо-предавателен протокол по отношение на обекта,
предмет на последния договор.
Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете.
Прави възражение за прихващане с дължими суми за неустойка по Анекс № 3 от
20.05.2016 г. в размер на 22 332,94 лева и по договор № ПС-75 от
28.07.2016 г. в размер на 72 969,12 лева.
С допълнителна искова молба ищецът заявява, че
поддържа предявените искове. Счита за ирелевантно към спора възражението за
неподписан двустранен приемо-предавателен протокол, тъй като ответникът е
платил част от дължимите суми. Оспорва твърдението, че не са представени
доказателства за възложените допълнителни строителни работи за обекта по Анекс
№ 3 от 20.05.2016 г. Твърди, че няма забавяне в изпълнението на договореното и
че възражения относно сроковете за изпълнение или неизвършване на каквато и да
е работа не се съдържат в кореспонденцията между страните. Оспорва, че е налице
забава и по отношение изпълнението на договора за строителство № ПС-75 от
28.07.2016 г. Иска да се приеме, че дори и да има някаква забава в изпълнението
на проекта, то на първо място същата се дължи на възложените промени и наложили
се поправки и на второ място – възраженията трябва да бъдат направени веднага,
тъй като в противен случай следва, че възложената поръчка е приета без
забележки и същата е изрядно изпълнена. Счита, че е изпълнил точно и в срок задълженията
си и по двата договора, поради което иска да не се приема възражението за
прихващане. Твърди, че действителната уговорка за неустойка е тази по договор
за строителство № ПС-57 от 02.12.2015 г., който е представен пред Националната
агенция за приходите. Отделно, дори да се приеме, че договорената неустойка е
такава, каквато е посочена в представения договор, прави възражение за
нищожност на клаузата за неустойка поради липсата на максимален размер или
срок, в който същата може да нараства.
С отговор на допълнителната искова молба заявява, че
поддържа становището си, изразено в отговора на исковата молба, с което оспорва
предявените искове както по основание, така и по размер. Поддържа, че ищецът е
изпаднал в забава за изпълнение на работите и по двата процесни договора,
поради което дължи суми за неустойка.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са предявени от ищеца
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на суми, включващи
дължимо възнаграждение по анекс № 3 към договор за строителство №
ПС-57/02.12.2015 г. и по договор за строителство № ПС-75/28.07.2016 г. и
обезщетение за забава.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете е да
докаже, че между него и
ответника са валидно възникнали облигационни отношения, произтичащи от
горепосочените договори за строителство; че е изпълнил задълженията си, за
които претендира възнаграждение точно и в срок; че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждението за претендирания период и размер,
както и че ответникът е изпаднал в забава.
1/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за претендираната сума за главница в размер на 23 169,45
лева с ДДС за незаплатена част от дължимо възнаграждение по анекс № 3 към
договор за строителство № ПС-57/02.12.2015 г.:
Страните не спорят, а същото се доказва и от
представения към отговора на исковата молба договор, че на 02.12.2015 г. са
сключили договор за строителство № ПС-57/02.12.2015 г., по който „Й.И.“ ООД,
като възложител, възложил, а „И.“ ЕООД, като изпълнител, приел да изпълни със
свои сили и средства и на основание одобрени и съгласувани пълни работни проекти,
проектиране, изработка, доставка и монтаж на PVC дограма, на обект: „Сграда № 1 и
Сграда № 5 в жилищен комплекс „С.Г.“, изграден в УПИ V-1321, 1695, 1704, 2218,
2283, кв. 146, м. „Кръстова вада – обслужващи обекти Околовръстен път“, в гр.
София, съгласно оферти изх. № 859 от 19.11.2015 г., изх. № 860 от 18.11.2015 г.
и спецификации към тях, всички представляващи приложение № 1, което е
неразделна част от договора. В чл. 2 е уговорен срок за изпълнение поетапно на
работата, като последният такъв е до 29.02.2016 г. С чл. 3, ал. 1 страните са
се съгласили, че цената, която възложителят ще заплати на изпълнителя за
изпълнение предмета на договора е в размер на 130 787,89 лева без ДДС. В
чл. 19 е предвидено, че страните могат да променят или допълват договора, само
по взаимно съгласие, изразено в писмен вид.
Установява се, че на 20.05.2016 г. страните са
подписали анекс № 3 към договор за строителство № ПС-57/02.12.2015 г., по който
ответникът е възложил на ищеца да изпълни със свои сили и средства и на
основание одобрени и съгласувани пълни работни проекти, проектиране, изработка,
доставка и монтаж на алуминиеви парапети ALUMIL М8200 включително закалено стъкло
и крепежи, на горепосочения обект, съгласно оферта изх. № 1034 от 18.05.2016
г., която е неразделна част от анекса. С чл. 2 страните са се договорили
сроковете за изпълнение на всяка сграда да бъдат уточнени допълнително в
двустранно съставен график в зависимост от подадения фронт за работа. С чл. 3 е
предвидено, че цената, която възложителят ще заплати на изпълнителя за
изпълнение предмета на анекса, съответства на оферта изх. № 1034 от 18.05.2016
г. и е в размер на 176 571,81 лева без ДДС.
Приета е по делото оферта изх. № 1034/18.05.2016 г.,
описана в цитирания по-горе анекс № 3, в която се съдържа описание на работата,
количество, единична цена, обща стойност от 176 571,81 лева без ДДС, за
която е направена разбивка по отделените пет сгради.
С приемо-предавателен протокол от 07.08.2017 г.,
подписан от С.Т.като управител на „И.“ ЕООД и от Е.М.– като технически
ръководител на „Й.И.“ ООД, страните са се съгласили, че приемат в пълна
техническа изправност и изряден външен вид, монтирани на адрес: Жилищен
комплекс С.Г. алуминиеви парапети и лайсни, които са описани по вид,
количество, единична цена на обща стойност 186 107,88 лева без ДДС или
223 329,46 лева с ДДС.
Установява се от разменената между страните
електронна кореспонденция, че в хода на изпълнение на работата от страна на
възложителя, по искане на клиенти, са внасяни промени в обекта „С.Г.“.
От ищеца са ангажирани като доказателства фактури за
закупени материали и приемо-предавателни протоколи за предаване от дружествата
„А.Б.“ ООД и „С. – ТА“ ЕООД.
С писмо от 25.07.2017 г., изпратено по имейл, с тема
на писмото: приемане на извършените монтажи на обекти – В.В.и С.Г., ищецът е
поискал от ответника с оглед на приключените СМР на обекти, както следва: 1. В.В.–
монтирана дограма съгласно договор и допълнителни възлагания – декември 2016
г., и отстранени несъответствия – март 2017 г.; 2. Монтирани козирки на обект С.Г.
– сгради 1, 2, 3, 4 и 5 и 3. Монтираин парапети и лайсни за тях на обект С.Г. –
сгради 1, 2, 3, 4 и 5, до края на месеца, да се пристъпи към подписване на
съответните приемо-предавателни протоколи.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като ясно и пълно изготвена, се установява, че както към
момента на изготвяне на заключението, така и към 25.07.2017 г. съществуват
пощенски кутии ****** и ******. Експертът установява, че
гореописаното писмо от 25.07.2017 г. се съхранява при ищеца на изходящата поща
на първия посочен адрес, докато на втория адрес – на ответника, електронното
съобщение не е намерено. В съдебно заседание вещото лице допълва, че въпросното
писмо е изпратено до друг реципиент и същото е получено при него, което
доказва, че то съществува.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А.П.,
П.К., Е.М.и В.А. безспорно се доказа, че между страните е бил сключен договор
за доставка на парапети на обекта „С.Г.“ по предварително направени заявки и
същите са изпълнявани на място.
При така ангажираните по делото доказателства съдът
приема за доказано, че страните са постигнали съгласие, подписвайки анекс № 3
към договора за строителство № ПС-57/02.12.2015 г., ищецът да изпълни конкретно
възложени от ответника строително монтажни работи срещу цена в общ размер на
176 571,81 лева без ДДС. От разменената между страните кореспонденция се
установява, че при изпълнение на работата по искане на възложителя са внесени
промени. За окончателно извършените дейности ответникът е уведомен с писмо
изпратено от ищеца на 25.07.2017 г., като предвид получаването на писмото от
друг реципиент, съдът счита, че са налице достатъчно данни за съществуване на
самото писмо и липса на пречки писмото да бъде получено от ответника, доколкото
е изпратено на верния имейл адрес, на който по принцип е водена
кореспонденцията между страните. Доказа се по делото, че на 07.08.2017 г.
страните са подписали приемо-предавателен протокол, с който са приели
извършената работа, възложена с анекс № 3, като в същия са нанесени корекции в
количеството, като единичната цена е останала непроменена така, както е
договорена с оферта изх. № 1034/18.05.2016 г., въз основа на която е сключен анекс
№ 3. Видно е, че общата стойност за петте сгради, съгласно подписания приемо-предавателния
протокол е в общ размер на 223 329,46 лева с ДДС.
Съдът намира, че подписвайки анекс № 3 и
приемо-предавателния протокол от 07.08.2017 г. страните са спазили изискването
на чл. 19 от договора за строителство от 02.12.2015 г., който изисква писмена
форма при допълнително възлагане на строително монтажни работи. Видно е, че
няма разлика в определената между страните с анекс № 3 единична цена, като стойността
в приемо-предавателния протокол е по-висока поради настъпила промяна единствено
в първоначално определеното количество. Ответникът изрично признава с отговора
на исковата молба, че е приел работата с приемо-предавателен протокол от
07.08.2017 г., като единствено твърди, че не са представени доказателства за
възложени работи. Доказателства за възложените и приети работи са ангажирани по
делото и това са двустранно подписания между страните анекс, офертата от ищеца,
разменената кореспонденция между страните и конкретно писмото от 25.07.2017 г.,
както и приемо-предавателния протокол от 07.08.2017 г., с който, както
ответникът изрично признава на стр. 5 от отговора на исковата молба, е приета
работата.
Предвид изложеното съдът приема за доказано, че
страните са обвързани от валиден договор за изработка на основание одобрени и съгласувани
пълни работни проекти, проектиране, изработка, доставка и монтаж на алуминиеви
парапети ALUMIL М8200
включително закалено стъкло и крепежи, на обект „С.Г.“, съгласно оферта изх. №
1034 от 18.05.2016 г., във връзка с която е подписан анекс № 3, постигнали са
писмено съгласие за единичната цена на възложените дейности и в последствие за
извършеното количество, което следва да се счита за част от предмета на
договора. Наложилото се изменение в количеството не засяга нито един от
съществените елементи на договора за изработка, като договорената единична цена
с анекс № 3 остава непроменена, а за новото количество има съгласие,
обективирано в подписания между страните на 07.08.2017 г. приемо-предавателен
протокол.
Съобразно чл. 264 ЗЗД поръчващият
е длъжен да приеме извършената, съгласно договора работа. С подписване на
приемо-предавателния протокол от 07.08.2017 г. от страните работата следва да
се счита приета.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена, се установява, че уговорените и
възложени с анекс № 3 към договора за строителство от 02.12.2015 г. и в
разменената между страните кореспонденция строително монтажни работи са
извършени на място, съгласно одобрените проекти. При външен оглед на място
вещото лице констатира, че сгради от № 1 до № 5 представляват затворен комплекс
„С.Г.“, същите за завършени и са с изцяло монтирана дограма и парапети. Не се
откриват недостатъци и/или дефекти. Строежът затворен комплекс „С.Г.“ е изцяло
завършен и въведен в експлоатация и се обитава, като по делото няма приложени
доказателства или преписки за появили се дефекти.
С оглед изложеното и доказаното изпълнение
от ищеца на поетите с анекс № 3 работи, включително и по отношение на
допълнителното количество, за ответника е възникнало насрещното задължение по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати уговореното между страните възнаграждение за
изработеното по договора.
Съдът приема за доказано, че изработеното е в общ размер на
223 329,46 лева с ДДС така, както е посочено в приемо-предавателния
протокол, като страните не спорят, че с плащания от 29.06.2016 г., 30.03.2017
г., 17.08.2017 г. и 25.10.2017 г. ответникът е заплатил обща сума в размер на
200 160 лева с ДДС. Останалата неразплатена част в размер на
23 169,45 лева с ДДС е дължима, доколкото няма доказателства „Й.И.“ ООД да
я е заплатило, което прави предявеният иск основателен за пълния предявен
размер.
2/ По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
претендираната сума за лихва за забава върху главница в размер на
23 169,45 лева с ДДС за незаплатена част от дължима цена по анекс № 3 към
договор за строителство № ПС-57/02.12.2015 г., в размер на 1 283,32 лева
за периода от 21.11.2017 г. до 07.06.2018 г.:
От приложените доказателства се доказа, че по
отношение на процесните строително монтажни работи е подписан
приемо-предавателен протокол от 07.08.2017 г. С писмо от 21.11.2017 г. ищецът е
изпратил на ответника справка за оставащите задължения по процесния договор,
които са същите заведени в настоящия процес. С договора за строителство №
ПС-57/02.12.2015 г., към който е подписан анекс № 3, е уговорено в чл. 3, ал.
2, че окончателно плащане се дължи в 5 /пет/ дневен срок от подписването на
двустранен приемо-предавателен протокол. След като има уговорен срок за
изпълнение на парично задължение и неговият падеж е настъпил, длъжникът изпада
в забава. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Срокът
прави вземането изискуемо и има значение на покана за изпълнение и поставя
длъжникът в забава със самото си настъпване. В случая поканата от 21.11.2017 г.
е в по-късен момент от този, предвиден между страните след изтичането на който
се дължи плащане. Ето защо и с оглед на диспозитивното начало в процеса
предявеният иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи за заявения период от
21.11.2017 г. до 07.06.2018 г. и за пълния размер от 1 283,32 лева.
3/ По отношение на заявеното от ответника възражение
за прихващане с вземане в размер на 22 332,94 лева, представляваща
неустойка за забава за предаване на възложената с анекс № 3 работа, с период на
забавата от 15.11.2016 г. до 07.08.2017 г.:
С оглед основателността на
предявения иск за главница и за мораторна лихва, следва да бъде разгледано
въведеното от ответника възражение за прихващане със сумата 22 332,94
лева, представляваща договорна неустойка за закъсняло изпълнение на
задълженията на ищеца, уговорена в чл. 14 от договора за строителство №
ПС-57/02.12.2015 г.
За да бъде уважено заявеното в
процеса възражение за прихващане, следва да се установи, че е налице валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава,
валидна договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение
на това задължение и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава, от страна на длъжника.
Съгласно чл. 14 от договора за
строителство № ПС-57/02.12.2015 г., при закъснение с повече от 15 дни,
изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,2 % от договореното
възнаграждение за всеки ден забава, но не повече от 10 % от общата стойност на
договора, като възложителят има право за задържи предявената по този член
неустойка, при условията на прихващане от последното плащане по договора. В чл.
5 от подписания между страните анекс № 3 към договора е предвидено, че всички
останали клаузи в договор № ПС-57/02.12.2015 г., запазват своето действие за
страните и остават в сила. Следователно приложима е и клаузата за неустойка,
уговорена в чл. 14 от договора.
Основно
задължение на изпълнителя е да извърши и предаде обекта съгласно уговореното и
в срок. Страните са обвързани от валидно сключен договор за изработка, по който
е предвидена действителна клауза за неустойка, която обезпечава задължението на
ищеца да предаде в срок работата.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно въведено от ищеца възражение, че
уговорената в раздел V, чл. 1 клауза за неустойка е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, тъй като липсва максимален
размер или срок, в който същата може да нараства. Предпоставките и случаите,
при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от
гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката
/компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено
или за незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи,
когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. При търговските сделки следва да се преценява комплексно
като се отчита свободата на договарянето, равнопоставеността на страните и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за
да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В
разглеждания случай уговореният размер на неустойката не надхвърля обичайно
уговаряния размер за неустойка за забава. Размерът й зависи единствено от
продължителността на неизпълнението. Уговорен е също така краен размер – 10 %
от общата стойност на работата. При съобразяване посочените обстоятелства съдът
счита, че уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции и същата не
е нищожна, поради което възражението, въведено от ищеца се явява неоснователно.
Доколкото
страните са обвързани от валидно уговорена клауза за неустойка, подлежи на
доказване твърдяното от ответника виновно неизпълнение на задължението на ищеца
да престира резултата в срок.
В раздел ІІ.
Срок за изпълнение, в чл. 2 от подписания между страните анекс № 3 е
предвидено, че страните се договарят сроковете за изпълнение за всяка сграда да
бъдат уточнени допълнително в двустранно подписан график в зависимост от
подадения фронт за работа. По делото не са ангажирани доказателства за
допълнително подписан график между страните за всяка една от сградите и
предприетите работи. Възражения относно срокове на изпълнение не се съдържат в
разменената и представена по делото кореспонденция между страните. От
показанията на свидетеля А.П. се установява, че част от поръчките към трети
лица за материали са били променяни в процеса на работа, заради възникнали
корекции от възложителя. При разпита свидетелят П.К. заяви, че преди да се
монтират парапетите трябва да бъде положен гранит, който не е тяхна грижа и
забавянето е в резултат именно поради липсата на монтиран гранит. Парапетът го
държали на склад, в наличност, поради което тяхно поведение не е довело до
забавяне. Посочва, че допълнително са правени промени, които са свързани с
поръчки отвън, доставка, боя и в рамките на 30, 40 дни може да се изпълни. При
показанията си свидетелят Е.М.заявява, че със сигурност не е спазен срока за
монтирането на парапетите. За съда обаче е неясно кой е този срок, след като
доказателства за това какъв точно срок е опреден от страните, кога е бил
предоставен фронт за работа и т.н. не са представени.
При така събраните данни съдът
намира, че заявеното от ответника възражение за прихващане е недоказано, поради
което следва да се отхвърли. При приемането на работата или на по-ранен етап
ответникът не е направил възражение, че работата не е изпълнена в срок. За
договорените с анекс № 3 работи първоначално определения с договора срок не
важи, тъй като изрично страните са предвидили в чл. 2 от анекс № 3 срок за
изпълнение. По делото не се доказа за предприетите по анекс № 3 работи какви
срокове са договорени между страните, за да се приеме, че след тяхното изтичане
е налице забава на ищеца. При липса на конкретни и ясни срокове, в които „И.“ ЕООД
трябва да извърши работите по анекс № 3, както и на доказателства, че е налице
забава в изпълнението, която да е в резултат от виновно поведение на ищеца,
възражението за прихващане се явява изцяло недоказано. При приемане на работата
с приемо-предавателен протокол от 07.08.2017 г. „Й.и.“ ООД не е направило
възражения нито по отношение на качеството на работата, нито по отношение
сроковете за нейното изпълнение, като това е заявено за първи път в отговора на
исковата молба, което е повече от една година след приемане на работата.
При съобразяване изложеното и
липсата на доказателства за виновна забава в изпълнението на поръчаното,
искането за заплащане на неустойка по чл. 14 от договора за строителство №
ПС-57/02.12.2015 г. в размер на 22 332,94 лева, предявено от ответника
като възражение за прихващане по делото, подлежи на отхвърляне като недоказано.
4/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за претендираната сума за главница в размер на 103 657,22
лева с ДДС за незаплатена част от възнаграждение по договор за строителство №
ПС-75/28.07.2016 г.:
Страните не спорят, а същото е видно и от приетите
доказателства, че на 28.07.2016 г. са сключили договор за строителство №
ПС-75/28.07.2016 г., по който ответникът е възложил, а ищецът е приел да
изпълни със свои сили и средства и на основание одобрени и съгласувани пълни
работни проекти, проектиране, изработка, доставка и монтаж на алуминиева
дограма, на обект: „Жилищна сграда с подземен гараж и изгребна яма“ ва УПИ ІХ
189, 2976, 3032, 3033, 3194, кв. 130, кв. Драгалевци – разширение – север ІІ
част, район „Витоша“, СО по плана на гр. София, съгласно Оферта изх. №
1069_11500 от 27.07.2016 г. и спецификация към нея, всички представляващи
Приложение № 1, неразделна част от договора. Срокът за изпълнение на поръчаното
е уговорен в чл. 2, като крайният такъв е 30.10.2016 г. Съгласно чл. 3 цената,
която възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя за изпълнение
предмета на договора е в размер на 116 310,70 лева без ДДС.
Съдът приема за установено по делото от приложената
кореспонденция между страните, че в хода на работа са внасяни промени в
предмета на договора, които са по искане на възложителя.
Съобразно изложените по-горе мотиви, ответникът е
уведомен с писмо от 25.07.2017 г., че монтажните работи за обект В.В.–
монтирана дограма съгласно договора и допълнителни възлагания – декември 2016
г., и отстранени несъответствия – март 2017 г. са приключени и следа да се
пристъпи към подписване на съответния приемо-предавателен протокол. След тази
дата липсва противопоставяне от страна на ответника както по отношение на
извършената работа, така и на претендираното възнаграждение, като с писмо от 22.11.2017 г. ответникът е поискал от ищеца да
му заяви каква е неразплатената част от дължимото възнаграждение. По същество в
депозирания отговор на исковата молба ответникът възразява само по отношение на
допълнително възложените работи на стойност 28 470,32 лева без ДДС, като
за останалите не са изложени дори твърдения, че работата не е договорена и
извършена на обекта.
Съдът намира, че възлагане на допълнителни работи по
отношение на дограмата се установява от водената кореспонденция между страните,
като както сочи и вещото лице в приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, промените се изразяват в остъкляване на съществуващи рамки, замяна
на двоен С. с троен на ап. 10, на П21 – ет. 4, на П25 и 26-5 етаж, монтиране на
нови позиции на П33, П34 и П35, допълнителни крила на П31, триплекс на 1 етаж,
троен С. П23, като общата стойност на тези промени възлиза на 28 470,32
лева без ДДС. Това, че е имало корекции по отношение на дебелината на С.ите са
доказа и от показанията на свидетеля А.П.. От разпита на свидетеля П.К. също се
установи, че в процеса на работа е имало промени, като например е поискано от обикновена
врата да стане плъзгаща врата.
По делото не са приложени
подписани от двете страни приемо-предавателни протоколи. Покана за подписване
на такива обаче ищецът е отправил към ответника. В практиката на Върховния
касационен съд, обективарана в решение № 7 от 22.02.2011 г. по т.д. № 264/2010
г. на ВКС, І Т.О., решение № 178 от 13.10.2017 г. по т.д. № 638/2017 г. на ВКС,
ІІ Т.О., се приема, че при липса на съставен двустранен приемо-предавателен
протокол, установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства, включително и с гласни доказателства. В
случая липсата на подписан приемо-предавателен протокол е по вина на ответника.
Същевременно от показанията на всички разпитани свидетели се доказа, че е налице
изпълнение на предмета на договора.
От приетата по делото и неоспорена
от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвена, се доказа, че уговорените в договора строително
монтажни работи и допълнително възложените такива са извършени на място,
съгласно одобрените проекти и строежът е въведен в експлоатация.
Вън от допълнително възложените
работи, за които са налице доказателства, че са били извършени на място,
ответникът не оспорва, че договорените работи са изпълнени. Ето защо съдът
приема за доказано, че е налице изпълнение на предмета на договора за
строителство от 28.07.2016 г., както и на допълнително възложените и
претендирани в процеса работи. Сградата е въведена в експлоатация, следователно
работата е приета, като не са представени доказателства, че ответникът е
направил възражение, вън от отстранените във връзка с имейл март 2017 г.
несъотвествия, за наличие на недостатъци или отклонение от поръчката.
С оглед изложеното и доказаното
изпълнение от ищеца на поетите с договора и допълнително възложените работи, за
ответника е възникнало насрещното задължение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати
уговореното между страните възнаграждение за изработеното по договора.
Не се спори, че ответникът е
заплатил договорения аванс в размер на 70 080 лева с ДДС, като е останал
неразплатен остатък в размер на 103 657,22 лева с ДДС, което прави
предявеният иск основателен за пълния предявен размер.
5/ По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
претендираната сума за лихва за забава върху главница в размер на 103 657,22
лева с ДДС за незаплатена част от възнаграждение по договор № ПС-75/28.07.2016
г., в размер на 5 741,40 лева за периода от 21.11.2017 г. до 07.06.2018
г.:
От приложените доказателства се доказа, че по
отношение на процесните строително монтажни работи не е подписан
приемо-предавателен протокол. От съществуващото писмо от 25.07.2017 г. се
установи, че към тази дата работата е била изпълнена и е поискано от ответника
да се състави приемо-предавателен протокол. Видно от разменената кореспонденция
между страните липсва противопоставяне от страна на ответника, че работата е
извършена, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно
която търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. При липса на данни за двустранно подписан приемо-предавателне
протокол ответникът е изпаднал в забава за плащане с отправената му покана от
21.11.2017 г., която е във връзка с негова искане за посочване от ответника на
дължимите суми по сключените между страните договори. След получаване на
поканата ответникът дължи плащане, поради което предявеният иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи за заявения период от 21.11.2017 г. до 07.06.2018 г. и
за пълния размер от 5 741,40 лева.
6/ По отношение на заявеното от ответника възражение
за прихващане с вземане в размер на 72 969,12 лева, представляваща
неустойка за забава за предаване на възложената с договора за строителство от
28.07.2016 г. работа, с период на забавата от 15.11.2016 г. до 25.07.2017 г.:
С оглед основателността на
предявения иск за главница и за мораторна лихва, следва да бъде разгледано
въведеното от ответника възражение за прихващане със сумата 72 969,12
лева, представляваща договорна неустойка за закъсняло изпълнение на
задълженията на ищеца, уговорена в чл. 14 от договора за строителство №
ПС-57/02.12.2015 г.
За да бъде уважено заявеното в
процеса възражение за прихващане, следва да се установи, че е налице валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава,
валидна договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение
на това задължение и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава, от страна на длъжника.
Уговорената в чл. 14 от договора клауза за
неустойка в договора за строителство № ПС-75/28.07.2016 г. е идентична по
съдържание с уговорената такава в чл. 14 от договора за строителство №
ПС-57/02.12.2015 г. Тя предвижда, че при забава от страна на изпълнителя с повече
от 15 работни дни след договорения срок, изпълнителят дължи на възложителя
неустойка в размер на 0,2 % от договореното възнаграждение за всеки ден забава,
но не повече от 10 % от общата стойност на договора, като възложителят има
право за задържи предявената по този член неустойка, при условията на
прихващане от последното плащане по договора.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че клаузата за неустойка не е нищожна и валидно обвързва страните
по договора. Ето защо подлежи на доказване твърдяното от
ответника виновно неизпълнение на задължението на ищеца да престира резултата в
срок.
Съдът намира заявеното
от ответника възражение за прихващане за недоказано, поради което следва да се
отхвърли. На първо място работата е приета, без да е налице възражение от
ответника, че същата не е изпълнена в срок. На второ място от приложените
електронни писма и конкретно тези от 17.08.2016 г., 29.08.2016 г. 07.09.2016
г., 04.10.2016 г., 17.12.2016 г. и разпита на допуснатите свидетели безспорно
се доказа, че в хода на изпълнение на работата по искане на възложителя са
нанасяни корекции в поръчката. Част от тези корекции са след определения между
страните краен срок за изпълнение 30.10.2016 г., след който ответникът твърди,
че ищецът е изпаднал в забава. След като корекциите са по искане на възложителя,
то няма как за забавянето да бъде санкциониран ищецът. С възлагането на промени
по искане на възложителя, които са извън поведението на ищеца, а са по искане
на клиенти на ответника, срокът за изпълнение следва да се счита удължен.
Ответникът не представя доказателства какъв е срокът за изпълнение на внесените
от него промени и как това се отразява на уговорения първоначално по договора срок.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ответникът не доказа, че забава за
предаване на изработеното след предвидения в договора срок е в резултат на
виновно поведение на ищеца, за което същият трябва да отговоря.
При съобразяване изложеното и липсата на
доказателства за виновна забава в изпълнението на поръчаното, искането за
заплащане на неустойка по чл. 14 от договора за строителство № ПС-75/28.07.2016
г. в размер на 72 969,12 лева, предявено от ответника като възражение за
прихващане по делото, подлежи на отхвърляне като недоказано.
7/ По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има
ищецът, който своевременно заявява искане за тяхното присъждане. От негова
страна са извършени разноски в общ размер на 10 841,93 лева, от които
5 291,93 лева за платена държавна такса, 1 050 лева за депозит за
вещи лица и 4 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които ще се
възложат в тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД „Й.И.“ ООД,
с ЕИК: ******* с адрес: ***, да заплати на „И.“
ЕООД, с ЕИК: ********с адрес: ***, сумата в размер на 23 169,45 лева /двадесет и три хиляди сто шестдесет и девет лева и
четиридесет и пет стотинки/ с ДДС, представляваща неизплатена част от
възнаграждение по сключен между страните анекс № 3 към договор за строителство
№ ПС-57/02.12.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 07.06.2018 г.
до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1 283,32
лева /хиляда двеста осемдесет и три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 23 169,45 лева, за периода
от 21.11.2017 г. до 07.06.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД „Й.И.“ ООД,
с ЕИК: *********, с адрес: ***, да заплати на „И.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сумата в размер на 103 657,22 лева /сто и три хиляди
шестстотин петдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ с ДДС, представляваща
неизплатена част от възнаграждение по сключен между страните договор за
строителство № ПС-75/28.07.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба
07.06.2018 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 5 741,40 лева /пет
хиляди седемстотин четиридесет и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 103 657,22 лева, за периода
от 21.11.2017 г. до 07.06.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеното
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Й.И.“ ООД,
с ЕИК: ******* с адрес: ***, срещу „И.“
ЕООД, с ЕИК:*******, с адрес: ***, възражение за прихващане с вземане на „Й.И.“
ООД към „И.“ ЕООД за заплащане на сумата от 22 332,94 лева /двадесет
и две хиляди триста тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща договорна неустойка,
уговорена в чл. 14 от договора за строителство № ПС-57/02.12.2015 г. за
забавено изпълнение за периода от 15.11.2016 г. до 07.08.2017 г. и за заплащане
на сумата от 72 969,12 лева /седемдесет и две хиляди деветстотин
шестдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща договорна неустойка, уговорена
в чл. 14 от договора за строителство № ПС-75/28.07.2016 г. за забавено
изпълнение за периода от 15.11.2016 г. до 25.07.2017 г., като недоказано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Й.И.“
ООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, да
заплати на „И.“ ЕООД, с ЕИК: ******,
с адрес: ***, сумата в размер на 10 841,93
лева /десет хиляди осемстотин четиридесет и един лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща дължима сума за разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: