РЕШЕНИЕ
№ 1432
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501606 по описа за 2022 година
Образувано по въззивна жалба на Р. С. Г.,ЕГН-********** от гр.С. против решение
№ 1418/27.04.22г.,постановено по гр.д.№ 18835/21г.по описа на ПдРС,23-ти гр.с.,в частта
му,с която е отхвърлен предявения от Р. С. Г. против Х. В. И. иск с правно основание чл.92
от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 467лв.,представляваща неустойка за забава върху всяка
част от дължимите наемни вноски, уговорена в чл. 2.5. от договора за наем от
21.07.2021г.,считано от 26.05.2018г.до 21.05.2021г.
Недоволна от решението в атакуваната му част е останала ищцата Р. С. Г.,която чрез
пълномощника си адв.Л.Л. счита същото за неправилно,незаконосъобразно и необосновано
по изложените във въззивната жалба съображения.Иска отмяна на решението в
обжалваната му част с произтичащите от това последици.Претендира разноски за двете
инстанции,вкл.адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.Прави възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.
Въззиваемата страна-Х. В. И., ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Е..А.
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в
писмен отговор.Претендира направените в производството разноски.
Пловдивският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отхвърлителното спрямо нея
1
решение страна,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.232,ал.2 и чл.92,ал.1 от ЗЗД,предявени от Р. С. Г. против Х. В. И...
От събраните по делото доказателства се установява,че страните са сключили на
21.07.2017г.договор за наем,ищцата в качеството на наемодател,а ответникът като наемател
на жилище-апартамент в гр.С. с адрес: ул.***,при уговорен месечен наем от 500лв.и срок на
договора 1 година с възможност за автоматично продължаване за още една година при
определените в т.4.2/2/ от договора условия,от която възможност страните са се
възползвали.С договора е предвидена и неустойка в т.2.5-при забавяне на плащането на
дължимата месечна наемна цена наемателя дължи неустойка за забава в размер на 0,5% от
дължимата сума за всеки просрочен ден,считано от падежа до окончателното плащане,като
неустойката не се изчислява за неприсъствените дни,ако тогава изтича срока за плащане и
започва да тече от първия присъствен ден.
Не се спори между страните,че от м.октомври 2017г.се появил теч в жилището,който
не бил отстранен своевременно от наемодателя поради независещи от него
причини.Наемателят поискал намаляване на наема от 500лв.на 300лв.месечно и започнал да
заплаща по намалената наемна цена,включително и след отстраняването на теча през м.май
2018г.до 09.08.19г.,когато договорът бил прекратен от ищцата поради виновно
неизпълнение от страна на ответника.С исковата молба е претендирана сумата от
2800лв.,представляваща разликата от 200лв.месечно от заплащания от наемателя наем и
пълния договорен размер от 500лв.за периода след отстраняване на теча-от м.06.2018г.до
м.07.2019г.включително.Този иск районният съд е намерил за основателен и е осъдил
ответника да заплати сумата,като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Претендирана е и договорната неустойка в общ размер на 12 467лв.,изчислена на
0,5% върху всяка дължима част от месечната наемна вноска съгл.т.2.5 от договора за наем-за
всеки ден забава,считано от падежа на дължимата сума до завеждането на исковата молба-
21.05.2021г.
Възраженията на ответника досежно този иск са за нищожност на клаузата по т.2.5 от
договора за наем поради противоречие с добрите нрави,като се посочва,че така уговорената
неустойка за забава е без определен краен срок или размер,до който се начислява.Така тя
губела обезщетителния си характер и се превръщала в несъразмерна спрямо неизпълнението
на длъжника санкция,тъй като давала възможност на кредитора да се обогати с нейния
размер,надвишаващ размера на самото неизпълнение.
ПдРС е отхвърлил иска като неоснователен.Позовал се е на ТР № 1/15.06.2010г.по
тълк.д.№ 1/2009г.на ОСТК на ВКС,като е посочил,че размерът на обезщетението е отнапред
установено в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден без определен
срок.Този размер многократно надхвърлял размера на главницата и преценен от гледна
точка са справедливостта и добросъвестността в гражданските и търг.отношения бил в
2
разрез с присъщите на неустойката по закон обезпечителна и обезщетителна функции,тъй
като не бил съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение,нито с възможните
вреди от забавата на наемателя да освободи имота.Неустойката имала подчертано
санкционен характер и доколкото излизала извън присъщите й функции по закон,била
несъвместима с добрите нрави,предвид факта,че още към момента на уговарянето й
създавала предпоставки за неоснователно обогатяване.Поради това договорната неустойка
била нищожна на осн.чл.26,ал.1,пр.трето от ЗЗД,а нищожността на неустоечната клауза
изключвала възникването на претендираното с иска по чл.92 от ЗЗД вземане за неустойка.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.92 от ЗЗД,неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,без
да е нужно те да се доказват,или като санкция.Неустойката представлява акцесорно
задължение и става изискуема при неизпълнение на друго главно задължение-в случая
неплащане в пълен размер на договорения наем.Следователно ФС,който следва да се
осъществи,за да възникне основание за плащането на неустойка за неизпълнение на
договора е:наличие на валидно договорно задължение,неизпълнение на задължението и
уговорена неустойка.При тълкуване на волята на страните съобразно чл.20 от ЗЗД и
формулировката в т.2.5 от договора за наем е видно,че уговорената от страните неустойка е
мораторна.
Предпоставките и случаите,при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави,са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение
№1/15.06.2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС.Според дадените с решението
задължителни указания, преценката дали една неустойка е нищожна следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл.26,ал.1 от ЗЗД) във всички случаи,когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,обезщетителна и санкционна
функции.Следователно,клаузата за неустойка ще бъде нищожна като противоречаща на
морала,само когато това следва от самия текст на клаузата,а не от обстоятелства,които
настъпват впоследствие.
В случая районният съд е преценил нищожността на неустойката към момента на
сключването на договора за наем,а не към момента на неизпълнението,както се твърди във
въззивната жалба и в този смисъл решението не противоречи на практиката на ВКС по
цитираното Тълкувателно решение,както се посочва в жалбата.
Настоящата инстанция също намира,че при изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка в т.2.5 от договора,преценена към пораждане на задължението и при
изрично наведените от въззиваемия-ответник оплаквания,неустоечната клауза противоречи
на добрите нрави,тъй като тази уговорка между страните излиза извън присъщите
обезпечителна,обезщетителна и наказателна функция на неустойката.
Предвидената неустойка поради забава в изпълнението на паричното задължение,(в
случая-частично неизпълнение),за заплащане на месечния наем за процесния период в
размер на 0,5% на ден от датата на падежа не до края на срока на договора,а до
3
окончателното плащане,създава предпоставки за неоснователно обогатяване,а не за
обезщетяване на вреди от неизпълнение.Това е така,защото ищцата разполага с
възможността да сключи договор за наем с друго лице след прекратяване на договора с
ответника и освобождаване на жилището от него,от което да получава наем и едновременно
с това да получи неустойка в размер на 0,5% на ден от 200лв.(частичното неизпълнение от
страна на ответника) за времето от падежа до подаване на исковата молба,което ищцата е
направила две години след прекратяване на договора.
При преценката за накърняване на добрите нрави по отношение на договорената
мораторна неустойка съдът следва да съобрази не само съдържанието на неустоечната
клауза по т.2.5 от договора,но и свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД и възможността на
длъжника сам да ограничи размера на неизпълнението,като престира своевременно
дължимото.Но от друга страна относимо за накърняването на „добрите нрави“по см.на
чл.26,ал.1,изр.3 от ЗЗД се явява и съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди за ищцата и тяхната съизмеримост,тъй като така се
излиза извън обезщетителната функция на неустойката и се дава превес на санкционната
функция.Уговорената в договора за наем неустойка по начина,по който е
формирана,превишава многократно действително очакваните вреди на ищцата и е напълно
несъизмерима с тях,поради което е в несъответствие с принципа на добросъвестност в
гражданските взаимоотношения и съответно противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл.26,ал.1,изр.3 от ЗЗД,което я прави нищожна.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира за правилни изводите на
първостепенния съд за нищожност на неустоечната клауза и за неоснователност на исковата
претенция по чл.92,ал.1 от ЗЗД.Решението в атакуваната му част като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна за въззивното
производство.Същите са претендирани в размер на 1500лв.,платени в брой съгласно
представен ДПЗС.Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за
прекомерност на същите,тъй като делото не е с фактическа и правна сложност,не са
събирани доказателства във въззивното производство и е проведено само едно съдебно
заседание.Поради което разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна до
предвидения в НМРАВ № 1/04г.(в редакцията й към ДВ,бр.68/2020г.)размер от 904 лв.
Водим от горните мотиви,Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1418/27.04.22г.,постановено по гр.д.№ 18835/21г.по
описа на ПдРС,23-ти гр.с.,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Р. С.
Г.,ЕГН-********** от гр.С. против Х. В. И.,ЕГН-********** от гр.Пловдив иск с правно
основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 467лв.,представляваща неустойка за
4
забава върху всяка част от дължимите наемни вноски, уговорена в чл. 2.5. от договор за
наем от 21.07.2021г.,считано от 26.05.2018г.до 21.05.2021г.
ОСЪЖДА Р. С. Г.,ЕГН-********** да заплати на Х. В. И.,ЕГН-********** сумата
от 904(деветстотин и четири)лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5