СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
11.03.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 14.02.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 4463/18г. и констатира следното:
Предявени са искове от А.
П. против П. на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумите:
50 000 лева и 300 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди/;
чл. 2б от ЗОДОВ за сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/.
Претендира се и законната лихва върху посочените суми, считано от 02.02.17г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищеца е било
водено наказателно производство /за престъпление по чл. 195 от НК/, което е
приключило с оправдателна присъда на СРС от 17.04.15г., постановена по н.о.х.д.
№ 22320/11г. Присъдата е влязла в сила на 02.02.17г.
Искът за неимуществени
вреди е частично основателен:
Посоченото обстоятелство
/наличието на влязла в сила оправдателна присъда/ свидетелства, че в случая е
налице принципната предпоставка на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, позволяваща да
бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П. на РБ – органът по
чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу ищеца/.
Принципно – във всички
случаи когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има
право на обезщетение /при наличие на която и да било хипотеза от цитирания
законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е претърпял неимуществени
вреди/. В тази връзка:
Самото наказателно
преследване по естеството си е дейност, която принципно оказва /презумира се, че оказва/ негативно
въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира
негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство, с негови
близки, с приятели, с колеги. С оглед това – настоящият съдебен състав намира,
че събираните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице
неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това -
какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи
обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни/
досежно конкретното измерение на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед това –
претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата 10 000 лева:
Процесното обезщетение
се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като
председателят на състава съобразява горните принципни съображения и
конкретният, събран по делото доказателствен материал /свидетелски показания/.
Съдът отчита също възрастта на ищеца и липсата на доказателства /а и на
твърдения/ в рамките на наказателното производство спрямо обвиняемия да е била
привеждана в изпълнение /извън първоначалното задържане за 24 часа/ мярка за
неотклонение „задържане под стража” /която мярка, предвид своето естество –
действително оказва, презумира се, че оказва - сериозно негативно въздействие
върху психиката, евентуално и физиката на задържания/.
Искът по чл. 2б от ЗОДОВ
е процесуално допустим – представените по делото писмени доказателства
удостоверяват предварително проведена административна процедура по чл. 8, ал. 2
от ЗОДОВ.
Искът е основателен до
размера на сумата 30 000 лева:
В рамките на проведената
/при условията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ/ административна процедура е установено
изрично, че – процесното наказателно производство не е приключило в рамките на
разумен срок. С оглед тази конкретна /изрична/ констатация на Инспектората към
ВСС /която е потвърдена и от Министерството на правосъдието/ – председателят на
състава не излага съображения по същество /досежно основателността на иска/.
При определянето на размера на обезщетението съдът съобразява общата продължителност
на наказателния процес /над 7 години/, която по никакъв начин не се явява обоснована
с /не кореспондира с/ фактическата и правна сложност на наказателно-правният
спор.
При определяне на
горните обезщетения по размер председателят на състава съобразява
обстоятелството, че на практика процесните неимуществени вреди са претърпени от
ищеца преди всичко заради значителната /неоправдана/ продължителност на
наказателния процес във времето. Именно поради това – второто обезщетение е в
по-голям размер.
Искът за имуществени
вреди е основателен изцяло:
Представените по делото
писмени доказателства сочат, че в рамките на наказателното производство ищецът
е сторил разходи за адвокатска защита в размер на сумата 300 лева. Този разход
представлява за ищеца неимуществена вреда, която също подлежи на обезщетяване
при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ /наказателният процесуален закон
не предвижда възможност посочената сума да бъде претендирана в рамките на самото
наказателно производство/.
На ищеца следва да бъде
присъдена и законната лихва върху горните суми за периода след 02.02.17г.
/когато е влязла в сила процесната оправдателна присъда/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да
плати на А.В.П. ЕГН ********** сумите: 10 000 лева – на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и 30 000 лева – на основание чл. 2б от ЗОДОВ
/обезщетения за неимуществени вреди/; 300 лева – на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ /обезщетение за
имуществени вреди/; законната лихва върху тези суми от 02.02.17г. до цялостното
им изплащане и 10 лева – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумите над присъдените по-горе.
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да
плати на адв. М. 1 740 лева – адвокатски хонорар на основание чл. 38 от
ЗА.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: