РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 23.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, двадесет и втори състав в открито
съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията Ганчева адм.д. № 2683 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Е.А.М. с ЕГН **********,*** против уведомително
писмо с изх. № 02-030-6500/ 974 от 06.08.2019г. на Зам. изпълнителния директор
на Държавен Фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което жалбоподателката е уведомена, че ДФЗ
– Разплащателна Агенция отказва финансово подпомагане за кампания 2016 г. по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ /АЕП/ от Програмата за развитие на селските
райони /ПРСР/ 2007 – 2013г. поради констатирани несъответствия с изискванията
за подпомагане за площи, които са изброени в акта. С нарочно изявление на упълномощения
представител на оспорващата М., изложено в открито съдебно заседание от
03.12.2019 г., жалбата е оттеглена в частта, с която е отказано финансово
подпомагане за посочената кампания в размер на 167,85 лв. за площи с код на
декларираната от земеделския производител агроекологична дейност АП 03. Жалбата
се поддържа само в частта, с която е отказано финансово подпомагане от ДФЗ-РА в
размер на 6501,55 лв. за площ от 4,56 ха. с код на агроекологична дейност АП
08. В жалбата се сочи, че обжалваното писмо, макар и да е издадено в писмена
форма, не съдържа установените в чл.59, ал.2, т.4 от АПК задължителни
реквизити, а именно – не съдържа фактическите и правните основания, които са
мотивирали ответника да откаже финансовото подпомагане в оспорената част.
Конкретно не е посочено въз основа на каква проверка органът е формирал
изводите си за наличие на нарушения на „Базовите изисквания и други“ – на
проверка на място или на проверка по административен ред. Сочи се, че
земеделският производител не е уведомяван в хода на производството за
резултатите от извършените проверки, независимо от това дали те са били на
място или по други данни; в обжалвания административен акт не са посочени
мотиви, от които да се установи кои точно базови изисквания са били нарушени от
земеделския производител за парцели с идентификатори (БЗС) 03808-224-3-1, 39788-540-1-1
и 39788-545-1-1 с код АП 08 и поради каква причина същите са отразени в
таблицата към оспореното писмо с площ от 0 ха. Въз основа на изложеното се
твърди в жалбата, че липсата на мотиви и фактически основания за издаване на
акта, което води до ограничаване възможността оспорващата адекватно да
организира защитата си. Сочи, че не ясно какво е имал предвид ответника като е
изложил данните в колона №7 от таблицата на стр.2 от обжалваното писмо. Моли да
се отмени оспорения акт. В представените в о.с.з. от 03.12.2019 г. писмени
бележки поддържа, че Методиката за намаляване и отказване на годишните
агроекологични плащания по мярка 214 – „АЕП“ от ПРСР 2007 г. – 2014 г. /ще се
изписва по-долу само като Методиката/ е приета със Заповед № РД № 09-243/
17.03.2017 г. по Доклад на Зам. Министъра на МЗХГ, от което е направен извод,
че към момента на постъпване на Заявлението по директни плащания на площ за
Кампания 2016г., 2015г. и 2014г. не е
била предвидена санкция за нулево финансово подпомагане за площ по мярка 214
„АЕП“, които надвишават минималните периоди на преход към биологично земеделие.
В т.4 от писмените бележки оспорващата излага становище, че ответникът
неправилно тълкува, съответно - неправилно прилага разпоредбите на чл.13, ал.3
от Наредба № 11/06.09.2009 г. и чл.36, чл.37 и чл.38 на Регламент 889/2008,
които, според нея, са в противоречие с
т.VІ от Методиката с оглед на това, че процесните парцели, за които ѝ
е отказано финансово подпомагане, са засети с трайни насаждения, за които
съгласно Регламент 889/2008 е установен период на преход към биологично
производство от 3 години като с това е фиксиран само минималният срок на
преходния период, но Регламента не поставя горна граница за продължителността
на този преход. Сочи се също, че плащанията по мярка 214 – „АЕП“ биват два
вида: 1/ плащания в период на преход (за периода до достигане на производство
на биологична продукция) и 2/ плащания извън периода на преход (плащания за
производство на биологична продукция). Всеки земеделски производител преминава
от периода на преход към същинския биологичен начин на производство, само
тогава когато контролиращото лица по биологично производство издаде сертификат
за вече произведена биологична продукция. При това контролиращото лице,
действащо в условията на оперативна самостоятелност самó преценява във
всеки конкретен случай и за всеки конкретен парцел дали преходният период е
преминал и дали съответната селскостопанска продукция отговаря на критериите,
заложени в Регламент 834/2007 и Регламент 889/2008. Съгласно условията на мярка
214 – „АЕП“ и посочените регламенти всеки бенефициент по тази мярка получава
компенсаторно плащане „Плащане в период на преход“ до момента на издаване на
сертификат за биологична продукция, след което има право да получава „Плащане
извън периода на преход“. На 12.05.2015 г. с писмо вх. № 02-031-6500/121
жалбоподателката Е. М. е уведомила ДФЗ, че по отношение на процесните парцели с
код АП 08 с площ от 4,57 ха е налице основание и съществува възможност за
удължаване периода на преход с оглед наличието на данни за химическо
замърсяване на парцелите от лицата, стопанисващи съседни парцели. Счита, че не
са били налице материалните предпоставки, посочени в Методиката, за
постановяване на оспорения отказ за финансово подпомагане със сума от 6501,55
лв. за посочените парцели с код АП 08.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се процесуален
представител на оспорващата. Претендира се сумата, чието заплащане е било
отказано от ответника да бъде изплатена на Е. А. М. ведно със законната лихва
до момента на нейното изплащане. Оспорва изразеното от процесуалния
представител на ответника становище, че бенефициентът по мярка 214 – АЕП следва
да приведе обработваните от него площи в биологично състояние след изтичане на
3-годишен период. За да обори това становище, оспорващата сочи, че съгласно
чл.37, ал.1, т.3 във връзка с чл.58, т.1, буква „д“ от Наредба №11/06.04.2019
г. бенефициентът следва в срок до 30.09.от петата година от поемане на
ангажимента по мярка 214 – АЕП да представи поне веднъж пред ДФ „Земеделие“ –
РА сертификат за съответствие с правилата на биологичното производство. С оглед
съдържанието на цитираната разпоредба счита, че нормативно определения срок за
преминаване към биологично производство е именно 5-годишен. Само ако
бенефициентът е бил некоректен по отношение на поетия от него ангажимент по
мярка 214 – АЕП до 30.09. на петата година би следвало да се приеме, че е
налице основание да му се наложи санкция по реда на чл.18, ал.2 във връзка с
чл.7, ал.1, чл.20, ал.4, т.2 и чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г.
Ответникът - Заместник-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Д.
Б. – А. оспорва жалбата като неоснователна. В пледоарията си по съществото на
спора моли съда при постановяване на решението си да съобрази, че процесната
2016 година е 4-та поред година, от която бенефициентът е поел ангажимент и е
заявил площи в преход. В допълнение сочи, че административните проверки, които
се извършват в ДФ „Земеделие“, се извършват в компютърна среда от наличната
база данни в интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, съгласно
чл.37, ал.2 от ЗПЗП. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли
жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнагражодение в полза на ответника. В депозирани представените писмени бележки
с.д. № 18164 от 09.12.2019 г., поддържа, че бенефициентът е подал заявление за
подпомагане УИН 03/190516/68822 за кампанията 2016 г., за която кандидатства за
четвърта поредна година по направление „Биологично растениевъдство“. В тази връзка на лицето са извършени всички
административни проверки, на основание чл.37 от ЗПЗП, резултатите от които са
подробно описани в оспореното уведомително писмо от 06.08.2019 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 – АЕП от ПРСР 2007 –
2013 г. Заявлението на Е. М. не е попаднало в извадката за анализ на риска,
поради което не е извършена проверка на място на обработваните площи, което
обяснява защо в колона 5 на таблицата
от стр.2 на оспореното уведомително писмо
не са посочени никакви показатели. След извършените кръстосани проверки в ИСАК
е установено, че в заявлението си земеделският производител не е посочил площи,
които да са заявени и от други земеделски производители, поради което данните
от колона 3 и колона 4 от таблицата на стр.2 от писмото съвпадат. Развити са
подробни доводи защо конкретната хипотеза не попада в приложното поле на чл.18
от Наредба № 11/ 06.04.2009 г., която предвижда прекратяване на ангажимента при констатиране на конкретно посочени нарушения,
а на лицето не е отпусната финансова помощ за 2016 г. за конкретни парцели на
основания, посочени в Методиката за
намаляване и отказване на плащания по мярка 214 – АЕП от ПРСР 2007 -
2013. Твърди се, че дори и бенефициентът
по мярка 214 - АЕП да не е успял да преведе обработваните от него площи в
състояние на биологично производство по независещи от него причини, то, след
като е надвишил нормативно установения преходен период, не му се дължи
финансово подпомагане за конкретните площи, както ответникът е процедирал в
случая. Още повече след като липсват доказателства продукцията на оспорващата
Е. М. да е достигнала критериите за биологична такава и в заявлението до ДФЗ
спорните парцели не са заявени като такива с биологична продукция. Изложени са
подробни мотиви защо конкретният случай не попада в приложното поле на т.4 от
§1 на ДР на Наредба № 11/06.04.2009 г., в която е дефинирано понятието „форсмажорни
или изключителни обстоятелства“. Сочи, че бенефициентът трябва да обработва
площите, за които е кандидатствал по посочената мярка, по такъв начин, че за 5
години продукцията му да добие статут „биологичен“. В противен случай е налице
неизпълнение на поетия ангажимент, следователно – не му се дължи финансиране. Твърди
се, че в настоящия случай след изтичане на 3-годишния срок на преходния период
оспорващата не е представила сертификат, от който да се установи, че е
достигнал статут на биологична продукция за кампания 2016. Счита, че
представените в о.с.з. от 03.12.2019 г. от процесуалния представител на
жалбоподателката документи не следва да бъдат взети предвид при постановяване
на решението по настоящото дело доколкото от тях не става ясно какви мерки и
предписания са дадени на Е. М. през 2015 г. във връзка с установеното
замърсяване на обработваните от нея площи и какво е състоянието на същите площи
към 2016 г. Изразено е становище, че представеното от оспорващата Е. М. Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане с изх. №
02-030-6500/2133 от 07.09.2019 г. също е неотносимо към предмета на настоящото
съдебно производство тъй като то не е свързано с прилагането на мярка 214 – АЕП
от ПРСР 2007 -2013. Намира доводите на оспорващата за немотивираност на акта за
неоснователни, тъй като фактическите основания за издаването му могат да се
съдържат и в друг съпътстващ документ, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение
№ 16/1975 г. та ОСГК на ВС на НРБ. Изложени са аргументи досежно
компетентността на ответника и процесуалната законосъобразност на обжалвания в
настоящия процес уведомително писмо. В заключение се сочи, че само частичното
спазване на от страна на бенефициента на поетите ангажименти по мярка 214 – АЕП
не може да обоснове плащане на финансова помощ – цитира Решение С – 273/15,
точки 39 и 40 на СЕС от 26.05.2016г. по дело Ezernieki. Поддържа претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобрази становищата на страните, и след служебна проверка
за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Не е налице спор по делото, че оспорващата Е.А.М. е регистрирана като
земеделски производител в интегрираната система за административен контрол
(ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 188792.
Липсва спор
между страните по делото и относно обстоятелството, че жалбоподателката Е. М. е
кандидатствала и е била одобрена за участие в мярка 214 – „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007 -2013, направление „Биологично растениевъдство“, с
няколко парцела, между които и процесните 3 /три/ парцела с идентификатори
(БЗС) 03808-224-3-1, 39788-540-1-1 и 39788-545-1-1 с код АП 08., първият от
които с площ от 1,89 ха, вторият – с площ от 2,38 ха и третият с площ от 0,3
ха. Парцелите са засадени с дълготрайни растения – сливи и череши. Не е спорно
и това, че процесната 2016 г. е четвърта по ред година от включването на
земеделския производител в мярка 214 – АЕП.
Към
доказателствата, приложени към делото, е представен Договор за контрол и сертификация
на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични
продукти № 2764 от 10.03.2015 г., сключен между земеделския производител Е. М.
от една страна и „Балкан Биосерт“ ООД от друга страна в качеството на контролен
орган, на основание Регламент /ЕО/ №834/2008 и Регламент /ЕО/ №889/2008 г. и
други национални и общностни източници на правото относно осъществяването на
контрол и сертификация за спазване правилата за биологично производство,
преработка, означаване и търговия с биологични продукти. Договорът е сключен за
срок от 1 година като страните са се споразумели, че неговото действие може да
бъде продължено за следващ едногодишен период в случай, че нито една от
страните не заяви, че желае прекратяването му с писмено предизвестие един месец
преди края на срока. Уговорено е също, че правилото за удължаване срока на
договора е приложимо неограничен брой пъти във времето. Процесните 3 бр.
парцели влизат в обхвата на договора с контролиращия орган. Действието на този
договор е удължен с още една година, видно от представения л. 47 от Адм. дело №
581/2019 г. на АС – Русе, Анекс от 22.04.2016 г.
На
12.05.2015 г. оспорващата Е. М. е изпратила до ДФЗ-РА уведомително писмо, с
което съобщава на органа, че по отношение на няколко от обработваните от нея
парцели, между които 39788-540-1-1 (череши) и 03808-224-3-1 (сини сливи), е
налице основание за удължаване срока на „Период на преход“ тъй като е
установено химическо замърсяване, в следствие на действия на трети лица,
обработващи съседни парцели. Във връзка с това със Заповед на Директора на ОД –
„Земеделие“ – Русе е назначена комисия с участието на представители на ОД –
„Земеделие“ – Русе, на ОД „Безопасност на храните“ – Русе, на Общинската служба
по земеделие в с. Ценово и на представител на контролиращото лице „Балкан
Биосерт“ ООД, гр. Пловдив. При работата си комисията е установила действително
наличие на фитотоксичност по листата на черешите и сливите. Взети са листни
проби и са съставени необходимите доклади и протоколи. На земеделския
производител са дадени конкретни указания във връзка с установеното.
Доказателства за това са приложени от л.54 до лист 62 от настоящото дело.
За кампания
2016 г. жалбоподателката е подала Заявление УИН 03/190516/68822 до ДФЗ по мярка
214 – АЕП от ПРСР 2007 – 2013 с направление „Биологично растениевъдство“. С
това същата кандидатства за четвърта поредна година от последното подновяване
на ангажимента като е заявила 14 парцела с обща площ от 29,3 ха с код на
дейност АП-03 за биологично растениевъдство
- трайни насаждения, лозя и маслодайна роза и три парцела с обща площ от
4,57 ха с код на дейност АП-08 – за биологично растениевъдство в преход –
трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, съгласно Приложение № 16 от Наредба
№ 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 – АЕП.
В тази
връзка от ответника са извършени проверки в Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/, съгласно чл.37 от ЗПЗП. Административното
производство пред ответника е завършило с издаване на оспореното в настоящото
съдебно производство писмо с изх. № 02-030-6500/ 974 от 06.08.2019г. на Зам.
изпълнителния директор на Държавен Фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което
жалбоподателката е уведомена, че ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане за
кампания 2016 г. по мярка 214 - АЕП от ПРСР 2007 – 2013г. поради констатирани
несъответствия с изискванията за подпомагане за площи от 9 парцела, 6 от които
код АП03 и три с код АП08. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото
решение, предмет на настоящото производство посоченото писмо, но само в частта
досежно парцелите с код АП-08, за които на земеделския производител е отказано
финансово подпомагане в размер на 6501,55 лв.
Конкретните
мотиви за постановяване на обжалвания отказ за подпомагане на земеделския
производител със сума от 6501,55 лв. за процесните 3 парцела с идентификатори
(БЗС) 03808-224-3-1, 39788-540-1-1 и 39788-545-1-1 с код АП 08 са посочени в последните
три реда от таблицата на стр.2 от Уведомителното писмо. От колана 3 на същата
таблица е видно, че Е. М. е декларирала парцел 03808-224-3-1 с площ от 1,89 ха,
парцел 39788-540-1-1 с площ 2,37 ха и парцел 39788-545-1-1 с площ от 0,3 ха,
което съвпада и с данни от следващите колони 4, 6 и 7, където са посочени
площите след извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП, съответно „Площи на парцела
след разрешаване на двойно заявени площи“, „Площи на парцела след извършени
административни проверки“ и „Площи на
парцела с неспазени базови и други изисквания“. Общата площ на парцелите с
код АП08 е 4,56 ха. В последната колона (8) на същата таблица „Установена
(определена) площ на парцела (ха)“ и за трите процесни парцела е посочена
стойност 0. От съдържанието на таблицата на стр.4-5 от същото уведомително
писмо е видно, че декларираните от земеделският производител е декларирал площи
с код АП08 в общ размер на 4,56, за които не се установява да са наддекларирани.
В колона 6 на същата таблица за същите парцели не е посочена санкционирана
площ. В колона 7 „Оторизирана площ за изчисление на субсидията е посочено 4,56
ха. В колони 8, 10 и 11 съответно със съдържание „Установена площ след проверка
за базови изисквания“, „Установена площ след проверка за изисквания за
управление“ и „Санкционирана площ за неспазени изисквания за управление“ за
процесните парцели е посочена стойност 0. Единствено в колона 9, именувана
„Санкционирана площ за неспазени базови изисквания“ е посочена пълната площ на
парцелите с код АП08 – 4,56 ха. Съответно в колони 12,13,14,15,1617,18,19 и 20,
в които на посочени „Санкции и редукции на субсидията в лв“ е направено
отбелязване единствено в колона 13 „Неспазване на базовите изисквания“ като е
посочена сума в обжалвания размер – 6501,55 лв.
Към
доказателствата е приложена Методиката за намаляване и отказване на плащания по
мярка 214 – „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013г. /л.15 – л.21 от
Адм. дело № 581/2019 г. на АС- Русе/, одобрена със Заповед № РД
-09-243/17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните /л.14 от Адм. дело
№ 581/2019 г./. Заповедта, с която е утвърдена Методиката, е издадена на
основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията и чл.16 от Наредба №
11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214-АЕП от ПРСР за
периода 2007 – 2013 и одобрен доклад на министъра. В заповедта е разпоредено
Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г.
В т.V от
Методиката, озаглавена „Намаления при неспазване на базови изисквания за
дейностите от мярка 214-АЕП от ПРСР за периода 2007 – 2013. В т.2.2. от
посочения раздел са посочени материалните предпоставки, които са основание за
намаляване на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на
парцела без тя да е наддекларирана по направление „Биологично растениевъдство“,
каквито са площите на жалбоподателката М.,
за които е отказана финансова помощ. Методиката сочи, че основанията за отказ
от подпомагане са две: 1/ биологичната дейност за даден земеделски парцел се
различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел –
бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратен случай; 2/ установената
земеделска култура на контролирания парцел се различава от заявената култура в
заявлението за подпомагане.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Обжалвания
акт е съобщен на оспорващата Е. А. М. на 26.08.2019 г. с пощенска пратка, а
жалбата срещу него също е изпратена по пощата като клеймото на приемащата
пощенска станция е от 05.09.2019 г. /л.39 от Адм. дело № 581/2019 г. на
АС-Русе/. Спазен е и преклузивният срок за упражняване на правото на оспорване
по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК. Предвид изложеното съдът счита, че
жалбата срещу уведомително писмо с изх.
№ 02-030-6500/ 974 от 06.08.2019г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен
Фонд „Земеделие“ в оспорената част е депозирана в срок от лице, което има
правен интерес от оспорването му в същата част и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет на
оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 241 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2014-2020 г. за
кампания 2016 г., изх. № 02-030-6500/974 от 06.08.2019 г. на Зам. изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което Е.А.М. е уведомена за
оторизирани и неоторизирани суми във връзка с обработвани от нея през 2016 г.
площи, но само в частта досежно три парцела с площ от 4,56 ха с код АП08, за
които ѝ е отказана финансова помощ в размер на 6501,55 лв.
Изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и
ръководи дейността и на Разплащателната агенция и я представлява.
Изпълнителният директор притежава правомощия по отношение одобряването или
отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика,
които може да делегира, съгласно чл. 20а ал. 3 и 4 от закона. Със Заповед №
03-РД/715 от 27.06.2017 г. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"
е делегирал на заместник изпълнителния директор Петя Славчева, права да издава
и подписва Уведомителни писма от вида на процесното.
Предвид
горното се налага изводът, че обжалваното Уведомително писмо е издадено от
материално компетентен орган. Актът е издаден в писмена форма, каквото е изискването на
закона. Независимо от това настоящият състав на АС- Варна намира, че същият е
немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна
по чл. 146 ал.2 от АПК. Разпоредбата на
чл. 59 ал.2 т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за издаването му доколкото императивно
изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на
административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при
осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт. В случая
административният орган не е посочил фактически и правни основания за
издаването на акта в оспорената част. В уведомителното писмо няма конкретни
мотиви относно материалноправните основания за постановения отказ от финансово
подпомагане на процесните три парцела с код АП08. Не е изложено въз основа на
какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови изисквания.
Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от земеделския
производител. В оспореното писмо е посочено единствено, че „2016 г. е четвърта
година от последно поетия агроекологичен ангажимент по това направление“ като
се има предвид направление „Биологично растениевъдство“. Наред с това съдът
констатира, че в обжалвания акт не са изложени и правни основания за издаването
му. Посочените в уведомителното писмо разпоредби на чл. 30 от ЗПЗП, чл. 37 от
ЗПЗП регламентират съответно създаването и съдържанието на ИСАК, и създаването
и поддържането на електронна система с данни за извършени през текущата година
проверки.
Както се
посочи и по-горе в мотивите, процесните три парцела са били засети с
дългогодишни растения – череши и сини сливи, които са били заявени като такива
в период на преход по смисъла на чл.36 и чл.37 от регламент на Комисията (ЕО)
№889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) №
834/2007 на съвета относно биологичното производство.
Нормата на
чл. 36 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни
правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола, сочи, че за да се
считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за
производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007
и глава 1 и по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в
глава 6 от настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в
преходен период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с
многогодишни фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж,
произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури,
различни от фуражните, най-малко три
години преди първата реколта от биологични продукти. В следващите текстове
от Регламента са предвидени възможности компетентния орган да намали този
преходен период или да го увеличи, с оглед конкретните обстоятелства. Т.е.
общото правило посочено в регламента е, че при многогодишните култури преходния
период е най-малко три години, но следва да се посочи, че това е минималния
срок, същия не е фиксиран. В случая безспорно площите на процесните три парцела
с код АП08, заявени от оспорващата Е. М., са засети с многогодишни култури – череши
и сини сливи, за които съгласно регламента преходния период е три години. При
тези установявания не е ясно защо ответникът е приел, че периода на преход е
изтекъл, в случая ответника не оспорва факта, че парцелите са засети именно с
посочените многогодишни култури – череши и сини сливи. В оспорения акт липсват данни и
мотиви относно установено химическо замърсяване през 2015 г. и как то
рефлектира върху периода на преход.
В случая
земеделския стопанин е кандидатствал по м.214 от ПРСР 2007-2013 г., като е
приложима Наредба № 11/2009 г. Съгласно чл. 7 ал.1 от Наредбата
Агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет
последователни години. Срокът започва да тече от началото на годината на
подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на
кандидатстване е и заявление за плащане. В чл. 13 от същата наредба е посочено,
че плащания за периодите на преход се
предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход
към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37 §2 и чл. 38 § 3 от
Регламент 834/2007. Разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 11/2009 гласи, че
когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за
съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите
изисквания по чл. 26 ал.1 и 2 или изискванията по управление агроекологичните
плащания се отказват или намаляват съгласно методиката утвърдена от министъра на земеделието и храните.
Съпоставянето
на нормите на Наредба №11/2009 г. и Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 се
установява, че срокът посочен както в Наредбата така и регламента не е
фиксиран, а е посочен само минимално
срок на преход. Подходът на европейската комисия е за определяне на
минимално изискуемия времеви период, на
преход /това се установява и от изложените мотиви в съображения 23, 24, 27 от
преамбюла на регламента/, посочения период на преход не е абсолютен по размер,
липсва абсолютното му фиксиране. Това е и в съответствие с целта на закона –
периода на преход необходим за преминаване към биологично производство е
различен, може да зависи от различни обективни причини, от различната времева
необходимост на земята и растенията да се изчистят от небиологични препарати и
др. По-краткия период на преход би бил
във вреда на земеделския стопанин, тъй като продукцията му не може да бъде
реализирана като биологична и това ще противоречи на целта на Регламента.
Уведомителното писмо е незаконосъобразно в частта, с която е отказано финансово подпомагане за
4,56 ха в размер на 6501,55 лв. и същото
следва да бъде отменено, а преписката
изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на
изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.
Предвид изявлението на пълномощника на жалбоподателката, че оттегля жалбата
в частта, с която е отказано финансово подпомагане за посочената кампания в
размер на 167,85 лв. за площи с код на декларираната от земеделския
производител агроекологична дейност АП 03, съдът намира, че на осн. чл. 155
ал.1 вр. чл. 159 т.8 от АПК жалбата в тази част следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото прекратено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.А.М. с ЕГН **********,*** уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/ 974
от 06.08.2019г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен Фонд „Земеделие“
/ДФЗ/, в частта с която на М. е отказано финансово подпомагане за кампания 2016
г. по мярка 214 „Агроекологични плащания“ /АЕП/ от Програмата за развитие на
селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013г. в размер на 6501,55 лв. за площ от 4,56
ха., с код на агроекологична дейност АП 08.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Е.А.М. с ЕГН **********,*** против уведомително писмо
с изх. № 02-030-6500/ 974 от 06.08.2019г. на Зам. изпълнителния директор на
Държавен Фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта, с която на М. е отказано финансово
подпомагане за кампания 2016 г., за площи с код на декларираната от земеделския
производител агроекологична дейност АП 03, за сумата от 167.85 лв., ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
жалба на М. в тази част.
ВРЪЩА делото като преписка на
административния орган - Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие”, за ново произнасяне по Заявление за подпомагане за
плащане до Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция с УИН 03/190516/68822, депозирано от Е.А.М., в частта с която е отказано финансово подпомагане
за 4.56 ха, с размер на субсидията 6501,55 лв., съобразно указанията по приложението на
закона, дадени в решението.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: