Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ
- ти състав, гражданска колегия в публично заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря вергиния петкова
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N651 по описа за 2017 год., на основание
данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство е по
258 и сл. от ГПК.
С решение № 1046 от 21.06.2017 год., постановено по гр. д. № 2296/2017 г., Плевенският районен съд е изменил на основание чл. 150 от СК размера на издръжката, определена по гр.д. № 2279/2010 г. по описа на ПРС, като вместо определената издръжка в размер на 100 лв. за детето В.С.П. е осъдил бащата С.П.П. с посочени егн и адрес *** да заплаща на непълнолетното си дете В.С.П. с посочени егн и адрес в гр. Плевен със съгласието на нейната майка и законна представителка Г.В.А. – П. с посочени егн и адрес в гр. Плевен сумата от 160 лв. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С решението Плевенският районен съд е отхвърлил иска за увеличение на издръжката за детето В.С.П. за разликата над 160 лв. до 250 лв. като неоснователен.
Със същото решение Плевенският районен съд е изменил на основание чл. 150 от СК размера на издръжката, определена по гр.д. № 2279/2010 г. по описа на ПРС и за детето А.С.П. като вместо определената издръжка в размер на 120 лв. е осъдил бащата С.П.П. с посочени егн и адрес *** да заплаща на непълнолетното си дете А.С.П. с посочени егн и адрес *** със съгласието на неговата майка и законна представителка Г.В.А. – П. с посочени егн и адрес в гр. Плевен сумата от 180 лв. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С решението Плевенският районен съд е отхвърлил иска за увеличение на издръжката за детето А.С.П. за разликата над 180 лв. до 250 лв. като неоснователен.
Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил С.П.П. с посочени егн и адрес *** да заплати на А.С.П. и на В.С.П. като непълнолетни със съгласието на майка им Г.В.А. – П. сумата от 14,95 лв..
Със същото
решение Плевенският районен съд е
осъдил С.П.П. с посочени егн
и адрес *** да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 172,80 лв.
съобразно увеличения размер на издръжката.
Недоволни
от така постановеното решение в частта, в която са отхвърлени исковете за
увеличение на месечната им издръжка им за разликата над присъдения размер до 250
лв. са останали въззивнниците и непълнолетни деца А.С.П.
и на В.С.П., действащи със съгласието на майка им Г.В.А. – П., които чрез
пълномощника им адвокат З.М. го
обжалват в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че районният съд не
е отчел действителните нужди на децата с оглед здравословното им състояние,
които са завишени, както и че ответникът получава трудови доходи, които не
декларира, установени с показанията на разпитаната свидетелка и негова настояща
съпруга по делото в първата инстанция. Моли се окръжният съда да постанови
решение, с което да отмени решението на ПлРС в
обжалваната част, да уважи изцяло предявените искове за увеличение на
издръжката на въззивниците и да им присъди
направените по делото разноски.
В срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК по делото не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна С.П.П..
В о.с.з.
въззивника А.С.П., навършил пълнолетие, не се явава,
но се представлява от адвокат З.М. и поддържа
подадената въззивна жалба.
В о.с.з. въззивницата
В.С.П. като непълнолетна действаща със съгласието на майка си Г.В.А. – П.,
не се явява, но се представлява от адвокат З.М. и поддържа подадената въззивна жалба.
В о.с.з.
въззиваемата страна С.П.П. се явява лично и изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Пред съда същият заявява, че
няма постоянни доходи и трудно ще заплаща дори определената до момента издръжка
на всяко от децата.
Заинтересованата
страна ДСП Отдел „Закрила на детето“, гр. Плевен не се представлява и не
изразява становище по въззивната жалба.
Решението
на ПРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която е присъдено
увеличение на месечната издръжка за детето А. за разликата над 120 лв. до 180
лв., а за детето В. за разликата над 100 лв. до 160 лв..
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 258 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С исковата
молба ПРС е сезиран с два субективно съединени иска, предявени против С.П.П.,
както следва:
-иск от
непълнолетното дете А.С.П., действащ със съгласието на майка си Г.В.А. –
П. за увеличение на
определената му месечна издръжка с влязло в сила решение по гр.д. № 2779/2010
г. по описа на ПРС от 120 лв. на 250 лв. месечно;
-иск от
непълнолетното дете В.С.П., действаща със съгласието на майка си Г.В.А.
– П. за увеличение на
определената й месечна издръжка с влязло в сила решение по гр.д. № 2779/2010 г.
по описа на ПРС от 100 лв. на 250 лв. месечно.
Исковете
намират правното си основание в разпоредбата на чл. 150 от СК.
За да
присъди увеличение на месечна издръжка от 100 лв. на 160 лв. за детето В. и от
120 лв. на 180 лв. за детето А., която да се заплаща от бащата, ПРС е отчел,
че: от момента на определяне на размера на издръжка за децата до подаване на ИМ
е изминал значителен период от време, през който са увеличени нуждите на децата
с оглед възрастта им и специфичните им заболявания, както и са се променили възможностите
на родителите да осигуряват тази издръжка.
Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно
е установено по делото от представеното пред РС удостоверение за раждане, че
детето А. е родено на *** г. и негови родители са страните, както и че същото е
навършило пълнолетие на 14.06.2017 г..
Безспорно
е установено по делото от представеното пред РС удостоверение за раждане, че
детето В. е родено на *** г., към момента е непълнолетно и негови родители са
страните.
Безспорно
е по делото, че децата А. и В. живеят заедно с майката, а със влязло в законна
сила решение № 1280/28.06.2010 г. по гр.д. № 2779/2010 г. на ПРС предходно
присъдената за всяко от децата издръжка е увеличена и бащата е осъден да
заплаща за детето В. месечна издръжката в размер на 100 лв., а за детето А. в
размер на 120 лв. до промяна на обстоятелствата.
Спорно по делото се явява
обстоятелството: следва ли да бъде увеличена присъдената издръжка за децата А.
и В. с оглед нуждите им и възможностите
на бащата да осигурява такава за разликата над 180 лв. по отношение на детето А.
и за разликата над 160 лв. по отношение на детето В. до претендираната издръжка
в размер на 250 лв. месечно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142 ал. 2 СК
минималната издръжка за дете е в размер на ¼ от размера на минималната
работна заплата за страната. Към датата на постановяване на решението в първата
инстанция МРЗ за страната е 420 лв. доколкото с решение на ВАС от 17.05.2017 г.
е отменено ПМС № 22/26.01.2017 г., но към датата на постановяване на въззивното решение, считано от 01.01.2017
г. с ПМС № 141/13.07.2017 г. същата е в размер на 460 лв., поради което следва
да се приеме, че минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един
родител към момента независимо от възрастта му е в размер на 115 лв..
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Издръжката на малолетни и непълнолетни
деца съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 ГПК е безусловна и се дължи с цел
осигуряване на условия на живот, необходими за развитието на детето.
На
изследване подлежи налице ли са обстоятелства, които да водят до увеличаване на
издръжката на всяко от децата над присъдения от ПРС размер до предявения размер
от 250 лв. месечно за всяко от децата.
Безспорно
е по делото, че от предходното определяне на издръжката на всяко от децата А. и
В. до подаване на исковата молба са изминали около 7 години. Възрастта на децата
е значително променена в сравнение на предходното определяне на дължимата
издръжка и за съда е безспорно, че нуждите от средства на деца на 11 г. и на 8
години, съответно на 18 г. и на 15 г. са различни в посока на нарастването им.
От
представеното удостоверение № 114/31.01.2017 г., изд. от ПГТ „Проф. Цветан
Лазаров“, гр. Плевен се установява, че през учебната 2016/2017 г. детето А. е
било ученик в единадесети клас в училището.
От
представеното удостоверение № РД 21-950/27.01.2017 г., изд. от ОУ „Д-р Петър
Берон“, гр. Плевен се установява, че през учебната 2016/2017 г. детето В. е
било ученик в подготвителна група в училището.
От
представеното удостоверение № 880015/09.05.2017 г., изд. От Община Плевен се
установява, че въззиваемият има съпруга, от брака с
която нямат родени деца, пълнолетна дъщеря Миглена и две непълнолетни към този
момент деца – А. и В..
От
представените в първата инстанция писмени доказателства /л. 49-53/ относно
здравословното състояние на А.П. през периода от 2010 г. до 2017 г. се
установява, че същият е диагностициран с редица
хронични заболявания и към момента на подаване на исковата молба страда от
следните заболявания, за които провежда лечение или се нуждае от рехабилитация:
състояние след перфорация на носната кухина, плоскостъпие,
заболяване на опорно-двигателния апарат.
От
представените в първата инстанция писмени доказателства /л.17, 25, 26, 28/
относно здравословното състояние на В.П. през периода от 2010 г. до 2017 г. се
установява, че детето също е диагностицирано с редица
хронични заболявания и към момента на подаване на исковата молба страда от
следните заболявания, за които провежда лечение, регулярни изследвания или се
нуждае от рехабилитация: развитийно посттравматично
стресово разстройство, ортодонско лечение, плоскостъпие, хипотиреоидизъм, събореен дерматит.
От
представените в първата инстанция от ищците писмени доказателства се
установява, че през м. септември 2016 г. за рехабилитация на А. са направени
разходи в размер на 475 лв., като се изключат останалите разноски във връзка с
пътуването на детето до лечебното заведение за балнеолечение в Златни пясъци и
престоя му там в продължение на една седмица /арг.
Фактура № 3149/04.09.2016 г., изд. от „СБР Варна“ АД – л. 48 и медицински
документи относно проведеното лечение на л. 49-53/.
Установява
се от представените по делото писмени доказателства, че от 2013 г. детето В.
провежда ортодонтско лечение в гр. София, като през
м. Х 2016 г. във връзка с лечението са направени разходи в размер на 67 лв.,
както и транспортни разходи за пътуване с ЖП, градски транспорт и такси /арг. Разписки, билети, медицински бележки и фискални бонове
на л. 41 и 42 от първоинстанционното дело/.
По делото
са представени редица писмени доказателства за разходи направени от майката на
децата за лечение, транспорт и задоволяване на други нужди на децата А. и В.
през периода от 2010 г. до 2017 г., които няма как да бъдат подробно съобразени
от съда, тъй като увеличението на издръжката се допуска занапред до навършване
на пълнолетие от всяко от децата и релевантни за определяне размера на
издръжката са само обстоятелствата по отношение на тяхното състояние, респ.
техните нужди към момента на подаване на исковата молба и близък до него период.
Ето защо не следва да се обсъждат подробно представените по делото договори за
предоставяне на социални услуги от 2015 г. за децата /л.13-16 и 43-47/,
представените доказателства за транспортни разходи на децата през 2013-2015 г.
/л. 18,21,22,31,32,35,36,38 /, фактура за проведена диагностика на В. от
06.12.2013 г. /л. 20/, разходи за ортодонтско лечение
на В. през 2013 г. и 2015 г., /л. 23,33,34,37,39,40/, разходи за лечение на В.
от конюктивит през 2014 г. /л. 19,24, 27,29/, разходи
за ортопедични обувки на В. и А. през 2015 г. /л. 30,54/, разходи за лечение на
събореен дерматит при В.
през 2014, 2015 г. /л. 28,31/.
Установява се от представените по делото в
първата инстанция от въззиваемия в качеството на ответник писмени доказателства
/л. 68-75/, че през периода 2010 г. – 2017 г. същият наред със заплащаната
издръжка е направил допълнителни разходи за децата, както следва: разходи за
учебници през м. Х 2016 г. в размер на 114,82 лв., разходи за поправка на компютър през м. VІ 2016 г. в размер на
360 лв., разходи за велосипед през м. VІ 2016 г. в размер на 239,90 лв.,
разходи за телефон през м. ХІІ 2015 г. в размер на 263,86 лв..
Установява
се от представените по делото данъчни декларация до НАП за „В********“ ЕООД,
гр. Плевен и за „АЛПСТРой“ ООД,
гр. Плевен от 30.03.2017 г., 31.03.2016 г., 21.03.2015 г. /л.76-80, л.81-85/,
че въззиваемият в качеството на управител на дружествата
е декларирал, че същите не осъществяват търговска дейност.
Установява
се от представените по делото справка-данни за осигуряване от ТД на НАП, ТД В.
Търново /л.109-111/, че през периода от м. І 2008 г. до м. ІV 2017 г. няма
данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, трудови договори или осигуряване от
страна на въззивника в страната.
Установява
се от представените по делото справка-данни за осигуряване от ТД на НАП, ТД В.
Търново /л.112-116/, че през периода от м. І 2005 г. до м. ІV 2017 г. вкл. са
налице данни за трудови договори и осигуряване на майката на въззивниците Г.В.А., като за периода м. ХІ 2016 г. – м. ІV
2017 г. същата е имала облагаем доход в размер на 4716,18 лв. или средномесечното трудово възнаграждение на същата през
периода е в размер на 786 лв. /арг. 4716,18:6
=786,03/.
Установява
се от показанията на разпитаната в първата инстанция свидетелка Р. Г. Т., че
същата е баба на децата по майчина линия и помага на майката за отглеждането
им, поради което има непосредствени впечатления от техните нужди. Свидетелката
установява, че състоянието на детето А. по отношение на проблемите с носа е такова,
че му предстои втора операция през м. Х 2017 г., като до момента задължително
детето трябва да посещава лечебно заведение в гр. Пловдив един път годишно.
Свидетелката установява, че детето В. има проблеми със зъбите и лечението се
провежда в София, като някои месеци се е ходело по няколко пъти, че детето се
напикава нощем и се нуждае от памперси и допълнителни средства за смяна на
тоалета, както и има кожно заболяване, което не е отзвучало.
Установява
се от показанията на разпитаната в първата инстанция свидетелка А. Ц. Ц., че
същата познава децата и тяхната майка и ежемесечно дава пари назаем на майката
за да осигурява издръжката им и лечението им. Свидетелката установява, че
детето В. има проблеми с напикаване и заекване, имала е нужда от брекети, има кожни
проблеми, нуждае се от памперси. Установява, че детето А. има нужда от средства
за операция в гр. Пловдив, както и че двете деца се налага да посещават
санаториуми за да облекчават състоянието си, като майката всяка година ги води
за по десетина дни. Свидетелката установява, че майката е споделила, че
разходите й за санаториумите на децата са около 30-40 лв. дневно на дете.
Установява
се от показанията на разпитаната в първата инстанция свидетелка Л. И. П., че
същата е съпруга на въззиваемия от четири години и има впечатления от
отношенията му с децата и доходите му. Свидетелката установява, че месечните
доходи на въззиваемия са в размер на около 600 лв., като работи когато го
извикат без да ползва фирмата си, която не работи. Свидетелката установява, че въззиваемият се грижи за децата, като ги извежда на
заведения, купува им учебници, памперси на В., телефони, плащал е ремонти на
телефони и на лаптопите им.
От
представения социален доклад, изготвен от ДСП „ОЗД”, гр. Плевен се установява,
че майката е осигурила добри битови условия за отглеждане на децата в
апартамент на родителите си. Установява се, че А. в следствие на усложнения
след операция на носна преграда през 2013 г. се нуждае от контролни прегледи
два пъти годишно, които се заплащат, както и се закупуват скъпоструващи
лекарства и се налагат транспортни разходи във връзка с прегледите. Установява
се, че за м. Х 2017 г. е планувана нова операция на момчето, която изисква
допълнителни разходи. Установява се, че поради приема на лекарства момчето напълнява,
изпада в депресивно състояние, нуждае се от хранителен режим с повече плодове и
зеленчуци, посещава психолог, нуждае се от средства за поддържане на социални
контакти, дрехи, обувки, ползване на ортопедични обувки и др.. Установява се,
че В. има музикална дарба и иска да учи пеене, но се нуждае от средства за
уроци в размер на поне 10 лв. седмично. Установява се, че детето би продължило
с уроци по карате, но също се нуждае от средства за това в размер на 20 лв.
седмично. Установява се, че детето страда от нощна енуреза,
за което се нуждае от памперси, както и че заеква и периодично се нуждае от
консултации с психолог. Установява се, че детето периодично страда от събореен дерматит, като лечението
му налага разходи от порядъка на около 200 лв.. Установява се, че детето страда
от ортодонтска аномалия, като ползва силиконова
отливка, която струва 160 лв. и се сменя на около 8 месеца или при повреда.
Установява се също, че детето е с късогледство и носи диоптрични очила, както и
се нуждае от консултации с офталмолог. Установява се, че за плоскостъпието
В. също ползва ортопедични обувки и стелки. Установява се, че поради
здравословните проблеми на децата същите се налага да посещават санаториум поне
два пъти годишно, като по данни от майката разходите на дете през м. VІ 2016 г.
на ден са в размер на около 43 лв.. От доклада се установява, че в интерес на
децата е да бъде увеличен размера на присъдената им издръжка с оглед
нарастващите им нужди поради възрастта и здравословните им проблеми.
Въззивният съд приема, че е налице изменение в обществено -
икономическите условия, при които е определена първоначалната издръжка на децата,
тъй като МРЗ към м. Х 2010 г. е била в размер на 240 лв., а към настоящия
момент е 460 лв., т.е. МРЗ за периода е увеличена около 1,9 пъти.
Според
официалните статистически данни, изнесени от НСИ, през второто тримесечие на
2017 г. разходите средно на едно лице в домакинство са в размер на 1182,25 лв.,
от които като се приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия, данъци,
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и други разходи общо в
размер на 269,39 лв., може да се направи извод, че реалната месечната издръжка
на едно дете през един месец от това тримесечие без значение на възрастта му е
в размер на 304,28 лв. /арг. 1182,25 – 269,39 лв. =
912,86 лв. : 3 =304,28/
С оглед
възрастта на децата А. и В., съответно 17 г. и 14 г. към датата на подаване на
исковата молба, която е близка и данните по делото подробно обсъдени по-горе, установени
с неоспорени писмени доказателства и кореспондиращи с тях свидетелски
показания, които кредитира, окръжният съд приема, че всяко от децата се нуждае
от средства за храна, облекло, обувки, консумативи, свързани с отглеждането му,
медикаменти за лечение на обичайните за възрастта му заболявания, учебни
пособия, развлечения и почивка, както и от допълнителни средства за лечение на
установените по - горе хронични заболявания, които налагат допълнителни
средства за лекарски прегледи, транспорт, лечение, балнеолечение, ортопедични
обувки, спазване на определен хранителен режим и др., поради което разходите за
издръжката на всяко от децата надвишават установените средностатистически
разходи и всяко от децата А. и В. се нуждае от месечна издръжка в размер на минимум
400 лв. или общо за двете деца 800 лв..
При
съобразяване на възможностите на двамата родители да предоставят необходимата
на децата месечна издръжка, съдът съобрази липсата на доказателства за
декларирани доходи при бащата и доходите
при майката в размер на около 780 лв. месечно. Бащата е в работоспособна
възраст и при липса на установени по делото здравословни проблеми, които да му
създават пречки да работи и наличието на гласни доказателства, че работи и
получава доходи в размер на около 600 лв., съдът приема, че има възможност да реализира месечни доходи
надвишаващи с около 200 лв. размера на минималната за страната работна заплата
от 460 лв.. Съдът съобрази обстоятелството, че бащата няма задължения към други
малолетни деца, както и че майката полага
реални грижи за децата, поради което приема, че въпреки по-големия си доход
майката не следва да осигурява повече от половината от необходимата на децата издръжка.
Съдът отчита обстоятелството, че и до момента бащата е закупувал необходими за
децата пособия, телефони и др., но приема, че това доказва от една страна
наличието на финансови възможности при същия въпреки липсата на декларирани
трудови доходи, а от друга, че издръжката на децата определена от съда е била
крайно недостатъчна за задоволяване на нарастващите с оглед възрастта им нужди.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че от дължимата на всяко от децата
месечна издръжка в размер на 400 лв., бащата, който няма задължения към други
низходящи и не полага реални грижи за децата следва да осигурява 200 лв., а
майката останалата част.
Съдът
приема, че е възможно в някои месеци децата да се нуждаят от месечна издръжка в
размер над 400 лв., но при липса на писмени доказателства за конкретни разходи
към момента на подаване на исковата молба или в близък период намира, че не би
могъл да обоснове по-висок размер на необходимата им месечна издръжка.
С оглед
гореизложеното въззивният съд намира, че предявените
искове с правно основание чл. 150 от СК от въззивника А.П. и от въззивницата В.П. се явяват основателни и доказани за
сумата от 200 лв. месечна издръжка за всеки от тях и следва да се отхвърлят за
разликата до 250 лв. като недоказани и поради това неоснователни.
При тези правни изводи, въззивният съд намира, че решението на Плевенския районен съд в обжалваната част следва да бъде
отменено частично, а в частта, в която исковете с правно основание чл. 150 от СК са отхвърлени за разликата над 200 лв. до 250 лв. решението следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба оставена без уважение като
неоснователна в тази й част.
Относно разноските:
С оглед увеличеният размер на
издръжката въззиваемият дължи държавна такса върху
увеличението в размер на 50 лв. по отношение на иска от А.П. и в размер на 144
лв. по отношение на иска от В.П. или общо по делото държавна такса в размер на
194 лв.. ПРС е присъдил държавна такса в размер на 172,80 лв., поради което в
полза на ПОС следва да бъде присъдена държавна такса в размер на 21,20 лв.. Въззивният съд съобрази обстоятелството, че искът по
отношение на А.П. касае издръжката на детето само за периода до навършване на
пълнолетие.
При този изход на делото въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПОС и държавна такса в размер на 25 лв. по иска на А.П. и 28,80 лв. събразно уважената от въззивната жалба при условията на чл.
78 ал. 6 от ГПК.
С оглед уважената част от исковете въззивният съд намира, че следва да присъди в полза на въззивниците допълнително сумата от 48,53 лв. за първия от
тях и 70 лв. за втората от тях за разноски за адвокатско възнаграждение в
първата инстанция. Това е така, тъй като въззивниците
са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. общо,
т.е. по 150 лв. от всеки от тях, а въззиваемият е
направил разноски за адвокатско възнаграждение за защита по исковете в размер
на 200 лв. общо или по 100 лв. за защита по всеки от исковете. При съобразяване
уважената част от иска предявен от А.П., която е 62 % съдът приема, че в полза
на същия се дължат разноски в размер на 93 лв. /арг.
62 % от 150=93 лв./. С оглед отхвърлената част на иска по отношение на този
ищец в полза на ответника се дължат разноски в размер на 38 % от 100 лв. или
разноски в размер на 38 лв.. След компенсация на насрещните вземания на
страните за разноски в полза на въззивника А.П. се дължат разноски в размер на
55 лв., а след приспадане на присъдената от ПРС сума за разноски в размер на
½ и.ч. от 14,95 лв., т.е. 7,47 лв., въззивният
съд следва да присъди разликата от 48,53 лв.. По същият начин следва да се
определят разноските в полза на В.П.. При съобразяване уважената част от иска
предявен от В.П., която е 67 % съдът приема, че в полза на същата се дължат
разноски в размер на 100,50 лв. /арг. 67 % от
150=100,50 лв./. С оглед отхвърлената част на иска по отношение на този ищец в
полза на ответника се дължат разноски в размер на 33 % от 100 лв. или разноски
в размер на 33 лв.. След компенсация на насрещните вземания на страните за
разноски в полза на въззивника А.П. се дължат разноски в размер на 77,50 лв., а
след приспадане на присъдената от ПРС сума за разноски в размер на ½
и.ч. от 14,95 лв., т.е. 7,47 лв., въззивният съд
следва да присъди разликата от 70 лв..
С оглед уважената част на
въззивната жалба в полза на въззивниците следва да
бъдат присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция. Видно от договора за правна помощ представен пред въззивната
инстанция въззивниците са направили разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. общо, т.е. по 100 лв. всеки от
тях. Въззивната жалба на А.П. е уважена за 29 %,
поради което в полза на същият следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 29 лв.. Въззивната жалба на В.П. е уважена за 44 %, поради което в
полза на същата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция в размер на 44 лв..
С оглед разпоредбата на чл. 280 ал.
2 т. 1 от ГПК не подлежат
на касационно обжалване решенията по редица въззивни
дела, в това число по искове
за издръжка, поради което въззивното
решение е окончателно.
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
отменя
решение № 1046 от 21.06.2017 год., постановено по гр. д. № 2296/2017 г. на
Плевенският районен съд, в частта, в която е отхвърлен
предявения иск от А.С.П. против С.П.П. за разликата
над присъдената месечна издръжка в размер на 180 лв. до 200 лв., както и в частта,
в която е отхвърлен предявения иск от В.С.П. против С.П.П.
за разликата над присъдената месечна издръжка в размер на 160 лв. до 200 лв.,
като вместо него постановява:
Осъжда С.П.П.,
ЕГН ********** *** да заплаща на детето си А.С.П., ЕГН
********** *** на основание чл. 150 вр. чл. 143 ал. 1 СК допълнително, над присъдения от ПлРС по гр.д. № 2296/17 г. размер от 180 лв. месечно още 20 лв. месечно за допълване до дължимия размер на месечната издръжка общо в размер на 200 лв., считано от 30.03.2017 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното им заплащане.
Осъжда С.П.П., ЕГН ********** *** да заплаща на детето си В.С.П., ЕГН ********** ***, като непълнолетна със съгласието на майка й Г.В.А., ЕГН ********** от с. гр., с. адр. на основание чл. 150 вр. чл. 143 ал. 1 СК допълнително, над присъдения от ПлРС по гр.д. № 2296/17 г. размер от 160 лв. месечно още 40 лв. месечно за допълване до дължимия размер на месечната издръжка общо в размер на 200 лв., считано от 30.03.2017 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното им заплащане.
Осъжда С.П.П.,
ЕГН ********** *** да заплати на детето си А.С.П., ЕГН
********** *** на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК допълнително, над присъдения от ПРС размер на разноските общо в размер на сумата от 14,95 лв. За двете деца и сумата от 48,53 лв. за направени пред ПРС разноски за адвокатско възнаграждение от този ищец.
Осъжда С.П.П.,
ЕГН ********** *** да заплати на детето си В.С.П., ЕГН ********** ***, като непълнолетна със съгласието на майка й Г.В.А.,
ЕГН ********** от с. гр., с. адр.
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК допълнително, над присъдения от ПРС размер на разноските общо в размер на сумата от 14,95 лв. За двете деца и сумата от 70 лв. за направени пред ПРС разноски за адвокатско възнаграждение от този ищец.
потвържДава решение № 1046 от 21.06.2017 год., постановено по гр. д. № 2296/2017 г. на Плевенският районен съд в останалата обжалвана част, в която исковете с правно основание чл. 150 от СК на А.С.П. и на В.С.П., като непълнолетна действаща със съгласието на майка си Г.В.А. са отхвърлени за разликата над 200 лв. до 250 лв. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.П.П., ЕГН ********** *** да заплати на детето си А.С.П., ЕГН ********** *** сумата от 29 лв. за направени във въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.П.П., ЕГН ********** *** да заплати на детето си В.С.П., като непълнолетна действаща със съгласието на майка си Г.В.А. сумата от 44 лв. за направени във въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С.П.П., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд следните парични суми:
-сумата от 21,20 лв. за държавна такса, представляваща допълнителна държавна такса, над присъдения от ПРС размер на държавната такса от 172,80 лв. до допълване на общо дължимата държавна такса по делото в размер на 194 лв. съобразно уважената част от исковете;
-сумата от 53,80 лв. за държавна такса по въззивната жалба определена съобразно уважената с въззивната жалба част от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 2 т. 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: