Определение по дело №563/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от адвокат К. Б. в качеството й на процесуален представител на М. И. Х.М. и законен представител на малолетната Д. Ю. К., от гр.Г. Д., против решение 3673/25.10.2012 год. постановено по гр.дело № 91/2012 год. на Районен съд Г. Д..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост, само в частта му с която е определена месечната издръжка на 90,00 лева и е отхвърлен искът над над тази сума до претендираните 120,00 лева, както и в частта, с която издръжката за минало време се пресъжда за периода 24.11.2011 год.-24.01.2012 год. и е отхвърлена исковата претенция за периода една година назад от момента на завеждането на иска, т.е. от 24.01.2011 год. до 24.11.2011 год.. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение в тези му отхвърлителни части и по същество уважаване изцяло на заявените искови претенции. Претендират се и направените разноски по делото- в пълен размер за първоинстанционното произвоство, както и тези за въззивоното произвоство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание не се явява въззиваемия, нито негов представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат доводи за еноснователност на оплакванията.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло възприема изложените мотиви от районният съд, като във връзка с настоящето решение препраща към същите на основание чл.272 от ГПК.

Предявените искове са с правно основание чл.127 от СК. С обжалваното решение районният съд е предоставил упражняването на родителските права над детето Д. Ю. К., родено на г., с ЕГН * на неговата М. М. И. Х., с ЕГН *; постановил е малолетното дете Д. Ю. К. да живее в дома на неговата М. и законен представител М. И. Х.; определил е на бащата Ю. Ю. К. режим на лични отношения с детето Д. Ю. К., както следва - да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, като взима и връща детето по местоживеенето на майката, както и да вижда и взима детето при себе си за 10 дни през лятото, което време да не съвпада с платеният годишен отпуск на майката; осъдил е Ю. Ю. К. да заплаща на малолетното си дете Д. Ю. К., чрез неговата М. и законен представител М. И. Х., месечна издръжка в размер на 90 /деветдесет/ лева, считано от 24.01.2012 г. до настъпване на З. причина за нейното изменение или прекратяване, платима до 5-то число на месеца за който се дължи, както и да заплати издръжка за минало време в размер на 180 лева за периода от 24.11.2011 г. до 24.01.2012 г., като е отхвърлил иска в останалата му част над присъдения размер на месечна издръжка, както и иска за присъждане на издръжка за минало време - за периода от 24.01.2011 г. до 24.11.2011 г., като неоснователен. Ответникът Ю. Ю. К. е осъден да заплати на ищцата М. И. Х. сторените по делото разноски в размер на - 25 лева внесена д.т. и 150 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът Ю. Ю. К. е осъден да заплати на Районен съд гр.Г. Д. държавна такса върху размера на присъдената издръжка, в размер на 129.60 лв., както и д.т. в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Съдът следва да обсъди само наведените оплаквания в жалбата. Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето дете до навършване на пълнолетие. Задължението за издръжка е безусловно и доколкото причини които да водят до обективна невъзможност за даване на издръжка няма, ответника следва да бъде осъден да заплаща такава на малолетната си дъщеря, като при определяне размера на дължимата издръжка намира приложение разпоредбата на чл.142 от СК, според която съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Към момента детето Д. К. е на 5 години, посещава детска градина, здравно осигурено е, няма данни за по-особени здравословни проблеми, обгрижва се добре от майката, която е осигурила добри битови условия и среда за живеене. От доказателствата по делото е видно, че Майката М. Х. към момента на постановяване на решението е безработна, без регистрация в Д. „Бюро по труда”. От преставения социален доклад пред въззивния съд се установява, че и след постановяване на обжалваното решение, майката има основен ангажимент по отглеждането и възпитанието на детето. За отглеждането на детето майката получава месечна помощ по чл.7 ал.1 от ППЗСПД в размер на 35 лева. Заплаща месечна такса за посещение на детска градина в размер на 44 лева. Няма данни за други доходи, няма данни също така да притежава недвижими имоти или друго имущество със значителна стойност, като възможен източник на доходи, същата живее в дома на родителите си като разчита на тяхната финансовата помощ и подкрепа. По отношение на бащата Ю. К. към момента няма точни данни за вида и размера на доходи му, като според данните от социалния доклад същия е безработен и без регистрация в Д”БТ”. Няма данни също така да има друг брак и други деца, и законови задължения за издръжка към други лица освен към малолетната му дъщеря Д. К.. И по отношение на него не се установи наличието на имущество като възможен източник на средства. Твърденията на ищцата, че ответника има доходи от пребиваване и работи в РГърция не са доказани, доколкото показанията на ангажираните свидетели са крайно недостатъчни, за да се приеме за установено въз основа на тях, че ответника има конкретни доходи и в конкретен размер от работа в чужбина.

По делото не са преставени нови доказателства, които да установяват промени в иущественото състояние на двамата родители. Не са представени и доказателства, от които да е видно че бащата е заплащал нянякви суми за издръжката на детето.

При така установените възможности на родителите и нуждите на детето законосъобразно районният съд е приел, че ответника следва да бъде осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 90,00 лева. Майката също следва заделя за издръжка сумата от 50,00 лева, като тя поема задължението непосредствено да се грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Съдът счита, че с оглед на представените доказателства на този етап ответникът не е в съсотяние да заплаща по-голяма сума от 90,00 лева за издръжката на детето си. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни. В тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Във връзка с искането за изплащане на издръжка за минало време съдът е изходил от принципното законово положение, че издръжката е средство за задоволяване на текущи нужди и поради това се дължи за бъдеще време Съдът е приел, че макар нуждите на детето вероятно да са били налице и преди завеждането на исковата молба, те са били вече задоволени, поради което искането в тази му част се явава неоснователно. Доказателства за наличието на предпоставки за допускане на изключението на чл.149 от СК, като съзнателно протакане от страна на ответника, задлъжнялост на ищцата към други лица в следствие от недаване на издръжка и др. в тази насока, не са представени. Въпреки това съдът е приел, че на ищцата следва да се присъди издръжка за минало време само за период от два месеца, макар и с не много ясни мотиви. Решението в тази му част също се явява законосъобразно.

С оглед изхода на спора ответникът не дължи на ищцата направените разноски за въззивното производство.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение 3673/25.10.2012 год. постановено по гр.дело № 91/2012 год. на Районен съд Г. Д..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.