№ 620
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503550 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по гр.д. № 469/2021г. по описа на ОС –
Благоевград срещу решението от 30.09.2021г., с което е осъдена Община Благоевград да
плати на Д. Р. Я., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 20000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 175 лева като обезщетение за имуществени вреди от падане
на 16.01.2021г. в необезопасена шахта на територията на обществен парк в гр.Благоевград ,
при съответните граници, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане и е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над
20 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.
Въззивникът Община Благоевград обжалва решението в частта, с която искът за
неимуществени вреди е уважен, изтъквайки доводи за неправилност. Твърди да е останало
недоказано, че противоправният резултат е настъпил по начина, сочен от ищеца. Възразява,
че територията на парка, където е станал инцидента, няма в действителност
характеристиките на парк, а ищцата била допринесла за увреждането си, защото не се била
съобразила с особеностите на територията, където се е случило падането. Позовава се и на
нарушение принципа на справедливост при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, което счита завишено. Заявява, че законната лихва се дължи от
подаване на исковата молба, а не от деня на увреждането. Иска отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с което искът за неимуществени вреди бъде
отхвърлен изцяло, „алтернативно“ – бъде намалено следващото се обезщетение.
Въззиваемата Д.Я. не е депозирала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание я
оспорва, без да сочи конкретни възражения.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
1
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно. В отговор на
оплакванията по жалбоподателя излага следното:
Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от ищцата иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди от инцидента на 16.01.2021г. не е
обжалвано и е влязло в сила. Следователно, всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане - поведение на прекия причинител (в случая бездействие),
неговата противоправност, травматичните увреди на ищцата, причинно-следствената им
връзка с противоправното бездействие на Община Благоевград да поддържа в безопасно
състояние собствения й парк/ зелена площ - са установени между страните със сила на
пресъдено нещо. В рамките на настоящото въззивно производство преразглеждането на
въпроси от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД , както и на възражението за съпричиняване (
вж. решение № 167/30.12.2015г. по т.д.№ 2005/2014г по описа на ВКС, І ТО), е недопустимо
поради отвод за пресъдено нещо. Ето защо, възраженията по жалбата, касаещи механизма на
инцидента; връзката между пропадането на ищцата и нараняванията й; пасивната
материалноправна легитимация на ответника като стопанин на имота, където е станал
инцидента и съпричинителното поведение на пострадалата, не подлежат на разглеждане,
тъй като са преклудирани със сила на пресъдено нещо.
Допустимо е обсъждането на оплакванията по приложението на чл. 52 ЗЗД. Същите са
неоснователни.
При пропадането в необезопасената шахта на 16.01.2021г. ищцата е получила дисторзио
на дясната колянна става, изразяващо се в руптура на медиалната колатерална връзка и
инкомплектна лезия на предна кръстна връзка.
В приложение правилото на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че справедливият
размер на обезщетението не може да е по – нисък от определения от първата инстанция
такъв от 20 000 лева, като отчита следните, безспорно установени от събраните по делото
доказателства, фактори:
младата възраст, на която е получена травмата – 23 г.
характера и вида на травмата;
липсата от хирургична интервенция, лечението е консервативно;
необходимостта от рехабилитация;
времето, в което болките и страданията са търпени и техният интензитет – общо около
месец интензивни болки, а понастоящем спорадични при натоварване на десния крак
липсата на пълно възстановяване на функцията на коляното половин година след
инцидента;
обстоятелството, че травмата ще окаже негативно въздействие върху ищцата за цял
живот, тъй като към момента на прегледа вещото лице е установил „симптом на
предно чекмедже“, който е показателен за необходимостта от бъдеща операция –
пластика на предната кръстна връзка, без която развитието в бъдеще на
посттравматична артроза е сигурно.
Изброените, в контекста на икономическите условия в страната към датата на инцидента,
обуславят присъждане на поне 20 000 лева като обезщетение за понесените неимуществени
вреди.
Законната лихва върху следващото се обезщетение се дължи от деня на увреждането,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД. Право на ищеца е да избере по – късен момент,
какъвто е този на подаване на исковата молба, но в случая то не е упражнено и лихвата се
следва именно от 16.01.2021г., както е поискано с исковата молба.
В обобщение, като достига до еднакви крайни изводи с първата инстанция, въззивният
съд следва да потвърди решението й в обжалваната част, с която искът за обезщетение на
неимуществени вреди е уважен до размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва от
16.01.2021г.
При този изход на спора, на процесуалния представител на ищеца се следва, на основание
2
чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция
в размер на 1130 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.11.2018г. по гр.д. № 469/2021г. по описа на ОС –
Благоевград в обжалваната част, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди е уважен до размер от 20 000 лева и е определена датата
16.01.2021г. за начален момент , от който се дължи законна лихва върху обезщетението.
ОСЪЖДА Община Благоевград, гр.Благоевград, пл. Георги Измирлиев № 1 да плати на
адв. Л.Л., гр.София, ул.Алабин № 36, ет.2, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 1130 лева за
представителство на ищцата пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3