№ 1391
гр. Русе, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. И.
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №
20214520106853 по описа за 2021 година
Ищецът А. К. А. твърди, че с втората ответница Е. К. П. са деца, съответно – дъщеря и
син, на покойния им баща К. А. А., б.ж. на с.Сандрово, обл.Русенска, починал на
09.08.2020г., а първата ответница З. Г. А. е негова съпруга и тяхна майка. Третият ответник
П. Г. П. е съпруг на Е. П., които са сключили граждански брак на 06.10.1985г. Приживе
родителите им К. А. и З. А. с нотариален акт № 26, том VII, рег.№ 11540, нот.дело №
978/10.10.2018г. на нотариус № 629 и район на действие РРС, са продали на сестра му Е. П.
притежавания от тях недвижим имот в с.Сандрово, обл.Русенска, за сумата от 9 139.00 лева.
Поради тази продажба се създава формално съпружеска имуществена общност върху този
имот между Е. П. и П. П.. В цитирания нотариален акт недвижимият имот, предмет на
договора е описан като: 713/932 идеални части от Дворно място, цялото с площ 932 кв.м.,
намиращо се в с.Сандрово, обл.Русенска, по ул.”Генерал Радецки” № 3, представляващо
УПИ I, който е отреден за жилищно застрояване в квартал № 63, образуван от имот № 418
по плана на с.Сандрово, с ЕКАТТЕ 65348, одобрен със заповед № 60 от 22.05.1992г. на
гр.Сливо поле, при граници: от две страни улица, УПИ VIII от квартал 63, УПИ II от квартал
63 и УПИ V-437, XI-51 и X-51, заедно със следните построени в това дворно място сгради, а
именно: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72.00 кв.м., с избено
помещение с площ 60.00 кв.м. и таванско помещение с площ 60.00 кв.м.; едноетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 19.00 кв.м.; едноетажна масивна сграда – 2
гаража със застроена площ 74.00 кв.м. Относно имота следва да се отбележи, че регулацията
за него не е била приложена в срока по ЗУТ и е загубила действието си, поради което той е в
имотните си граници като дворно място с планоснимачен № 418 с площ 714 кв.м., а относно
правата на продавачите: Дворното място е било лична собственост по наследство на
1
покойния им баща К. А. А., а описаните сгради, които се намират в това дворно място,
правата върху тях – като обекти на лична собственост или на СИО – следва да се уточнят
допълнително след събирането на относимите доказателства за това. В действителност
обаче тази покупко-продажба е привидна, симулативна – по нея никакви пари не са броени
/платени/ между страните по нея от купувачките на продавачите. Налице е относително
симулативен договор – с тази привидна продажба, страните по нея са прикрили дарението
на този недвижим имот, каквото дарение „продавачите” са искали да направят и са
направили само на втората ответница, тяхна дъщеря. Извършеното прехвърляне на описания
недвижим имот е изцяло безвъзмездно, дарствено, а не възмездно, срещу привидно
„заплатена” цена в размер на равен до лев на данъчната оценка. Това е известно на ищеца и
може да бъде удостоверено и чрез гласни доказателства, които като трето лице по сделката
може да ангажира пред съда. С това дарение покойният му наследодател К. А. А. накърнил
запазената му част от наследството, която запазена част има в качеството си на негов син и
която съгласно разпоредбите на ЗН възлиза на ¼ част от наследството. Твърди, че за него е
налице правен интерес да се установи със съдебно решение действителното житейско и
правно положение – че е налице увреждащо дарение между страните по смисъла на ЗН.
Установяването на действителните отношения му дава възможност и за това едновременно е
предявил пред РРС и иск за възстановяване на запазената му част от наследството, респ. за
намаляване на дарението, направено от наследодателя му К. А. А. в полза на втората
ответница до необходимия размер по закон, като съдебното решение ще има установително
действие и спрямо третия ответник. По този обусловен иск е направил особено искане –
производството по него да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по
настоящия иск. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че договорът за покупко-продажба на процесния
недвижим имот в с.Сандрово, обл.Русенска, срещу сумата от 9 139.00 лева, сключен с
нотариален акт № 26, том VII, рег.№ 11540, нот.дело № 978/10.10.2018г. на нотариус № 629
и район на действие РРС, е недействителен поради привидност на съгласието на страните и
че действителен е прикритият /дисимулираният/ договор за дарение на същия процесен
недвижим имот с дарители: К. А. А. и З. Г. А. и дарена Е. К. П.. Претендира и направените
по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.124, ал.1 във вр.с чл.26, ал.2 и чл.17 от ЗЗД.
Ответниците З. Г. А., Е. К. П. и П. Г. П. оспорват изцяло предявения иск. Твърдят, че
цената, която са платили Е. и П. П.и на продавачите по сделката извършена с нотариален акт
№ 26, том VII, рег.№ 11540, нот.дело № 978/10.10.2018г. на нотариус № 629 и район на
действие РРС, е 9 139.00 лева, напълно и в брой със семейни средства. Това изрично е
отразено и в нотариалния акт. Прехвърлянето на имота не е безвъзмездно и не са налице
никакви дарствени намерения по отношение на него. Недоумение будело твърдението на
ищеца, че цената е била привидно заплатена до „лев равен” на данъчната оценка при
2
условие, че той е закупил от родителите си К. и З. А.и съседния на процесния недвижим
имот дори за цена под данъчната оценка с продажба, извършена с нотариален акт № 127,
том III, рег.№ 6839, нот.дело № 342/07.07.2008г. на нотариус № 218 с район на действие
РРС. К. А. е оставил след смъртта си наследство представляващо ½ идеална част от сграда с
площ, съгласно приложената скица от 44 кв.м. разположена на 3 метра от границата с ПИ
VIII-419 в кв.63 и на границата на ПИ II-418 в кв.63, в с.Сандрово. Тази сграда не е обект на
продажбата обективирана в нотариален акт № 26, том VII, рег.№ 11540, нот.дело №
978/10.10.2018г. на нотариус № 629 и район на действие РРС. Поземленият имот върху
който са построени сградите е придобит от наследодателя-продавач К. А. по наследство от
неговия баща. Сградите предмет на покупко-продажбата са построени по време на брака на
К. А. и З. А., за тях са издадени всички необходими документи и са законни строежи.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът и втората ответница Е. К. П. са деца, съответно – дъщеря и син, на покойния
им баща К. А. А., б.ж. на с.Сандрово, обл.Русенска, починал на 09.08.2020г., а първата
ответница З. Г. А. е негова съпруга и тяхна майка. Третият ответник П. Г. П. е съпруг на Е.
П., които са сключили граждански брак на 06.10.1985г. Съгласно представения нотариален
акт № 26, том VII, рег.№ 11540, нот.дело № 978/10.10.2018г. на нотариус № 629 и район на
действие РРС, приживе К. А. А. и З. Г. А. са продали на ответницата Е. К. П. притежавания
от тях недвижим имот в с.Сандрово, обл.Русенска, за сумата от 9 139.00 лева. Това е станало
по време на брака между Е. П. и П. П., поради което и недвижимият имот следва да е станал
съпружеска имуществена общност между тях. В цитирания нотариален акт недвижимият
имот, предмет на договора е описан като: 713/932 идеални части от Дворно място, цялото с
площ 932 кв.м., намиращо се в с.Сандрово, обл.Русенска, по ул.”Генерал Радецки” № 3,
представляващо УПИ I, който е отреден за жилищно застрояване в квартал № 63, образуван
от имот № 418 по плана на с.Сандрово, с ЕКАТТЕ 65348, одобрен със заповед № 60 от
22.05.1992г. на гр.Сливо поле, при граници: от две страни улица, УПИ VIII от квартал 63,
УПИ II от квартал 63 и УПИ V-437, XI-51 и X-51, заедно със следните построени в това
дворно място сгради, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
72.00 кв.м., с избено помещение с площ 60.00 кв.м. и таванско помещение с площ 60.00
кв.м.; едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 19.00 кв.м.; едноетажна
масивна сграда – 2 гаража със застроена площ 74.00 кв.м. В нотариалния акт е и изрично
уговорено, че продавачите си запазват правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на
имота заедно или по отделно за всеки един от тях.
По делото са представени писмени доказателства – протокол за извършена съдебна
делба, договор от 04.03.1977г.; разрешение за строеж; акт за узаконяване и 2 броя
удостоверения, издадени от главния архитект на Община – гр.Русе, от които е видно, че
процесният поземлен имот върху който са построени сградите е придобит от наследодателя-
продавач К. А. по наследство от неговия баща, а сградите предмет на покупко-продажбата
са построени по време на брака на К. А. и З. А., за тях са издадени всички необходими
3
документи и се явяват законни строежи.
Представен е и нотариален акт № 127, том III, рег.№ 6839, нот.дело №
342/07.07.2008г., съгласно който приживе К. А. А. и З. Г. А. са продали на ищеца А. А. друг
недвижим имот в с.Сандрово, обл.Русенска – дворно място и построена в него жилищна
сграда. В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на този имот е 2 517.20 лева, а
той е купен от купувача за сумата от 2 500.00 лева, платена изцяло и в брой на продавачите.
В показанията си свидетелят Х. А. Х. обяснява, че отношенията между брата е
сестрата А. А. и Е. П. били влошени, но по какви причини не му е известно. А. му бил
споделил, че новата къща била прехвърлена на сестра му от родителите им и това станало
без негово съгласие и без за него да има някакъв дял. Къщата била прехвърлена чрез
продажба, но не знаел за пари между тях по този повод.
В показанията си свидетелят А. Г. А. обяснява, че от 25 години живее в с.Сандрово,
обл.Русенска и работи като председател на ПК „Зора“ от същото село. Познавал страните по
делото, включително и покойният К. А.. Последният посещавал казана за изваряване на
ракия, който е собственост на кооперацията и там в разговори той му споделял за
семейството си. Разказвал му, че синът му А. много му бил помагал финансово, като дори
му бил закупил автомобил. Споделял и че отношенията между синът му и дъщеря му били
влошени и това станало след 2008г. по повод някаква продажба на имот на името на А..
След 2018г. К. А. бил на казана да вари ракия, като дори донесъл два пъпеша да почерпи за
това. Материала за ракията му го били доказали и тогава той бил сам. Когато разговарял с
него свидетелят останал с впечатление, че неговото равновесие и спокойствие било
нарушено. Станало въпрос за продажба и К. А. казал: „Кой взема от детето си пари? Аз пари
от децата се не мога да взема“. Как е прехвърлил имота си на дъщеря си не е казал, но казал,
че е продажба, но за какви пари и какви плащания са ставали, за такива подробности не е
разправял. Промяна в имущественото състояние на К. свидетелят не е виждал и не си е
проличавало той да разполага с много пари. Обяснява и че когато се варяла ракия на казана
се изготвяли списъци, в които се вписвали датата и часа и за това на лицата се издавал
документ, а списъците се предавали в счетоводството на кооперацията. Списъците били за
години назад. Имало и моменти, когато човек вари ракия и има помощник с него, се
вписвали имената на този, който си носел и представел личната си карта.
От кооперация „Зора“ – с.Сандрово, обл.Русенска са представени списъци за
извършване на услугата ракиеизваряване за периода м.юли – м.август 2019г., в които не
фигурира името на К. А..
В показанията си свидетелката Е. В. Т. обяснява, че живяла на семейни начала от
2016г. със С. С., който пък от своя страна бил бивш колега на К. А.. Когато посещавали
с.Сандрово минали през Центъра и там С. се заприказвал с К.. С. също искал да прехвърли
свой имот на дъщеря си, защото имал проблеми със своя син. Бил се консултирал и с
адвокат, който му казал, че не може да лиши сина си от наследство Тогава К. му казал, че
той е прехвърлил имота на дъщеря си, но не уточнил как. Казал: „Как да не може, като
моята дъщеря ме заведе при нотариус и аз прехвърлих моя имот … Пишете, че давате пари и
4
толкова.“ Като тръгнали след срещата им, С. С. казал: „Изгоря човека“. Според свидетелката
с тези думи С. искал бил да каже, че К. не бил получил никакви пари при прехвърлянето на
имота и че това е станало, за да не може да се развали прехвърлянето. К. не е казвал защо е
прехвърлил имота на дъщеря си, но казвал, че дъщеря му го била притискала, но
свидетелката не знае за какво го е притискала дъщерята. Не знаела дали са били давани или
получавани пари по прехвърлянето на имота от К. на дъщеря му, но останала с впечатление,
че не са били давани пари. Тава се случило 2018г., а през 2020г. К. А. починал, а С. С. през
2022г.
В обясненията си дадени в съдебното заседание на 18.07.2022г. /л.92-93 от делото/,
ответницата Е. П. твърди, че плащането на продажната цена станало в деня на подписване
на нотариалния акт, преди подписването му, в брой. Парите ги платила в 14 часа, когато
отишла в с.Сандрово да вземе родителите си, а при нотариуса били към 16 часа. Парите
останали в селото и били ползвани за въглища, битови нужди и котел за парното в къщата
си купили. Отделно всеки месец тя се грижела за родителите си.
От представената справка на Служба по вписванията – гр.Русе е видно, че
нотариалния акт за продажбата на недвижимия имот № 26, том VII, рег.№ 11540, нот.дело
№ 978/10.10.2018г. на нотариус № 629 и район на действие РРС и започнало да бъде вписван
в 14.26.52 часа и вписването е приключило в 16.07.22 часа.
Представено е и писмено изявление от страна на ищцата от 05.10.2022г., в което
посочва, че след приключване на делото – на 18.07.2022г., споделила с майка си как бил
протекъл процеса. Тя си спомнила, че сделката за продажба я били сключили преди обяд
към 11 часа и че е сгрешила с твърдението си, че били при нотариуса в 16 часа.
В дадени обяснения в съдебното заседание на 05.10.2022г. ответницата З. А. заявява,
че съпругът й К. нямал никаква връзка и приказка със С. С., тъй като двамата живеят на
двата края на с.Сандрово и съпругът й не бил ходил на центъра на селото. С. С. имал
взаимоотношения със сина й и счита за това, че е искал да свидетелства по делото в полза на
ищеца от благодарност за извършеното. Заявява, че от дъщеря си е получила парите, които
са написани за дадени по нотариалния акт.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 във вр.с чл.26,
ал.2 и чл.17 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба, сключен с
нотариален акт № 26, том VII, рег.№ 11540, нот.дело № 978/10.10.2018г. на нотариус № 629
и район на действие РРС, като привиден на основание чл.26, ал.2, пр. последно от ЗЗД във
вр.с чл.17, ал.1 от ЗЗД и да се прогласи, че действителен е прикритият /дисимулираният/
договор за дарение на същия процесен недвижим имот. Съдът намира, че тъй като самият
ищец не е бил страна по сделката, която се атакува, волята на страните по нея може да се
докаже само като се установят обективираните от тях действия по сключването и
изпълнението на договора. Тежестта обаче да докаже твърдяната симулация е изцяло на
5
ищеца, тъй като при евентуално уважаване на иска, той би извлякъл благоприятни
последици за себе си – да иска намаляване на прикрит договор за дарение до размера на
запазената му част от наследството на неговия баща. В случая съдът е допуснал събиране на
гласни доказателства, тъй като ограниченията за разкриване на симулативност на покупко-
продажба на недвижим имот, продаден от наследодателя на един от наследниците, не се
отнасят до другия наследник със запазена част, тъй като сделката е насочена срещу него.
Съдът намира, че от разпита на свидетелите и писмените доказателства, не се
установява, че сделката за покупко-продажба на недвижим имот, сключена с нотариален акт
№ 26, том VII, рег.№ 11540, нот.дело № 978/10.10.2018г. на нотариус № 629 и район на
действие РРС е недействителна поради привидност на съгласието на страните, както и че
действителен е прикрит /дисимулираният/ договор за дарение на същия процесен недвижим
имот с дарители: К. А. А. и З. Г. А. и дарена Е. К. П.. По искане на ищеца в хода на
съдебното следствие са разпитани трима свидетели. От разпита на първия свидетел не се
установяват факти и обстоятелства относими към установяване на дарствени намерения при
прехвърлянето на процесния имот. Същите са неконкретни и не показват познаване на
факти и обстоятелства от фактическия състав относно дарствени намерения. От разпита на
втория свидетел А., съдът намира, че също не се установяват конкретни обстоятелства и
факти, чрез които да се направи извод, че имотът е подарен. Прави се единствено
интерпретация на думи споделени според свидетеля от починалия К. А.. Свидетелят А. ясно
и категорично заявява при разпита: „как е прехвърлен имотът от К. на Е. не е казвал пред
мен“. Свидетелят също твърди: „каза, че е продажба, но за какви суми и как са ставали
плащанията никакви подробности не ми е казвал“. В съдебното заседание свидетелят А.,
като председател на ПК „Зора“ – с.Сандрово, заявява, че при разговор с починалия К. А., той
му е споделил веднъж, че „Кой взема от детето си пари“, „Аз пари от децата се не мога да
взема“, и че „Аз пари от децата си няма как да взема“. Съдът намира, че от тези твърдения
на свидетеля А. също не може да се установи, че К. А. не е взел пари при покупко-
продажбата на процесния имот и процесната сделка прикрива дарение. Свидетелят А.
твърди с категоричност, че срещата, при която са били казани тези думи от К. А. се е
състояла на казана за варене на ракия, стопанисван от ПК „Зора“ – с.Сандрово, на която той
е председател, в период след 10.10.2018г., когато е станала продажбата на имота. Във връзка
с установяване на обективността на тези твърдения се допусна събиране на доказателства за
факта на посещение на К. А. на казана за варене на ракия стопанисван от кооперацията в
процесния период след 10.10.2018г. до 20.08.2020г., когато последният е починал. ПК „Зора“
– с.Сандрово е представила два списъка на лица посетили казана за варене на ракия за
м.август и м.юли 2019г. От тези списъци е видно, че в процесния период К. А. не е
посещавал казана за варене на ракия, което опровергава твърдението на свидетеля, че такава
среща между него и А. се е състояла в периода 10.10.2018г. до 20.08.2020г. и се е водил
такъв разговор. Дори и да е имало такъв разговор той не е бил в този период. Не става ясно
и какво точно е имал предвид К. А., когато е казал тези думи, а извежданото от него
дарствено намерение съдът намира, че е само интерпретация на ищцовата страна. Първо
тези думи се опровергават от предходната сделка, за която са представени доказателства,
6
съгласно която ищецът е закупил от родителите си К. и З. А.и съседния на процесния
недвижим имот дори за цена под данъчната оценка с продажба, извършена с нотариален акт
№ 127, том III, рег.№ 6839, нот.дело № 342/07.07.2008г. на нотариус № 218 с район на
действие РРС. За тази продажба не се твърди, че пари не са били давани и получавани, т.е.
К. А. съгласно тази продажба е взел пари от сина си, което изцяло опровергава казаните от
него думи. На следващо място от тези думи не може да се направи извод за наличие на
дарствено намерение от страна на прехвърлителя – възможно е прикритата сделка да не е
дарение, а продажба срещу гледане и издръжка от страна на приобретателката спрямо
прехвърлителите. Може пък и К. А. да е казал тези думи, защото имота е продаден по
данъчната му оценка, а не на действителната му пазарна цена. За това обаче може да се
правят само предположения. Ето защо и съдът намира и че от разпита на този свидетел не се
доказва дарственото намерение на прехвърлителите по продажбата или неполучаване на
продажната цена по последната. Третата и последна свидетелка Т. твърди, че е присъствала
на срещи между С. С., с когото живеела и К. А., като разговорите им били за общи познати и
за проблемите на децата им. Твърди, че е присъствала на разговор между С., който също
искал да прехвърли имот на дъщеря си и който се интересувал как К. е прехвърлил имотите
си. Тогава К. А. бил казал, че е прехвърлил имота на дъщеря си с думите: „Как да не може,
като моята дъщеря ме заведе при нотариус и аз прехвърлих моя имот“. От интерпретациите
на свидетелката Т. по казаното от К. А. единственото твърдение, което следва да се приеме
за случил се факт е сделката за процесния имот като покупко-прожба. Твърденията на
свидетелката по никакъв начин не навеждат на извод, че сделката в оспорения нотариален
акт не е такава. Всичко останало изложено от свидетелката Т. е интерпретация на това,
което й е разказвал съобразно своите възприятия С. С.. Твърдението на Т., че: „понеже С. се
интересуваше как е станало това прехвърляне, Киро каза „пишете, че давате пари и
толкова“, не следва да се възприемат, че К. А. не е получил пари при прехвърлянето на
имота и не доказват, че по този начин е постъпил и той при изповядване на процесната
сделка и какъв смисъл е вложил в тях и дали не са извадени от контекста на разговора. Без
стойност и неотносими към установяване на дарствено намерение е изложеното от
свидетелката по преразказани разсъждения и на мъжа й, с когото е живяла на семейни
начала „Киро изгоря“ и които тя самата тълкува в съдебното заседание: „искаше да каже, че
Киро не е получил никакви пари при прехвърлянето на имота, че това е станало, за да не
може да се развали прехвърлянето“. Показанията й са нейна интерпретация и не следва да се
ценят, че е станало така твърдяното от нея. Освен това не става и ясно какво се иска да се
внуши с подобно изказване от страна на свидетелката при положение, че ако се твърди, че е
налице дарение, то тогава К. А. не следва да получава пари за процесния имот и не става
ясно с какво е „изгорял“. От друга страна Т. заявява, че не знае факти за характера на
сделката и не е чула от К. А. дали е получил продажната цена с думите „Не мога да отговора
дали са давали или получавали пари. Останах с впечатление, че по нотариалния акт не са
давали пари“. Това са изцяло нейни възприятия и впечатления, които не следва да бъдат
ценени като доказателства водещи до извод за дарствени намерения. По изложените
съображения относно събраните свидетелски показания, съдът намира, че претенцията на
7
ищеца е недоказана. Не су установи при условията на главно и пълно доказване, че
обективирана в нотариален акт № 127, том III, рег.№ 6839, нот.дело № 342/07.07.2008г. на
нотариус № 218 с район на действие РРС, продажба на недвижим имот е недействителна
поради привидност на съгласието на страните, както и че действителен е прикрит
/дисимулираният/ договор за дарение на същия процесен недвижим имот с дарители: К. А.
А. и З. Г. А. и дарена Е. К. П., тъй като не са доказани и дарствени намерения по сделката.
Без стойност е и твърдението на ищеца, че пари по продажбата не са били получавани, което
се опитва да докаже и от разпита на свидетелите, тъй като нямало промяна в имущественото
състояние на К. А.. На първо място това е така, тъй като между тях не са били налице
ежедневни и близки отношения, а на следващо, защото процесната продажна цена не е в
такъв размер, че да се демонстрират по-различни възможности. Следва да се съобрази и
възрастта на К. А., която към датата на сделката за продажба е 79 години, а лица на такава
възраст е ноторно известно, че не демонстрират по-добро имуществено състояние – да
купуват вещи на значителна стойност, да ходят по почивки, заведения и др. както се твърди
от ищеца. От друга страна съобразно дадените обяснения на страните е видно, че
прехвърлянето на недвижимия имот не е безвъзмездно. В нотариалния акт е посочено от
страните продажната цена е получена напълно и в брой преди подписването на нотариалния
акт. Посочването на различен час на изповядване на сделката от ответницата П. пред
нотариус не може да обоснове извод за неплащане на цената по посочения начин и размер.
Подобно объркване дори не е индиция за неосъществяване на каквато и да е сделка и не
може да бъде съображение за неплащане на цената. Съдържанието на нотариалния акт има
характера на разписка в тази част дори и да е посочено, че цената е платена преди
подписване на нотариалния акт. Продажната цена на имота е такава каквато е записана в
нотариалния акт, което се потвърждава в обясненията на втората ответница З. А., която е и
прехвърлителка - продавач по сделката за продажба. По изложените съображения
продажбата на имота не е привидна и с нея се не е създало само формално съпружеска
имуществена общност. Цената на имота е платена по описания размер и начин в
официалния документ – нотариалния акт за посупко-продажба. В условията на пълно и
главно доказване не е доказано и дарствено намерение от страна на К. и З. А.и. Видно от
нотариалния акт прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху имота докато са
живи. До смъртта си К. А. е осъществявал това си право, а към момента неговата съпруга –
втората ответница е жива и ползва имота. Ответницата Е. П. е придобила единствено т.нар.
„гола собственост“ спрямо недвижимия имот. Именно това учредено право на ползване
може да е и причината имотът да е продаден по данъчна, а не по пазарна оценка. Възможно
е и действително да има прикрита сделка, но тя да не е дарение, а продажба чрез издръжка и
гледане. Прехвърлителите са на висока възраст – към момента на продажбата, както бе
посочено по-горе К. А. е бил на 79 години, а З. А. на 74 години. И двамата са имали
здравословни проблеми, видно от обясненията на страните, и грижи за тях към момента се
полагат от дъщеря им Е. П. и може именно тази им нужда да е обусловила продажбата на
имота чрез гледане и издръжка, а не чрез дарение, а от там да идват и думите на починалия,
че не можел да вземе пари от децата си. Това опровергава твърдението за прикрито дарение
8
още повече и както бе посочено по-горе ищецът е закупил от родителите си К. и З. А.и
съседния на процесния недвижим имот дори за цена под данъчната оценка с продажба,
извършена с нотариален акт № 127, том III, рег.№ 6839, нот.дело № 342/07.07.2008г. на
нотариус № 218 с район на действие РРС, като по този начин са действали и
прехвърлителите по оспорената като недействителна сделка. Следва да се отбележи и че
цитираното от пълномощника на ищеца предходно идентично според него дело №
125/2009г. по описа на РОС, което да се ползва като съдебна практика е приключило с
постановено решение № 151 от 13.07.2011г. на ВКС по гр.дело № 409/2010г., IV г.о., ГК, с
което исковете му са били отхвърлени по почти идентични съображения.
По изложените съображения предявеният иск се явява недоказан, а от там и
неоснователен, поради което следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявения иск, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответниците Е. П. и П. П. направените от тях разноски
по делото в размер на 405.00 лева – заплатени държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявения иск, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата З. А. направените от нея разноски по
делото в размер на 200.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения
адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. А. от *************, с ЕГН: **********, против З. Г.
А. от ************, с ЕГН: **********; Е. К. П. от ***********, с ЕГН: ********** и П. Г.
П. от ***********, с ЕГН: **********, установителен иск, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответниците, че договорът за покупко-продажба на недвижим
имот: 713/932 идеални части от Дворно място, цялото с площ 932 кв.м., намиращо се в
с.Сандрово, обл.Русенска, по ул.”Генерал Радецки” № 3, представляващо УПИ I, който е
отреден за жилищно застрояване в квартал № 63, образуван от имот № 418 по плана на
с.Сандрово, с ЕКАТТЕ 65348, одобрен със заповед № 60 от 22.05.1992г. на гр.Сливо поле,
при граници: от две страни улица, УПИ VIII от квартал 63, УПИ II от квартал 63 и УПИ V-
437, XI-51 и X-51, заедно със следните построени в това дворно място сгради, а именно:
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72.00 кв.м., с избено помещение с
площ 60.00 кв.м. и таванско помещение с площ 60.00 кв.м.; едноетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 19.00 кв.м.; едноетажна масивна сграда – 2 гаража със
застроена площ 74.00 кв.м., срещу сумата от 9 139.00 лева, сключен с нотариален акт № 26,
том VII, рег.№ 11540, нот.дело № 978/10.10.2018г. на нотариус № 629 и район на действие
РРС, е недействителен поради привидност на съгласието на страните и че действителен е
прикритият /дисимулираният/ договор за дарение на същия процесен недвижим имот с
9
дарители: К. А. А. и З. Г. А. и дарена Е. К. П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. К. А. от *************, с ЕГН: **********, да заплати на З. Г. А. от
************, с ЕГН: **********, сумата от 200.00 /двеста/ лева – направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА А. К. А. от *************, с ЕГН: **********, да заплати на Е. К. П., с
ЕГН: ********** и П. Г. П., с ЕГН: **********, двамата от ***********, сумата от 405.00
/четиристотин и пет/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10