Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 676
10.05.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на петнадесети
април две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.АТАНАСКА
АТАНАСОВА
при секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 631 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от Областна дирекция на МВР- Бургас,
представлявана от пълномощника А.Д.- гл.юрисконсулт, против решение № 260079/03.02.2021
г., постановено по АНД № 5088/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. По
същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване
на наказателното постановление.
В съдебното заседание
не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не са представени нови
доказателства.
Пълномощникът на ответника
заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 251а-694/28.10.2020
г., издадено от зам.-директора на ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 209а,
ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено на П.К.В. с ЕГН ********** административно
наказание- глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 63, ал. 1 от същия
закон. Прието е от съда, че при издаване на наказателното постановление е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в неясна правна квалификация.
Прието е също, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установените
по делото обстоятелства сочат по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с типичния случай на този вид нарушение. В тази връзка
е посочено, че с цитираната в наказателното постановление заповед се забранява
посещението на градски паркове и градини, като в законодателството не
съществува легална дефиниция за това какво е градски парк и какво е градска
градина. Отбелязано е, че според показанията на актосъставителя мястото на
нарушението е отделено от сградите на квартала и представлява гориста местност
с поляни, както и че в случая не е изпълнено от общинската администрация
изискването на точка II от цитираната Заповед № РД-01-239 от 26.04.2020 г. да
се създаде необходимата организация за прилагане мерките, съобразно спецификата
съответните градски паркове и градини на територията на общината, като не са
поставени обозначителни табели, и тези обстоятелства могат да създадат
заблуждение у гражданите за това, че посещението е позволено. Отбелязано е
също, че е изпълнено от наказаното лице задължението да носи предпазни
средства.
Според настоящия
съдебен състав решението е правилно като краен резултат.
Със Заповед №
РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, са въведени противоепидемични мерки на
територията на Република България, считано от 00.00 часа на 21.03.2020 г. С т.
1 на същата е разпоредено да бъдат преустановени посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места. Заповедта е изменена със Заповед № РД-01-239 от 26.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, като са разрешени, считано от 27.04.2020 г., посещенията
на градски паркове и градини за посочени в т.1а лица: деца до 12 години,
задължително с техни родители или членове на техните семейства, но не повече от
двама възрастни, във времето от 9.30 до 18.30 всеки ден; собственици на кучета,
но не повече от един, във времето до 9.30 и след 18.30 всеки ден, при стриктно
спазване на следните противоепидемични мерки: носенето на предпазни маски; спазването на дистанция от 2,5 метра спрямо
други семейства; влизане в и
излизане от парка единствено през отворените и обозначени за целта пунктове; използване на обозначените маршрути за
разходка; забрана употребата
на алкохол; избягване
докосването на повърхности, в т.ч сядане на пейки и тревни площи; съблюдаване на всички останали
противоепидемични мерки и указания на лицата, изпълняващи служебните си правомощия.
За да се приеме, че е
осъществен съставът на нарушението по чл. 209а от ЗЗ, е необходимо да се
установи, че лицето съзнателно не е изпълнило или е нарушило някоя от въведените със заповед
на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
От данните по делото е видно, че на 29.04.2020 г. около 14.00 часа П.К.В. е
била установена от служителя на ОДМВР-Бургас Сотир Христов да седи на пейка в парк
Бургаски минерални бани, кв. Ветрен, заедно с друго лице, с поставена предпазна
маска, покриваща носа и устата. На посочената дата е действала Заповед №
РД-01-239 от 26.04.2020 г., с която посещенията на градски паркове и градини са
били разрешени само за лицата, изрично посочени в т. 1а от същата- деца до 12
години, задължително с техни родители или членове на техните семейства, но не
повече от двама възрастни, във времето от 9.30 до 18.30 всеки ден; собственици
на кучета, но не повече от един, във времето до 9.30 и след 18.30 всеки ден. По
делото няма данни В. да попада в някоя от посочените категории лица, няма и
такива твърдения. Независимо от това съдът счита, че същата е санкционирана
неоснователно. Както е отбелязано и в обжалваното решение, легална дефиниция на
използваните в заповедта на министъра на здравеопазването понятия „градски
парк“ и „градина“ не съществува. С разпоредителната част на заповедта на МЗ е
указано градските паркове и градини да бъдат с обозначени вход и изход, и
маршрути за разходка. В случая обозначителни табели не са били поставени,
съобразно въведените със заповедта на министъра правила. При това положение и
предвид местоположението на парка- извън населеното място, в гориста местност с
обособени поляни, основателно се явява възражението за субективна
несъставомерност на деянието. Установените обективни данни по недвусмислен
начин сочат липса на представи в съзнанието на наказаното лице относно
обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението по чл.
209а от ЗЗ и по-конкретно относно обстоятелството, че се намира в „градски
парк“ или „градина“. Не са установени по изискуемия от процесуалния закон
несъмнен начин и обективните признаци на нарушението, доколкото липсват
доказателства, че описаното от наказващия орган място на нарушението
действително представлява „градски парк“ или „градина“. На следващо място, дори
да се приеме, че са осъществени всички съставомерни признаци на нарушението,
следва да бъде споделен изводът на районния съд за маловажност на случая на
административно нарушение. Преценявайки всички установени по делото фактически
обстоятелства, съдът счита, че от това нарушение не са могли да възникнат
никакви вредни последици, доколкото наказаното лице е било установено в открита
местност, с поставена предпазна маска, покриваща носа и устата.
Обстоятелствата, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по категоричен начин
маловажност на случая на административно нарушение. Последното е било основание
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил
посочената разпоредба и е издал наказателното постановление в нарушение на
чл.53, ал.1 от ЗАНН, поради което същото правилно е отменено от
първоинстанционния съд. В заключение, не е налице наведеното касационно
основание и обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния
закон, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260079/03.02.2021 г., постановено по АНД № 5088/2020 г. по описа на Районен
съд- Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.