№ 240
гр. Шумен, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500362 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение №3/03.01.2025 г. по гр.д. №1962/2024 г. ШРС е признал за установено по
отношение на В. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „....“ № 17, че в полза на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „....“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу него, съществува вземане за сумата от 1276,46
лева, представляваща 1201,42 лева неустойка и 75,04 лева цена на мобилни услуги, по
договори от 22.12.2021 г. с № ********* и № *********, ведно със законната лихва върху
главницата от 1276,46 лева, считано от 15.01.2024 г. до окончателното плащане. Със същото
е осъдил Г. да заплати на “Йеттел България” ЕАД сумата от 1670 лева, представляваща
разноски в исковото производство и по ЧГД № 103/2024 г., по описа на ШРС. С определение
№1011от 01.04.2025 г. по същото дело ШРС е отхвърлил молбата на В. И. Г. за изменение на
решението в частта му за разноските.
Решението е обжалвано от ответника В. И. Г., чрез назначения по реда на чл. 47 от
ГПК особен представител адв. Ж.Д.Д.. при ШАК само в частта, с която е признато за
установено по отношение на жалбоподателя, че в полза на „Йеттел България“ ЕАД
съществува вземане за сумата от 1201,42 лева – неустойки по договори от 22.12.2021 г. с
№********* и №*********. По делото не било при подписването на договор за услуга
интернет за дома с предпочетен номер ....ответникът не е получил устройство и не се е
подписал за това. Представените със ССЕ протокол от кредитно известие, на които се
позовал съдът, не били заверени вярно с оригинала и приети по делото. Счита същите за
изготвени за целите на процеса и не следва да се вземат предвид. Не била установена по
1
делото и яснота относно цената на предоставеното оборудване. Липсвали доказателства, от
които да е видно, че ищецът е прекратил предсрочно и едностранно сключените договори с
ответника по негова вина. Моли за отмяна на решението в оспорената част и
постановяване на друго, с което предявения от ищеца в частта за присъдените неустойки да
бъде признат за неоснователен и отхвърлен.
Ответникът В. И. Г., чрез назначения особен представител адв. Ж.Д.Д.. – ШАК
обжалва и определение №1011от 01.04.2025 г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлена
молбата на особения представител за изменение на решението в частта му за разноските по
отношение заплатен адвокатски хонорар в заповедното производство в размер на 480 лева.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, редовни и процесуално
допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е валидно и
допустимо.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. №103/2024 г. по описа на ШРС се установява, че по заявление
на „Йеттел България“ ЕАД е издадена заповед №57 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 17.01.2024 г., с която е разпоредено на В. И. Г. да заплати на заявителя
сумата 1276,46 лв., представляваща парични задължения на длъжника, произтичащи от
договори, сключени между него и „Йеттел България“ ЕАД: Договор за услуга интернет за
дома с предпочетен номер ....0 от 22.12.2021 г. и договор за услуга интернет за дома с
предпочетен номер ....от 22.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.01.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 25,53 лв. - държавна такса и сумата 480 лв. - адвокатско възнаграждение. Така
издадената заповед за изпълнение e връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което с определение №704/21.03.2024 г. заповедният съд е дал указания на
заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си. В законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 ГПК за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение,
за което е представил доказателства.
На 22.12.2021 г. между страните е бил сключен Договор за услуга интернет за дома за
номер ....0, с адрес на ползване на услугата гр. Шумен, ул. „....“ №17 със срок на действие 24
месеца, с месечен абонамент за срока на договора 15,99 лв. и месечен абонамент след
изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 19,99 лв.. С подписването на
договора на потребителя е било предадено устройство HUAWEI, модел ...., с IMEI,
завършващ на последни цифри „885“. В договора е посочено, че в случаите, в които
потребителят не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, последният дължи
неустойка в размер на 96 лв. с ДДС.
2
На същата дата между страните бил сключен и Договор за услуга интернет за дома за
номер .... с абонаментен план "Интернет 15.99", като месечният абонамент за първоначалния
срок на договора (за 24 месеца) е 13,99 лв., а след него става 15,99 лв. и срок на действие 24
месеца, като промоционалните условия се предоставяли за първите 24 месеца. В договора е
посочено, че на потребителя се предоставя устройство ZTE, модел 5G Outdoor install set, с
IMEI, завършващ на последни цифри „217“. В договора е посочено, че в случаите, в които
потребителят не върне предоставения за ползване 5G комплект за външен монтаж ZTE CPE
ODU MC7010 и IDU MF269 или е счупен или повреден, последният дължи неустойка в
размер на 999 лв. с ДДС. Видно от заявка ********* потребителят е заявил инсталация на
услугата на посочения в договора адрес на 29.12.2021 г. в часовия интервал от 16 до 18 часа.
Към ССЕ е приложен протокол за инсталация на услуга интернет за дома към заявка за
инсталация с номер *********, от който се установява, че на заявения от абоната адрес е
инсталирано следното оборудване: външна антена от комплект за външна инсталация с имей
завършваш на последни три цифри „217“ и Wi-Fi рутер от комплект за външна инсталация с
имей завършващ на последни три цифри „842“. Същият е приложение към заключението на
вещото. Страната не го е оспорила в съдебно заседание, нито заключението на вещото лице.
От ССЕ се установява още, че начислените в процесните фактури, приложени в заповедното
производство, за всеки от претендираните периоди суми за предоставени мобилни услуги са
в общ размер на 75,04 лв. и неустойки в общ размер на 1201,42 лв., като няма данни за
погасяване на така начислените задължения.
При сключване на договорите ответникът е подписал декларация - съгласие, че при
подписване на договорите е запознат с общите условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Срещу предоставените услуги, чрез
обществена далекосъобщителна мрежа, абонатът се е задължил да плаща възнаграждение, за
което изрично е подписал ценова листа.
Представени са и общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги. Съгласно чл. 23 от общите условия на
дружеството - ищец, последното има право да получава: цена за първоначално свързване,
месечен абонамент, месечна цена за ползвани услуги, месечна цена за ползване на
допълнителни или на други услуги, цена за временно спиране по т. 69. Съгласно чл. 26 от
общите условия, за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя
ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задълженията да я плати съгласно определения във фактурата срок.
Ищецът представя покана за доброволно плащане с дата 05.03.2022 г., с която
уведомява потребителя, че общата стойност на задълженията му за предоставени услуги по
сключените договори с оператора за номера ....0 и ....възлиза на 75,04 лв. с ДДС, която
следва да заплати в срок от 10 дни от датата на това писмо, съдържащо и предупреждение,
че при неплащане на дължимата сума, договорът ще бъде прекратен, а към посочената сума
ще бъде добавена неустойка в размер на 811,42 лв.. Като доказателство за отправяне на
покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора е
3
представено удостоверение от „Български пощи“ ЕАД, ОПС – Шумен, според което
хибридна пратка за В. Г. от гр. Шумен, ул. „.... №17 е доставена на посочения от подателя
адрес за доставка в срока на договора, като обявеният начин на доставяне е бил „до
пощенска кутия“.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна
страна следното:
Заявени са претенции с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване
съществуването на вземания в общ размер на 1276,46 лв., от които 75,04 лв. неиздължена
стойност на абонаментни такси и 1201,42 лв. – неустойки по Договор за услуга интернет за
дома за номер ....0 и Договор за услуга интернет за дома за номер ....
Предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу решението
само в частта, с която е уважена установителната претенция за съществуването на вземане в
общ размер на сумата от 1201,42 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на
процесните два договора.
В останалата част, решението не е било обжалвано, и е влязло в сила.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
ответника, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница, съответно неустойка
по договора.
В настоящия случай се установява по безспорен начин, че ищцовото дружество и
ответника са били в облигационни отношения, уредени от сключените между тях договор за
услуга интернет за дома. Със сила на присъдено нещо е установено, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане стойността на предоставените за периода
22.12.2022 г. – 04.02.2022 г. услуги.
От ищцовото дружество се твърди дължимост на неустойка по сочените два договора
в размер на 1201,42 лв., с оглед едностранното предсрочното прекратяване на договорите по
вина на потребителя – т. 19б от ОУ на оператора.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения.
Съгласно Договор за услуга интернет за дома за номер ....0 и Договор за услуга
интернет за дома за номер ....в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
4
договора или други свързани с него документи, в това число приложимите общи условия,
последният дължи неустойка за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана
месечни абонаменти, но за повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки
и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на
част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана,
съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно чл.19б в/ от общите условия
ищцовото дружество има право да откаже сключването на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно общите условия. Съответно съгласно чл. 75 от общите
условия, при неспазване на което и да е задължение по част ХIII, или в случай на
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и 19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на
нов договор с него.
Или за да се установи дължимостта на претендираната неустойка /право на ищеца да
начисли такава/, на първо място следва да се докаже, че процесните договори са
прекратени.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява договорните
правоотношения с ответника да са прекратени преди изтичане срока на договора и по какъв
начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата за
това свое намерение. Съгласно чл.19б в/ и чл.75 от общите условия, ищцовото дружество
има право, не и задължение, при наличие на сочените хипотези да прекрати едностранно
индивидуалния договор, поради което и волеизявление за прекратяване е необходимо да
бъде отправено. Още повече, че в случая доколкото се претендира неустойка във връзка с
твърдяно неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора, се касае до
упражнено от страната право да развали договора. Ето защо и неоснователно се явява
становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма за валидност и
такава за доказване. Доколкото в случая не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.
87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма.
В случая не са ангажирани годни доказателства ответникът да е уведомяван за прекратяване
на договорните правоотношения преди датата на завеждане на исковата молба. От
съдържанието на посоченото удостоверение, издадено от „Български пощи“, в което няма
дата и не е индивидуализирана пратката, за която се отнася, не се извежда извод, че предмет
на доставка е именно известие за предсрочно прекратяване на договорите. Предвид това,
съдът намира, че не се установи ищецът да е упражнил надлежно правото си да прекрати
процесните два договора за услуга интернет за дома преди да изтече на срока по всеки от
5
тях и не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да иска заплащането на
начислените неустойки по тях в общ размер 49,98 лв., представляваща три месечни такси по
договор с предпочетен номер ....0 и 56,44 лв., представляващи три месечни такси по договор
с предпочетен номер .... Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна
по договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице
доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са
налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на
претендираната неустойка.
Само за пълнота следва да се отбележи и че съдържанието на посочените в
процесните два договора неустоечни клаузи за заплащане на всички най-високи според
плана месечни абонаменти до изтичане на уговорения срок, налага извода, че същите са
договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е
регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил,
ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато
и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това
от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно
облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният
оператор. В случая е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за
формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни
вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от
предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се
претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице
е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с
добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е
налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с
ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността
на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и
допълнителни споразумения.
Освен това, доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на
сключените договори са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се
явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП. Настоящата инстанция счита, че клаузата, с която е
уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, §1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Констатираната
6
неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на потребителски
договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е разполагал с
възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи, и
конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката до
размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
По отношение вземанията в размер на 1096 лева, представляваща цена на
предоставено за ползване оборудване по двата договора за услуга интернет за дома:
Според постигнатите уговорки между страните, в случаите в които потребителят не
върне оборудването с прекратяване на отношенията или оборудването е повредено,
съответно не е в търговски вид и/или вече не може да бъде използвано по предназначение,
по причини които не са във вина на оператора, потребителят дължи неустойка в размер на:
96 лв. с ДДС при предоставен за ползване модел оборудване Huawei .... или Huawei ..... В
договорите са посочени още два вида оборудване при цена 749 лв. за 5G рутер ZTE MC801A
за вътрешен монтаж и 999 лв. за 5G рутер и комплект за външен монтаж. Установи се, че
дружеството е изпълнило задължението си по двата договора да предостави соченото в
договорите оборудване на потребителя във връзка с предоставените две услуги интернет за
дома, като в договорите се съдържа информация относно вида оборудване и размера на
задължението, което може да възникне за потребителя при прекратяване на договора.
Договорите са сключени за определен срок – 24 месеца, който е изтекъл към датата на
образуване на заповедното производство. По делото не се установява, а и ответникът не
твърди да е върнал предоставеното за ползване оборудване на ищеца, поради което съдът
съдът претенциите за неустойка в размер на 96,00 лв., поради невръщане на предоставено по
договора с предпочетен номер ....0 устройство марка HUAWEI .... with Antenna и в размер на
999 лв. поради невръщане на предоставено по договора с предпочетен номер +359*********
устройство ZTE, модел .... за основателни и доказани.
Поради частично съвпадение на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение в обжалваната му част, следва да бъде отменено в частта, с която са уважени
исковете на ищцовото дружество срещу В. И. Г. за установяване съществуването на вземане
за сумата 105,42 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договор за
интернет за дома от 22.12.2021 г. с предпочетен номер ....0 (49,98 лв. - три месечни такси) и
на договор за интернет за дома от 22.12.2021 г. с предпочетен номер ....(56,44 лв. - три
месечни такси), като вместо него в тази част бъде постановено друго, с което
установителните претенциите в сочените размери - отхвърлени.
Решението, в останалата обжалвана част, с която са уважени претенциите на
дружеството срещу В. И. Г. за установяване съществуването на вземане за сумата от 1096
лева - неустойка за предоставено за ползване на посоченото оборудване, съгласно
договорите за услуга интернет у дома, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в сила.
7
По частната жалба: В молбата по реда на чл. 248 от ГПК ответникът Г., чрез
особеният представител, е заявил искане за изменение на решението в частта за разноските,
като се изключи от присъдената сума възнаграждението за адвокат на ищеца в заповедното
производство и възнаграждението за вещо лице в исковото. С частната жалба, се атакува
определение №1011/01.04.2025 г., с която е отхвърлено искането за изменение на решението
в частта му за разноските по отношение заплатен адвокатски хонорар в заповедното
производство в размер на 480 лева. Съдът споделя извода на районния съд, че съобразно т. 1
от ТР №6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК, записаното в намиращият се в
заповедното производство договор за правна защита и съдействие, че плащането се
извършва при подписване на договора в брой, изключва необходимост от каквото и да е
други „разходооправдателни документи“ за платеното възнаграждение, в случая фактура.
Предвиденото в чл. 4.3 в договора за правна защита и съдействие, че „за полученото
плащане довереникът издава фактура“ няма отношение към удостоверяване на плащането.
То е удостоверено в договора за правна помощ от 17.11.2023 г. с отразяване на факта в чл.
4.1. „плащането се извърши в момента на подписване на настоящия договор в брой“ и
посоченото в чл. 4.2 от същия, че договорът служи за разписка за получаване на адвокатския
хонорар. Поради това и непредставянето в заповедното производство на издадената на
довереника фактура според клаузата на чл. 4.3 от договора за правна помощ няма отношение
към установеността на факта, че уговореното възнаграждение е платено в брой при
подписването му. Ето защо, определение на ШРС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, в
обжалваната му част, се явява правилно. В останалата, необжалана част, е влязло в сила.
Крайният изход на делото пред въззивната инстанции има за последица коригиране
на решението и в частта за разноските в първоинстанционното и заповедното производство.
Дължимите на ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете възлиза на 1160,04
лв. (627,94 лв. за исковото производство и 532,10 лв. за заповедното производство), поради
което първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати
такива за сумата над 1160,04 лв. до присъдения размер от 1670 лв. (509,96 лв.) следва да
бъде отменено.
Съгласно т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС
особеният представител не е задължен за заплащането на такси и разноски в производството
по обжалване, като дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се
присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно
изхода на делото. Дължимата по делото държавна такса за въззивно обжалване с оглед
обжалваемия интерес възлиза на 25 лева, а за депозираната частна жалба – 15 лева.
Ответното дружество е заплатило определения от настоящата инстанция размер на
възнаграждението за особен представител в размер на 300 лева. С оглед частичната
неоснователност на въззивната жалба В. И. Г., следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество сумата от 237,68 лева, представляваща възнаграждение за особен
представител, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Поради частичната
основателност на въззивната жалбата въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да
8
заплати по сметка на Окръжен съд – Шумен сумата от 2,19 лева, представляваща дължима
държавна такса, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Въззиваемият В. И. Г. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Шумен сумата от 37,80 лева,
представляваща 22,87 лв. дължима държавна такса, съразмерно на отхвърлената част от
въззивната жалба и 15 лв. – дължима държавна такса с оглед неоснователността на частната
жалба.
Предвид изложените съображения, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3/03.01.2025 г., постановено по гр.д. №939/2024 г. на РС -
Шумен, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по отношение на В. И. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. Шумен, ул. „....“ № 17, че в полза на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „....“, Бизнес парк София,
сграда 6, срещу него, съществува вземане за сумата от 105,42 лв. - неустойка по договори от
22.12.2021 г. с № ********* и № *********, както и В ЧАСТТА, с която В. И. Г. е осъден да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата над 1160,04 лв. до 1670 лв.., представляваща
разноски в заповедното и исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „....", Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес: гр.
София, бул. “България“ № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22, против В. И. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. Шумен, ул. „....“ № 17, иск на осн. чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 105,42 лв., представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за интернет за дома от 22.12.2021 г. с предпочетен номер ....0 в
размер на 49,98 лв. - три месечни такси и на договор за интернет за дома от 22.12.2021 г. с
предпочетен номер ....в размер на 56,44 лв. - три месечни такси, присъдени по заповед за
изпълнение №57/17.01.2024 г. по ч.гр.д. №103/2024 г. на ШРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която са уважени
претенциите на дружеството срещу В. И. Г. за установяване съществуването на вземане за
сумата от 96 лв. – неустойка по договор за интернет за дома от 22.12.2021 г. с предпочетен
номер ....0, представляваща цена на устройство HUAWEI, модел ...., с IMEI завършващ на
последни цифри „885“ и за сумата от 999 лв. – неустойка по договор за интернет за дома от
22.12.2021 г. с предпочетен номер .... представляваща цена на устройство ZTE, модел .... с
IMEI завършващ на последни цифри „217“.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1011 от 01.04.2025 г. по гр. д. №939/2024 г. на
Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на В.Г.Г. за
изменение на решение №3/03.01.2025 г. по гр.д. №939/2024 г. на РС – Шумен в частта за
разноските, като се изключи от присъдената сума възнаграждението за адвокат на ищеца в
заповедното производство.
9
В останалата, необжалвана част, определението е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. И. Г. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, сумата от 237,68 лв.,
представляваща платено възнаграждение за особен представител, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА В. И. Г. да заплати по сметка на Окръжен съд – Шумен сумата от 37,80
лв., от които 22,87 лв. дължима държавна такса, съразмерно на отхвърлената част от
въззивната жалба и 15 лв. – дължима държавна такса с оглед неоснователността на частната
жалба.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Окръжен съд – Шумен сумата от 2,19 лева, представляваща дължима държавна такса за
въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10