№ 1138
гр. Плевен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430105626 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от А.. С. К. с ЕГН
**********, адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв.С.Г. –АК-Плевен против
С.. О.. А.. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че
страните сключили граждански брак на ***г. в гр.***, за което бил съставен
акт за граждански брак № ***/***г. Твърди се в молбата, че от брака
страните нямат деца. Посочва се, че първоначА.но отношенията между
съпрузите били хармонични, но от пет месеца били във фактическа раздяла
поради различия във вижданията на страните за същността на брачната
връзка. Твърди се, че понастоящем съпрузите не контактуват помежду си,
както и живеят в различни държави, което създава пречки за упражняване на
гражданските и социА.ните им права по отделно. Посочва се, че семейно
жилище не притежават, а фамилното име на съпругата след сключване на
брака не е било променяно. Сочи се, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, и изпразнен от съдържание. Иска се от съда да
постанови решение, с което да прекрати брака между страните поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съда да се
1
произнася по въпроса за вината, както и да постанови ищцата след развода да
носи предбрачното си фамилно име – К., поради липса на семейно жилище
съдът да не се произнася по ползването му и такова да не бъде предоставяно.
Посочва се от А.К., че имуществените отношения на страните ще бъдат
уредени извънсъдебно, както и ищцата не претендира издръжка, а
деловодните разноски да останат за страните така, както са направени.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор с вх.№***г., в който ответникът
взема становище за допустимост и основателност на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява се
от с пълномощник адв. С.Г. - АК-Плевен.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно по делото е и се установява от представеното удостоверение за
сключен граждански брак, че А.. С. К. с ЕГН ********** и С.. О.. А.. с ЕГН
********** са сключили граждански брак на ***г. в гр.***, за което бил
съставен акт за граждански брак №***/***г. от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община ***.
Не се спори между страните, че от пет месеца живеят разделени, че не
поддържат контакти помежду си, както и че от брака си нямат деца.
Спорно по делото е настъпило ли е дълбоко и непоправимо разстройство на
брака на страните.
Видно от отговора с вх.№ ***г. на ответника, С.. О.. А.. признава фактите и
обстоятелства в исковата молба, както и че е нА.ице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. В тази насока са и гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на С.идетелката Д.А.Г.. Последната е категорична, че всеки
от съпрузите живее различен живот, както и че между тях е изчерпана
брачната връзка. Предвид липсата на роднинска или др.връзка, която да
обуславя пристрастност на С.идетелката, съдът приема, че показанията й
кореспондират с обективната действителност и са правдиви.
С оглед на изложеното и от двете страни по делото че не живеят заедно, не
поддържат контакти и бракът им е изчерпан, съдът приема, че не е спорно и
настъпилото разстройство в брачните отношения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
2
изводи:
Съдът е сезиран с иск чл. 49, А..1 от Семейния кодекс (иск за прекратяване
на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство).
От доказателствата по делото се установи, и съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Помежду им е изчезнА.о взаимното доверие и уважение, лишили са се от
чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на
събраните в хода на делото доказателства. По категоричен и убедителен
начин последните установяват, че между страните са се създА.и отчуждение в
брачните отношения. Предвид всичко изложено, съдът намира, че
запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между
които не съществува физическа и духовна близост, изчезнА.и са чувствата на
обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде
прекратен, на основание чл. 49, А.. 1 от СК.
Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е доказан по основание и
следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод
като дълбоко и непоправимо разстроен. Настъпилото разстройство е дълбоко
и непоправимо и не може да бъде санирано с поведението на съпрузите.
Поради липса на искане за произнасяне относно настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, съдът не следва да се произнася в тази
насока. Страните не са направили искане по чл. 56 СК и не са посочили
семейното си жилище, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.Страните не претендират издръжка помежду си и заявяват, че са
уредили имуществените си отношения извънсъдебно, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока.
Предвид изхода от спора и на основание чл.6 т.2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., в
сила от 01.03.2008 г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на
50,00 лв., от която следва да се приспадне внесената първоначА.на такса от
25 лв. т.е. ответника следва да заплати сумата от 25 лв. държавна такса.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, А..1 СК брака между А.. С. К. с ЕГН
**********, адрес: ***, съдебен адрес: *** и С.. О.. А.. с ЕГН **********,
адрес: ***, сключен на ***г. в гр.***, за което бил съставен акт за
граждански брак №***/***г. от длъжностното лице по гражданско състояние
при Община ***, без да се произнася по вината за разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след развода А.. С. К. с ЕГН
********** да носи предбрачното си фамилно име К..
ОСЪЖДА С.. О.. А.. с ЕГН **********, адрес: ***да заплати в полза на
държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -***
окончателна държавна такса в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжА.ване с въззивна жА.ба пред Окръжен съд-
гр.Плевен в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4