Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 29.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.
М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 549 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 50 ЗЗД.
В
исковата молба ищцата твърди, че притежава дворно място с жилищна сграда в с.
Прибой, общ. Радомир, обл. Перник, което посещавала,
когато била свободна.
В
съседство на нейния имот ответниците М.Д. и Д.И. също
имали дворно място с къща и в него отглеждали над 50 кучета, от различни
породи, които били агресивни.
Сочи,
че на 07.05.2019 г. вечерта си била на село. Имала работа и се наложило да
излезе на улицата пред дворното място. Изведнъж към нея се спуснала глутница
кучета, от тези, които се стопанисвали от ответниците,
след което едно от кучетата я ухапало в областта на дясната подбедрица.
Паднала на земята и започнала да вика за помощ. Едва успяла да се отърве от
глутницата, като за това ù помогнала и съседка.
Веднага
била закарана до ФСМП, гр. Радомир, където била извършена хирургическа
обработка на раната и поставена инжекция против тетанус. На следващия ден
посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, откъдето ù издали съдебномедицинско
удостоверение.
Твърди,
че е претърпяла множество болки и страдания, както по време на увреждането,
така и по време на лечението.
Не
можела да спи, тъй като сънувала кошмари. Изживявала случилото се, което
ù донесло допълнителен стрес и се наложило да пие успокоителни
лекарства.
С
оглед изложеното, моли ответниците да бъде осъдени да
ù заплатят солидарно сума в размер на 5000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени ù неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени в резултат на ухапване от стопанисвано от ответниците куче на 07.05.2019 г., в с. Прибой, общ.
Радомир, обл. Перник, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 07.05.2019 г. до окончателното
ù изплащане.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата М.Д. е подала отговор на исковата молба, в
който оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Твърди,
че кучетата не са нейна собственост, нито се намират под нейн
надзор, като имотът, в който другата ответница отглежда животните, е съсобствен между тях двете, но го е предоставила за
ползване на ответницата от 2018 г.
Посочва,
че живее и работи постоянно в гр. София и не е посещавала имота след
придобиването му, като кучетата са лична собственост на ответницата Д.И., която
полагала грижи за тях.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата Д.И. е подала отговор на исковата молба, в
който оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Твърди,
че ползва имота от началото на м. май 2019 г., като се е нанесла заедно с
притежаваните от нея няколко кучета. Посочва, че в имота действително се
отглеждали няколко кучета, които са нейна лична собственост, но те не се
разхождали свободно из двора, а наред с това вратата към двора се заключвала с
обикновен ключ и с верига с катинар.
Посочва,
че от момента на нанасяне в имота, ответницата била подложена на системен
тормоз от ищцата, съвместно с нейна приятелка и съседка на име Росица. Ищцата
си позволявала да отправя заплахи за саморазправа, съвместно със съседката си
Росица, която дори насочила ловно оръжие срещу ответницата.
Сочи,
че на 25.07.2019 г., около 18,00 ч., ищцата започнала да блъска по оградата на
имота, обитаван от ответницата, обиждайки я и хвърляйки камъни в двора. След
като ответницата излязла навън, ищцата я нападнала физически, в резултат на
което ù причинила две разкъсно-контузни рани
по носа и кръвонасядане на площ 1,5 см на 1,5 см, за
което имала издадено съдебномедицинско удостоверение.
Наред
с това, поддържа, че ищцата не представя доказателства, от които да се направи
извод, че на процесната дата действително е била
ухапана от куче.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на ищцата, твърдейки, че увреждането
е настъпило, тъй като последната е провокирала животните и е преодоляла
пречките за увреждането, като е отворила входната врата.
По
отношение на претендирания размер на обезвредата, счита, че с оглед изложеното и съобразявайки
критериите за определяне размера на обезщетението, търсеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева е прекомерно и не съответства на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител, който
поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
В
съдебно заседание ответниците, редовно призовани, се
явяват лично и с упълномощени представители, които оспорват предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото 2 бр.
фишове за спешна медицинска помощ, съответно от 07.05.2019 г. и 08.05.2019 г.,
както и съдебномедицинско удостоверение № МЦП – 9/08.05.2019 г., се установява,
че след извършен преглед на ищцата е констатирано, че същата има рана от
ухапване от куче на дясната подбедрица, охлузвания на
двете ръце и дясната пета, като описаните увреждания се дължат на действието на
твърди, ръбести предмети и могат да бъдат получени по време и начин, съобщени в
предварителните сведения, а именно при ухапване от куче. По своята медикобиологична характеристика по съвкупност са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.
По делото е представен и амбулаторен
лист № 379/02.07.2019 г., от който се установява, че ищцата Н.Ш. е с поставена
диагноза „Посттравматично стресово разстройство“, като в анамнезата е отразено,
че преди около два месеца е преживяла тежък стрес (нахапана от глутница
кучета), като оттогава и до момента се чувства много напрегната, потисната, с
неспокоен нощен сън и множество вегетативни симптоми с панически облик. На
ищцата е изписана терапия с лекарствени продукти, единият от които съдържащ
наркотични вещества, за което са представени и 2 бр. рецептурни
бланки от 02.07.2019 г.
По делото е представен и нотариален
акт № 99, том III, рег. № 3553, дело № 475/2019 г. на нотариус Б. К., с район
на действие – района на РС – Радомир, от който се установява, че на 31.07.2019
г. ответницата Д.В.И. е закупила от М.П.Д. и Д. А.Е. ½ ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ
се в населената част на с. Прибой, общ. Радомир, обл.
Перник, махала „Кацарска“, с площ от 738 кв. м, който поземлен имот съставлява
имот с проектен планоснимачен номер 24 по приложеното
кадастрално заснемане на същия, при граници (съседи) на този неурегулиран имот:
от две страни местен път, наследници на Х. К. и К. Г. Д., ведно с ½ ид. ч. от
построените в този така описан неурегулиран поземлен имот: едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 73 кв. м
и едноетажна полумасивна стопанска сграда – навес,
със застроена площ от 33 кв. м, които сгради са със статут на търпими строежи
по § 127, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
устройство на територията.
Във връзка с твърденията на
ответницата И. за упражняван от страна на ищцата системен тормоз по нейн адрес по делото са приети и заявление от 26.07.2019 г.
от Д.И. до началника на РУ – Радомир, съдържащо данни за упражнено физическо
насилие над ответницата от страна на ищцата Н.Ш., протокол за предупреждение на
ищцата да не упражнява физически и психически тормоз над Д.В.И., както и фиш за
спешна медицинска помощ и съдебномедицинско удостоверение № V-247/2019 г., от които се установява, че при извършен
преглед на ответницата се е установило, че същата има две разкъсно-контузни
рани и кръвонасядане в областта на носа, които се
дължат на удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да бъдат получени по
начин и време, както съобщава освидетелстваната. Посочените наранявания са
причинили на ответницата болка и страдание.
По делото е представена и цялата
административна преписка, образувана в община Радомир по повод подавани жалби
от жители на с. Прибой срещу отглеждането на кучета от ответницата Д.И. в имот,
находящ се в същото село.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите С. К., И. М., А. Н., В. И., М. Е.и Я. Г..
От показанията на свидетелката С. К.
се установява, че същата притежава имот в с. Прибой, който посещава ежеседмично.
Сочи, че ищцата и ответниците също притежават имоти в
селото, които граничат помежду си. В притежаваното от ответниците
дворно място се отглеждали кучета, около 40 – 50 на брой, които се разхождали на
двора. Дворното място било заградено, но свидетелката твърди, че е виждала три
или четири кучета извън имота на ответниците. Сочи,
че на 07.05.2019 г. видяла линейка, която преминала покрай нейния имот и
продължила нагоре по пътя, след което се обадила по телефона на ищцата, която,
плачейки ù заявила, че е била ухапана от кучетата на ответниците.
Твърди, че след инцидента ищцата се е променила, изпитва страх от кучета,
притеснена е и нощем ù е трудно да спи сама.
От показанията на свидетеля И. М.се
установява, че в двора на ответниците се отглеждат
кучета, около 30 – 40 на брой, които постоянно излизат на улицата, тъй като не
са вързани и се разхождат свободно. Кучетата били агресивни. Сочи, че е бил
свидетел на инцидент, при който около 5 – 6 на брой от кучетата на ответниците са нападнали ищцата, като едно от тях я е ухапало
по десния крак. На място пристигнали екип на спешна помощ, както и служители на
полицията, като в линейката раната била превързана
и била поставена инжекция. Твърди, че ищцата е била уплашена и е треперила, като
след инцидента е била в стресово състояние. Твърди, че от кмета на селото знае,
че ответниците са собственици на кучетата.
Свидетелката А. Н.сочи, че
ответницата Д.И. е собственик на кучетата, като в началото на м. май 2019 г. е помагала
на ответницата за укрепване на оградата на притежаваното от последната дворно
място в с. Прибой. Според свидетелката е невъзможно някое от кучетата да
прескочи оградата на имота, тъй като тя е висока и ако се опита да го направи,
би се наранило. Твърди, че ответницата има проблеми със съседи, които се
държали агресивно към нея.
Свидетелят В. И., който е баща на
ответницата Д.И., сочи, че кучетата се отглеждат от дъщеря му в имота в с.
Прибой, където се разхождат свободно и не са вързани. Потвърждава изложеното от
свидетелката Н. за агресивното поведение, което има към ответницата от други
жители на селото. Твърди, че в близост до имота на дъщеря му има много кучета,
едно от които живеело на улицата и било агресивно.
Пред съда свидетелката М. Е. заявява,
че познава ответницата М.Д., която притежава единствено апартамент в гр. София
и няма други имоти извън територията на града.
От показанията на свидетеля Я.Г.,
който живее на съпружески начала с ответницата М.Д., се установява, че последната
не притежава и не отглежда животни в имот в с. Прибой.
От приетото по делото заключение по
допуснатата съдебно – медицинска експертиза се установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на
Н.С.Ш. от 07.05.2019 г. и от 08.05.2019 г. са отразени следните травматични
увреждания: рана от ухапване от куче по външна повърхност на дясна подбедрица; охлузни наранявания в
областта на лява пета, по гърба на показалеца на дясна ръка, по гърба на
средния пръст на дясна ръка, по гърба на дясна китка, в областта на дясна предмишница и по гърба на палеца на лява ръка.
Нараняванията са били обработени
първоначално във филиал на ЦСМП - гр. Радомир, чрез първична хирургична
обработка на 07.05.2019 г. На 08.05.2019 г. е била поставена противотетанична ваксина - ТАП.
Според вещото лице описаното
увреждане в областта на дясна подбедрица е възможно
да е получено от ухапване от куче, в резултат от действието на островърх предмет, какъвто е кучешкият зъб. Това увреждане
е довело до нарушаване на целостта на кожата, като след зарастването на
нараняването е останал ръбец, който би могъл да се
установи в значително голям период от време и
ще остане за цял живот.
Останалите увреждания, установени от
съдебен лекар по време на прегледа на 08.05.2019 г., са нехарактерни по своят
вид, отзвучават за период от време най-много до един месец след получаването
им, не оставят трайни белези и поради тази причина не биха могли да бъдат
установени в периода след заздравяването им. Тези нехарактерни по своя вид охлузни наранявания по двата горни крайника и по лява пета,
са получени в резултат от косото действие на твърди,
тъпи, в т. ч. тъпоръбести или островърхи
предмети и е възможно да са получени, както в резултат от ухапване от кучешки
зъби, така и при падане на тялото върху терена.
В заключението е посочено, че от
медицинска гледна точка е невъзможно да се идентифицират предметите, причинили
тези нехарактерни по своя вид увреждания, а именно охлузните
наранявания в областта на крайниците.
Увреждането в областта на дясна подбедрица, с нарушаване на целостта на кожата, е
нараняване, което е осъществило критериите на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Нормалният период на възстановяване
при такива увреждания е от порядъка на около един месец.
Според вещото лице охлузните наранявания в областта на крайниците, са
увреждания, които са причинили на пострадалата болка и страдание. Такива
увреждания обикновено отзвучават за период от време около една седмица.
В резултат от уврежданията
пострадалата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване,
като същите са били по-интензивни в първите дни след получаване на уврежданията
и са намалявали по интензитет по време на възстановителния период.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка
и във връзка с писмените доказателства, като показанията на свидетелите В. И. и
Я.Г. прецени по реда на чл. 172 ГПК, като ги кредитира изцяло, като взаимно
допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по
делото съдебно – медицинска експертиза, като неоспорено от страните и дадено от
вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се
съмнява.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
За да е налице фактическият състав
на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се ангажира отговорността на собственика
или на лицето, под чийто надзор се намират вещите, е необходимо да са налице
следните елементи – причинени вреди от вещи, които да са в причинно-следствена
връзка със състоянието/поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 ЗЗД за
вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под
чийто надзор те се намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД,
която е за виновни и противоправни действия или
бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на
отговарящите (собственикът или надзираващият), а от връзката между вредите и
свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи благоприятните последици
от притежанието на вещта, респ. върху него следва да бъдат и неблагоприятните
последици, настъпили вследствие състоянието/поведението на вещта.
В аспекта на изложеното, когато се
касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е
необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто
надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с
вредоносните си качества е причинило тези вреди.
От съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 07.05.2019 г.,
в с. Прибой, общ. Радомир, обл. Перник ищцата е била
нападната от кучета, собственост на ответницата Д.И.. В тази насока са показанията
на единствения свидетел – очевидец на инцидента – И. М., който посочва, че ищцата
е била нападната от пет или шест от кучетата, отглеждани от ответницата, като
едно от тях е ухапало ищцата по десния крак. Показанията на свидетеля М. се
подкрепят в пълна степен и от показанията на свидетелката К., от приетите по
делото съдебномедицинско удостоверение и 2 бр. фишове за спешна медицинска
помощ, както и от заключението на съдебно - медицинската експертиза, съгласно
което увреждането на ищцата е възможно да е получено от ухапване от куче, в
резултат от действието на островърх предмет, какъвто
е кучешкият зъб.
Съдът намира за безспорно доказано и
че собственик на кучетата е единствено ответницата Д.И., която ги отглежда в
имота в с. Прибой, като в тази връзка съобразява показанията на свидетелите А.
Н., В. И., М. Е. и Я. Г., от които по категоричен и безспорен начин се доказва,
че ответницата М.Д. не е собственик на животните и не упражнява надзор над
същите.
Предвид изложеното дотук, съдът
намира, че ответницата Д.И. отговаря за поведението на кучетата. Отговорността за вреди от вещи не
зависи от поведението на собственика на кучето или това
на надзираващия го, както и от
това къде е настъпил инцидентът. Отговорността за вреди от
животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна.
Тя не изисква
животното да е носител на някакви
особени качества, нито да е източник
на повишена опасност (отговорност се носи и когато
то не е агресивно - решение
№ 249/24.09.2012 г., по гр.
д. № 1450/2011 г.
На ВКС, ГК, на III г. о.). Елементите, ангажиращи
отговорността на ответницата
по чл. 50 ЗЗД, са доказани по
производството и искът срещу нея е доказан по основание.
Относно размера на неимуществените
вреди:
Размерът на обезщетението на
доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение
следва, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в
този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
Принципът за справедливост включва в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
По делото се установи, че на ищцата
са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
които са настъпили в резултат на нападението на кучетата на ответницата Д.И..
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезвреда
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Преки и непосредствени вреди са тези, които
се намират в причинна връзка с противоправното
поведение, което е тяхно необходимо условие. Това са вреди, които са типична и
нормално настъпваща последица от противоправното
деяние и се характеризират с устойчивост и повторяемост при същите съпътстващи
условия. Установи си, че ищцата е претърпяла както чисто физически болки,
страдания и неудобства, така и психически травми. Установи се безспорно от
приетото по делото заключение по назначената съдебно – медицинска експертиза,
че в резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болки и
страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в
първите дни след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по
време на възстановителния период.
Този инцидент освен физическото
страдание, е нанесъл и травми върху психиката на ищцата, която след инцидента е
била стресирана, чувствала се е много напрегната и потисната, имала е неспокоен
нощен сън и множество вегетативни симптоми с панически облик, което се
установява от събраните гласни доказателствени
средства, както и от приложения амбулаторен лист от 02.07.2019 г.
Като съобрази гореизложените
критерии, съдът намира, че в настоящия случай сумата от 3500,00 лева ще овъзмезди в необходимата степен ищцата за причинените ù
неимуществени вреди и ще се яви тяхна справедлива компенсация. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно
всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията
на справедливостта.
По възражението за съпричиняване:
При установеното от гласните доказателствени средства (включително и горепосочения пряк
очевидец на инцидента), следва, че инцидентът е настъпил внезапно, без ищцата
да го е предизвикала и без възможност да предприеме мерки за защита и не може
да се направи извод, че увреждането на ищцата е обусловено и е в причинна
връзка с поведението на последната. Ищцата не е предприела поведение, което да
може да се определи като провокиращо или застрашаващо животните. При доказателствена тежест на ответницата Д.И. (изрично указана
при разпределяне на доказателствената тежест), не е
доказано по делото, че настъпилите увреждания е нямало да настъпят или щяха да
бъдат по-малки или до каква степен и с какви средства ищцата е могла да вземе мерки
за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата, за да се направи извод
за съпричиняване, поради което не може да се приеме,
че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Приемането на обратното би довело
до автоматичен принос на всички, които, намирайки се на обществени места или
изрично допуснати в частни имоти, стават жертва на спонтанна и непредизвикана
реакция и агресия на кучета, която хипотеза е извън законово регламентираните.
Напротив, ако стопанинът на кучетата е взел мерки за обезопасяване и надзор на собствените
му кучета, е нямало да се стигне до увреждането на ищцата.
От изложеното дотук се налага извод
за основателност на предявения иск срещу ответницата Д.И. за сумата от 3500,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Над този до пълния претендиран
размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Като законна последица следва да се
присъди законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 07.05.2019
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Тъй като по делото не беше доказано
ответницата М.Д. да е собственик или лице, което упражнява надзор над
животните, то искът срещу нея следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Д.И. следва да бъде осъдена да заплати на ищцата
направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска. Ищцата
доказва направени разноски в общ размер на 985,00 лева, от които ответницата
следва да ù заплати сумата от 689,50 лева.
От страна на ответницата Д.И. е
направено възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ищцата, което съдът намира за
неоснователно, тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, каквато не е налице в случая, преценявайки
съотношението от една страна между фактическата и правна сложност на делото и
от друга - заплатеното адвокатско възнаграждение и предвидения минимален
размер, който съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 580,00 лева.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата Д.И. също има право да иска присъждане
на направените по делото разноски.
Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019 г., адв.
Ц.И. от САК се е ангажирала да представлява по делото ответницата безплатно
съгласно чл. 38 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА при предоставена безплатна
помощ в полза на страна, адвокатът, предоставил правна помощ, има право на
възнаграждение от насрещната страна, чийто размер се определя по реда на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), поради което съдът следва да определи на същия
адвокат, по аналогия с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата адвокатско
възнаграждение в размер на 580,00 лева за тази му безплатна правна помощ и
предвид отхвърлената част от иска да осъди ищцата да заплати на адв. Цветелина И. от САК сумата от 174,00 лева (чл. 38, ал.
2 ЗА).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата М.Д. направените от нея
разноски по делото, възлизащи на сумата от 600,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.В.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ
на Н.С.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 50 ЗЗД, сумата от 3500,00
лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие ухапване на ищцата на 07.05.2019 г. от куче, собственост на
ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2019 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 3500,00 лева (три хиляди и петстотин лева)
до пълния му предявен размер от 5000,00 лева (пет хиляди лева), като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
50 ЗЗД от Н.С.Ш.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу М.П.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** за
заплащане на сумата от 5000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие ухапване на ищцата на 07.05.2019
г. от куче, собственост на ответницата, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.В.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 689,50
лева (шестстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Н.С.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ц.И. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 174,00 лева (сто
седемдесет и четири лева).
ОСЪЖДА Н.С.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 600,00
лева (шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно.
Т.П.