№ 2235
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110166826 по описа за 2021 година
Ответниците оспорват предявените искове. Считат, че договорът от 07.02.2014г. е
прекратен с изтичане на 3 години от сключването му, съгласно чл. 3 от същия. Сочат също,
че споразумението от 22.01.2018г. е прекратено с изтичане на 2 години от сключването му
съгласно чл. 7, т. 1 от същото. Намират претенцията за заплащане на неустойка за
неоснователна по подробно изложени съображения. Поддържат, че не са налице
предпоставките за разваляне на договора. Считат неустойката за прекомерна и нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното :
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно
облигационно отношение между страните с посоченото в исковата молба съдържание,
наличие на неустоечни съглашения предвиждащи заплащане на неустойка при прекратяване
на договора, виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението за закупуване
на определени количества кафе, на задължението за рекламиране на стоки и на
задължението за връщане на предадените движими вещи, както и възникнало и надлежно
упражнено от едната от договарящите страни право да прекрати едностранно договора.
1
Не е спорно между страните, а и се установява от представения договор, че на
07.02.2014г. между ищеца от една страна и юридическото лице „АСЕРОМ“ ЕООД е
сключен договор със съдържание описано в представения писмен документ, а ответниците
– физически лица са солидарни длъжници и те обезпечават задълженията на юридическото
лице. Със споразумение от 22.01.2018г. длъжникът по договора „АСЕРОМ“ ЕООД се
замества от „ГЕОСТО 70“ ООД и срокът на договора се продължава с 2 години. По силата
на договорното правоотношение ищецът се е задължил да предостави на ответното
дружество за временно ползване определени в договора вещи, а последното се е задължило
да закупува ежемесечно и за целия срок на действие на договора определено минимално
количество от ищеца на цени, посочени в договора /чл. 4, т. 9 от договора/.
Съгласно чл. 3 от договора, срокът на договора е 3г., като при условие, че до
изтичането на този срок ползвателя не е изкупил уговореното минимално количество кафе,
то срокът се продължава автоматично до закупуване на пълното количество кафе. Тоест,
неоснователно е възражението на ответниците, че договорът е прекратен с изтичане на 3
год. срок, тъй като съгласно горепосочената разпоредба договорът не се прекратява с
изтичане на срока в случай, че не е било изкупено минималното уговорено количество
кафе.
Съгласно чл. 7 , т. 1 от споразумение от 22.01.2018г., срокът на договора се удължава
с 2 години. Според чл. 9 от същото останалите клаузи на договора от 07.02.2014г. не се
изменят и обвързват страните така, както са уговорени. Това важи и за горепосоченото
правило, съгласно което договорът не се прекратява с изтичане на срока в случай, че не са
изкупени минималните количества кафе.
Неоснователни са и възраженията на ответниците във връзка с неизпълнение на
задължението на ищеца за предаване на вещите, описани в чл. 1 от договора. Предаването е
установено от приложения и неоспорен предавателно-приемателен протокол към договор от
07.02.2014г.
Ищецът е посочил в исковата молба, че ответникът ЮЛ не е изпълнявал
задълженията си за изкупуване на уговореното количество кафе, поради което и на
основание чл.8 т.3 от договора, същия е развален.
Ищецът сочи, а и в трайно установената съдебна практика е прието, че исковата
молба, с която се претендират по делото последици от разваляне на договор /каквато е
настоящата искова молба/ съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление за
разваляне на договора /така решение № 706 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на
Върховен касационен съд, решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на
Върховен касационен съд и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Следователно, към момента на приключване на устните състезания изявлението на
ищеца за разваляне на договора е достигнало до всички длъжници.
В настоящият случай ищецът не е ангажирал доказателства относно размера на
2
неизпълнената част - количеството незакупено кафе, съответно период на забава, но съдът
приема, че с оглед диспозитивността на разпоредбата на чл.87 от ЗЗД вкл. ал.4 страните са
свободни да уговарят и различен начин, т.е. без предоставяне на допълнителен срок напр. и
всяко неизпълнение да се приема, че достатъчно уврежда интереса на кредитора както при
фикс сделките, поради което и разпоредбата на чл.8 т.3 от договора е действителна и съдът
приема, че в при всяко виновно неизпълнение от страна на ползвателя по договора /като
ответниците, макар и солидарни длъжници нито са направили възражение за изпълнение,
нито са ангажирал доказателства за това/, възниква правото на ищеца да развали договора на
основание чл.87 от ЗЗД. Тъй като процесният договор е с периодично действие развалянето
има действие занапред.
При установеност на развален договор поради виновно действие от страна на
ползвателя ЮЛ, налице е установения състав, от който възниква и отговорността за
заплащане на неустойка:
Неоснователно е възражението на ответниците за прекомерност на претендираната
неустойка. Договорът между „Балкам груп“ ООД и „Геосто 70“ ООД по характера си е
търговска сделка, като се вземе предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като е
сключена между търговци и е свързана с упражняваното от тях занятие. Още повече тя е
абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ – търговска продажба. Правилата
на търговския закон са приложими и за лицата, задължили се като съдлъжници по сделката,
съгласно разпоредбата на чл. 287 ТЗ. Според тази норма разпоредбите за търговските сделки
се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска /каквато
несъмнено е за „Балкам груп“ ООД/. Съгласно чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Ето
защо, в случая, съдът намира, че неустойката не следва да бъде намалена поради
прекомерност.
По възраженията за нищожност на неустойката по чл. 14 от договора, поради
противоречие с добрите нрави.
Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2009 г. на ОСТК
на ВКС добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да се разбират като морални
норми с правно значение, които не са писани, систематизирани или конкретизирани, а
съществуват като общи принципи, като принципа на справедливостта, на добросъвестността
и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Нормите на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са
приложими и към търговските правоотношения на основание чл. 288 ТЗ. Преценката за
нищожност на клауза за неустойка следва да бъде направена към момента на сключването
на договора, като бъдат взети предвид естеството на задълженията и размерът им; дали
изпълнението на задължението е обезпечено по друг начин (чрез поръчителство, залог,
ипотека); вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнение на задължението;
съотношението между размера на неустойката и очакваните от неизпълнението вреди; както
и други обстоятелства с оглед на конкретния случай. Нищожна е неустойка, при която
единствената цел, с оглед на която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
3
обезщетителна и санкционна функции.
В случая, като съобрази горепосочените критерии, съдът намира, че неустойката
предвидена в чл. 14 от договора не е нищожна. Най- вече следва да се вземе предвид, че
размерът е значително по-нисък от сумите, дължими по договора. За закупуване на кафе
„SPETEMA UNICATO ESPRESSO BAR” за период от 2 години по 30 кг. на месец или общо
720 кг. по цени на килограм от 48 лв. – общо дължима е сумата от 34 560 лв. За закупуване
на кафе „SPETEMA FREEZE DRIED” за период от 2 години по 50 кг. на месец или общо
1200 кг. по цени на килограм от 49,20 лв. – общо дължима е сумата от 59 040 лв. За
закупуване на кафе „SPETEMA POD” за период от 2 години по 150 бр. на месец или общо
3600 бр. по цени на брой от 0,45 лв. – общо дължима е сумата от 1620 лв. Тоест, общо
дължима по договора от 07.02.2014г., изменен със споразумение от 22.01.2018г., е сумата
от 95 220 лв., която е около 7 пъти повече от уговорената неустойка.
Също така следва да се вземе предвид, че договорът не е обезпечен по друг начин.
Предмет на договора не е само продажбата на кафе, а и предоставяне за ползването на
машини/вещи. Следва също да отчете възможността за настъпване на значителни вреди от
неизпълнението, тъй при невъзможност на продавача да открие друг купувач на стоката,
същата би могла да се развали, тъй като представлява хранителен продукт с определен срок
на годност.
По изложените съображения искът следва да бъде уважен.
Относно разноските
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца и представен списък с
разноските по чл.80 от ГПК, то следва да бъде ангажирана гражданската отговорност на
ответника в размер на 1680 лв., от които 480 лв. – внесена държавна такса и 1200 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГЕОСТО 70“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Траянови врата“ № 22; А. В. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. Банишора, ул. „Странджа“ 109, ет. 5, ап. 19 и Р. И. Г. с ЕГН: ********** с
адрес: гр. София, ул. „Траянови врата“ № 22 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „БАЛКАМ
ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
4
„Сливница“ № 9, както следва:
-на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД сумата от 12 000 лв., частично от 13 500 лв.,
представляваща неустойка по чл. 14 за предсрочно прекратяване на договор от 07.02.2014г.
и споразумение към него от 22.01.2018г. за продажба на стоки, ведно със законната лихва
считано от 24.11.2021г. до окончателното ѝ изплащане;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 1680 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5