Решение по дело №192/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1040

Град Пловдив, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и трета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при участието на секретаря Р.А. и участието на прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа административно дело № 192 по описа на съда за 2023 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.203 -207 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от Община Карлово, ЕИК000471365, седалище в гр.Карлово, предявена чрез адв.Т.Д. против Националната агенция по приходите- гр.София за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3600.00 лева, дължащи се на незаконосъобразен административен акт- отменен по съдебен ред РА с №Р-16001620007772-091-001/17.02.2021г. на органите по приходите при ТД на НАП-Пловдив, и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с проведено административно обжалване на същият. Излагат се твърдения, че спрямо него с издадения ревизионен акт от 17.02.2021г. органи по приходите към ТД на НАП Пловдив са му определени задължения по ЗДДС в общ размер от 69246.65 лева и лихва за забава в размер на 1026.90 лева. Във връзка с необходимостта от изготвяне на жалба пред горестоящия орган е сключен договор за правна помощ с адвокатско дружество „Д., П.иК.“ /понастоящем Д., П.и Т./ и по него е заплатил адвокатско възнаграждение в минимален размер от 3600 лв. с дължимо ДДС в деня на подписване на договор №110 от 23.02.2021 година, в който ден е внесена и жалба. За заплащане на възнаграждение са били издадени данъчна фактура и други платежни документи за превод на сумата по банков път. Излага становище, че извършените разходи представляват вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което иска присъждането им, както и сумата от 216.00 лв. законна лихва върху главницата, за периода от датата на окончателната отмяна на РА – 09.06.2022 до момента на предявяване на исковата молба – 10.01.2023 г., както и за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. Д., който поддържа иска и ангажира писмени доказателства. По същество на спора дава мнение, че той е основателен и доказан и моли да се присъди в пълният му размер.Претендира присъждане на разноски по делото съгласно приложен списък с разноски.

Ответникът – Националната агенция по приходите София чрез процесуалния си представител юрк.А. оспорва исковете като неоснователни и недоказани и иска да бъдат изцяло отхвърлени. При условията на алтернативност предлага да се присъди обезщетение в по- нисък размер. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор счита, че исковете са неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че Община Карлово е била страна в образувано ревизионно производство, завършило с издаването на Ревизионен акт № Р-16001620007772-091-001/17.02.2021 г. от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който за общината са установени публични задължения за ДДС в общ размер на 69246,65 лв. главница и 1026.90 лв. за дължими лихви за забава. При оспорването му по административен ред като задължителна инстанция е бил сключен договор за правна защита и съдействие №110/23.02.2021 година между ищеца и адвокатско дружество „Д. ***  с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева и начислен и дължим ДДС в размер на 600 лева. Издадена е фактура №184/25.02.2021г. за заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение и начисленият размер на ДДС. С платежно нареждане от 05.03.2021г. пълната сума от 3600 лева е преведена в полза на адвокатското дружество, което е осчетоводило финансовата операция. С вх.№06-00-127 от 25.02.2021г. е постъпила жалба от Община Карлово чрез адв.Д. до директор на дирекция ОДОП-Пловдив. С издаденото Решение №227 от 16.04.2021г. ревизионният акт е бил изцяло потвърден. При проведеното по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК съдебно оспорване, с решение № 1674 от 12.08.2021г., постановено по адм. дело №1133/2021г. по опис на Административен съд Пловдив, оставено в сила с Решение №5587/08.06.2022г по адм. дело №9424/2021г на ВАС- първо отделение, РА е бил изцяло отменен за посоченият размер на публични задължения за ДДС. Присъдени и са разноски на ищецът само за съдебното производство, но не и за административното.

При така изяснената фактическа обстановка, подкрепена от събраните в производството писмени доказателства, съдът прие за установено следното от правна страна:

Искът е предявен след отмяната на административен акт по съдебен ред и срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите. Ищецът е активно легитимиран да го предяви, поради което искът е процесуално допустим за разглеждане.

Разгледан по същество, искът е основателен поради следните за това съображения:

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Р България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Националната агенция за приходите. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред.

Ревизионният акт е бил обявен за незаконосъобразен в хода на съдебното производство по неговото обжалване и като такъв представлява административен акт, при който са налице обстоятелства, възпрепятстващи проявлението на предвидените с него правни последици. След като РА е незаконосъобразен, е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за репариране на вредите. Заплатеното адвокатско възнаграждение, представлява имуществена вреда, която следва да бъде репарирана при отмяна на ревизионен акт, чрез ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, но само в случаите на доказаното им заплащане за извършване на процесуално представителство в конкретното производство. Направеният от Община Карлово разход в размер на 3600 лева в полза на адвокатското дружество, ангажирано за обжалване на акта по административен ред е доказан. Представените писмени доказателства- договор за правна защита и съдействие №110/23.02.2021г, фактура №184/25.02.2021г., платежно нареждане за банков превод от 05.03.2021година, извлечение от дневник за продажби за периода 01.02.2021г.- 28.02.20221г на получателят на превода Адвокатско дружество „Д. *** и дневник на сметка 411 за периода 01.01.2021г – 31.03.2021г. са в достатъчна степен потвърждаващи плащането му, като това безспорно е обвързано с оспорването на административен акт на съответния според ДОПК ред, пред горестоящия орган. От това следва, че са доказани по несъмнен начин претърпените вреди, техния характер и размер и най-вече, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на държавен орган или длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната дейност. Наличието на тези предпоставки е абсолютно условие за ангажиране на отговорността на държавата и съответно присъждане на обезщетение. Предвид на обстоятелството, че в закона не е предвидено търсеното и съответно заплащането на разноски при задължително оспорване по административен ред, обезвреждането на вредите, в този случай, безспорно би могло да се реализира по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В АПК също липсва разпоредба, която да урежда заплащането на разноските, направени в хода на административното обжалване на оспорения акт, в който смисъл е и константната съдебна практика, последователно изразена в Определение № 275/9.01.2012г. по адм.д. № 2/2012г. на ВАС; Определение № 16576/11.12.2013г., по адм.д. № 16146/2013г. на ВАС). Следователно, единственият път за жалбоподателя да възстанови направените разноски при обжалването на актовете по административен ред, е да потърси правата си по общия исков ред. Заплатените адвокатски хонорари във връзка с административното оспорване на ревизионния акт, са вреда за жалбоподателя, тъй като плащането им е довело до намаляване на имуществото му. Тази вреда е в причинно следствена връзка с отменения акт, тъй като потърсената адвокатска помощ и заплатения хонорар са именно във връзка със защитата срещу него чрез оспорването му. Налице са всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В платеното адвокатско възнаграждение законосъобразно е включено и дължимото ДДС съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неоснователно е възражението на ответника, че според него дължимото обезщетение е в по- нисък размер. То е в противоречие със събраните писмени доказателства за размера на действително направени разходи от страна на ищеца.

С оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на обезщетението за причинени имуществени вреди. Лихва в случая се дължи, като основателността на претенцията за нейното претендиране и присъждане произтича от разпоредбата на чл. 86 на ЗЗД, съгласно който при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По отношение на определянето на началния момент на дължимостта на законната лихва, то съобразно т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г. началният момент на забавата при незаконни актове на администрацията и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В разглеждания случай, РА № Р-16001620007772-091-001/17.02.2021г. е отменен окончателно с решение на ВАС от 08.06.2022г., която дата следва да се приеме за начална при изчисляване на размера на претендираната лихва. Съдът, по реда на чл. 162, пр.1 от ГПК съобрази, че не са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, техниката или занаятите, поради което размера от 216.00 лева на законната лихва върху сумата от 3600 лв. за процесния период 08.06.2022 г. – 10.01.2023г. (датата на подаването на исковата молба) е основателен. На ищеца се дължи и законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора и своевременно направено от страните искане за присъждане на разноски, такива се дължат на ищеца на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Същите се констатираха съобразно представеният списък с разноски в общ размер на 817.00 лева, от които адвокатско възнаграждение в минимален размер от 792.00 лева с ДДС и заплатена такса в размер на 25 лева. Предвид уважаване на предявения иск, основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в производството разноски.

По изложените мотиви и на основание чл. 203, вр. чл.172 от АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ -София да заплати на ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК000471365, седалище в гр.Карлово, сума в размер на 3600.00 (три хиляди и шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-16001620007771-091-001/17.02.2021г., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба пред административния орган - директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ-София да заплати на Община Карлово, ЕИК000471365, седалище в гр.Карлово, сума в размер на 216.00 /двеста и шестнадесет/ лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.06.2022 г. до 10.01.2023г. върху присъденото обезщетение от 3600.00 лева.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - София да заплати на Община Карлово, ЕИК000471365, седалище в гр.Карлово сумата в размер на 817.00 (осемстотин и седемнадесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд София-град пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: