№ 3632
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110202320 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗК „ЗД Бул Инс“ АД , ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление в гр. **********7, представлявано заедно от
***********, чрез адв. Г., срещу Наказателно постановление № Р-10-
16/22.01.2024 г., издадено от Заместник-председател на КОМИСИЯТА ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР (КФН), ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, с което на ЗК „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК: ******** на основание чл. 83,
чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644,
ал. 2, пр. 2 от КЗ, вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ, вр.
чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на сумата от 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 108,
ал. 1 от КЗ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
административнонаказващият орган се е произнесъл без да вземе предвид
съображенията на жалбоподателя, изложени в хода на производството.
Оспорва се твърдяното нарушение да е извършено при условията на
повторност, като се изразява становище за това, че нарушението по чл. 108 от
КЗ може да се квалифицира при условията на повторност когато е извършено
в едногодишен срок от влизане в сила на НП по повод на същото нарушение, а
в конкретния случай се касае до предходно нарушение по чл. 107 КЗ (отм.), с
1
оглед на което нарушението по чл. 108 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) не може
да се определи като такова, извършено при условията на повторност. Твърди
се, че в случая нарушението е квалифицирано по по-тежко наказуемият
състав, а именно по чл. 644, ал. 2 от КЗ, вместо по чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, при
липса на изложени в АУАН факти, които да обосноват наличието на
квалифициращия признак, отнасящ случая по чл. 644, ал. 2 от КЗ. Сочи се, че в
случая в АУАН са изложени единствено факти относно нарушение по чл. 108
от КЗ, но липсват такива, които да се отнасят до предходно нарушение,
обосноваващо повторност на случая. При това положение се оказало, че
твърдението на административнонаказващия орган е обективирано за първи
път в НП, с оглед на което се твърди, че е нарушено правото на защита на
санкционираното дружество. Заявява се също, че в случая е дадена
неправилна правна квалификация на нарушението, което е свързано с
претенция по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
приложими са разпоредбите на чл. 496 и сл. от КЗ. Сочи се също, че
неправилно е определена датата на извършване на нарушението, както и че
наказанието е незаконосъобразно определено и не съответства на целите по
чл. 12 от ЗАНН. Според жалбоподателя, случаят следва да се определи като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното НП или за изменение на НП в частта
относно санкцията, като същата се определи съобразно чл. 644, ал. 1, т. 1 от
КЗ и в минимален размер.
В съдебното заседание жалбоподателят ЗК „Бул Инс“ АД, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Любенова, с доказателства по
делото за надлежно учредена представителна власт. Същата, от името на
доверителя си, моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана, като ангажира писмени бележки с подробни
съображения във връзка със законосъобразността на атакуваното наказателно
постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 16.08.2023 г. в КФН, Управление "Застрахователен надзор", е
постъпила жалба с входящ № 91-02-718 от 16.08.2023 г. от НА, който твърди,
че е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред
ЗД „Бул Инс“ АД, по повод на която в застрахователното дружество е заведена
щета № **********. В сигнала се твърди, че претенцията е заведена на
11.06.2023 г., а на 24.07.2023 г.дружеството е превело сумата от 2138,80 лева,
която според НА била крайно недостатъчна за покриване на щетите. Именно
поради това той възразил срещу размера на определеното обезщетение и
поискал от застрахователното дружество да му направят разбивка на сумата с
ясно описание на начина, по който е определен размерът на обезщетението. В
отговор получил писмо, с което го информирали, че размерът е определен
правилно и посочили 4 суми, но не предоставили ясно описание на начина, по
който са определили обезщетението. Ето защо НА потърсил съдействие от
2
КФН.
На 18.08.2023 г. с писмо от КФН били изискани документи и
информация по случая от ЗК „Бул Инс“ АД.
На 29.08.2023 г. с писмо вх. № 91-02-718 в КФН постъпил отговор на
ЗК „Бул Инс“ АД по поставените от КФН въпроси.
След проверка и анализ на предоставените от застрахователя
документи по преписката, било установено следното:
На 11.06.2023 г. пред ЗК „Бул Инс“ АД, била предявена и
регистрирана претенция с № ********** за увреждания на лек автомобил,
марка „Хонда“, модел „Джаз“ с рег. № *********, настъпили вследствие на
претърпяно пътнотранспортно произшествие (ПТП) – настъпило на
08.06.2023 г., при което били причинени имуществени вреди на горепосочения
лек автомобил. Завеждането на претенцията към ЗК „Бул Инс“ АД било
основано на сключен договор за имуществена застраховка „Гражданска
отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/02/12300146189,
сключен между виновния водач БА и ЗК „Бул Инс“ АД.
По повод на така заведената претенция, на 24.07.2023 г. от ЗК „Бул
Инс“ АД е изплатено застрахователно обезщетение на НА в размер на сумата
от 2138,80 лева, срещу размер на което последния е възразил. Повод
направеното възражение е изпратено писмо-отговор от ЗК „Бул Инс“ АД до
НА, с което от застрахователното дружество са го уведомили, че
потвърждават определената стойност на изплатеното обезщетение от 2138,80
лева, като са посочили, че същото се равнява на 1493,60 лева за подмяна на
материали и детайли; 232,80 лева за монтаж и демонтаж; 72,80 лева за ремонт
и 339,60 лева за труд и материали за боядисване.
С писмо от 29.08.2023 г. ЗК „Бул Инс“ Ад уведомяват КФН, че след
като от КФН са изискани документи и информация по случая, последният
отново е бил преразгледан и е извършена прекалкулация, на базата на която е
обявена тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ, за което клиентът е
уведомен с писмо от 28.08.2023 г. Към писмото са приложени материалите по
щета с № **********.
След като се запознала с предоставените от ЗК „Бул Инс“ АД
доказателства, съобразявайки гореизложените обстоятелства, свидетелят МС
– главен експерт при КФН е приела, че в случая застрахователното дружество
е извършило нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ, тъй като не се е произнесло по
предявената претенция на НА в 15-дневен срок от представянето на всички
доказателства по чл 106 от КЗ, тъй като на 27.06.2023 г. били събрани всички
доказателства относно заявената претенция, а застрахователното обезщетение
е изплатено едва на 24.07.2023 г., а е следвало да бъде изплатено в 15-дневен
срок от 27.06.2023 г., т. е. до 18.07.2023 г.
Поради това на 10.10.2023 г., в присъствието на упълномощен
представител на ЗК „Бул Инс“ АД и двама свидетели, свидетелката С е
съставила АУАН № Р-06-339/10.10.2023 г., в който описала времето, мястото и
обстоятелствата по извършване на нарушението.
3
АУАН бил съставен в присъствието и на упълномощен представител
на дружеството – Н. Бъчваров и връчен на последния.
С НП № Р-10-915 от 14.12.2021 г. ЗК „Бул Инс“ АД е санкционирано
за нарушение на чл. 108 от КЗ. Това НП е обжалвано и е потвърдено с
решение № 2765 от 20.07.2022 г. на СРС, НО, 15-и състав, което е оставено в
сила с решение № 7636 от 12.12.2022 г. на Административен съд – София-
град. С оглед на това НП № Р-10-915 е влязло в законна сила на 12.12.2022 г.
Въз основа на АУАН № Р-06-339/10.10.2023 г. е съставено процесното
Наказателно постановление № Р-10-16/22.01.2024 г. на заместник председател
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на ЗК „Бул
Инс“ АД е наложена имуществена санкция по реда на чл. 644, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, извършено при условията
на повторност по смисъла на §1, т. 52 от ДР на КЗ, като е определено и
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в минимален
размер от 2000 /две хиляди/ лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля МС; писмена документация във връзка с
образуваната застрахователна претенция № **********; Заповед № 3-
141/31.05.2023 г. на заместник председателя на КФН, ръководещ управление
"Застрахователен надзор"; НП № Р-10-16 от 22.01.2024 г. на заместник-
председателя на КФН и АУАН № Р-06-339 от 10.10.2023 г.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото.
Показанията на свидетеля МС се оценяват като достоверни, тъй като
не съдържат вътрешни противоречия и неясноти и не се опровергават от други
доказателства по делото. Установената от съда фактическа обстановка
напълно кореспондира с описаната фактическа обстановка, както в АУАН, така
и в издаденото въз основа на него НП, като същата се доказва по категоричен
начин от приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени
към административнонаказателната преписка и от показанията на
свидетелката, разпитана в хода на настоящото съдебното производство.
От събраните доказателства по делото се установява без съмнение, че
между ЗК „Бул Инс“ АД и БА е сключен застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил, марка „Тойота“,
модел „Корола“ с рег. № *****. На 08.06.2023 г. настъпило ПТП между
посочения лек автомобил и управлявания от НА лек автомобил, марка
„Ходна“, модел „Джаз“ с рег № *********, вследствие на което били
причинени имуществени вреди на последния лек автомобил по вина на водача
на лек автомобил, марка „Тойота“. Поради това НА предявил претенция
спрямо застрахователното дружество на виновния водач, като при
застрахователното дружество е заведена преписка с № ********** от
4
11.06.2023 г. Последното действие по попълване на преписката с
доказателства било извършено на 27.06.2023 г. и представлявало оглед на
увредения автомобил. С платежно нареждане от 24.07.2023 г. ЗК „Бул Инс“
АД е изплатило на НА застрахователно обезщетение в размер на сумата от
2138,80 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав приема от правна страна следното:
Жалбата на ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, срещу Наказателно
постановление № Р-10-16/22.01.2024 г., издадено от Заместник-председател на
Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, е подадена в законоустановения срок и от лице,
което има право на жалба, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване, е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е
за него. Отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена
стойност по презумпция, а следва да бъдат доказани по несъмнен начин.
По делото е приобщена заповед № 3141/31.05.2023 г. на заместник
председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, от
която се установява, че актосъставителят МС е оправомощена от заместник
председателя на КФН по реда на чл. 647, ал. 1 КЗ да съставя АУАН по КЗ,
съответно конкретният АУАН е съставен от компетентно за това лице.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 647, ал. 2 КЗ, а именно от заместник-председател на КФН.
Както АУАН, така и процесното НП са издадени при спазване на предвидените
давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните
длъжностни лица и свидетели и са връчени на представител на жалбоподателя
за запознаване със съдържанието им. В тази връзка следва да бъде посочено,
че установяването на нарушението и нарушителя от страна на КФН е станало
едва с представянето на изисканите от ЗК „Бул Инс“ АД писмени
доказателства и информация с писмо с вх. № 91-02-718/29.08.2023 г. на
изпълнителния директор на ЗК „Бул Инс“ АД. Именно от тази дата е започнал
да тече законоустановеният 3-месечен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне
на АУАН, като е видно, че към датата на издаването му (10.10.2023 г.) този
срок не е бил изтекъл. В този смисъл практиката на АССГ е константна –
Решение № 1803/20.03.2014 г. на IV-ти касационен състав; Решение №
1715/17.03.2014 г. на VI-ти кас. състав; Решение № 1580/12.03.2014 г. на IX-ти
кас. състав; Решение № 2233/04.04.2014 г. на XIIти кас. състав; Решение №
1513/11.03.2014 г. на II-ри кас. състав; Решение № 880/17.02.2014 г. на III-ти
кас. състав и т. н.
5
Спазен е и 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на
Наказателното постановление, считано от съставянето на АУАН, както и 2
годишният срок от извършване на нарушението. Същевременно АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити съобразно разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в
съдържанието им.
При издаване на АУАН и на НП са спазени всички императивни
изисквания на ЗАНН, като с оглед доводите на жалбоподателя следва да се
посочи, че и двата акта съдържат достатъчно пълно и ясно описание относно
твърдяната фактическа обстановка, с оглед на което правото на защита на
санкционираното дружество е гарантирано. При произнасяне от страна на
наказващия орган са взети предвид всички доказателства по делото, които са
представени от санкционираното дружество.
Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и е
постановено при съблюдаване на процесуалния и на материалния закон.
С АУАН № Р-06-339/10.10.2023 г. и с НП № Р-10-16 от 22.01.2024 г. на
жалбоподателя ЗК „Бул Инс“ АД е повдигнато административнонаказателно
обвинение за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, изразяващо се в
това, че е налице произнасяне по застрахователна претенция № ********** по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица с № BG/02/123001416189 след изтичането на
максималния срок от 15 дни от представяне на всички доказателства по
претенцията.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ „Застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1
или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1,
които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, като:
1. определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или
2. мотивирано откаже плащането.“.
В конкретния случай се установява без съмнение, че доказателствата
по преписката при застрахователя (щета с номер **********) са окончателно
събрани на 27.06.2023 г., когато е извършен оглед на увредения автомобил.
При това положение за застрахователното дружество, считано от 28.06.2023 г.
е започнал да тече предвиденият в чл. 108, ал. 1 от КЗ 15-дневен срок (в
работни дни съобразно чл. 108, ал. 1 от КЗ), последният ден от който е изтекъл
на 18.07.2023 г. и в който срок е следвало да се осъществи произнасяне по
предявената претенция от НА. Видно от доказателствата по делото е, че
произнасянето по претенцията е осъществено едва на 24.07.2023 г. с
изплащане на определеното от застрахователя обезщетение, т. е. извън
законоустановения срок. Доводът на жалбоподателя за неправилно определена
дата на извършване на нарушението не се споделя, тъй като видно от
установеното в чл. 108, ал. 1 от КЗ правило е, че произнасянето следва да се
осъществи в 15-дневен срок, като законодателят изрично е посочил, че става
6
въпрос за работни дни. С оглед на това в случая наказващият орган правилно е
приел, че 15-дневният срок се явява изтекъл към 19.07.2023 г., т. е. на тази дата
нарушението е налице, тъй като последният ден, в който е било възможно
изпълнение на предвиденото в чл. 108, ал. 1 от КЗ задължение на
застрахователя е 18.07.2023 г., следователно при бездействие в този срок (до
края на 18.07.2023 г.), с изтичането му, считано от следващия ден е налице
нарушение. Ето защо законосъобразно е определено, че нарушението по чл.
108, ал. 1 от КЗ в конкретния случай е извършено на 19.07.2023 г.
Предвид изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е
приложил материалния закон и правилно е квалифицирал извършеното
административно нарушение съгласно разпоредбата на ял. 108, ал. 1 от КЗ.
С оглед обстоятелството, че юридическите лица, каквото е
дружеството – жалбоподател носят обективна, безвиновна отговорност, е
безпредметно да се обсъжда субективната съставомерност на извършеното
административно нарушение.
Нарушаването на установеното в чл. 108, ал. 1 от КЗ задължение на
застрахователните дружества е скрепено с налагането на санкция на
основание чл. 644 от КЗ.
Съгласно чл. 644, ал. 1 от КЗ „На лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по
прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън
случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на
нейния председател или на заместник-председателя й, се налага:
1. глоба от 500 до 3000 лв. – за физическо лице;
2. имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. – за юридическо лице
или едноличен търговец.“, а съгласно ал. 2 на същия законов текст „ При
повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е от 1000 до 6000 лв., а по ал.
1, т. 2 – от 2000 до 40 000 лв.“.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява без
съмнение, че ЗК „Бул Инс“ АД не е изпълнило законовото си задължение по
чл. 108, ал. 1 от КЗ, след като е било санкционирано за същото по вид
нарушение с НП № Р-10-915 от 14.12.2021 г., влязло в законна сила на
12.12.2022 г. Видно от това НП е, че застрахователното дружество е
санкционирано за нарушение по ял. 108 от КЗ, т. е. същото по вид, за което е
наложена имуществена санкция в размер на сумата от 4000 /четири хиляди/
лева, а от доказателствата по делото се установява, че след обжалване на НП,
същото е потвърдено с влязъл в сила съдебен акт, считано от 12.12.2022 г. Ето
защо към датата на извършване на настоящото нарушение по чл. 108, ал. 1 от
КЗ, а именно 19.07.2023 г., не е била изтекла 1 година от влизане в сила на
предходното НП за друго, но същото по вид административно нарушение.
При това положение наказващият орган правилно е определил санкцията за
така извършеното административно нарушение, съобразно разпоредбата на
чл. 644, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, която предвижда, че при „повторност“
налагането на имуществена санкция е в размер от 2000 до 40 000 лева. В
случая е налице „повторност“ на извършеното нарушение по смисъла на § 1, т.
7
51 от ДР на КЗ, доколкото административното нарушение е извършено в 1-
годишен срок от наказването на ЗК „Бул Инс“ АД за същото нарушение с НП
№ Р-10-915 от 14.11.2021 г. на заместник-председателя на КФН, влязло в сила
на 12.12.2022 г. По довода на жалбоподателя следва да се посочи, че
извършването на нарушението в условията на „повторност“ касае
определянето размера на наказанието по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН,
поради което и не е необходимо това обстоятелство да е посочено в АУАН
съгласно разпоредбата на чл. 42 ЗАНН (в този смисъл Решение №
880/17.02.2014 г. по описа на III-ти кас. състав; Решение № 1803/20.03.2014 г.
по описа на IV-ти кас. състав; Решение № 289.14.01.2014 г. по описа на III-ти
кас. състав и т. н.). Ето защо с непосочването на фактически обстоятелства
относими към признака „повторност“ в АУАН не е било ограничено или
нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като са му били вменени
всички съставомерни признаци на процесното административно нарушение
по чл. 108, ал. 1 от КЗ, а определянето на санкцията с оглед наличието на това,
че конкретното нарушение се явява извършено при условията на „повторност“
е част от дейността по определяне на правната квалификация на нарушението,
което не е от компетентност на актосъставителя, а е от компетентност на
наказващия орган.
В случая административното наказание на дружеството-жалбоподател
за извършеното административно нарушение е било определено чрез налагане
на имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, който размер е
минималният, предвиден от законодателя, с оглед на което доводите за
незаконосъобразно определяне на санкцията предвид целите на наказанието са
неоснователни.
Предвид изложените мотиви съдът приема, че обжалваното НП се
явява законосъобразно и в тази си част, а възраженията на дружеството-
жалбоподател са неоснователни.
В случая не са налице предпоставките за квалифициране на
нарушението като „маловажно“ такова. С Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно
приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо формалните или
резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се
прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата
на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като
„маловажен“ се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, предвид
обстоятелството, че нарушението по чл. 108, ал. 1 от КЗ е формално, на
просто извършване, се явяват ирелевантни съображения за липсата на
настъпили вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил
в състава на нарушението настъпването на такива. При преценка характера на
извършеното административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ и неговите
обективни проявления съдът не може да приеме, че в случая се касае за по-
ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
8
случаи на нарушения от този вид. На първо място следва да се отчете
значимостта на регулираните обществени отношения в сферата на
застраховането и презастраховането. В този смисъл разпоредбата на чл. 108,
ал. 1 от КЗ се явява гаранция за защита интересите на потребителите, чрез
осигуряване на своевременното и ефективно произнасяне по
застрахователните претенции, в контекста на целите по чл. 2 от КЗ –
осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни
услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и
ефективен застрахователен пазар. Съобразно изложеното съдът счита, че с
неизпълнението на задължението си по чл. 108, ал. 1 от КЗ ЗК „Бул Инс“ АД е
засегнало в значителна степен обществените отношения, обект на защита от
визираната разпоредба.
Обобщавайки гореизложеното, административнонаказващият орган
правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
извършеното административно нарушение не представлява маловажен
случай.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
При този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски и
такива не следва да му се присъждат, а претенцията на въззиваемата страна
КФН за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е
основателна, като последното следва да бъде определено в размер на сумата
от 80,00 /осемдесет/ лева, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-16/22.01.2024
г., издадено от Заместник-председател на Комисията за финансов надзор
(КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на ЗК „ЗД
Бул Инс“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление в гр.
**********7, представлявано заедно от ***********, на основание чл. 83, чл.
53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал.
2, предл. 2 от КЗ, вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ, вр.
чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на сумата от 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.
108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „ЗД Бул Инс“ АД , ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление в гр. **********7, представлявано заедно от
9
***********, да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР,
сумата в размер на 80, 00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10