НОХД №
1554/2013 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Т.Л.С. *** за
престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че през периода от 29.05 2012 г. до 02.11.2012 г. в
гр.Пазарджик, в района на СОУ „Г.
Бенковски” и в цех за закуски,
собственост на ЕТ „И.А.”*** с управител
св. И.А. при условията на продължавано
престъпление, се е заканил с убийство на
Р.А.Д. ***, използвайки думите: ”Сега ще ти пръсна мозъка”, „Сега ще
те убия” и фактически действия – удрял, ритал по цялото
тяло Р.А.Д., притискал я до колона
и я стискал за гушата, като това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му и отделните
деяния са извършени както следва :
На 29 .05.2012 г. в гр.Пазарджик в цех за
закуски ,собственост на ЕТ „И.А.”*** с
управител св. И.А. в района на СОУ „Г. Бенковски” се е заканил с убийство на Р.А.Д. ***, използвайки думите: ”Сега ще ти
пръсна мозъка” и фактически действия – удрял,
ритал по цялото тяло Р.А.Д., притискал я
до колона, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването
му;
На 02 .11.2012 г. в гр.Пазарджик в района
на СОУ „Г. Бенковски” и пред
цех за закуски, собственост на ЕТ
„И.А.”*** с управител св. И.А. се е заканил с убийство на Р.А.Д. ***, използвайки думите: ”Сега ще те
убия” и фактически действия – удрял,
ритал по цялото тяло Р.А.Д. и я стискал за гушата, като това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик не поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Поддържа само обвинението за извършено престъпление на 02.11.2012г. Излага
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда с приложение на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със служебен защитник. Не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и дава обяснения.
Районният съд като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
Към инкриминирания период подс.С. и Р.Д. живеели на съпружески начала в гр.Пазарджик.
Д. работела в цех за закуски, собственост на ЕТ „И.А.”***, представляван от св.
И.А., находящ се в двора на СОУ „Г. ***.
Откакто заживели заедно не били редки
случаите, в които подс.С. нанасял побой над Д.. Тя
нееднократно го напускала, но известно
време след това се сдобрявали и отново заживявали заедно. По повод нанесените й
побои тя често подавала жалби до МВР, но след това заявявала, че оттегля
същите.
На 02.11.2012г. Д. била нощна смяна в цеха за
закуски. Сутринта около 04.30 часа тя и св.И.А.
приключвали работа. Р.Д. се качила в колата на св. А., която се намирала в двора на СОУ „Г.
Бенковски”, непосредствено пред цеха. В
един момент подс. Т.С. изскочил от храстите пиян и се
насочил се към колата. Започнал да
крещи към Д., което накарало св.А. да извади мобилния си телефон, с цел да
позвъни за помощ. Подс.С. ударил св.А. по ръката и тя
изпуснала телефона си на земята. След това измъкнал навън Р.Д., като започнал да й нанася удари по цялото тяло. Крещял силно и на няколко пъти
казал, че ще убие нея и сина й. Всичко това било чуто и от някаква жена, която
излязла на балкона си в сградата, намираща се в близост до цеха. Тази жена
казала, че ще се обади по телефона за помощ, а като разбрал това подс.С. преустановил побоя над Д. и напуснал мястото.
Р.Д.
изпитвала панически страх и не искала да остава сама. По този повод се
качила в колата на св. И.А. и я придружавала през цялата сутрин, докато
последната разнасяла приготвените закуски по съответните търговски обекти. След
като приключили с разноса двете отишли в сградата на
РУП-Пазарджик, където подали жалби и описали развилия се инцидент.
По повод
на всичко това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе частично от обясненията на подс.С.
и изцяло от показанията на свидетелите А., Г., Т. и Д., а
така също и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на посочените
по-горе свидетели, тъй като същите са изключително последователни,
непротиворечиви и взаимно се допълват, като установяват конкретните
обстоятелства във връзка с инцидента, които са включени в предмета на доказване.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.С., в които той отрича да е нанасял побой над Д.,
както и да е отправял каквато и да е закана с убийство към нея, било то с думи
или действия. Тези негови обяснения са израз на защитна позиция, а не източник
за фактите от обективната действителност.
Те се опровергават изцяло от показанията на св.А.,
която е пряк очевидец на нанесения побой над Д. на 02.11.2012г., както и на
отправените към нея вербални закани с убийство. Съдът изцяло дава вяра на
показанията на св.А., т.к. тя е абсолютно незаинтересована от изхода на делото
и няма никакъв личен мотив да уличава подсъдимия, като му приписва поведение
или деяние, което той обективно да не е извършил. Показанията на св.А. се
подкрепят и от тези на св.Т., дадени във фазата на съдебното следствие, а и в
досъдебната фаза на процеса, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.281 от НПК. Св.Т. не е пряк очевидец на събитията на
02.11.2012г., т.к. малко преди инцидента тя си е тръгнала от цеха, където също
е работела. Насочила се е към намираща се наблизо спирка на обществения
транспорт, но от там е чула виковете и крясъците на Д., след като С. е започнал
да я бие. Показанията на св.А. се подкрепят и от показанията на св.Г., които
съдът изцяло кредитира. Той в качеството си на полицейски служител в
РУП-Пазарджик е работел по жалбата на св.Д. и е категоричен, че пред него тя е
споделила, че е била бита от С. на 02.11.2012г., както и че тогава той се бил
заканил, че ще убие нея и сина й. Заканата с убийство се установява косвено и
посредством показанията на св.Д. – син на пострадалата. Той също сочи, че от
майка си бил научил, че на втори ноември тя била бита от С., като тогава той се
заканил да убие Д.. Сочи, че за кратко Д. напуснала С. и се върнала да живее в
апартамента при него, но не след дълго отново се сдобрила с подсъдимия и отново
заживели заедно.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т.С. е осъществил престъпния състав на чл.144
ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на 02.11.2012 г. в гр.Пазарджик с думи –
заявявайки, че ще убие нея и сина й, както и с действия– нанасяйки й
побой, се е заканил с убийство на Р.А.Д.
***, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Авторството деянието се доказа по един несъмнен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в светлината на горния
анализ. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършването му. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението, което осъществява и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 от НК.
Същият при реализирането на своята проява е осъзнавал, че отправя закана с
убийство по описания по-горе начин към Д.. Съзнавал е още и че отправената закана е от такова естество, че да може да
възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването й, още повече, че за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не
необходимо заплашения реално да е
изпитал страх. Установи се още, че заканителните реплики и действия отправени
към пострадалата – изявленията, че ще убие нея и сина й, а също и нанесения в
съпровод на репликите побой, по своето съдържание и начин на отправяне не само са били от
естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им, а в
конкретния случай те дори са възбудили такъв.
Тук е мястото
да се посочи, че съдът призна подсъдимия Т.С. за невиновен
и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение.
Според
държавното обвинение, преди гореописаните събития, подс.С.
бил отправил още една закана с убийство спрямо Д..***2г., когато отново през
нощта подс. Т.С. влязъл в цеха пиян и й връхлетял. Започнал да и нанася побой - удрял и я ритал по цялото
тяло, крещял: „Сега ще ти пръсна мозъка”, притиснал я до
колона, като непрекъснато се заканвал. Едва след намесата на жените, които работели вътре и се
развикали, че ще се обадят на полицията подс. Т.С. престанал да се заканва и да нанася побой на Р.Д.
и избягал.
В подкрепа
на тази фактология по делоот
не се събра нито едно пряко или косвено доказателство. Напротив, подс.С. отрича да е имало такъв инцидент, а никой от
разпитаните свидетели не заяви нещо противно на неговите твърдения, т.е. никой
не свидетелства в подкрепа на така описаната в обвинителния акт фактология, касаеща 29.05.2013г. С оглед на това съдът
призна подс.С. за невиновен
в това, че е извършил деянието при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК, както и за това, че на 29.05.2012г. в гр.Пазарджик
с думи и действия се е заканил с убийство на Р.А.Д. ***, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на
наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, извършено от подсъдимия, предвид времето и мястото на извършване –
публично, на улицата, пред очите на други хора и с демонстрирано чувство за
безнаказаност, а също и предвид начина освен вербално и с действия – насочване
и размахване на оръжие – боен пистолет.
Подсъдимият е личност със зъвишена
степен на обществена опасност. Не е осъждан, доколкото за осъждането му по НОХД
№ 664/99г. на ПРС е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1,
т.1 от НК, но това осъждане следав да се отчита като
негативна характеристична данна. Отделно от това той е негативно охарактеризиран
по местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на
личността и в недостатъчната способност за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и тежкото
материално положение и имотно състояние. Отегчаващи отговорността обстоятелства
са негативните характеристични данни.
Съдът като прецени наличните смекчаващите
и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест счете, че за постигане целите
на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и генерална превенция
спрямо подсъдимия и обществото, на С. следва да бъде наложено наказание от четири
месеца лишаване от свобода.
С
оглед данните за личността на подсъдимия и неговата възраст, а също и предвид чисто
съдебно минало съдът прецени, че преди всичко за принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателен
ефект спрямо подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на наложеното
наказание.
С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години.
Възпитателната
работа с условно осъдения се възложи на наблюдателната комисия при Община
Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: