РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Ямбол, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330101272 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от С. Н. К. от гр. Я. срещу „Минна компания-
Петров“ АД- гр.Я., в която твърди, че между страните е сключен договор за
текуща правна помощ от 01.10.2004 г., с който е уговорено осъществяването
от ищеца на всякакъв вид действия за правна защита и съдействие, извън
случаите на процесуално представителство, срещу месечно възнаграждение в
размер на 200 лв., независимо от наличието на конкретни извършени
действия. При плащането от ответника ищецът е съставял договор за правна
защита и съдействие, в който е посочвал, че се издава по договора за текуща
правна помощ и е отбелязвал дължимото възнаграждение за месеците, за
които се плаща. Впоследствие размерът на дължимото месечно
възнаграждение е променян няколко пъти, като от юни 2015 г. е станал 2000
лв. Последно е заплатен за май 2016 г. За м. декември 2017 г., м.януари,
февруари, март и април 2018 г. не е платено възнаграждение и се дължи общо
сумата от 10000 лв., заедно с лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявление по реда на чл. 410 от ГПК в съда – 30.12.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането. Въз основа на заявлението е
образувано ч.гр. дело № ***/2020 г. на ЯРС и е издадена заповед за
1
изпълнение. Длъжникът е подал срещу нея възражение за недължимост на
сумите. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 10 000 лв.,
както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповедта
до окончателното плащане. Претендира се и присъждане на разноските в
настоящото производство и в заповедното.
В с.з. ищецът поддържа иска.
В срока за отговор ответникът заявява, че искът е допустим. Намира
същия за неоснователен и твърди, че възнаграждението по договора е
дължимо само при възлагане на конкретна задача и положен труд. Оспорва
договарянето на месечно възнаграждение от 2000 лв. за абонаментно
обслужване. Твърди, че са заплащани възнаграждения инцидентно за
възложени задачи и конкретна юридическа работа. Сочи се, че твърдяното
увеличение не съответства на възложената работа, която не се е увеличила
като обем, а поради лошото качество ответникът вече не ползва услугите на
ищеца. Не са налице извършени и неплатени правни услуги. В с.з. ответникът
не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно сключването на Договор за текуща правна помощ
от 01.10.2004 г., съгласно който на ищеца е възложено „осъществяването на
постоянна специализирана правна помощ и съдействие“, изразяваща се
според чл.1 в писмени и устни консултации по определени видове въпроси-
граждански, трудови, административни, данъчни, банкови и др. (б.“а“),
консултации при подготовка, сключване и изпълнение на договори (б.“б“),
процесуалното представителство по дела, по които възложителят е страна
(б.“в“). Безспорен факт е и уговарянето на ежемесечно възнаграждение в
размер на 200 лв., дължимо според чл.2 от договора „за оказваната правна
помощ по б.“а“ и б.“б“. За процесуалното представителство размерът на
възнаграждението се определя при сключването на конкретния договор за
представителство.
От ищеца са представени договори за правна защита и съдействие- 7 бр.,
2
съставени от адв. К. и подписани от името на дружеството, отнасящи се за
периода 10.2014 г.-05.2016 г., в които са вписани основания за издаването им:
„оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в „абонаментно
правно обслужване“ или „правна помощ по договор за абонамент“. Записани
са общо дължимите суми за два, три или повече месеци.
Представено е Споразумение за погасяване на парично задължение от
14.06.2018 г. между ответника, „Кариера Студена“ ЕООД-С. и ищеца, в което
е признато неплатено задължение на първия към последния по няколко ДПЗС,
като ЕООД е поело задължение да изплати на адвоката сумата общо от
4752,74 лв., дължима от АД. Представени са преводни нареждания -7 бр. за
преведени суми на адвоката от различни търговски дружества, между които и
ответника, в полза на когото останалите търговци са превеждали различни
суми в периода 2015-2016 г. и 2018 г. В 5 от нарежданията е посочено като
основание: „договор за правна защита“, като в два от документите има и
номер на договора, без дата, а в един от тях е записано основание „правни
услуги“, а в преводното нареждане от 12.09.2018 г. от „Кариера Студена“
ЕООД-С. за сумата от 2000 лв. основанието е “споразумение за погасяване“.
В показанията на св. Д.Д.- дългогодишен колега на ищеца в адвокатската
практика- се сочи, че през годините адв.К. е бил ангажиран с оказването на
правни услуги на ответното дружество по сключването на договори,
назначаването и уволняването на служители, работа по изпълнителни и други
дела. Ищецът е съобщил на свидетеля в края на октомври, началото на
ноември 2017 г., че не получава плащане от ответника от около една година.
Казал е, че при преместване на кантората му са били загубени кашони, в
които е била цялата документация с „Минната компания“, включително
анексите за увеличаване на размера на възнаграждението по процесния
договор. По повод на неспечелени дела от адв. К. са се „развалили“
отношенията помежду им. Свидетелят възпроизвежда описаното в исковата
молба съдържание на договора.
Вещото лице по счетоводната експертиза сочи, че според данните от
счетоводните регистри на дружеството за периода от 2016 г. до 2021 г.
ответникът не е осчетоводявал задължения към ищеца по месеци, а
извършените плащания са осчетоводявани като „разход за външна услуга“. В
3
табличен вид в заключението са посочени основанията за извършените
плащания през годините - освен за представените от ищеца договори за
правна помощ и за задължения за представителство по съдебни дела.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС.
Ответникът е подал възражение срещу заповедта за недължимост на
вземанията.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 вр.
чл.9 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Чл. 36
ал.1 от Закона за адвокатурата урежда правото на адвоката или адвоката от
Европейския съюз на възнаграждение за своя труд.
Ищецът се позовава на правилото, че договорът има силата на закон за
тези, които са го сключили (чл.20а ал.1 от ЗЗД).
По делото е безспорно сключването на договор между страните, като е
спорно тълкуването на съдържанието на ищцовата престация, направено в
исковата молба.
Самият договор е озаглавен „за текуща правна помощ“, а не за
абонаментно обслужване. Видно от текста на документа –чл.1 и 2-уреждащи
съдържанието на поетите задължения, на ищеца е възложено
осъществяването на постоянна специализирана правна помощ и съдействие,
изразяваща се в конкретни правни услуги, като изрично дължимостта на
възнаграждението е обвързана с „оказваната правна помощ“ извън
процесуалното представителство. Т.е. в текста липсва изложеното в исковата
молба съдържание на престацията за „ангажимент“.
Неоснователни са доводите на ищеца за съдържанието на процесния
4
договор да се съди от издадените от него договори за правна защита за
периода от 2014 -2016 г., които са сключени в доста отдалечен момент от
възникването на правоотношението между страните през 2004 г. Освен това в
самите договори се съдържа формулировката „оказване на правна защита и
съдействие“, като в някои и допълнението: „правна помощ по договор за
абонамент“, т.е. изразите насочват към извършване на действия, полагане на
труд, за който се дължи възнаграждение.
Както е приел ВКС в отговор на поставения правен въпрос в цитираното
от ответника Решение № ***/20.04.2021 г. по гр.д.№ ***/2020 г., IV г.о., по
реда на чл. 290 от ГПК, правото на адвоката да получи възнаграждение от
полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор
за правна услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд.
При сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване,
когато такива услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се
дължи. Според уговореното в договора може да се дължи възнаграждение за
ангажимент – т.е. не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел
задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Тъй като
договорът е ненаименован (няма законова уредба), поемането на такива
задължения от страните по него не може да се предполага, а следва да е
сторено изрично. В настоящия случай липсва такава изрична договорка и тя
не може да се предполага.
Недопустимо е да се установява съдържанието на договора с гласни
доказателства, както и неговото изменение съобразно чл. 164 ал.1 т.5 от ГПК.
Не може с показанията на свидетеля да се установи сключването на анекси за
увеличаване на възнаграждението. Не е установено и изгубването на такива
документи, за което свидетелят е научил от самия ищец. Отделен е въпросът,
че заявеното от адв.К. пред свидетеля изгубване на цялата документация,
свързана с ответника, не съответства на представянето на процесния договор
по делото.
От представените договори за правна защита не може да се установи нито
какъв е месечният размер на платеното възнаграждение, записано общо за
съответния период (предхождащ процесния), нито че заплащането не е
свързано с посочената правна помощ-оказана чрез предоставяне на конкретни
5
услуги. Изводите си ищецът основава на предположения –за плащане на
равни месечни суми. Дори и да е така, както сочи свидетелят, в този период
адвокатът е бил постоянно ангажиран с дейността на компанията, като е
извършвал множество правни услуги от различен характер. Т.е. ако се
приемат доводите, изложени в писмената защита, за еднакво месечно
възнаграждение независимо от обема на извършената в месеца работа, то
остава като значимо обстоятелството, че има възложена такава работа (извън
процесуално представителство). За процесния период ответникът оспорва
възлагането й изобщо. Свидетелят Д. също дава показания за „разваляне на
отношенията“. Ищецът и не претендира заплащане на възнаграждение за
извършени услуги през процесния период, нито са установени такива.
В заключението на вещото лице също не се посочват данни от
счетоводството на ответника в различен смисъл. Отразени са плащания по
различни договори, някои неконкретизирани, други по процесуално
представителство, които са ирелевантни за спора.
Също така не може да се установи връзката със спора на представените
платежни нареждания, сочещи на платени задължения към ищеца по
различни договори и споразумение.
Цитираната от ищеца съдебна практика неправилно е наречена от него
„задължителна“. Представените определения на ВКС, с които не е допуснато
касационно обжалване, нямат такъв характер. Посоченото в едното от тях
Решение № 482/13.12.2011 г. по гр.д.№ 1486/2010 г. на IV г.о. не се отнася до
договор за текуща правна помощ (а до договор за организиране на
международен „Пясъчен фестивал“) и е неотносимо към настоящия спор.
Освен това с него са обсъждани други аспекти от договора за поръчка, като е
даден отговор на други правни въпроси (налице ли е неточно изпълнение,
когато довереникът не е изпълнил част от възложените действия лично, макар
и да е действал в интерес на доверителя и последният не е възразил,
превъзлагането има ли за правна последица възникване на правото на
доверителя да откаже да плати уговореното възнаграждение и поради
противоречивото разрешаване на въпроса дължи ли се възнаграждение на
довереника при отсъствие на възражения в хода на изпълнение на поръчката,
при липса на изявление от страна на доверителя за оттегляне на поръчката
6
или за разваляне на договора поради неизпълнение). В настоящия случай не
става дума за превъзлагане и неточно изпълнение, в каквато хипотеза са
обсъдени от ВКС останалите въпроси. Не може да се установи идентичност и
между настоящия спор и обсъдения в посоченото от ищеца в писмената му
защита Определение № 337/26.04.2021 г. по гр.д.№4161/2020 г., III г.о. (с
което не е допуснато касационно обжалване), свързан с поемане на
задължение от адвоката да бъде на разположение по договори, наименувани
„за абонаментно правно обслужване.
Поради това, че не е проведено пълно доказване на твърдяното от ищеца
договаряне на задължението и промяната на размера му, съдът следва да
приеме фактите за неосъществени.
Искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход от делото искането на ответника за присъждане на
разноските следва да се уважи (чл. 78 ал.3 от ГПК).
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. К. от гр. Я., ул***, ЕГН **********,
срещу „Минна компания-Петров“ АД- гр.Я.,***, ЕИК ***, представлявано от
изп. директор П. Я. П. иск-да бъде прието за установено, че дружеството му
дължи сумата 10 000 лева, представляваща неплатено възнаграждение по
Договор за текуща правна помощ от 01.10.2004 г. за периода м.декември
2017 г., м.януари, февруари, март и април 2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА С. Н. К. от гр. Я., ***, ЕГН ********** да заплати на „Минна
компания-Петров“ АД- гр.Я., ***, ЕИК ***, представлявано от изп. директор
П. Я.П. направените по делото разноски в размер на 900 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
ЯОС.
7
Съдия при Районен съд – Ямбол:_______________________
8