Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., ……. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен
състав, в публично заседание на осми
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на
секретаря Светослава Матеева и прокурора Дойчо Тарев, разгледа докладваното от младши
съдия Спасенов ВНОХД № 4340 по описа
за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 09.11.2017 г. по
НОХД № 22337/2016 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, подсъдимият М.И.Г.,
роден на *** г. в гр. Стари Оскол, Руска Федерация, област Белгород, българин,
руско гражданство, със средно образование, трудово ангажиран, неженен, осъждан,
с ЕГН **********,*** е признат за виновен в това, че на 13.07.2016
г., около 08:50 часа, в гр. С., на кръстовището на ул. „Татарли“ и ул. „Три
уши“ е държал без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на
чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП/, високорискови
наркотични вещества – коноп /марихуана/ с общо нето тегло 3,35 грама /разделен
в 2 обекта/, включено в списъка на „растения и вещества с висока степен на риск
за обществено здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ – Приложение № 1 към чл.
3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, както следва:
Обект № 1 –
коноп /марихуана/ с нето тегло 2,34 грама, с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ – 21 % на стойност 14,04
лева;
Обект № 2 –
коноп /марихуана/ с нето тегло 1,01 грама, с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ – 11 % на стойност 6,06
лева, двата обекта на обща стойност 20,10 лева, изчислена въз основа на
стойностите, посочени в Приложение № 2 на Постановление № 23 на Министерски
съвет на Република България от 29.01.1998 г. – за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случая е маловажен,
поради което и на основание чл. 354а, ал. 5 във вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1,
пр. 1 във вр. чл. 54 от НК, първоинстанционният съд му е наложил наказание
„глоба“ в размер на 500 лева /петстотин лева/.
Със същата
присъда и на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, първоинстанционния съд е
постановил отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – обект
№ 1 – коноп /марихуана/ с нето тегло 2,34 грама, с процентно съдържание на
активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 21 % и обект № 2 –
коноп /марихуана/ с нето тегло 1,01 грама, с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11 %, които да бъдат
унищожени след влизане в сила на присъдата.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Г. е осъден да заплати в полза на държавата, по
сметка на СДВР, направените по делото разноски в размер на 96 лева, както и
сумата от 10,00 лева за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листа.
Срещу
присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Е. М. К. от САК -
служебен защитник на подсъдимия М.И.Г..
В жалбата се
прави искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Излага се
твърдение, че обжалваната присъда е необоснована и незаконосъобразна.
С жалбата не е поискано
събирането на доказателства.
В разпоредително заседание на 11.10.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушването на експертизи и ангажирането на веществени доказателства.
В
съдебно заседание пред въззивният съд защитникът на подсъдимия Г. – адвокат Е.
М. К., моли да бъде отменена първоинстанционната присъда като счита, че в
конкретния случай са налице основанията на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като
обществените отношения са засегнати в много ниска степен с оглед стойността на
наркотичното вещество.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура, моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда. Счита, че конкретния случай не попада в
приложеното поле на чл. 9, ал. 2 от НК, най-малкото поради обремененото съдебно
минало на подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият М.И.Г.,
моли жалбата срещу първоинстанционната присъда да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
контролираната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по реда на глава двадесет и
седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. С протоколно определение от
09.11.2017 г. по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК, районният съд е одобрил
изразеното от страните съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Д.С.Н.и
М.Й.К., както и на вещото лице Р.А., като е обявил, че при постановяване на
присъдата, непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните протоколи
за разпит и експертно заключение, изготвени в хода на досъдебното производство.
С протоколно определение по реда на чл. 283 от НПК, районният съд е приобщил
към доказателствения материал, приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства.
В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници, Софийски градски съд прие следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М.И.Г. е роден на ***
г. в гр. Стари Оскол, Руска Федерация, област Белгород, българин, руско
гражданство, със средно образование, трудово ангажиран, неженен, осъждан, с ЕГН
**********,***.
На 13.07.2016 г. свидетелите Д.С.Н.и
М.Й.К., полицейски служители в 03 РУ-СДВР, били назначени като ПП 111-1 за
времето от 07:00 часа до 19:00 часа. Около 08:50 часа на същата дата, в района
на ул. „Татарли“ и ул. „Три уши“ в гр. С., Н. и К. забелязали лице от мъжки
пол, което им се сторило със съмнително поведение, поради което взели решение
да му извършат полицейска проверка. При извършената проверка установили, че
лицето е М.И.Г. с ЕГН **********, като в хода на проверката същият заявил, че има
две топчета трева, които ще предаде доброволно.
С протокол за доброволно
предаване от 13.07.2016 г., подсъдимият Г. предал на свидетеля Н., намиращите
се у него 2 броя топчета със зелена тревиста маса.
В хода на разследването и въз
основа на Протокол № 324 – X/2016 г. от 30.08.2016 г., изготвен от вещото лице Р.М.А.
– специалист в областта на химията в ОЕКД – СДВР във връзка с назначена в хода
на досъдебното производство физико-химична експертиза се установява, че
предадените с горепосоченият протокол за доброволно предаване 2 бр. топчета,
съдържащи суха растителна маса, представляват високорисково наркотично вещество
– коноп /марихуана/, като посоченият в експертизата обект № 1 е с нето тегло
преди изследването от 2,34 грама и с процентно съдържание на активния компонент
– тетрахидроканабинол – 21 %, а посоченият в експертизата обект № 2 е с нето
тегло преди изследването от 1,01 грама и с процентно съдържание на активния
компонент – тетрахидроканабинол – 11 %.
Съгласно Приложение № 2 към
Постановление № 23 на Министерски съвет на Република България от 29.01.1998 г. – за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, стойността на един грам коноп, пласиран на
улицата е 6 лева /шест лева/. Стойността на държаното от подсъдимия Г.
наркотично вещество – коноп /марихуана/ е с левова равностойност, както следва:
за обект № 1 – 14,04
лева; за обект № 2 – 6,06 лева, или на обща стойност от 20,10 лева.
Изложената фактическа обстановка, приета в почти
съответен вид от районния съд, въззивната инстанция изведе от
доказателствените източници, на които се позовал и районния съд, а именно: показанията
на свидетелите Д.С.Н.и М.Й.К., дадени пред органите на досъдебното производство
и приобщени към доказателствения материал в хода на проведеното съкратеното
съдебно следствие по реда на глава XXVII, чл. 371, т. 1 НПК, за които се отнася
одобреното от съда съгласие по смисъла на чл. 372, ал. 3 НПК; експертно
заключение по физико-химичната експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство от вещото лице Р.М.А., което е приобщено към доказателствения
материал в хода на проведеното съкратеното съдебно следствие по реда на глава
XXVII, чл. 371, т. 1 НПК, и за което се отнася одобреното от съда съгласие по
смисъла на чл. 372, ал. 3 НПК; обясненията на подсъдимия М.И.Г., с ЕГН **********,
дадени в хода на проведеното съкратеното съдебно следствие по реда на глава
XXVII, чл. 371, т. 1 НПК; писмените и веществени доказателства и
доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото.
В хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, подсъдимият Г. се е възползвал
от законоустановеното си право да даде обяснения във връзка с повдигнатото му
обвинение. При преценката на обясненията на подсъдимия, настоящият съдебен
състав отчете тяхната двойнствена природа, а именно, че същите представляват
едновременно, както гласно доказателствено средство, така и средство за защита.
От обясненията на подсъдимия по делото се установява, че същият е трудово и
социално ангажиран, като работи по постоянен трудов договор, живее на семейни
начала и има дете на две години. Установява се също, че подсъдимият е
употребявал наркотични вещества, а именно марихуана. Подлагайки на обстоен
анализ дадените от Г. обяснения във връзка с повдигнатото обвинение и
съпоставяйки ги с останалия събран по делото доказателствен материал,
въззивният съд намира, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат
кредитирани, доколкото същите на първо място съдържат признание на
неблагоприятни за подсъдимия факти, които са от значение за разкриването на обективната
истина по делото, а на следващо място се подкрепят и от останалия, събран по
делото доказателствен материал.
От
показанията на свидетелите Н. и К., дадени в хода на досъдебното производство,
прочетени в хода на проведеното по делото съкратено съдебно следствие по реда
на глава XXVII, чл. 371, т. 1 НПК, които съдът кредитира, като обективни,
безпротиворечиви и логически последователни, по делото се установява, че на
процесните дата, място и час, а именно на 13.07.2016 г. около 08:50 часа в гр. С.,
в района ул. „Татарли“ и ул. „Три уши“, при извършена полицейска проверка у
подсъдимият М.И.Г. са били намерени наркотични вещества, който последният
предал доброволно на свидетеля Н.. Показанията на свидетелите Н. и К. се
подкрепят и от приобщения към доказателствения материал по делото протокол за
доброволно предаване от 13.07.2016 г., с който подсъдимият Г. предал на
свидетеля Н. процесните наркотични вещества, а именно 2 броя топчета със зелена
тревиста маса.
От
заключението по изготвената в хода на досъдебното производство физико-химическа
експертиза надлежно приобщено към доказателствения материал по делото в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII, чл. 371, т. 1 НПК, което съдът напълно кредитира, като пълно, ясно, компетентно, правилно и
обосновано, по делото се установява, че намерените у подсъдимия Г. и предадени
от него с протокол за доброволно предаване от 13.07.2016 г. 2 бр. топчета,
съдържащи суха растителна маса, представляват високорисково наркотично вещество
– коноп /марихуана/, като посоченият в експертизата обект № 1 е с нето тегло от
2,34 грама и с процентно съдържание на активния компонент – тетрахидроканабинол
– 21 %, а посоченият в експертизата обект № 2 е с нето тегло от 1,01 грама и с
процентно съдържание на активния компонент – тетрахидроканабинол – 11 %.
От
приобщената по делото справка за съдимост на подсъдимия М.И.Г., по делото се
установява, че същият е осъждан и с обременено съдебно минало.
На базата на установените горепосочени фактически
положения и въз основа на извършения анализ на доказателствения материал,
настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд напълно правилно и
законосъобразно е заключил, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1, от НК.
От обективна страна – подсъдимият М.И.Г. е държал
без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1
и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП/ високорискови
наркотични вещества, а именно обект № 1 - коноп с нето тегло от 2,34 грама и с
процентно съдържание на активния компонент – тетрахидроканабинол – 21 %, и
обект № 2 - коноп с нето тегло преди изследването от 1,01 грама и с процентно
съдържание на активния компонент – тетрахидроканабинол – 11 %, като конопът е
включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина.
С упражняваната фактическа власт върху
инкриминираното вещество - коноп, подсъдимият е реализирал държането като форма
на изпълнително деяние на престъплението. По делото не са събрани
доказателства, а не са и изложени твърдения от подсъдимият да е разполагал с
надлежно разрешително за упражняваната фактическа власт върху наркотичното
вещество.
Доказани са действията на подсъдимия,
осъществяващи формата на изпълнителното деяние "държане", тъй като
при тази форма на изпълнително деяние е достатъчно от обективна страна
наркотика да се намира у дееца. Без значение за съставомерността е
времетраенето на фактическата власт върху предмета на деянието, като законът не
свързва елемента "държане" с неговата продължителност. В правен
смисъл, именно подсъдимият е контролирал наркотичното вещество без да има
надлежно разрешително до момента на появяване на патрулиращия полицейски екип.
Материализираните действия от подсъдимият осъществяват именно квалифициращия
признак - „държане“ на индивидуално определен обект с въздействие върху него по
описания начин.
От субективна страна - престъплението е било
извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Обвиняемият е съзнавал, че осъществява
фактическа власт върху инкриминираните наркотични вещества, като по този начин
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял неговото извършване.
На следващо място, настоящият съдебен състав
намира, че правилно деянието е квалифицирано, като такова по чл. 354а, ал. 5
във вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1, от НК. За да се приеме случаят за
маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от
значение остават и другите смекчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай
като занижаващо степента на обществена опасност следва да се отчете вида на
държаното наркотично вещество-коноп, който макар и високорисков наркотик, спада
към групата на т.нар. мека дрога /в този смисъл е Решение № 19/30.01.2008 г. на
ВКС по н.д. № 616/2007 г., II н. о. на ВКС/, както и факта, че се касае за
количество наркотик с общо нето тегло 3,35 гр. - коноп на обща стойност 20,10
лв., което само по себе си разкрива по-ниска степен на обществена опасност на
инкриминираното деяние.
Независимо от горепосоченото и от факта, че
безспорно по делото се установява, че се касае за маловажен случай, настоящият
съдебен състав напълно се солидализира с констатациите на първоинстанционния
съд, че по делото не се установява наличието на основанията, предвидени в чл.
9, ал. 2 от НК, което да обуслови малозначителност на процесното деяние.
Разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК може да бъде приложена само в случаите когато
обществената опасност като елемент от състава на престъплението изобщо липсва
или е незначителна.
Съдебната практика е последователна в
разбирането, че преценката за това дали едно деяние е малозначително следва да
е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава на
деянието и не може да се основава само на ниската стойност на предмета на
престъплението.
Липсата на възможно отрицателно въздействие и
незначителност обаче трябва да бъде установено по категоричен начин и без
съмнение да бъде изключена дори вероятността за някакъв обществено значим,
отрицателен обществен ефект /в този смисъл е Решение № 247 от 08.06.2009 г. на
ВКС по н.д. № 204/2009 г. на ІІ-ро н.о./
Първоинстанционният съд правилно е приел, че в
случая този законов текст е неприложим, поради факта, че се касае за деяние,
изразяващо се в държане на високорискови наркотични вещества, както и от това,
че с неговото извършване се засягат обществени отношения, свързани с риск от
увреждане на здравето на гражданите с възможни тежки последици. Независимо от
установените по делото обстоятелства, водещи до занижаване на обществената
опасност на деянието, то безспорно е че такава е налице и не е явно
незначителна.
Държането на високорискови наркотични вещества,
без надлежно разрешително, дори и в малки количества, е обществено опасно
деяние, тъй като винаги носи риск за общественото здраве, а доколкото това е
широко извършвано престъпление, тази обществена опасност е значителна. Високата
степен на обществена опасност на деянието на подсъдимия, независимо от
количество наркотично вещество, освен от изложеното по-горе, се извежда и от
осъзнатата му нагласа, че въпреки строгата наказуемост от закона на това
деяние, без да притежава надлежно разрешение държи високорисково наркотично
вещество, забранено от закона, като за такова деяние вече е бил осъждан, т.е.
инкриминираното деяние не е инцидентен случай в живота на подсъдимия.
В този смисъл, въззивният съд намира, че
количеството на високорисковото наркотично вещество, което е намерено у
подсъдимия, дори и за лична употреба, засяга в достатъчна степен обществените
отношения свързани с опазването на общественото здраве, което разкрива такава
обществена опасност на извършеното деяние, която изключва същата да е явно
незначителна.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия контролната инстанция отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства трудовата му ангажираност, факта, че същият се
грижи за малолетното си дете, както и обстоятелството, че подсъдимият е
съдействал на органите на реда, като доброволно е предал инкриминираното
високорисково наркотично вещество. По отношение на отегчаващите отговорността
обстоятелства, настоящият съдебен състав се солидализира с приетото от районния
съд, че такова е обремененото съдебно минало на подсъдимия, който е бил
осъждан, включително и за престъпление, свързано с наркотични вещества, като
същото не е оказало превъзпитателно и възпиращо въздействие върху него.
Въззивният съд намира, че не е налице превес на
отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, както е приел
първоинстанционният съд, поради което и като анализира изложените обстоятелства
счете, че за постигане целите предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК,
наказанието следва да бъде определено около средния предвиден в закона размер,
като в този ред на мисли, макар и да не споделя доводите на първоинстанционния
съд във връзка с индивидуализацията на наказанието, намира, че същият правилно
е определил размерът на глобата, която следва да бъде наложена спрямо
подсъдимото лице, а именно такава в размер на 500 лева. Това наказание, според
настоящия съдебен състав, напълно съответства на степента на обществената
опасност на деянието и дееца, на подбудите за извършване на престъплението, на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, на относителната им тежест и на
целите на наказателната репресия, като същевременно липсват основания за
намаляването му по размер.
Правилно и на основание чл. 354а, ал. 6 от НК,
районният съд е постановил отнемане в полза на държавата на веществените доказателства,
представляващи предмет на престъплението.
С оглед изхода на делото, районният съд правилно е осъдил обвиняемия да
заплати разноските по делото.
При
цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, даващи основание за отмяната или изменението на
присъдата. За това и тази присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 от НПК Софийски градски
съд, НО, V въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.11.2017 г., постановена
по НОХД № 22337/2016 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.