Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ……. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен
състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на
секретаря Рени Атанасова и прокурора Мартин Бешков, разгледа докладваното от младши
съдия Спасенов ВНОХД № 5282 по описа
за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 27.11.2017 г. по
НОХД № 17450/2015 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, подсъдимият Р.В.К. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и при
условията на чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от
една година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК
за срок от четири години.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимият К. е осъден да заплати по сметка на Държавата направените по делото
разноски в размер на 40,00 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П. Н.К. от САК -
упълномощен защитник на подсъдимия Р.В.К., както и допълнение към нея.
В жалбата и
допълнението към нея се прави искане обжалваната присъдата да бъде отменена и
да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска обжалваната присъда
да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд или да бъде изменена, като се приложи спрямо подсъдимия
чл. 55 от НК, или се намали така наложеното наказание до минимално предвидения
в закона срок от 3 /три/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да
бъде отложено за срок от три години.
В жалбата се
излагат се твърдения, че обжалваната присъда на първоинстанционния съд е
неправилна, незаконосъобразна и необоснована, че е постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, както и че
наложеното на подсъдимия К. наказание е явно несправедливо.
Навеждат се
съображения, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва посочване
на конкретни факти за извършени от подсъдимия К. действия, с които да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
194, ал. 1 от НК, което защитата счита за съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до накърняване правото на защита на подсъдимия и налагащо
връщане на делото на досъдебна фаза.
Поддържа се,
че първоинстанционният съд е тълкувал превратно доказателствената съвкупност по
делото, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се,
че обжалваната присъда е явно необоснована, тъй като приетите от съда
фактически положения не се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал. Посочва се, че анализът на събраните по делото доказателства не водят
до категоричен и безспорен извод, нито за осъществен състав на престъпление,
нито за авторството на деянието.
Поддържа се,
че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля С.,
в частта, в която същият заявява, че в джоба на якето си имал сума в размер на
720 лева, която му била отнета от подсъдимия. Сочи се в този смисъл, че данни
за такава сума се съдържат само в неговите показания, както и че видно от
показанията на свидетелите С., Г.и В., пострадалият не е споделил пред тях за
отнета от неговото владение сума. Поддържа се, че дори и подсъдимия К. да бъде
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, то
същият не следва да бъде подвеждан под наказателна отговорност за
инкриминираната сума от 720 лева.
Твърди се,
че в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, поради което първоинстанционният съд е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. В този смисъл се сочи, че наложеното с
обжалваната присъда наказание е явно несправедливо.
С жалбата не
са направени искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 28.11.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушването на експертизи и ангажирането на веществени доказателства.
В
съдебно заседание пред въззивният съд защитникът на подсъдимия К. – адв. К.М./преупълномощен
от адвокат К./, моли да бъдат уважени депозираната въззивна жалба и
допълнението към нея, като посочва, че същите са подробно аргументирани. Моли
за уважаване на искането за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на
делото на СРП, поради допуснати при изготвяне на обвинителния акт съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия. На следващо място посочва, че подсъдимият изначално не е целял и не
е имал намерение да присвои инкриминираните вещи, както и че не е доказано, че
сумата от 720 лева някога е била във владение на пострадалото лице. Поддържа,
че при индивидуализацията на наказанието първоинстанционния съд не е отчел
редица смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което счита, че същото
следва да бъде определено в по-нисък размер.
Моли
за отмяна на обжалвана присъда на първоинстанционния съд и за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на СРС, алтернативно подсъдимият да бъде
оправдан, поради недоказаност на обвинението, а в случай, че въззивният съд
приеме, че основания за това не са налице, да намали значително определеното
наказание, тъй като същото се явява силно завишено.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за
неоснователна. Посочва, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна.
Поддържа, че не са налице основания за връщане делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав или на прокурора, изготвил обвинителния акт. Счита, че
правилно е определено наказанието в рамките на предвиденото от закона, като са
отчетени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Моли
се за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване обжалваната присъда на
първоинстанционния съд.
Подсъдимият
К. поддържа тезата на своя защитник и моли да бъде оправдан.
В
последната си дума подсъдимият Р.В.К., моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
контролираната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред. В хода му са
събрани доказателствени източници от различен вид. Изслушани са обясненията на
подсъдимия Р.В.К., като са приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4
от НПК и обясненията на подсъдимия, дадени в присъствието на защитник по същото
дело пред орган на досъдебното производство. Изслушани са показанията на
свидетелите С.С., Д.Г., В.В., Д.С., Ц.П., Н.А.и Г.А.. Приобщени са към
доказателствения материал по делото, по реда на чл. 281 от НПК, показанията на
свидетелите С.С., Д.Г., В.В. и Д.С., дадени в хода на досъдебното производство.
Прието е и приобщено към доказателствения материал по делото заключението на
вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза. Приобщени са по реда на чл. 283 НПК и
приложените по делото писмени доказателства.
В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници, Софийски градски съд прие следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Р.В.К. е роден на ***
***, българин, българско гражданство, със средно образование, безработен,
женен, неосъждан, с ЕГН **********,***.
Към дата 24.05.2015 г.,
свидетелят С.С. и подсъдимият Р.К. се познавали, тъй като двамата посещавали
една и съща спортна зала.
Свидетелят С.С. и свидетелят Д.Т.Г.се
познавали към датата на процесния инцидент и поддържали приятелски отношения.
Подсъдимият Р.К. и свидетелите Ц.П.,
Н.И.А.и Г.И.А.се познавали към датата на процесния инцидент и между тях
съществували приятелски отношения.
На 24.05.2015 г. свидетелите С.С.
и Д.Г.се уговорили да се срещнат в кафене „Нашето кафенце“, използвано като
букмейкърски пункт на Еврофутбол, находящо се в гр. София, ул. „******.
Свидетелят С. имал намерение вечерта на същата дата да посети нощно заведение,
във връзка с което се облякъл с тениска с къс ръкав и лятно яке марка „Diesel“, като в левия джоб на якето
сложил сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, а в десния джоб ключовете
от дома си, след което излязъл. Около 20:00 часа на същата дата, свидетелят С.
вървял по ул. „Казбек“ и когато бил в непосредствена близост до намиращото се
на № 12 на същата улица заведение, бил застигнат от лек автомобил Опел Астра,
от който излезли подсъдимия Р.К. и свидетелите Ц.П., Н.А.и Г.А.. Излизайки от
автомобила, подсъдимият К. и свидетелите П., Н.А.и Г.А. се насочили към
свидетеля С., заградили пътя му и физически нападнали последния, като
нападението не било предизвикано от пострадалия по никакъв начин. Свидетелят С.
направил опит да се измъкне от нападателите си и да се отдалечи от мястото на
нападението, като в същия момент бил хванат за яката на якето от подсъдимия. С.
направил опит да се отскубне, при което тениската и якето, с които бил облечен,
се скъсали и останали в ръцете на подсъдимия К., а С. успял да се отдалечи на
няколко метра. С. поискал якето си от подсъдимия К., като същевременно му
казал, че в същото се намират парите и ключовете от дома му и без тях няма да
може да се прибере. К. отказал да върне якето, след което държейки същото в
себе си се качил заедно със свидетелите Ц.П., Н.А.и Г.А. в процесния лек
автомобил и се насочили в посока към бул. Цар Борис III.
В резултат на процесния инцидент
на свидетеля С.С. били причинени телесни увреждания, изразяващи се в
кръвонасядане и охлузвания в областта на шията вляво.
Общата стойност на
инкриминираните движими вещи към датата на извършване на процесното деяние е в
размер на 936,50 лева /деветстотин тридесет и шест лева и петдесет стотинки/, а
размерът на минималната работна заплата за страната към процесната дата е 360
лева /триста и шестдесет/.
Изложената фактическа обстановка, въззивната инстанция изведе от следните
доказателствени източинци, а именно: обясненията на подсъдимия Р.В.К. дадени
в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.
279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НПК; показанията на свидетелите С.С., Д.Г., В.В.,
Д.С., Ц.П., Н.А.и Г.А., дадени в хода на проведеното пред първоинстанционния
съд съдебно следствие, както и от приобщените към доказателствения материал по
делото, по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетелите С.С., Д.Г., В.В. и Д.С.,
дадени в хода на досъдебното производство; от приобщено към доказателствения
материал по делото заключение на вещото лице по изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, както и от приобщени по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, а именно: съдебномедицинско
удостоверение № V – 139/2015 г., издадено на лицето С.С.С.; справка за съдимост
за подсъдимия Р.В.К.; справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратура на Република България за подсъдимия Р.В.К..
В хода на
проведеното пред първоинстанционния съд съдебно следствие, предвид заявеното от
подсъдимия нежелание да даде обяснения във връзка с повдигнатото обвинение и
обстоятелството, че същия е дал такива в
присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство,
и на основание чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НПК към доказателствения
материал по делото са приобщени дадените от подсъдимия К. обяснения във връзка
с повдигнатото обвинение пред орган на досъдебното производство. При преценката
на обясненията на подсъдимия, настоящият съдебен състав съобрази тяхната
двойнствена природа, а именно, че същите от една страна представляват гласно
доказателствено средство, а от друга средство за защита.
От
обясненията на подсъдимия К. по делото се установява, че на 24.05.2015 г.,
около 20:00 часа, същият се е намирал на мястото, където е възникнал процесния
инцидент. Установява се също, че до мястото на инцидента, подсъдимият К. се е
придвижил с лек автомобил „Опел Астра“, който бил управляван от свидетеля Г.И.А.,
в който се намирали още свидетелите Н.И.А.и Ц.Р.П.. Установява се още, че между
лицата придвижващи се с лек автомобил „Опел Астра“ и свидетелят С.С. възникнал
конфликт, в хода на който подсъдимият К. хванал С. за яката на якето, както и
че при направения от С. опит да се отскубне от подсъдимия, якето и тениската му
се скъсали и останали в К.. Обясненията в посочените им части са ясни,
последователни, логични и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал, а именно от показанията на свидетелите С.С., Д.Г., В.В.,
Ц.П., Н.А.и Г.А., както и от приобщеното по делото съдебномедицинско
удостоверение № V – 139/2015 г., издадено на лицето С.С.С., поради което
въззивният съдебен състав напълно ги кредитира в тези им части и основава
фактическите си изводи на тях.
Настоящият
съдебен състав не кредитира обясненията на подсъдимия в останалите им части, а
именно в частта, с която подсъдимият сочи, че с поведението си С. е предизвикал
възникването на конфликта, както и в частта, с която посочва, какво е направил
с якето и тениската на пострадалия след като същите останали в него.
Действително обясненията в посочените части се подкрепят от показанията на свидетелите
Ц.П., Н.А.и Г.А., които посочват като причина за реализиране на инцидента
отправени от С. псувни по адрес на подсъдимия и лицата намиращи се в лекия
автомобил „Опел Астра“, както и че след като скъсаните тениска и яке на С. останали
в подсъдимия К., последният извикал на пострадалия да отиде и да си ги вземе,
но предвид че същия не се върнал да ги вземе и не отговорил нищо, подсъдимият
оставил вещите му на земята до храстите, след което се качил в автомобила и
потеглили. От друга страна, обаче, при преценката на показанията на тези
свидетели въззивният съд отчете на първо място евентуална тяхна
заинтересованост от позитивен изход на делото в полза на подсъдимия К., доколкото
същите са негови приятели и сами са участвали в конфликта и в нападението над
свидетеля С.С.. На следващо място, съдът намира за необходимо да отбележи и
обстоятелството, че същите не само не се подкрепят, но и категорично се опровергават
от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно от показанията
на свидетелите С.С., Д.Г., В.В. и Д.С.. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че показанията на Ц.П., Н.А.и Г.А., относно факта, кой е бил
причина за възникване на конфликта, са неиздържани от чисто житейска гледна
точка, доколкото не е оправдано да се приеме, че С. движейки се сам по улицата
би провокирал конфликт с четири лица, като по отношение на това обстоятелство
въззивният съд напълно се солидализира с изводите на първоинстанционния такъв.
От
показанията на свидетелите С.С., Д.Г.и В.В., както тези дадени в хода на
проведеното пред първоинстанционния съд съдебно следствие, така и тези дадени
пред органите на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК, по делото се установява, че С.С. с нищо не е предизвикал възникналия
конфликт, че същият бил нападнат едновременно от четирите лица, намиращи се
преди инцидента в процесния лек автомобил „Опел Астра“, както и че в резултат
на това нападение якето и тениската на С. били скъсани и останали в подсъдимия К..
От показанията на същите свидетели се установява още, че С. поискал от К. да му
върне якето, като му казал, че вътре са парите и ключовете му и ако не му го
върне няма къде да спи, както и обстоятелството, че К. не му върнал якето и се
качил заедно с него в процесния лек автомобил, след което същият продължил
движението си към бул. „Цар Борис III“.
При преценка на показанията на свидетеля Д.Г., настоящият
съдебен състав отчете евентуална негова заинтересованост, доколкото същият е
близък приятел на свидетеля С. и дори в конкретния ден между двамата е имало
уговорка за среща, именно в заведението, находящо се в гр. София, ул. „******.
Независимо
от този факт, въззивният съд не намира основание да не кредитира показанията на
този свидетел, тъй като същите са последователни, обективни, пресъздават
обстоятелства, които свидетелят лично е възприел, като същевременно заявеното
от Г.се подкрепя и от показанията на свидетеля В.В., който е пряк очевидец на
процесния инцидент, намирал се е пред заведението, където същият се е случил и лично
е възприел, както нападението спрямо С. от страна на подсъдимия и свидетелите Ц.П.,
Н.А.и Г.А., така и отправената от С. към К. молба за връщане на процесното яке,
която е останала без резултат. Въззивният съдебен състав напълно споделя
изводите на първоинстанционния такъв, че свидетелят В. по никакъв начин не е
заинтересован от изхода на делото, доколкото същият пушейки пред процесното
заведение станал случаен свидетел на процесния инцидент, като по делото липсват
данни за каквито и да било отношения между него и лицата участващи в инцидента,
които да дадат основание да се приеме, че е налице заинтересованост на този
свидетел от изхода на делото.
Показанията
на свидетелите С., Г.и В. се подкрепят и от показанията на свидетелката Д.С.,
от които се установява, че последната се е намирала в заведението на ул. *****на
процесните дата и час и лично е възприела обстоятелството, че С. се появил в
заведението гол до кръста и заявил, че е бил нападнат и му били взети якето и
ключовете.
Настоящият
съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд е кредитирал
показанията на свидетеля С. в частта им, в която същият посочва, че в якето му,
което му било отнето от подсъдимия при процесния инцидент имало ключове и
парична сума в размер на 720 лева. Действително данни за тази сума не се
съдържат в показанията на останалите разпитани по делото свидетели, както защитата
е посочила във въззивната си жалба. От друга страна, обаче, въззивният съд не
може да сподели доводите на защитата, че показанията на С. в тази им част не
следва да бъдат кредитирани, поради неговата заинтересованост от крайния изход
на делото. По делото не са налице каквито и да било доказателства за наличие на
обстоятелства, който да обусловят заинтересованост на свидетеля С. от изход на
делото в ущърб на подсъдимия. Показанията на този свидетел в останалите им
части са обективни, ясни, последователни и разкриха фактическа обстановка,
която се потвърди и от показанията на свидетелите В., Г.и С.. Следва да бъде
отчетен и факта, че още в първия си разпит в хода на досъдебното производство,
проведен само няколко часа след реализиране на процесния инцидент, пострадалият
е посочил сумата, която се намирала в якето му, което обстоятелство поддържа и
в следващите си разпити. С. не се е възползвал от правото си да се конституира
в качеството на граждански ищец и частен обвинител, независимо от
обстоятелството, че правото му за това е разяснено от първоинстанционния съд.
Това обстоятелство допълнително утвърждава правилността на извода, че С. не е
заинтересован от крайния изход на производството. По отношение на обстоятелството,
че влизайки в процесното заведение след приключване на инцидента, С. не е
заявил пред намиращите се в него лица липсата на инкриминираната парична сума,
също не представлява основание да се приеме, че показанията на този свидетел са
недостоверни в тази им част. Оправдано е да се приеме, че предвид преживения
стрес и притеснения в резултат на осъщественото спрямо него нападение от четири
лица, отнемането от владението му на инкриминираните движими вещи и
обстоятелството, че в резултат на същите е останал гол до кръста, свидетелят
може да не е бил в състояние непосредствено след инцидента да възпроизведе пред
намиращите се в процесното заведение пълно описание на вещите, които се
намирали в отнетото от владението му яке.
От
заключението на вещото лице по изготвената и приета в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд съдебно-оценителна експертиза, по делото
се установява, че общата стойност на инкриминираните движими вещи към датата на
извършване на процесното деяние е в размер на 936,50 лева /деветстотин тридесет
и шест лева и петдесет стотинки/, а размерът на минималната работна заплата за
страната към процесната дата е 360 лева /триста и шестдесет/. Въззивният
съдебен състав намира, че заключението е ясно, обосновано и в пълнота е
отговорило на поставените задачи, поради което напълно го кредитира.
От
приобщеното към доказателствения материал съдебномедицинско удостоверение № V –
139/2015 г., издадено на 25.05.2015 г. за лицето С.С.С. по делото се
установява, че в резултат на процесния инцидент на същото лице са причинени
травматични увреждания, а именно кръвонасядания и охлузвания в областта на
шията вляво, както и че същите са получени по механизъм на притискане и
тангенциално действие на твърди тъпи или полумеки предмети и е могло да бъдат
получени по начина и времето посочени от освидетелствания.
От
приобщените към доказателствения материал справка за съдимост и справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратура на Република България,
издадени за подсъдимия Р.В.К. по делото се установява, че същият е неосъждан,
т.е. с чисто съдебно минало, няма криминални регистрации или други регистрирани
противообществени прояви.
На базата на установените по делото фактически
положения и въз основа на извършения анализ на доказателствения материал,
настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е извел напълно
законосъобразни правни изводи.
Въззивният съд
намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия, изложени във
въззивната жалба и допълнението към нея, за наличие на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита и
изразяващи се в липса на посочване в обстоятелствената част на обвинителния акт
на конкретни факти и извършени действия от подсъдимия, с които същият да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което
е привлечен към наказателна отговорност.
При
извършената проверка на съдържанието на обвинителния акт, настоящият съдебен състав
констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени
достатъчно и пълни факти относно съставомерността на деянието от обективна и
субективна страна и участието на подсъдимия в неговото извършване. Изложени са
факти относно времето, мястото на извършване на твърдяното деяние,
осъществяващо състава на престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато
обвинение, както и пълни данни за неговата самоличност. Изложени са факти за
формата на изпълнителнителното деяние, което се твърди, че е извършено от
подсъдимия и в какво точно са се изразили неговите действия, поради което
възражението на защита се явява неоснователно.
За да е налице престъплението по чл. 194, ал. 1 НК в обективната
действителност трябва да са налице следните материални предпоставки – субектът
на престъплението трябва да е отнел чужди движими вещи от владението на друго
лице без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деецът трябва да е установил своя фактическа власт върху движимите вещи, която
изключва фактическата власт на лицето, което има правно основание да ги владее,
като в последствие се е разпоредил с тях. Престъплението с оглед наличието на
специална цел може да се извърши при форма на вината пряк умисъл, тоест
съобразно правилото на чл. 11, ал. 2 НК деянието е при пряк умисъл, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
От обективна
страна, на 24.05.2015 г., около 20:00 часа, в гр. София, в близост до заведение
„Нашето кафенце“, използвано като букмейкърски пункт на Еврофутбол, находящо се
в гр. София, ул. „******, подсъдимият К. е установил фактическа власт върху
движими вещи на обща стойност 936,50 лева, а именно: лятно яке марка „Diesel“ на стойност 200,00 лева, 5 бр. ключове с единична стойност 2,10 лева и
обща стойност 10,50 лева, тениска с къс ръкав на стойност 6,00 лева и парична
сума в размер на 720 лева, върху които свидетелят С.С. е упражнявала фактическа
власт. Вещите са били чужди за подсъдимия - фактическата власт върху тях пострадалия
е манифестирал. Отнемането им е противозаконно, тъй като е станало без
съгласието на пострадалия, а напротив, същият е поискал от подсъдимия да му
върне вещите, като е посочил, че в отнетото яке се намират парична сума в
размер на 720 лева и ключовете от дома му, което искане обаче е останало без
резултат и вещите не му били върнати от подсъдимия.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия К. виновно, с форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Действията са
осъществени в строга и логическа последователност, която убеждава съда, че в
съзнанието му е била формирана ясна представа, че прекъсва фактическата власт
върху инкриминираните вещи, установявайки свое владение върху тях.
Неоснователни,
според настоящия съдебен състав, са възраженията на защитата, че в процесния
случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като
обществената опасност на деянието е явно незначителна, алтернативно, че
отговорността на подсъдимия е следвало да бъде ангажирана по чл. 194, ал. 3 от НК, тъй като случаят е маловажен, най-вече поради стойността на инкриминираните
вещи.
Разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК може да бъде приложена
само в случаите когато обществената опасност като елемент от състава на
престъплението изобщо липсва или е незначителна.
Съдебната
практика е последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние
е малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички
елементи от състава на деянието и не може да се основава само на ниската
стойност на предмета на престъплението.
Липсата на
възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде
установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключена дори
вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект /в този
смисъл е Решение № 247 от 08.06.2009 г. на ВКС по н.д. № 204/2009 г. на ІІ-ро
н.о./.
Според
настоящия съдебен състав разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК в конкретния случай
е неприложима. Основание за този извод са установените по делото обстоятелства,
че се касае за деяние, засягащо обществените отношения свързани с правото на
собственост, което е едно от основните права във всяко общество, като
същевременно стойността на инкриминираните движими вещи и действията на
подсъдимия преди самото извършване на процесното деяние разкриват такава
обществена опасност на деянието и дееца, което изключва възможността същата да
бъде приравнена на явно незначителна.
Не може да
бъде споделен от въззивния съд и доводът на защитата, че осъщественото от К.
деяние може да бъде подведено под привилегирования състав на чл. 194,
ал. 3 от НК. Според чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай съществува, ако
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от същия вид. Според критериите, установени с ППВС №6/1971г., при
престъпления против собствеността /каквото е и процесното/ по-ниската степен на
обществена опасност се определя от ниската стойност на предмета на кражбата, от
незначителността на вредните последици, а също и от другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца. Отнесени към процесния случай очертаните
критерии показват, че извършеното от подсъдимия не представлява маловажен
случай на кражба. Действително по делото се установи, че подсъдимият е с добра личностна
характеристика, доколкото същият е неосъждан, семеен е и няма криминални
регистрации и данни да е извършвал други противообществени прояви. От друга
страна, обаче, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отчете
обстоятелството, че стойността на предмета на престъплението е значителна –
възлиза на 936,50 лева и е повече от два пъти над минималната работна заплата
за страната към датата на извършване на процесното деяние. Изхождайки от
очертаното от ТР № 6/1973 на ОСНК понятие за вредни последици, обхващащо
имуществените и неимуществени вреди, съдът отчете, че освен обичайното
неудобство от кражбата на инкриминираните движими вещи, по делото са събрани
доказателства, че свидетелят С.С. е изпитал допълнителен дискомфорт и притеснения
свързани с обстоятелствата, че същият в резултат на процесния инцидент е
останал гол до кръста и без ключове от дома си, както и че му били причинени
телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания и охлузвания в областта на
шията.
От гореизложените
доводи се налага единствен правилен и законосъобразен извод, че степента на обществена
опасност на деянието и дееца в конкретния случай не е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от същия вид, като не са налице основания
да се приеме, че процесното деяние представлява маловажен случай, което да
обуслови възможност за преквалифицирането му в такова по чл. 194, ал. 3 от НК.
За
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до осем години.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия контролната
инстанция отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно
минало, както и обстоятелството, че същият е семеен. По отношение на отегчаващите
отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав се солидализира с приетото
от районния съд, че такива са начинът на извършване на деянието и обстановката
при която същото е било извършено, а именно обстоятелството, че деянието е
предхождано от нападение над свидетеля С. от страна на подсъдимия и други три
лица, без същия да го е предизвикал, както и факта, че в резултат на това
нападение на С. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в
кръвонасядания и охлузвания в областта на шията, които макар да не са
инкриминирани от държавното обвинение и да не са обусловили прилагането на
по-тежка правна квалификация на извършеното деяние, следва да бъдат взети
предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия.
При правилна
правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието
на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54
от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение
на чл. 55 от НК.
Тези изводи
се споделят и от въззивния съд, като следва да се посочи, че в случая не са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито
такива, които да имат изключителен характер. Такива конкретни не се установиха
от настоящият състав, който не
констатира наличието им при извършената служебна проверка.
При контрол
върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат
факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд.
Правилно и справедливо съдът е разграничил отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя
конкретното наказание.
Настоящия
съдебен състав намира, че не са налице основания за корекция на наказанието
чрез неговото намаляване или изменение, като същото следва да остане в срок от една
година "лишаване от свобода".
Така
определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на
конкретните деяние и деец, отговаря в пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на принципите на българското наказателно
законодателство, като видът и размерът му са съобразени с визираните в чл. 36
от НК цели на генералната и на специална превенция.
Въззивният
съд се съгласява и с изводите на първоинстанционния, за прилагане на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на така
наложеното наказание "лишаване от свобода" с изпитателен срок от четири
години, поради факта, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложено е наказание под три години
"лишаване от свобода", както и с оглед обстоятелството, че изпълнение
на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, възпиращият и превъзпитателен ефект на
наказанието, може да се постигне и без ефективното му изпълнение, като така
определеният изпитателен срок в най-голяма степен би оказал дисциплиниращо
въздействие върху подсъдимия и би го мотивирал да се въздържа от други
противообществени прояви и към спазване закона и правилата на морала.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски
съд, НО, I въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.11.2017 г.,
постановена по НОХД № 17450/2015 г. по описа на СРС, НО, 1 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.