Р Е Ш
Е Н И
Е №260004
гр.Кюстендил,
23.05.2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Галина Кирилова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева т.д.№94/2016г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по исковата молба на „Кодиа Груп“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ №120Д, ет.6, срещу „Ойл
БГ“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр.Кюстендил, ул.„Цар Борис“ №62, „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„Драган Цанков“ №37. Като
съищец в производството по делото, на основание чл.649 ал.3 от ТЗ, е
конституиран синдикът на „Ойл БГ“ ЕООД – в несъстоятелност – А.Г.М., с адрес: ***.
Предмет на
разглеждане са предявени от „Кодиа Груп“ ООД обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл.135 ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) във вр. с чл.649 ал.1 от Търговския закон ТЗ) за обявяване за
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Ойл БГ“ ЕООД – в
несъстоятелност, увреждащи действия на длъжника „Ойл БГ“ ЕООД, изразяващи се в
следното: 1/ сключване на договор за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот от 31.10.2011г., със страни „Първа инвестиционна банка“ АД и „Ойл
БГ“ ЕООД, оформен в нотариален акт №184, том V, дело №0898/2011г. по описа на нотариус В.Б., с рег.№302
на НК на РБ, с район на действие – РС-София, както и 2/ сключване на договор за
поръчителство от 19.01.2012г., с който
„Ойл БГ“ ЕООД се е задължило като поръчител, да отговаря пред „Първа
инвестиционна банка“ АД за изпълнението на задълженията на „Данс Енерджи“ ООД,
произтичащи от договор за банков кредит от 26.01.2009г.
Ищецът
основава претенциите си на следните твърдения, изложени в исковата молба и
уточняващите я такива:
„Кодиа Груп“
ООД е кредитор на „Ойл БГ“ ЕООД и притежава вземане спрямо него в размер на
31 045.60 евро, произтичащо от договор за цесия, сключен на 27.10.2016г.,
с който лицето Д.А.К.е прехвърлил на ищеца своето парично вземане към „Ойл БГ“
ЕООД в горния размер. Последното от своя
страна се основавало на частично неизпълнение на задължение на „Ойл БГ“ ЕООД да
върне на Д.К.предоставена му на 04.07.2009г. сума в размер на 40 000 евро,
от които били заплатени само 8 954.40 евро – на 28.02.2011г. –
1 334.95 евро; на 03.05.2011г. - 619.45 евро и още 7 000 евро. Ищецът
твърди, че извършената цесия е била надлежно съобщена на длъжника. Поддържа, че
на 31.10.2011г. „Ойл БГ“ ЕООД е учредило в полза на „Първа инвестиционна банка“
АД договорна ипотека върху свои недвижими имоти за обезпечаване на чужди
задължения, а именно – на „Данс Енерджи“ ЕООД към посочената банка, произтичащи
от договор за банков кредит от 26.01.2009г. и анекс към него с №1 от
27.07.2011г., като договорът за учредяване на ипотека се сключил във формата на
нотариален акт с №184, том V, дело №0898/2011г. по описа на
нотариус В.Б., с рег.№302 на НК на РБ, с район на действие – РС-София, вписан
под №190, том XXIV, дело №25140/2011г. по описа на
Службата по вписванията. Сочи се още, че на 19.01.2012г. с договор за
поръчителство, „Ойл БГ“ ЕООД е поело към „Първа инвестиционна банка“ АД
солидарна отговорност за изпълнение на чужди задължения – тези на „Данс
Енерджи“ ЕООД, произтичащи от сключения между това дружество и банката договор
за банков кредит от 26.01.2009г. Ищецът поддържа, че двете обезпечителни сделки
са безвъзмездни и, че при сключването им ответникът „Ойл БГ“ ЕООД, в лицето на
своя управител, е знаел, че с тези си действия уврежда кредиторите си, тъй като
е обременил с ипотека най-ценния си актив, както и се е задължил да отговаря
солидарно за задължения на трето лице. Изтъква, че поради безвъзмездния
характер на сделките, наличието или липсата на знание за увреждането у
ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, е без правно значение. Сочи, че с
решение №38/13.10.2016г. по т.д.№73/2016г. по описа на ОС-Кюстендил е било
открито производство по несъстоятелност на „Ойл БГ“ ЕООД, както и, че в рамките
на това производство съдът е приел предявеното от „Кодиа Груп“ ООД вземане.
Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен по
отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Ойл БГ“ ЕООД, както описания по-горе договор за
учредяване на договорна ипотека от 31.10.2011г., така и договора за
поръчителство от 19.01.2012г.
Синдикът на
„Ойл БГ“ ЕООД – в несъстоятелност А.М., конституирана като съищец в
производството по делото, изразява становище за основателност на предявените
искове и моли съда да обяви за недействителни по отношение кредиторите на
несъстоятелността на „Ойл БГ“ ЕООД процесните две сделки. Квалифицира същите
като безвъзмездни, поради липса на уговорена насрещна престация срещу поетото
обезпечаване на чуждото задължение и твърди осъществяване на изискуемите се по
чл.135 от ЗЗД предпоставки, като акцентира върху наличието на увреждащо кредитора
действие; знание за това у длъжника всякога, когато разпоредителната сделка се
извършва след възникване на кредиторовото вземане и липсата на правно значение
за наличието или липсата на знание за увреждането у третото лице, с което
длъжникът договаря.
Ответникът
„Ойл БГ“ ЕООД – в несъстоятелност, чрез управителя си П.С., е депозирал отговор
на исковата молба, в който е заявил следното: 1/ че потвърждава факта, че
„Кодиа Груп“ ООД е кредитор на „Ойл БГ“ ЕООД за сума в размер на 31 045.60
евро, както и за други суми, включени в одобрения от съда списък на приетите
вземания; 2/ че дружеството е сключило сделката, за която е бил съставен
процесния нотариален акт; 3/ че на дружеството не е известно сключването на
договор за поръчителство, какъвто липсва сред търговските му книги; 4/ че „Ойл
БГ“ ЕООД не е получило, нито му е била обещавана някаква насрещна престация по
повод сключването на нотариалния акт от 31.10.2011г., както и във връзка с
договора за поръчителство, ако такъв е бил сключен и 5/ че управителят на „Ойл
БГ‘ ЕООД към 31.10.2011г. – Д.К.– е бил наясно, че със сключването на
нотариалния акт създава привилегия в полза на ответника „Първа инвестиционна
банка“ АД и, че от тази гледна точка уврежда всички останали свои кредитори,
както и, че същото важи и относно договора за поръчителство от 19.01.2012г.,
ако такъв е бил сключен. В обобщение се сочи, че ответникът признава първия от
двата обективно съединени искове – сключения във формата на нотариален акт от
31.10.2011г., както и, че признава и втория иск, ако по делото се установи
сключването на договора за поръчителство.
Ответникът
„Първа инвестиционна банка“ АД е депозирал в установения от закона срок писмен
отговор на исковата молба, чрез своя пълномощника – ю.к.С.Н.. В отговора се
излагат аргументи за неоснователност на предявените искове, моли се тяхното
отхвърляне и присъждане на разноски. На първо място се възразява, че
кредитополучателят по договора за кредит – „Данс Енерджи“ ЕООД, и поръчителят и
ипотекарен длъжник „Ойл БГ“ ЕООД, са свързани лица по смисъла на §1, т.1 от ДР
на ТЗ, тъй като към момента на сключване на договорите едноличен собственик на
капитала, съдружник и управител на кредитополучателя „Данс Енерджи“ ЕООД е Д.Р.К.,
а едноличен собственик на капитала и управител на „Ойл БГ“ ЕООД по същото време
е Д.А.К.. Тези две физически лица били свързани по смисъла на ТЗ, като
свързаността намерила проявление и във факта, че с част от парите, отпуснати на
кредитополучателя са били погасени задължения на „Ойл БГ“ ЕООД. На следващо
място, в отговора се възразява срещу съществуването на вземания на „Кодиа
Груп“ООД в приетия размер и на посочените основания, с твърдения, че настоящият
ищец е привиден кредитор, а всички документи, които според ищеца удостоверяват
вземанията му срещу „Ойл БГ“ ЕООД, са антидатирани и съставени единствено и
само за целите на производството по несъстоятелност и извличане на благоприятни
правни последици, посредством недобросъвестно упражняване на права. Възразява
се още, че сключените договори между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Ойл БГ“
ЕООД са възмездни,поради което за уважаване на исковете следва несъмнено да
бъде доказано знание за увреждане, както и се твърди, че процесните сделки не
са били сключени с цел увреждане на кредитите на „Ойл БГ“ ЕООД, а банката не е
знаела за съществуване на задължения на това дружество към трети лица – каквито
не са били отразени и публично известни – нито от направения анализ е било
установено наличието на финансов или правен риск от сключване на договорите.
Излагат се подробни съображения, че договорът за учредяване на ипотека не е
безвъзмезден, като се изтъква, че възмездност в отношенията на страните по
договора за ипотека е налице тогава, когато главният договор между тях не би
бил сключен, без сключването на договор за ипотека – ипотекарният кредитор
сключва главния договор и престира имуществено благо по него, не само срещу
насрещната престация по главния договор, но и поради наличието на обезпечението
– ипотеката. Сочи се, че в конкретния случай, в договора за банков кредит от
26.01.2009г. – раздел IV, т.5 – е било посочено, че
ползването на разрешения кредит може да бъде осъществено, едва след
кумулативното изпълнение на две предпоставки – подписване на договора за кредит
и предоставяне на договорените обезпечения, съгласно условията на договора,
като обезпечаването е било учредено, посредством подписване на нотариалния акт
с №184, том V, дело №0898/2011г. Този договор се
твърди, че не е безвъзмезден, именно поради това, че има акцесорен характер,
обезпечава договора за кредит, обусловен е от него и не би бил сключен без
неговото съществуване. Изтъква се, че съдът трябва да извърши преценка на
обстоятелствата по делото и да прецени дали при липсата на договор за ипотека,
въобще би се сключил главният договор между страните и в случай, че установи
наличие на неразривна връзка на взаимна обусловеност между двата договора,
същата следва да бъде взета предвид при тълкуване на понятието „възмездност“ по
смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД. Ответникът възразява и в посока, че
липсват доказателства, че към момента на учредяване на ипотеката „Ойл БГ“ ЕООД
е имало неизпълнени задължения, а липсата на информация за вземания на
кредитори, които да бъдат увредени от длъжника, чрез процесната ипотека оборва
тезата за намерение на длъжника за увреждане, поради липса на субект, който да
бъде увреден, съответно – липса на вреда. Възразява страните по договора да са
имали цел да увредят кредиторите на „Ойл БГ“ ЕООД или пък който и да е друг
юридически субект. Относно договора за поръчителство, което в случая ответникът
квалифицира като едностранно, се изтъква, че поради акцесорния му характер,
преценката за възмездност или безвъзмездност, не може да бъде изолирана от
главното правоотношение, което поръчителството обезпечава. Твърди се, че ако
договорът по главното правоотношение е възмезден, възмездно е и
поръчителството, тъй като на престацията на кредитора противостоят две
задължения – на главния длъжник и на поръчителя. В подкрепа на тази теза се
изтъква и аргументът, че изпълнилият поръчител придобива регресни права срещу
длъжника, в случай, че изпълни изискуемото задължение. Ответникът прави извод,
че ищецът следва да докаже, с оглед възмездния характер и на тази сделка,
наличието на намерение от страна на банката да увреди останалите кредитори,
каквито доказателства се счита, че ищецът не представя.
По делото
като ответник е било конституирано дружеството „Данс Енерджи“ ООД, като в
последствие това действие е счетено като опущение и определението, с което е
било сторено е отменено.
В срока по
чл.372 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и
след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото, а и са представени документи,
на база на които може да се заключи, че на 26.01.2009г. между „Първа
инвестиционна банка“ АД, от една страна, като кредитор, и „Данс Енерджи“ ООД,
представлявано от управител Д.К., от друга, като кредитополучател, е бил
сключен договор за банков кредит с №000CL-L-000020, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 11 000 000 лева, с цел
обезпечаване плащания по издадени банкови гаранции по нареждане на
кредитополучателя и за обезпечаване вземанията на банката по предоставен на
кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства в размер на
2 000 000 лева.
На 03.07.2009г. лицето Д. К., който към този момент е
бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „Ойл БГ“ ЕООД,
е превел по сметка на дружеството в „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от
40 000 евро – с основание – временна финансова помощ. Посоченото е видно
от приложения към исковата молба отчет по сметка. Част от тази сума е била
върната на К., а именно -
8 954.40 евро.
Не е спорно, че на 27.07.2011г. между страните по
договора за банков кредит е бил сключен анекс с №1/27.07.2011г. Същият не е
представен по делото, както не е представен и договорът за банков кредит.
На 31.10.2011г. с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека с №184, том V дело
№0898/2011г. по описа на нотариус с рег.№302 по Регистъра на Нотариалната
камара, за обезпечаване на всички вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД по
договора за банков кредит с №000CL-L-000020/26.01.2009г.
и анекс №1/27.07.2011г. към него, сключени между банката и „Данс Енерджи“ ООД,
„Ойл БГ“ ЕООД, като ипотекарен длъжник, чрез своя управител Д. К., е учредло в
полза на „Първа инвестиционна банка“ АД договорна ипотека върху собствен на
дружеството недвижим имот, а именно: УПИ, находящ се в гр.София, община
столична, район Красна поляна, целият с площ от 17 719 кв.м., съставляващ
УПИ – I – 1068, 1071, 1119 за търговски
център, складове и обслужващи дейности, в кв.132, по плана на гр.София, в
местността „Факултета“, при граници на имота, съгласно нотариален акт: от север
– новопроектирана улица и УПИ II-1121 и улица, от
изток – бул.„Никола Мушанов“ и УПИ II-1121, от запад –
новопроектирана улица с о.т.474 до 457, от юг – новопроектирана улица с о.т.
457 до о.т.464 и при съседи, съгласно скица: улица, улица, улица, УПИ II-1121 , улица и улица, заедно с построената в имота
газостанция за зареждане на автомобили с втечнен газ пропан-бутан, състояща се
от: 1 резервоар с обем 10 куб.м., стоманен навес, помпено отделение, два броя
единични колонки за зареждане на автомобили и обслужваща сграда със застроена
площ от 15 кв.м., включваща помещение за касиер-администратор, пазач и
санитарно-битови помещения – баня, тоалетна и гардероб. Заверен препис от
нотариалния акт е представен с исковата молба.
На 19.01.2012г. между „Първа инвестиционна банка“ АД,
от една страна, и „Ойл БГ“ ЕООД, от друга, като поръчител, е бил сключен договор
за поръчителство, според който поръчителят се е задължил пред банката да
отговаря за изпълнението на задълженията на „Данс Енерджи“ ООД, представлявано
от Д.К., за главница, лихви, комисионни, такси и разноски, произтичащи от
отпуснатия в полза на това дружество банков кредит в размер на
11 000 000 лева, съгласно договор за банков кредит с №000CL-L-000020/26.01.2009г., съгласявайки се да отговаря с цялото си
движимо и недвижимо имущество солидарно с кредитополучателя по този договор до
окончателното погасяване на задължението.
С решение от 13.10.2016г. по търг.д.№73/2016г. по
описа на Окръжен съд-Кюстендил по
отношение на „Ойл БГ“ ЕООД е открито производството по несъстоятелност.
С договор за прехвърляне на вземане от 27.10.2016г.,
сключен между Д. А. К., като цедент, и „Кодиа Груп“ ООД, като цесионер,
действащо чрез управителя си Д.Р.К., цедентът е прехвърлил на цесионера свое
парично вземане към „Ойл БГ“ ЕООД, а именно – за сумата от 31 045.60 евро,
възникнало в следствие на предоставяне от цедента по банкова сметка *** „Първа
инвестиционна банка“ АД на временна финансова помощ в размер на сумата от
40 000 евро и последващо връщане на суми от 1 334.95 евро, 619.45
евро и 7 000 евро, срещу поето от цесионера задължение за заплащане на
цедента на възнаграждение в размер на 97 % от всяка получена сума за погасяване
на прехвърленото вземане. За извършеното прехвърляне на вземане цедентът е
уведомил „Ойл БГ“ ЕООД чрез временния синдик А.М. на 30.10.2016г. На
27.10.2016г. е уведомен и управителя на дружеството П.С.. Доказателства за
изпратените и получени уведомления са приложени към исковата молба.
Вземането на „Кодиа Груп“ ООД, основано на
горепосочения договор за цесия, е било предявено в производството по
несъстоятелност на „Ойл БГ“ ЕООД, включено е било в изготвения от синдика
списък от 30.11.2016г. на приети от синдика вземания на кредиторите на „Ойл
БГ“, предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ. В развило се в последствие производство по иск по чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ,
предмет на т.д.№50/2017г. по описа на
ОС-Кюстендил, съответно – т.д.№291/2021г. по описа на САС, е отхвърлен предявен
от „Шипинг Навигейшън Лтд“ – дружество, регистрирано в съответствие със
законодателството на Република Сейшели, рег.№157192, със седалище и адрес на
управление Саунд&Вижън Хаус“,
ет.2, офис 1, ул.“Франсис Рачел“ Виктория, Мае, Сейшели представлявано от
Директора Госпожица Рита Розели чрез адв.Йордан Василев Тончев – САК, срещу
„Кодиа груп“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
гр.София,бул.“Симеоновско шосе“№120Д, ет.6, „Ойл БГ“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Цар Борис І“№ 62 и синдика А.Г.М. иск за признаване за
установено, че вземането на „Кодиа Груп“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“№120Д, ет.6 срещу „Ойл БГ“ ЕООД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Цар Борис І“№62 с
основание временна финансова помощ и договор
за цесия от 27.10.2016г., между „Кодиа груп“ ООД и Д.А.К.в размер на
60 719.92 лева, включено в списъка на приети вземания обявен в ТР
09.12.2016г. на позиция 2, не съществува.
От представени от ответника „Първа инвестиционна
банка“ АД документи, приложени към писмено становище с вх.№260913/28.08.2023г.
е видно, че с влязло в сила решение по т.д.№46/2017г. по описа на КнОС, по
предявен от „Първа Инвестиционна Банка” АД, срещу „Ойл БГ” ЕООД – в
несъстоятелност и синдика А.Г.М. иск по реда на чл.694 от ТЗ, е било признато
за установено по отношение на „Ойл БГ” ООД – в несъстоятелност и синдика, че на
основание договор за банков кредит от 26.01.2009г.( анекс от 29.12.2015г.),
съществува вземане на ищеца от „Ойл БГ” ЕООД – в несъстоятелност, както следва:
7 405 294.77 лева – главница; 90 850.34 лева – просрочена
договорна лихва, начислена съгласно раздел V т.11 от договора за периода от
01.06.2016г. до 01.07.2016г. вкл.; 363 587.24 лева – просрочена наказателна
лихва, начислена, съгласно раздел V т.18 от Договор за банков кредит
№20/26.01.2009г. за периода от 01.07.2016г. до 18.08.2016г. включително,
законна лихва, която възлиза до 13.10.2016г. на 122 971.25 лева, а до
07.11.2016г. на 177 869.13 лева и др.
Към същото писмено становище са приложени документи,
от които е видно, че в производството по несъстоятелност на „Ойл БГ“ ЕООД на
11.03.2021г. е била проведена продажба чрез пряко договаряне по реда на чл.718
от ТЗ на имуществени права от масата на несъстоятелността на дружеството,
конкретно на ипотекирания имот, представляващ ПИ 68134.1114.206, на която се е
явил един наддавач – „Първа инвестиционна банка“ АД и с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот с №8,
том V, дело
№603/2021г. по описа на нотариус с рег.№101 по регистъра на Нотариалната
камара, имотът е продаден на „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата от
10 841 059 лева, заплатена посредством прихващане (вж.л.285-286 от
делото).
Представен по делото от същия ответник е и нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 02.02.2009г. с №3, том I, дело №3/2009г. по описа на нотариус с рег.№101 по Регистъра на
Нотариалната камара, с който за обезпечаване вземането „Първа инвестиционна
банка“ АД към „Данс Енерджи“ ООД по договор за банков кредит с №000CL-L-000020/26.01.2009г., „Ойл БГ“ ЕООД, представлявано от
управителя Д. К., е учредило в полза на банката договорна ипотека
върху същия имот, върху който е учредена и процесната ипотека - УПИ, находящ се
в гр.София, община столична, район Красна поляна, целият с площ от 17 719
кв.м., съставляващ УПИ – I – 1068, 1071, 1119, в кв.132,
по плана на гр.София, в местността „Факултета“, заедно с построената в имота
газостанция за зареждане на автомобили с втечнен газ пропан-бутан.
От заключението на вещото лице Л.Л. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№261112/16.11.2023г. се установява, че към
31.10.2011г. „Ойл БГ“ ЕООД е имало кредитори, както следва: „Хипо Алпе-Адриа
Лизинг“ ООД с вземане по лизингови договори в размер на 52 911.47 лева;
„Първа инвестиционна банка“ АД – 19 558.30 лева по кредитна карта; текущи
задължения към доставчици – 559 657.90; задължения към персонал –
10 604.81 лева, задължения за данъци – 152 402.72 лева; „Данс Енерджи“
ЕООД – с вземане в размер на 1 486 061.71 лева; физически лица, от
които към Д.К.– 60 721.90 лева.
Идентични са кредиторите на дружеството и към 19.01.2012г. Балансовата
стойност на активите на „Ойл БГ“ ЕООД към 31.10.2011г. е била
19 379 262.91 лева, а към 19.01.2012г. – 19 260 111.27
лева. Балансовата стойност на ипотекирания в полза на банката имот към датата
на ипотеката е била 5 000 000 лева. Към датата на подаване на
исковата молба в съда – 31.10.2016г., вземане на „Кодиа груп“ ООД към „Ойл БГ“
ЕООД е било осчетоводено в счетоводството на „Ойл БГ“ ЕООД по счетоводна сметка
499 – други кредитори, аналитична сметка 499/2 – други кредитори във валута,
със задължение в размер на 60 718.74 лева – задължение по договор за
прехвърляне на вземане от 27.10.2016г. Към 31.10.2016г. в счетоводните регистри
на „Кодиа груп“ ООД е осчетоводено вземане от „Ойл БГ“ ЕООД в размер на
60 718.74 лева по договор за прехвърляне на вземане от 27.10.2016г., като
сумата е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 498 – други дебитори,
аналитична сметка 498/1 – други дебитори във валута. Вещото лице не е
установило от счетоводството на „Ойл БГ“ ЕООД постъпвалите суми от „Данс
Енерджи“ ООД дали са били средства от отпуснатия кредит на последното
дружество.
Видно от представени удостоверения за семейно
положение, съпруг/а и деца, издадени от Столична община, район Триадица, лицата
Д.А.К.и Д.Р.К. са съпрузи.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства. Същата налага формиране на следните правни изводи:
Предявените искове са допустими. Същите намират
правното си основание в нормата на чл.135 от ЗЗД и са предявени в хипотезата на
чл.649 ал.1 от ТЗ, при съобразяване на предвидения в тази разпоредба
преклузивен срок. Настоящият ищец е активно процесуално легитимиран да инициира
производството, тъй като е кредитор в производството по несъстоятелността на
„Ойл БГ“ ЕООД-в несъстоятелност. В съгласие с чл.649 ал.3 от ТЗ, като съищец е
конституиран синдикът на дружеството.
Преценени по същество, исковете се явяват основателни
и следва да се уважат, по следните съображения:
Специалният Павлов иск по чл.649 ал.1 от ТЗ във вр. с
чл.135 от ЗЗД има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на
противоправността, характерни и за иска по чл.135 от ЗЗД, но за разлика от него
е основан и на накърняване масата на несъстоятелността, процесуална
предпоставка за предявяването му е наличието на висящо производство по
несъстоятелност срещу длъжника и прието вземане на ищеца в него по чл.693 от ТЗ
към момента на предявяването на иска от кредитор при бездействие на синдика.
Със създадената изрична специална уредба на иска по чл.135 от ЗЗД, свързан с
производството по несъстоятелност, с измененията на чл.649 от ТЗ от
28.02.2013г. с бр.20 на ДВ от 2013г. – са регламентирани преклузивен
едногодишен срок за предявяването му (след измененията с ДВ, бр.66 от 2023г. -
двугодишен), специална активна легитимация на синдика в защита на колективните
интереси на кредиторите на несъстоятелността при условията на процесуална
суброгация, а при негово бездействие – на всеки кредитор на несъстоятелността,
разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо на постановеното
решение (чл.649 ал.5 от ТЗ), разширено приложно поле на презумпцията за
недобросъвестност по чл.135 ал.2 от ЗЗД (чл.649 ал.4 от ТЗ) и специална
подсъдност. Както се приема в Определение №257 от 06.07.2020г. на ВКС по
ч.т.д.№778/2020г., II т.о., ТК, провеждането на този иск не е обусловено в
условия на преюдициалност от изхода на висящ процес по иск за установяване
несъществуване на прието вземане по чл.694 от ТЗ, на което кредиторът-ищец
основава качеството си на кредитор на длъжника. Самостоятелната активна
легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл.649
ал.1 от ТЗ във вр. с чл.135 от ЗЗД гарантира провеждане на производството и
защитата на всички кредитори на несъстоятелността и в случаите, в които
кредиторът-ищец не установи качеството си на кредитор на конкретното вземане.
Настоящият случай не попада в тази хипотеза.
С разпоредбата на чл.135 от ЗЗД законодателят е
установил правно средство за защита интересите на кредиторите, когато в
резултат от действията на длъжника се намалява имуществото му, което служи за
общото им обезпечение, доколкото според ал.1 на цитираната норма кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действия, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД следва от
доказването на няколко кумулативно предвидени във фактическия състав на нормата
предпоставки: на първо място ищецът следва да има качеството на кредитор спрямо
длъжника, т.е. да има вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не
е нужно това вземане да е ликвидно и изискуемо, т.е определено по основание и
размер с влязъл в сила съдебен акт, като вземането следва да е възникнало преди
датата на извършване на правното действие, което се атакува с иска по чл.135 от ЗЗД, освен в хипотезата на чл.135 ал.3 от ЗЗД, която не е налице по настоящото
дело.
На второ място е необходимо извършването на определено
действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора. Това действие може да
бъде всякакъв гражданско-правен акт (сделка или юридическа постъпка,
безвъзмезден или възмезден акт) стига да е валидно, за да може да породи своите
правни последици. А увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество - намалява своите активи или увеличава пасивите на същото, или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч.
извършено опрощаване на дълг, обезпечаване
на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Третата предпоставка за възникване на правото да се
иска прогласяването на относителната недействителност по смисъла на чл.135 от ЗЗД е знанието на длъжника за увреждането. Не е необходимо да се съзнава
увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на
действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието ги уврежда. В
случаите на възмездно разпореждане, нормата на чл.135 ал.1 от ЗЗД изисква и
лицето, с което длъжникът договаря да е знаело за увреждането. Наред с това,
разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за
увреждането, като постановява, че то се предполага до доказване на противното,
ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. На основание чл.694 ал.4 от ТЗ, в
производствата по този ред, презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД се прилага за всички
свързани лица.
Доказателствената тежест за установяване на изброените
по-горе предпоставки, с изключение на презюмираните елементи от фактическия
състав, е върху ищеца, с оглед общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК. Оборването
на презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД по принцип е в тежест на ответниците.
След анализ на изискуемите се предпоставки и
съотнасяне на същите спрямо установените по делото факти и при съобразяване на
конкретните особености на повдигнатия за разрешаване спор, съдът намира, че са установени
произтичащите от фактическия състав на чл.135 ЗЗД основания за уважаването и на
двата предявени иска.
Така, несъмнен и безусловно доказан по делото е
фактът, че „Кодиа Груп“ ООД има качеството на кредитор на „Ойл БГ“ ЕООД – в
несъстоятелност. Вземането му е възникнало по силата на договор за прехвърляне
на вземане от 27.10.2016г., надлежно съобщен на длъжника, за което няма спор, а
от своя страна прехвърленото вземане в полза на ищеца от лицето Д.К.произтича
от предоставена на „Ойл БГ“ ЕООД финансова помощ на 03.07.2009г. в размер на
40 000 евро, част от които – 31 045.60 евро, не са били възстановени
на предоставилото помощта лице. По-горе
се посочи, че, за да бъдат упражнени правата на кредитора по чл.135 от ЗЗД във
вр. с чл.649 ал.1 от ТЗ не е необходимо вземането му да е било признато с
влязло в сила съдебно решение. Осъществена е и друга хипотеза на нормата на
чл.135 от ЗЗД, а именно – вземането е възникнало преди датата на извършване на
атакуваните с настоящите искове правни действия, които са осъществени на
31.10.2011г. и на 19.01.2012г., тъй като релевантен е моментът на възникване на
самото вземане, а не този на прехвърлянето му на конкретния ищец.
Анализът на доказателствата по делото налага извод за
осъществяване и на следващия елемент от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, а
именно – длъжникът „Ойл БГ“ ЕООД е извършил увреждащи интересите на кредитора
(кредиторите) му действия – на 31.10.2011г. е ипотекирал свой недвижим имот за
обезпечаване на задълженията на друго търговско дружество – „Данс Енерджи“ ООД
към „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за банков кредит, а на
19.01.2012г. е поръчителствало в обезпечение на същия дълг. По начало,
действията, които могат да бъдат предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, са от
различно естество - договори, сключени между длъжника и трето лице, едностранни
правни сделки, правни действия.
Договорът за учредяване на ипотека върху недвижим имот
и договорът за поръчителство, с който се поема задължение дружеството да
отговаря с цялото си движимо и недвижимо имущество солидарно с
длъжник-кредитополучател, представляват правни сделки, обезпечаващи чужд дълг,
които категорично представляват действия, увреждащи неговите кредитори и правен
спор между страните по този въпрос не е въведен по делото. Увреждане има
винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество,
включително и когато възможността кредиторът да се удовлетвори от имуществото
на длъжника се намалява чрез всякакви правни или фактически действия, които
осуетяват или затрудняват осъществяването на правата му.
Третата
предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за
недействителни действията, с които длъжникът уврежда конкретния кредитор и
кредиторите на несъстоятелността, се отнася до наличието на субективно условие
и се различава в зависимост от това дали действието е възмездно или
безвъзмездно, но само по отношение на знанието на третото лице, с което
длъжникът договаря. Относно знанието на длъжника е без значение дали
увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае, че
има кредитор, но въпреки това учредява ипотека върху свой недвижим имот като
обезпечение за чужд дълг, респ. поема задължение като поръчител да отговаря с
цялото си движимо и недвижимо имущество към кредитор на трето лице, то
несъмнено е, че същият съзнава, че уврежда своя кредитор (своите кредитори),
тъй като с поетите задължения по извършените обезпечителни действия може да се
лиши от имущество, от което собствените му кредитори биха могли да се
удовлетворят. По отношение на длъжник - юридическо лице знание за увреждане е
налице, ако физическите лица от състава на съответния орган или съответните
отговорни за това служители знаят за него.
Наличие на знание на третото лице – съдоговорител, за
увреждането на кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е възмездно.
Така, в настоящия случай основният спор се развива на плоскостта дали
процесните договори са възмездни или не. Във връзка с разрешаването му следва
да се има предвид безвъзмездния по правило характер на договорите за
обезпечаване на чужди задължения, предвид липсата обичайно на уговорено в
тежест на кредитора насрещно задължение. По изключение, такъв договор би могъл
да бъде сключен и като възмезден при изрична уговорка между страните за платимо
от кредитора възнаграждение на обезпечаващия чуждото задължение или
възмездността да произтича от вътрешните отношения между главния длъжник и
лицето, предоставило обезпечението /например с договор за поръчка срещу
получаването на имуществена облага/. В тази връзка следва да се спомене
разрешението, дадено в Решение №97 от
30.05.2013г. на ВКС по гр.д.№442/2012г., IV г.о., ГК, което основно касае
договора за ипотека, но засяга и въпроси въобще за обезпечителните договори. В
това решение, което е възприемано и многократно цитирано в съдебната практика,
се сочи, че предвид характера му на обезпечителен и акцесорен договор между
ипотекарния кредитор и собственика на ипотекирания имот, който може да бъде
както главният длъжник, чието задължение се обезпечава с ипотеката, така и
трето за обезпечавания дълг лице, договорът за ипотека не може еднозначно и
категорично да бъде класифициран като възмезден или като безвъзмезден договор
във всички случаи. Именно поради това, въпросът за тази класификация на
договора за ипотека, и изобщо - на
обезпечителните договори, е силно дискусионен в правната доктрина,
противоречиво се разрешава и в съдебната практика. Поставя се и въпросът дали
изобщо обезпечителните договори попадат в тази класификация на договорите на
възмездни и безвъзмездни. Разгледан сам по себе си - без да се има предвид
връзката му с главното задължение, изпълнението на което се обезпечава,
договорът за ипотека има по-скоро безвъзмезден характер (доктрината предлага и
класифицирането му като не-възмезден договор - нито възмезден, нито
безвъзмезден). Това е така, защото от двете страни по договора, поначало само
за едната от тях - ипотекарния кредитор - може да се приеме, че получава
някаква имуществена облага по силата на договора, а именно - самото обезпечение,
изразяващо се при ипотеката най-общо във възможността, при неизпълнение на
обезпеченото главно задължение, ипотекарният кредитор да насочи принудителното
изпълнение и да се удовлетвори предпочтително при публичната продан на
ипотекирания имот, независимо от промяната на собствеността върху него и от
това дали той е секвестируем. Другата страна по договора - ипотекарният длъжник
(независимо дали ипотеката обезпечава негов дълг или на трето лице) поначало не
получава нищо по силата на самия договор за ипотека. Няма съмнение, че
договорът за ипотека може да бъде сключен и като възмезден договор, когато
страните изрично са уговорили - срещу учредяването на ипотеката, ипотекарният
кредитор да заплати възнаграждение на ипотекарния длъжник (когато ипотеката се
учредява за обезпечаване, не на негово, а на чуждо задължение), да застрахова
ипотекирания имот и др. подобни. Не може да се отрече, че е налице елемент на
възмездност и тогава, когато страните са уговорили - срещу учредяването на
ипотеката, отсрочване или разсрочване на главното обезпечено задължение,
заплащане на по-ниски лихви или опрощаване на изтекли лихви върху него, или
други подобни отстъпки от страна на ипотекарния кредитор (когато ипотеката се
учредява за обезпечаване на собствен дълг
на ипотекарния длъжник). Налице е възмездност в отношенията между страните по
договора за ипотека и тогава, когато главният договор между тях, изпълнението
на който се обезпечава с ипотеката, изобщо не би бил сключен, без сключването
на договора за ипотека; в тези случаи ипотекарният кредитор сключва главния
договор и престира имуществено благо по него на ипотекарния длъжник, не само
срещу насрещната престация на последния по главния договор, а и поради
наличието на обезпечението - ипотеката, без сключването на акцесорния договор
за учредяването на която, не би се сключил и главният договор между същите
страни. При наличие (с оглед конкретните отношения между страните) на такава
неразривна връзка на взаимна обусловеност между договора за ипотека и главния
договор, тя не може да не се вземе предвид при тълкуването на понятието
„възмездност“ по смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД. Това е така, защото целта
на тази правна норма е - наред, и в конкуренция със защитата на увредения
кредитор, който е предявил иска за относителна недействителност по чл.135 от ЗЗД, да се даде защита и да се предпочете интереса на договарялото с
ответника-длъжник, трето добросъвестно лице (също ответник по иска), което също
се явява кредитор на ответника-длъжник и което не е знаело за увреждането на ищеца
към момента на сключването на атакуваната увреждаща сделка (договора за
ипотека). Такава защита следва да се приеме, че е установена от законодателя,
само в случаите като посочените по-горе, когато е налице възмездност в
отношенията между страните по атакувания договор за ипотека, които отношения
обаче са възникнали не само по силата на този акцесорен обезпечителен договор,
а и по силата на главния договор, изпълнението на който се обезпечава - поради
неразривната връзка на взаимна обусловеност между тях. В останалите случаи,
когато със сключването на договора за ипотека ответникът-длъжник единствено
обезпечава съществуващо (свое или чуждо) задължение (което може да е възникнало
на договорно или извъндоговорно основание), без да е налице някоя от посочените
по-горе (или подобна на тях) хипотези на възмездност в отношенията им,
ипотекарният кредитор - също ответник по иска по чл.135 от ЗЗД, няма
правно-защитим интерес, и за прогласяването на относителната недействителност
спрямо ищеца на увреждащия го договор за ипотека, не е необходимо и този
ответник - ипотекарният кредитор (наред с ответника-длъжник) да е знаел за
увреждането на ищеца.
Горната подробна
аргументация, съдържаща се в цитираното решение на ВКС, мотивира настоящия съд
да приеме, че в конкретния случай не е доказан възмезден характер на договора
за ипотека, сключен на 31.10.2011г. Този договор, с който „Ойл БГ“ ЕООД е
обезпечило задължение на „Данс Енерджи“ ООД към „Първа инвестиционна банка“ АД
по договор за банков кредит с №000CL-L-000020/26.01.2009г. и анекс
№1/27.07.2011г. към него не съдържа поето от страна на ипотекарния кредитор–
банката задължение да заплати възнаграждение на ипотекарния длъжник, нито да
застрахова ипотекирания имот или някакво насрещно задължение във връзка с
ипотеката въобще. Тъй като този договор е сключен за обезпечаване на чужд дълг,
не може да се поставя въпрос за възмездност, произтичаща от предоговорени с
визирания в него анекс, клаузи, предпоставящи отсрочване, разсрочване или
начисляване на по-ниски лихви от сключването на договора за ипотека.
Възмездността, както се посочи, би могла да произтича от обусловеността на
главния договор от договора за ипотека, т.е. когато главният договор изобщо не
би бил сключен, без сключването на договора за ипотека - ипотекарният кредитор
сключва главния договор и престира имуществено благо по него на ипотекарния длъжник, не само срещу
насрещната престация на последния по главния договор, а и поради наличието на
обезпечението - ипотеката, без сключването на акцесорния договор за учредяването
на която, не би се сключил и главният договор между същите страни. В конкретния случай, идентичност между
страните по главния и акцесорния договор липсва. От друга страна, съвсем
очевидно е, че главният договор – договора за банков кредит – е сключен на
26.01.2009г., а договорът за ипотека, който е предмет на предявения иск – на
31.10.2011г., при което е трудно мислимо да се приеме наличие на такава
неразривна връзка на взаимна обусловеност между договора за ипотека и главния
договор, че последният да не би бил сключен без да е сключен договора за
ипотека. Не без значение е фактът, че независимо от това, че ответникът „Първа
инвестиционна банка“ АД се позовава на съществуването на подобна на обсъжданата
неразривна връзка между двата договора, по делото не е представен нито договора
за банков кредит, нито сключения в последствие анекс, от текста на които да
може да се установи наличие на подобна връзка на обусловеност.
Обстоятелството, че двете
дружества – кредитополучател и ипотекарен длъжник са свързани лица, тъй като
законните им представители са били съпрузи, не сочи на извод за възмездност на
обезпечителния договор, а напротив. Липсват и твърдения, както и доказателства
за конкретна икономическа свързаност, за осъществяване на действия с обща икономическа
стратегия за постигане на съвместна цел, които по принцип също биха могли да
бъдат относими към квалифицирането на договора като възмезден или безвъзмезден.
По отношение на договора за
поръчителство, който също е предмет на предявен иск, аналогично на договора за
ипотека, не може да се обоснове извод за възмезден характер на същия.
Поръчителството, на основание чл.138 от ЗЗД се
учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя.
Поръчителят поема задължение спрямо кредитора да изпълни задължението на едно
трето лице. Налице е лично обезпечение, което означава, че кредиторът може да
се удовлетвори от цялото имущество на поръчителя при условията на чл.133 от ЗЗД. Отговорността е акцесорна, поръчителят отговаря за същото, за което и
длъжникът. Поради това поръчителят е длъжник наред с главния длъжник.
По начало договорът за поръчителство е безвъзмезден
договор. Същият би могъл да бъде възмезден, но тази му характеристика не може
да произтича от неговото принципно естество, а от конкретни данни, сочещи на
извод за уговорена между страните насрещна престация (възнаграждение, др.).
В настоящия случай, извод за възмездност на договора
за поръчителство не може да се заключи, че следва от клаузите на договора за
кредит или на анекса, които не са представени по делото. Отново следва да се
изтъкне, че този договор е сключен почти три години след сключване на основния
договор. В самия договор за поръчителство липсва поета насрещна престация.
Възможността по чл.146 от ЗЗД поръчителят да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор, ако погаси дълга, не е равносилна на уговорка за
насрещна престация.
В обобщение може да се посочи, че на база фактите,
установени със събраните по делото доказателства, липсват предпоставки за
извод, че сделките, установяването на чиято относителна недействителност се
претендира, са възмездни - между страните не са уговорени насрещни престации за
поетото чуждо задължение и неговото обезпечаване с ипотека върху недвижим имот
и поръчителство, нито има данни за тяхна взаимосвързаност или обусловеност с
поставянето им като условие за отпускането на кредита или отстъпки от дълга с
финансово-икономическо изражение.
При този извод съдът намира, че не е необходимо
изследване на знание за увреждане по смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД у
третото лице, което в случая се явява „Първа инвестиционна банка“ АД.
В контекста на изложените
правни доводи се налага крайният извод за основателност на предявените искове,
които следва да се уважат, поради осъществяването на всички предпоставки по
общия и специалния закон.
Ирелевантни, както за
допустимостта, така и за основателността на исковете са изтъкнатите от
ответника „Първа инвестиционна банка“ АД обстоятелства, а именно: 1/ че с
влязло в сила решение е установено вземане на банката срещу поръчителя за
обезпечените задължения по договора за банков кредит – формирана сила на
пресъдено нещо по предявения по реда на чл.694 от ТЗ установителен иск, е
закономерна последица от валидността на договора за поръчителство, но не е пречка
за провеждане на предявения конститутивен иск; 2/ че ипотекирания имот, служещ
за обезпечение, е продаден на банката в производството по несъстоятелност – до
прогласяване на относителната недействителност на договора за ипотека, същият е
валиден и закономерно е породил правни последици.
При обявяването на двата
договора за недействителни трябва да се има предвид следното:
Исковата молба е предявена
при действието на процесуалното правило на законовата разпоредба на чл.649 от ТЗ след изменението с ДВ, бр.20 от 2013г., поради което именно тази редакция,
действаща и към момента, представлява приложимият процесуален закон. Предвид
нормата на чл.649 ал.1 от ТЗ, искът по чл.135 от ЗЗД, свързан с производство по
несъстоятелност, може да бъде предявен от синдика, а при бездействие – от всеки
кредитор на несъстоятелността, в едногодишен (сега двугодишен) срок от
откриване на производство по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване
на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ (последната хипотеза понастоящем е
отпаднала).
В конкретния случай, ищецът
поддържа да е кредитор на ответното дружество „Ойл БГ“ ЕООД – в
несъстоятелност, поради което при приложението на чл.649 от ТЗ, е без значение
дали същият е заявил, че предявява иска в общ интерес на всички кредитори или
по причина на охраняване на собствения си интерес, поискал обявяване на недействителността само
по отношение на него самия. Това е така, тъй като законодателят не е
предоставил нито на ищеца, нито на съда възможността да сочат последици от
предявения иск, различни от очертаните с нормата на чл.649 ал.5 от ТЗ, а
именно, че влязлото в сила решение по предявения иск по чл.135 от ЗЗД от
кредитор ще има действие за длъжника, синдика и всички кредитори. Разписаното
от закона действие на решението по предявения иск по чл.135 от ЗЗД охранява
универсалния характер на изпълнението в производството по несъстоятелност, като
не е необходимо това действие на решението да бъде изрично сочено от ищеца с
исковата му молба, за да бъде последната редовна. Поради посоченото, съдът, съобразявайки очертаните от
законодателя субективни предели на действието на решението, при уважаване на
исковете следва да обяви недействителността на договорите спрямо всички
кредитори на несъстоятелния длъжник. В подкрепа на този извод е и разпоредбата
на чл.649 ал.3 от ТЗ, според която, когато искът по чл.135 от ЗЗД се предявява
от кредитор, съдът е длъжен служебно да конституира синдика като съищец,
независимо от наличието или липсата на изразена воля от ищеца в тази насока.
По разноските:
Съгласно чл.649 ал.6 от ТЗ,
в производствата по предявени искове по чл.649 ал.1 и ал.2 от ТЗ държавни
такси за всички инстанции не се внасят предварително, като размерът на
държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Ако искът
бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако
искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на
несъстоятелността.
Цената на иска за прогласяване относителна
недействителност на договора за ипотека е данъчната оценка на ипотекирания
имот, която видно от представеното удостоверение за данъчна оценка (л.91)
възлиза на 408 380.30 лева. Така, държавната такса възлиза на
4 083.80 лева и същата следва да се възложи по равно на всеки от двамата
ответници, или по 2 041.90 лева.
Цената на иска за прогласяване на относителна
недействителност на договора за поръчителство е стойността на договора, който
следва да се счита, че възлиза на стойността на обезпеченото задължение, а
именно – 11 000 000 лева. Дължимата държавна такса възлиза на
110 000 лева общо, от които всеки ответник дължи половината, или – по
55 000 лева.
Ищецът не е претендирал разноски.
Поради основателността на
исковете, на ответниците не се следва заплащане на разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.649 ал.1 от ТЗ,
предявен от „Кодиа Груп“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ №120Д, ет.6, срещу „Ойл БГ“ ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр.Кюстендил, ул.„Цар Борис“ №62, и „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„Драган Цанков“ №37, ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо „Ойл БГ“ ЕООД – в несъстоятелност, синдика на същото
дружество и кредиторите на „Ойл БГ“ ЕООД – в несъстоятелност, сключения договор
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 31.10.2011г.,
със страни „Първа инвестиционна банка“ АД и „Ойл БГ“ ЕООД, оформен в нотариален
акт №184, том V, дело №0898/2011г. по описа на нотариус В.Б., с рег.№302 на НК на РБ, с
район на действие – РС-София, с който за обезпечаване на вземания на „Първа инвестиционна
банка“ АД по договор за банков кредит с №000CL-L-000020/26.01.2009г. и анекс
№1/27.07.2011г. към него, сключени между банката и „Данс Енерджи“ ООД, „Ойл БГ“
ЕООД, като ипотекарен длъжник, чрез своя управител Д. К., е учредило в полза на
„Първа инвестиционна банка“ АД договорна ипотека върху собствен на дружеството
недвижим имот, а именно: УПИ, находящ се в гр.София, община столична, район
Красна поляна, целият с площ от 17 719 кв.м., съставляващ УПИ – I – 1068, 1071, 1119 за търговски център, складове и обслужващи дейности, в кв.132, по плана
на гр.София, в местността „Факултета“, при граници на имота, съгласно
нотариален акт: от север – новопроектирана улица и УПИ II-1121 и улица, от изток –
бул.„Никола Мушанов“ и УПИ II-1121, от запад – новопроектирана улица с о.т.474 до 457, от юг –
новопроектирана улица с о.т. 457 до о.т.464 и при съседи, съгласно скица:
улица, улица, улица, УПИ II-1121 , улица и улица, заедно с построената в имота газостанция за зареждане
на автомобили с втечнен газ пропан-бутан, състояща се от: 1 резервоар с обем 10
куб.м., стоманен навес, помпено отделение, два броя единични колонки за
зареждане на автомобили и обслужваща сграда със застроена площ от 15 кв.м.,
включваща помещение за касиер-администратор, пазач и санитарно-битови помещения
– баня, тоалетна и гардероб.
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.649 ал.1 от ТЗ,
предявен от „Кодиа Груп“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ №120Д, ет.6, срещу „Ойл БГ“ ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр.Кюстендил, ул.„Цар Борис“ №62, и „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„Драган Цанков“ №37, ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо „Ойл БГ“ ЕООД – в несъстоятелност, синдика на същото
дружество и кредиторите на „Ойл БГ“ ЕООД – в несъстоятелност, сключения договор за
поръчителство от 19.01.2012г., с
който „Ойл БГ“ ЕООД се е задължило като поръчител, да отговаря пред „Първа
инвестиционна банка“ АД за изпълнението на задължения на „Данс Енерджи“ ООД, с
ЕИК *********, за главница, лихви, комисионни, такси и
разноски, произтичащи от отпуснат в полза на това дружество банков кредит в
размер на 11 000 000 лева, съгласно договор за банков кредит с №000CL-L-000020/26.01.2009г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД.
ОСЪЖДА „Ойл БГ“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *****, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Кюстендил държавна такса за
уважените искове в размер общо на 57 041.90 лева (петдесет и седем
хиляди лева и деветдесет стотинки).
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Кюстендил държавна такса за
уважените искове в размер общо на 57 041.90 лева (петдесет и седем
хиляди лева и деветдесет стотинки).
Решението се постановява при
участието, в качеството на съищец, на основание чл.649 ал.3 от ТЗ, на
синдика на „Ойл БГ“ ЕООД – в несъстоятелност – А.Г.М., с адрес: ***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на връчването на препис.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: