№ 133
гр. Пловдив, 16.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора М. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно
гражданско дело № 20235000500095 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:21 часа се явиха:
Жалбоподателят И. В. А., редовно уведомен не се явява, за него се явява
адвокат Е..
Жалбоподателят Прокуратура на Република България, редовно
призована, представлява се от прокурор М. Б..
Вещото лице А. Я. Д., редовно призована – налице.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв.Е.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Пристъпи се към приемане заключението на вещото лице.
Сне се самоличността на вещото лице като се предупреди за
отговорността по чл. 291 от НК:
1
А. Я. Д. – 43 г., б. гр., разведена, неосъждана, без родство и служебни
връзки със страните.
Представила съм в срок писмено заключение, което поддържам.
Адв. Е.: Нямам въпроси.
Прокурорът: Нямам въпроси.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
Докладва се молба от вещото лице, с която се иска определяне на
окончателно възнаграждение в размер на 497,80 лева.
Адв. Е.: Предоставям на съда.
Прокурорът: Предоставям на съда.
Съдът след като прецени работата на вещото лице намира, че следва да
бъде завишено възнаграждението на вещото лице в размер на 500 лева,
който да се изплати от бюджета на съда.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
500 лева, за което се издаде РКО от бюджета на съда.
Адв. Е.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноски и доказателства за тяхното извършване.
Прокурорът: Нямам доказателствени исканя.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
2
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Е.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
първоинстанционното решение и постановите друго, с което да уважите
изцяло предявения иск. Претендирам разноски.
Моля да ми предоставите подходящ срок за представяне на писмена
защита.
Съдът определя 10 дневен срок за представяне на писмени бележки.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
решението в обжалваните от прокуратурата части, както и да приемете, че
жалбата на А. срещу решението в отхвърлителната му част е неоснователна.
Поддържам аргументите в жалбата на ОП. Считам, че приетата днес
експертиза не промени по никакъв начин фактическата обстановка, а
всъщност това, което се разказа от свидетелите е повторение на това, което
днес приехме. Тоест, резултатите от тази експертиза не сочат за интензитет на
отрицателни емоции, който да е по-голям от обичайните. Мисля, че
атакуваното решение не е съобразено със съдебната практика и са присъдени
суми, които прокуратурата не дължи. Това са сумите, които са свързани с
имуществените вреди, с трудовите възнаграждения, които окръжният съд е
постановил и това е така, защото в нито един момент действието на
прокуратурата не е било необходимо идостатъчно условие да се стигне до
прекратяване на трудовото правоотношение. Както е известно за да бъдат
присъдени обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди е
задължително да е налице пряка причинно следствена връзка между
увреждането и настъпилия резултат. В разглеждания случай пряка такава
връзка аз такава връзка не съзирам, още повече в оперативна
самостоятелност на работодателя е да прецени как да реагира в конкретния
момент. Ще видите, че няма нито една правна норма в ЗМВР, която да
задължава работодателя при наличието на наказателно производство и
повдигнато обвинение той да уволни свой служител. Единственият текст в
актуалната редакция по чл. 179 от ЗМВР, който е действал към момента на
уволнението 2013 г. сочи, че само за постъпване на работа в МВР не може
кандидатът да е осъждан за умишлено престъпление. Никаква друга норма не
сочи, че работодателят е длъжен да уволни служителя си А.. И то с мотиви,
нито прокуратурата е твърдяла, нито са се случили, а тепърва трябва да бъдат
3
доказани за да се произнесе съда дали той е извършил виновно престъпление
по чл. 202 НК или не е извършил такова. В смисъла на изложеното е
Решението №53 от 7.5.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 на 3 -то ГО. С
това решение е разрешен един напълно сходен казус, само че се касае за
служител на МВР, който е работил на територията на Великотърновския
съдебен район. Там е посочено категорично алгоритъма, по който следва да
бъдат изчислявани обезщетенията и считам, че цитираното от
първоинстанционния съд Решение № 53 от 5.5.2020 г. по гр.д. № 2747/2019 г.
по никакъв начин не може да намери приложение в настоящия казус, още
повече, че то е схематично, не сочи конкретика и най-вече в него е посочено,
всеки отделен случай съдът преценява как да действа с оглед конкретиката на
случая. Затова ще ви моля да имате предвид, че съдът в Пазарджик е
приложил съвсем формално едно решение, което е намерил, а както
обикновено се шегуваме в нашите среди – ние ми посочвате едно решение, аз
ще ви посоча две, които му противоречат. В разглеждания казус решението,
което сочи прокуратурата е много сходно.
Другият въпрос, който искам да засегна е свързано с включването в
неимуществените вреди на тези, които са резултат от условията в ареста. Тук
моля да имате предвид, че е обилна съдебната практика, в която по т. 8 от ТП
№ 2 от 29.05.2015 г. на ОСГО на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС по
тълк.дело № 2/2014 г. е направено точно разграничение за кои вреди
прокуратурата следва да носи отговорност и за кои вреди административния
орган в лицето на ГД „ИН“ към Министерството на правосъдието следва да
носи отговорност. В този акт е посочено, че за арестните посещения при
изпълнение на мярката „Задържане под стража“ отговаря изпълнителната
власт, а не правораздавателната. В този смисъл вредите, които съдът е
определил за тези условия следва да бъдат намалени и аз ви предлагам, като
се съобразите със съдебната практика и конкретиката на казуса, като
намалите размера на обезщетението за неимуществените вреди до 25 000
лева, в какъвто смисъл е и съществуващата съдебна практика. В този смисъл
ще ви моля за вашия съдебен акт.
Правя възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 17.07.2023 г.
4
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5