№ 291
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000265 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. М. Я.., ЕГН **********, с адрес:
****, М. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, С. Р. Я.., ЕГН **********, с
адрес: ****, С. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, ИВ. Р. Я.., ЕГН
**********, с адрес: **** и К. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, всички
със съдебен адрес: **** – като наследници на Р. С. Я., ЕГН **********, с
адрес: ****, починал в хода на производството и заместен от наследниците
му по закон против решение № 260024/21.01.2022г., постановено по търг.д. №
705/2019г. по описа на О.С.-П., в частта, с която е отхвърлен предявеният от
общият им наследодател и впоследствие поддържан от жалбоподателите иск
против ЗД „Б.И.“ АД – **** за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищеца Р. С. Я. неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-
транспортно произшествие, осъществило се на 08.09.2018г., причинено
виновно и противоправно от А.Б.Ш., при управление на товарен автомобил
„Ф.Т.“ с рег. № ** **** **, по отношение на който е била налице сключена с
ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
1
полица № BG/************, с период на покритие от 09.04.2018 г. до
08.04.2019 г., обхващащ и деня на събитието, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания:
охлузвания на корена на носа, фрактура на тялото на четвърти шиен прешлен,
дискова херния на ниво С4 - С5, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 04.12.2018 г.
до окончателното плащане, за разликата над 60 000 лева до предявения
размер от 100 000 лева – частично от 120 000 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че
присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост като
не са съобразени изключително неблагоприятните последици от травмите,
тяхната тежест, обстоятелството, че те са довели до пълно обездвижване на
пострадалия, неудобствата от битов и социален характер, които е търпял
ищеца, неблагоприятната прогноза и отражението върху живота му. Твърди,
че то не е съобразено и с конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането, нито с практиката на
съдилищата по сходни казуси. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част и да се уважат претенциите му за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в предявения размер от 100 000 лева, частично от
120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2018г.
Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление **** не е подала писмен отговор и не изразява
становище по жалбата.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление **** против решение № 260024/21.01.2022г.,
постановено по търг.д. № 705/2019г. по описа на О.С.-П., в частта, с която
дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на Г. М. Я.., ЕГН
**********, с адрес: ****, М. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, С. Р. Я..,
ЕГН **********, с адрес: ****, С. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, ИВ.
Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: **** и К. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес:
****, всички със съдебен адрес: **** – като наследници на Р. С. Я., ЕГН
**********, с адрес: ****, починал в хода на производството и заместен от
наследниците му по закон сума над 30 000 лева до уважения размер от
2
60 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца Р. С. Я. неимуществени
вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на 08.09.2018г., причинено виновно и противоправно от
А.Б.Ш., при управление на товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег. № ** **** **, по
отношение на който е била налице сключена с ответника валидна застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/************, с
период на покритие от 09.04.2018 г. до 08.04.2019 г., обхващащ и деня на
събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
вследствие на телесните увреждания: охлузвания на корена на носа, фрактура
на тялото на четвърти шиен прешлен, дискова херния на ниво С4 - С5, ведно
със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 04.12.2018 г. до окончателното плащане.
Счита за неправилен и извода за липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия като поддържа твърдение, че
последният се е съгласил да се вози в каруца без необходимата сигнализация,
с което сам е поел риск за живото си от подобен пътен инцидент, а това е
съпричинило вредата в степен не по-малка от 50 на сто. Намира, че са
нарушени критериите за справедливост при определяне размера на
обезщетението.
Въззиваемите Г. М. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, М. Р. Я.., ЕГН
**********, с адрес: ****, С. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, С. Р. Я..,
ЕГН **********, с адрес: ****, ИВ. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: **** и К.
Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, всички със съдебен адрес: **** – като
наследници на Р. С. Я., ЕГН **********, с адрес: ****, починал в хода на
производството и заместен от наследниците му по закон изразяват становище
за неоснователност на въззивната жалба на ЗД „Б.И.“ АД.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.429 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът Р. С. Я., ЕГН **********, с адрес- ****, починал в хода на
производството и заместен от наследниците му по закон твърди, че е
пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.09.2018
год. на път **-**, км **, между селата Д.М. в посока на движение към село
3
Г.М., причинено противоправно от А.Б.Ш. при управление на на моторното
превозно средство – лек автомобил с рег.№** **** **. Твърди, че този водач
е допуснал виновното нарушение на правилата за движение, тъй като не е
възприел своевременно движещото се пред фронта на автомобила ППС -
каруца, в която се е возил пострадалият Я. и е блъснал същата. Твърди, че
отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска
„гражданска отговорност“. Твърди, че вследствие на ПТП е получил
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата и счупване на
други уточнени шийни прешлени, закрито. Твърди, че вследствие на
уврежданията се е наложило да бъде опериран по спешност като му е
извършена дискектомия С4-С5 корпородезис антериор С4-С5 кум кейдж ет
плака. Проведено е и болнично лечение, продължило осемнадесет дни. След
този период последвало домашно лечение, по време на което изпитвал силни
болки. Спазвал постелен режим, трябвало да разчита на близките си за
ежедневното битово обслужване и хранене. Твърди, че ПТП се е отразило
негативно и на психическото и емоционалното му състояние – станал
неспокоен, напрегнат, страдал от безсъние.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗД „Б.И.“ АД - гр. С.. Твърди, че е заявил своите
претенции пред застрахователя с претенция, получена от него на 04.12.2018г.
Твърди, че ответникът не е определил размер на обезщетението и не е
изплатил такова до предявяване на иска на 19.04.2019г.
Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление **** да му заплати 100 000 лева – частично
от 120 000 лева /в който смисъл е допуснато изменение на размера на
предявения частичен иск в съдебно заседание на 08.12.2021 г./ - обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
08.09.2018 год., причинено виновно и противоправно от А.Б.Ш., при
управление на товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег. № ** **** **, по отношение
на който е била налице сключена с ответника валидна застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/************, с
период на покритие от 09.04.2018 г. до 08.04.2019 г., обхващащ и деня на
събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
4
вследствие на телесните увреждания: охлузвания на корена на носа, фрактура
на тялото на четвърти шиен прешлен, дискова херния на ниво С4 - С5, ведно
със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 04.12.2018г. до окончателното плащане, както и разноските
по делото.
Първоинстанционният съд е уважил претенцията за неимуществени
вреди до размер от 60 000 лева. Предмет на въззивно обжалване е както
отхвърлянето на иска за разликата до 100 000 лева, така и осъждането на
ответника за сума над 30 000 лева до 60 000 лева.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **** оспорва предявените искове. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”. Оспорва механизма на процесното събитие, наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и получените травматични
увреждания, както и наличието на виновно противоправно поведение на
водача на лекия автомобил А.Б.Ш.. Твърди наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, който не е регистрирал ППС с животинска
тяга в Община К. /чл.167 от ЗДвП/, а самото то не е било оборудвано със
светлоотразители, като водач на такова ППС не е носил светлоотразителна
жилетка и не е направлявал непрекъснато животните, така че да не създава
пречки и опасности за движението. Отделно от това твърди съпричиняване и
поради това, че не е спазил дадените му медицински предписания за активно
проследяване на здравословното му състояние и извършването на контролни
прегледи и не е провел възстановителни процедури. Счита претенцията за
несправедливо завишена по размер и неотговаряща за критериите за
справедливост.
С допълнителната искова молба се навежда, че от изписването си от
болничното заведение до смъртта си ищецът е останал обездвижен на легло в
къщи, където е бил многократно посещаван от общо практикуващия си лекар.
Поддържа се първоначалната молба и се оспорват твърденията и
възраженията в отговора.
С допълнителния отговор се поддържа изложеното в първоначалния
такъв.
Видно от представената молба – претенция за изплащане на
5
застрахователно обезщетение, обратна разписка за връчването и писмо –
отговор с изх. №НЩ-****/07.12.2018г. на ЗД „Б.И.“ АД, ищецът е отправил
писмена застрахователна претенция до Застрахователно дружество „Б.И.“ АД
- гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е
достигнало до ответника на 04.12.2018г. С писмо от 07.12.2018г. ответникът е
уведомил ищеца, че няма основание за изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение, тъй като липсва влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача на застрахованото МПС. Няма данни да се е стигнало
до определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Горното води до
извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта
на преките искове на ищеца против застрахователя.
В отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че не
оспорва наличието на сключен застрахователен договор за моторното
превозно средство - лек автомобил с рег.№** **** ** с полица „Гражданска
отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.
Това се установява и от копието на полица /стр.184 от делото на ОС/ и от
справката от базата данни на Информационния център към Г.Ф. за издадена
застрахователна полица BG/02/************/04.04.2018г. с период на
покритие от 09.04.2018 г. до 08.04.2019г. Следователно е безспорно
наличието на застрахователно правоотношение между ответника и водача на
МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. А.Б.Ш. като водач
на лек автомобил с рег.№** **** ** се явява застрахован при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
6
От заключението на вещото лице инж. С.М. по допуснатата съдебна -
автотехническа експертиза /стр.164 – 181 от делото на ОС/ конската каруца,
управлявана от С. Р. Я.., се е движела през нощта, около 5.45 ч., без да е
оборудвана отзад в ляво със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина, поради което е била необозначена /незабележима или
трудно забележима/ на платното за движение. Според вещото лице при ясно
време дължините на видимост в зависимост от обекта на пътя са – над 150
метра при каруца със светещи светлини, около 100 метра – при каруца със
светлоотразители и около 50 метра – при каруца без светлини и
светлоотразители. Водачът на лекия автомобил с рег.№** **** ** е реагирал
и е намалил скоростта като пътят, изминат от момента на реакция до мястото
на удара е около 50 метра. Толкова е била и неговата видимост. По повод на
механизма на ПТП се установява, че водачът Ш. е упраовлявал Ф.Т. по
дясната лента на платното за движение в посока от юг на север. В същата
посока, пред автомобила, се е движела каруцата като е била без светлини и
светлоотразители. Когато е бил на около 50 метра зад каруцата, водачът Ш. е
реагирал като е задействал спирачната система, но въпреки това последвал
удар. Той настъпил в предната част на Ф.Т. и в задната част на конската
каруца. Според вещото лице причина за произшествието е движението на
водача Ш. с несъобразена скорост по отношение на дължината на конкретната
видимост към каруца без светлини и светлоотразители. Той би имал
техническа възможност да избегне удара, ако се е движил със скорост по-
малка от 57 км/ч. При конкретните пътни и атмосферни условия технически
съобразената скорост би била между 72-79 км/ч., а водачът сее движил
именно с такава скорост. Съобразно конкретната видимост към каруца без
светлини, тя е била несъобразена. Инцидентът е станал на извънградски път
като няма данни да е имало пътни знаци, забраняващи движението на ППС с
животинска тяга.
От второто допълнително заключение на вещото лице М. се установява,
че око се приемат показанията на самия водач на лекия автомобил, че е
решавал дали да мине отляво или отдясно, след като е забелязал каруцата, то
е изминало време повече от 1.34 сек. При това положение произшествието е
било предотвратимо от страна на водача на автомобила Ф.Т. чрез безопасно
екстрено спиране, за каквото той би имал техническа възможност.
7
Пострадалият се е намирал в каруцата, управлявана от друг водач.
Съгласно разясненията в т. 7 от ППВС 17/63 г. следва да се установи
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. В случая пострадалият не е бил водач на ППС с животинска тяга, не
е бил собственик на това ППС, а само се е возил в него като пътник. Предвид
установения механизъм на ПТП от експертизата, чието заключение се
кредитира като компетентно и обективно, то се явява причинено в резултат на
противоправното поведение на водача на автомобила Ф.Т., който е имал
възможност да предотврати ПТП чрез безопасно екстрено спиране веднага,
щом е забелязал каруцата, вместо да обмисля от къде да я заобиколи. За
пострадалия като пътник в каруцата не съществува нито задължение да
регистрира това ППС с животинска тяга в Община К. /чл.167 от ЗДвП/, нито
да го оборудва със светлоотразители. Не е бил водач на същото, за да има
задължение да носи светлоотразителна жилетка и да направлява непрекъснато
животните, така че да не създава пречки и опасности за движението.
Ето защо не може да се приеме, че поведението му е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.
От заключението на вещото лице д-р Л.П. по допуснатата съдебна
медицинска експертиза се установява каква е била поставената диагноза на
пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има ли невъзстановени
увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца са били причинени телесни
увреждания: фрактура на тялото на С4 /четвърти шиен прешлен/, травмена
дискова херния на ниво С4-С5 и охлузвания на корена на носа. Тези
травматични увреждания отговарят на установения механизъм на
произшествието.
Той е бил приет и опериран в клиника по неврохирургия на УМБАЛ
„С.Г.“ - П.. Била е направена дискектомия на ниво С4-С5, поставен му е
имплант, служещ за заместител на междупрешленния диск и титаниева плака
за стабилизиране на пострадалата зона на гръбнака. Установява се от
заключението, че ищецът е претърпял значителни болки и страдания
вследствие на травмите. Единствено охлузването на корена на носа е
повърхностно нараняване, която увреда му е причинила временно страдание и
болка. Няма данни от рентгенографското изследване да е налице счупване на
кости на носа или хемосинус.
8
Причинена му е била травмена увреда на четвърти шиен прешлен, която
се състои в счупване на предната част на тялото на прешлена. Причинена му е
и травмена дискова херния на ниво С4-С5, която е стеснила гръбначния канал
и е притиснала миелона, намиращ се в този канал. Това е довело до шиен
вертебрален синдром, нарушение на сетивността от ключиците надолу и
квадриплегия. В заключението е посочено, че травмите са в пряка връзка с
ПТП.
Показанията на разпитаните свидетели А.И.Й. – племенник на
пострадалия и Д.К.Б. - личен лекар на Р. Я. са обсъдени от окръжния съд. От
тях може да се направи извод, за това, че непосредствено след ПТП
състоянието на ищеца е било тежко и той е изпитвал силни болки. Свидетелят
Й. посочва, че в болницата съпругата му се е грижила за него, а след ПТП и
операцията, е останал обездвижен девет месеца до смъртта си. Бил съвсем
отслабнал и нямал настроение. Личният му лекар д- Б. свидетелства, че
многократно е посещавал пострадалия след изписването му от болницата и е
проследявал състоянието му. Той посочва, че Р. Я. е имал двустранна
парализа на долните крайници и с декубитални язви на двата големи тазови
мускула от залежаването. Два пъти получил застойна бронхопневмония, за
което лекарят му е предписвал антибиотици, но третия път не се повлиял от
тях и починал вследствие застойна бронхопневмония.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицински
експертизи и писмени такива. Не се установява пострадалият да не е
предприел мерки за лечение. Напротив – след ПТП той е би опериран и
лекуван в болнично заведение. Многократно е бил посещаван от личния си
лекар, който му е предписвал лекарства и почиствал и превързвал
декубиталните рани. Семейството му е полагало всички грижи според
възможностите си за него. Ето защо възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, поради неспазване на медицински предписания за
активно проследяване на здравословното му състояние и извършването на
контролни прегледи и поради непровеждане на възстановителни процедури, е
неоснователно.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
9
страдания за основателни. Същият е претърпял значителни по степен болки и
страдания. Касае се за травма, изключително сериозна и опасна за здравето.
Тя е довела и до нарушение на сетивността от ключиците надолу и
квадриплегия. Пострадалият така и не се е възстановил до смъртта си девет
месеца след инцидента. Всичко това навежда на извод за основателност на
заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
необходимостта от чужда помощ в ежедневието на ищеца, сериозността на
травмата, която може да се нарече „тежка“, на опасно място, съдът счита, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 60 000 лева не репарира в достатъчна степен вредите. За
справедливо съдът намира обезщетение в размер на 100 000 лева.
По изложените съображения, то следва да се отмени в частта,
отхвърляща претенцията за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева като се
присъдят допълнително още 40 000 лева над уважения от Окръжния съд
размер от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2018 год.
до окончателното плащане. Съответно- решението следва да се потвърди в
частта, с която дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на Г. М. Я..,
ЕГН **********, с адрес: ****, М. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, С. Р.
Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, С. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****,
ИВ. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: **** и К. Р. Я.., ЕГН **********, с
адрес: ****, всички със съдебен адрес: **** – като наследници на Р. С. Я.,
ЕГН **********, с адрес: ****, починал в хода на производството и заместен
от наследниците му по закон сума над 30 000 лева до уважения размер от
60 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца Р. С. Я. неимуществени
вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на 08.09.2018г., причинено виновно и противоправно от
А.Б.Ш., при управление на товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег. № ** **** **, по
отношение на който е била налице сключена с ответника валидна застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/************, с
период на покритие от 09.04.2018 г. до 08.04.2019 г., обхващащ и деня на
събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
вследствие на телесните увреждания: охлузвания на корена на носа, фрактура
на тялото на четвърти шиен прешлен, дискова херния на ниво С4 - С5, ведно
със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
10
вреди, считано от 04.12.2018 г. до окончателното плащане.
На жалбоподателите Г. М. Я.., М. Р. Я.., С. Р. Я.., С. Р. Я.., ИВ. Р. Я.. и
К. Р. Я.. е предоставена безплатна правна помощ от адвокат при условията на
чл. 38, ал. 2 от ЗА. Следва да се присъди адвокатско възнаграждение на адв.
П.К. в размер на 3156 лева /с ДДС/, дължимо за въззивната инстанция, както и
допълнително – с оглед уважената и отхвърлена част от иска – още 2076 лева
/с ДДС/ – дължимо за защитата, осъществена в първоинстанционния съд.
С оглед уважаване на исковите претенции от въззивния съд решението
следва да се отмени и в частта, с която са осъдени Г. М. Я.., М. Р. Я.., С. Р. Я..,
С. Р. Я.., ИВ. Р. Я.. и К. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес- ****, да заплатят на
ЗД “Б.И.“АД, с ЕИК *********, със седалище -гр. С. и адрес на управление-
****, сума в размер на 762, представляваща направени разноски по делото,
които са били изчислени от първоинстанционния съд съобразно отхвърлената
част на иска.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260024/21.01.2022г., постановено по търг.д. №
705/2019г. по описа на О.С.-П., в частта, с която е отхвърлен предявеният от
общият им наследодател и впоследствие поддържан от жалбоподателите Г.
М. Я.., М. Р. Я.., С. Р. Я.., С. Р. Я.., ИВ. Р. Я.. и К. Р. Я.. иск против ЗД „Б.И.“
АД – **** за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца Р. С. Я.
неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно
произшествие, осъществило се на 08.09.2018г., причинено виновно и
противоправно от А.Б.Ш., при управление на товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег.
№ ** **** **, по отношение на който е била налице сключена с ответника
валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/************, с период на покритие от 09.04.2018 г. до 08.04.2019 г.,
обхващащ и деня на събитието, които неимуществени вреди се изразяват в
болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: охлузвания на
11
корена на носа, фрактура на тялото на четвърти шиен прешлен, дискова
херния на ниво С4 - С5, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 04.12.2018 г. до
окончателното плащане, за разликата над 60 000 лева до предявения
размер от 100 000 лева – частично от 120 000 лева, както и в частта, с която
са осъдени Г. М. Я.., ЕГН **********, с адрес- ****; М. Р. Я.., ЕГН
**********, с адрес- ****; С. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес- ****; С. Р. Я..,
ЕГН **********, с адрес- ****; ИВ. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес- ****; и
К. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес- ****, да заплатят на ЗД “Б.И.“АД, с ЕИК
*********, със седалище -гр. С. и адрес на управление- ****, сума в размер на
762 лева, представляваща направени разноски по делото, изчислени
съобразно отхвърлената част на иска и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **** да заплати на Г. М. Я.., ЕГН **********, с адрес- ****; М. Р.
Я.., ЕГН **********, с адрес- ****; С. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес- ****;
С. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес- ****; ИВ. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес-
****, и К. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес- ****, в качеството им на
наследници на Р. С. Я., ЕГН **********, с адрес- ****, починал в хода на
производството на дата 12.05.2019 г. допълнително още 40 000 лева / над
присъдения от ОС – П. размер от 60 000 лева/- или по още 6 666.66 лева на
всеки от тях - обезщетение за претърпени от Р. С. Я. неимуществени вреди в
резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на
08.09.2018г., причинено виновно и противоправно от А.Б.Ш., при управление
на товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег. № ** **** **, по отношение на който е
била налице сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № BG/************, с период на
покритие от 09.04.2018 г. до 08.04.2019 г., обхващащ и деня на събитието,
които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на
телесни увреждания, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 04.12.2018 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024/21.01.2022г., постановено по
търг.д. № 705/2019г. по описа на О.С.-П., в частта, с която дружеството –
жалбоподател ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК 831 830 482 е осъдено да заплати на Г. М.
Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, М. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****,
12
С. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: ****, С. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес:
****, ИВ. Р. Я.., ЕГН **********, с адрес: **** и К. Р. Я.., ЕГН **********, с
адрес: ****, всички със съдебен адрес: **** – като наследници на Р. С. Я.,
ЕГН **********, с адрес: ****, починал в хода на производството и заместен
от наследниците му по закон сума над 30 000 лева до уважения размер от
60 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца Р. С. Я. неимуществени
вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на 08.09.2018г., причинено виновно и противоправно от
А.Б.Ш., при управление на товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег. № ** **** **, по
отношение на който е била налице сключена с ответника валидна застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/************, с
период на покритие от 09.04.2018 г. до 08.04.2019 г., обхващащ и деня на
събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
вследствие на телесните увреждания: охлузвания на корена на носа, фрактура
на тялото на четвърти шиен прешлен, дискова херния на ниво С4 - С5, ведно
със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 04.12.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **** да заплати на адв. П. Д. К., с адрес: **** възнаграждение в
размер на 3156 лева /с ДДС/, дължимо за въззивната инстанция за
предоставена безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА на
Г. М. Я.., М. Р. Я.., С. Р. Я.., С. Р. Я.., ИВ. Р. Я.. и К. Р. Я.., както и
допълнително – с оглед уважената и отхвърлена част от иска – още 2076 лева
/с ДДС/ – дължимо за предоставена безплатна правна помощ при условията
на чл. 38, ал. 2 от ЗА на Г. М. Я.., М. Р. Я.., С. Р. Я.., С. Р. Я.., ИВ. Р. Я.. и К. Р.
Я.., осъществена в първоинстанционния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14