МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 43 от 13.02.2014
г.,
постановена
по НОХД № 5035/ 2013 г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесения в съда обвинителен акт на Районна прокуратура -
Бургас, с който против подсъдимите С.М.А. ЕГН ********** и И.И.П. ЕГН **********,***,
е повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата, в периода от
25.11.2012 г. до 11.12.2012 г., в с. Т., община К., област Бургас, от имот,
находящ се в селото, подсъдимия А. - при условията на опасен рецидив, в
съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи - 1 бр. лампа „ALASKA“,
на стойност 28,80 лв, 1 бр. DVD-плеър, марка „Елит“,на стойност 51,84 лв., 1
бр. LCD-телевизор, марка „FUNAI“, модел „LCD-D2006“, нa стойност 411,84 лв., 1
бр. фурна, марка „Таурус“, на стойност 181,44 лв., 1 бр. ъглошлайф, на стойност
73,35 лв., 1 бр. режещ диск за ъглошлайф, марка „Silverline“, на стойност 5,64
лв., 1 бр. метална отварачка за консерви, на стойност 2,88 лв., 1 бр. метална
тенджера, на стойност 9,60 лв., 1 бр. бяла завеса, на стойност 12,35 лв., 1 бр.
парна ютия, на стойност 45,00 лв. и 1 бр. дрелка, марка „JCB“, нa стойност
77,40 лв., всичко на обща стойност 900,14 лева, от владението на А.М.Д., без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„Б“ от НК за подсъдимия С.А., и съответно по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК за подсъдимата И.П..
Производството е служебно
насрочено по инициатива на съда, и съответно разгледано по реда на чл.371 т.2 и
следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция”, по искане на подсъдимите и техните защитници.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура-гр.Бургас поддържа обвинението, което
счита за доказано безспорно, и пледира на подс. А. да се наложи ефективно наказание
ЛОС за срок от 2 години, което да бъде редуцирано с една трета по реда на чл.
58а ал. 1 НК до срок от 1година и 4 месеца „Лишаване от свобода”, при първоначален
„строг” режим в затвор, с приспадане на основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК на
времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по настоящото дело, а по отношение на подс. П. предлага да се определи
наказание 1 година „Лишаване от свобода”, което след редукцията по чл. 58а ал.1
от НК да се сведе до срок от 8 месеца „Лишаване от свобода”, с приложение на
института по чл. 66 ал.1 от НК за изпитатателен срок от 3 години, и на двамата
подсъдими да се възложат направените в производството деловодни разноски в размер на 172.40 лева.
Подсъдимите и защитниците им не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, всеки от двамата подсъдими признава
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, както и
виновното си поведение при извършване на деянието, съгласява се в съдебното
производство да не се събират доказателства за инкриминираните факти.
Защитникът на подс. А. се солидаризира с
предложеното от прокурора наказание за този подсъдим, защитникът на подс. П.
моли спрямо подзащитната му да се наложи
определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което по
реда на чл. 58а ал.1 от НК да се намали до 4 месеца, с приложение на чл. 66
ал.1 от НК за срок от 3 години, като с оглед напреднала бременност на
подсъдимата изразява становище, че наказание „Пробация” би било неподходящо за
нея.
В последната си дума подсъдимите се
признават за виновни, считат предложените от прокурора и защитниците наказания
за справедливи и достатъчни.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимите
признания, одобрени с определение по чл. 372 ал. 4 НПК, а именно:
Подсъдимият С.М.А. ЕГН ********** е роден на ***
***, област Бургас, и е българин, български гражданин, без образование -
неграмотен, неженен, осъждан, работи спорадично обща работа, при разглеждане на
делото с МНО „Задържане под стража” в Затвора в гр. Бургас.
Подсъдимата И.И.П.
ЕГН ********** е родена на *** ***, област Бургас, ромка, българска гражданка,
без образование - неграмотна, неомъжена, неосъждана, не работи.
Към
процесния период от
25.11.2012 г. до 11.12.2012 г., спрямо подс. С.А. били
налични общо 5 влезли в сила присъди и споразумения, сред което присъда по НОХД
№ 26/ 2005 г. по опиа на РС-гр. Средец, в сила от 20.07.2005 г. с наложено
условно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца и „Глоба” в размер
на 200 лева, присъда по НОХД № 57/ 2006 г. по описа на РС-гр. Средец, в сила от
09.12.2006 г., с наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода” за срок от
6 месеца, изтърпяно на 17.05.2008 г., и присъда по НОХД № 71/ 2006 г. по описа
на РС-гр. Средец, в сила от 13.03.2007 г., с наложено ефективно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изтърпяно на 17.05.2008 г. Наложените
с посочените съдебните актове ефективни наказания „Лишаване от свобода” са
изпълнени преди извършване на настоящото деяние, в срока по чл. 30 ал.1 от НК,
поради което престъплението-предмет на обвинението по делото безспорно
представлява форма на рецидивна престъпност по смисъла на чл.29 , ал.1, „б” от НК.
Свид.
А.М.Д., поданик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, била
собственик на недвижим имот – дворно място и построената в него едноетажна къща
в с. Т., община К., област Бургас. Входната врата и всички прозорци на къщата
били обезопасени с външни метални решетки, захванати здраво за външните стени
на сградата. Свид. Д. и семейството й ползвали описания имотосновно през летния
сезон, а докато били извън страната, свид. С. Вълчев, също живущ в с. Т., имал
грижата да наблюдава и се грижи за имота. На 30.08.2012 г. свид. Д. и близките
й напуснали имота и отпътивали за Великобритания, като старателно затворили и
заключили всички врати и прозорци на къщата. След тази дата свид. Вълчев
периодично посещавал имота, за да се увери, че всичко е наред. За последно,
свид. Вълчев посетил имота на 25.11.2012 г. и констатирал, че е непокътнат.
На
неустановена при разследването дата в интервала 25.11.2012 г. – 11.12.2012 г., двамата подсъдими, които съжителстват на
семейни начала, потеглили с каруцата си от дома си в с. дебелт, за да търсят и
събират метални отпадъци. По обяд същия ден двамата стигнали до с. Т..
Придвижвайки се из селото, видели, че в двора на свид. Д. имало ябълкови
дървета с узрели плодове, и решили да влязат, за да си наберат ябълки. Докато
се намирали в двора, подс. А. обходил къщата и установил, че предпазната
решетка на един от прозолците на западната стена на кщата е изкъртена, а
маджунът е изстърган, така че стъклото се държи сводобно само на рамката на
прозореца. Подсъдимите решили да проникнат в къщата и да отнемат вещи отвътре.
Подс. А. свали стъклото на цитирания
прозорец от рамката и оттам влязъл в постройката, а подс. П. останала отвън.
Като огледал вътрешността на къщата, подс. А.
констатирал, че всички помещения са били претърсвани и вещите в тях са
разхвърляни. Все пак, взел 1 бр. лампа „ALASKA“, 1 бр. DVD-плеър,
марка „Елит“, 1 бр. LCD-телевизор, марка „FUNAI“, модел „LCD-D2006“, 1 бр.
фурна, марка „Таурус“, 1 бр. ъглошлайф, 1 бр. режещ диск за ъглошлайф, марка
„Silverline“, 1 бр. метална отварачка за консерви, 1 бр. метална тенджера, 1
бр. бяла завеса, 1 бр. парна ютия и 1 бр. дрелка, марка „JCB“, които през
прозореца подал на подс. П., която на свой ред ги пренесла и натоварила на
каруцата. След като отнели изброените предмети, дмамата подсъдими с каруцата се
прибрали в дома си в с. Дебелт. В дните след кражбата, двамата дали
LCD-телевизора марка „FUNAI“, модел „LCD-D2006“на свид. Иван Илиев, лампата
„ALASKA“ на свид. Георги Бинков, а DVD-плеъра марка „Елит“ – на свид. Атанас
Панайотов. Останалите крадени вещи започнали да ползват лично, като по
невнимание децата им счупили дрелката марка „JCB“ и парната ютия, поради което
подсъдимите ги изхвърлили.
Предиобед на
12.12. 2012 г. свид. С.
Вълчев посетил имота на свид. Д. и установил кражбата, за което подал сигнал в
РУП-гр. К.. Веднага бил извършен оглед на местопроизшествието (л. 15-18 от ДП),
с което било образувано и досадъбеното производство. След проведени
оперативно-издирвателни мероприятия, двамата подсъдими били установени като
автори на кражбата. Всички крадени вещи, с изключение на изхвърлените дрелка и
парна ютия, били предадени на органите на МВР от подс. А. и свидетелите Иван
Илиев, Георги Бинков и Атанас Панайотов и лицето Генчо Димитров (проктоколи за
доброволно предаване на л. 63-68 от ДП) и впоследствие били върнати на
пострадалата Д. срещу разписка (л.72 от ДП).
Съгласно
заключението на извършената в досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза
(л. 23-26 от ДП), към процесната период общата стойност на отнетите вещи е
възлизала на 900.14 лева, като на пострадалата
не са биливещи - ютия и друлка на
обща стойност 122.40 лева.
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимите С.А. и И.П. са
направили самопризнания по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства – обясненията на подсъдимите,
дадени в качеството на обвиняеми, показанията на свидетелите А.Д., , С. Вълчев,
георги Янев, Иван Илиев, Георги Бинков и Атанас Панайотов, проколо за оглед на
местопроизшествие и за оглед на веществени доказателства, заключението на
извършената оценъчна експертиза, документи за придобиване и собственост а
отнетите вещи, справките за съдимост на подсъдимите, протоколи за доброволно
предаване и разписки, другите писмени доказателства – докладни записки, сведения,
обяснения и други, събрани в хода на досъдебното производство.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият С.М.А. е осъществил от
обективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК, а подсъдимата И.И.П. е осъществила от
обективна страна престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20 от НК, като в периода от 25.11.2012 г. до 11.12.2012
г., в с. Т., община К., област Бургас, от имот, находящ се в селото, подсъдимия
А. - при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършители, отнели
чужди движими вещи - 1 бр. лампа „ALASKA“, на стойност 28,80 лв, 1 бр.
DVD-плеър, марка „Елит“,на стойност 51,84 лв., 1 бр. LCD-телевизор, марка
„FUNAI“, модел „LCD-D2006“, нa стойност 411,84 лв., 1 бр. фурна, марка
„Таурус“, на стойност 181,44 лв., 1 бр. ъглошлайф, на стойност 73,35 лв., 1 бр.
режещ диск за ъглошлайф, марка „Silverline“, на стойност 5,64 лв., 1 бр.
метална отварачка за консерви, на стойност 2,88 лв., 1 бр. метална тенджера, на
стойност 9,60 лв., 1 бр. бяла завеса, на стойност 12,35 лв., 1 бр. парна ютия, на
стойност 45,00 лв. и 1 бр. дрелка, марка „JCB“, нa стойност 77,40 лв., всичко
на обща стойност 900,14 лева, от владението на А.М.Д., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят.
Квалификацията на деянието като кражба, извършена в
условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал.
1, б.”б” от НК за подс. А. намира опора в събраните
доказателства за предходните му осъждания, посочени по-горе в настоящото
изложение, по които подсъдимият е изтърпял ефективни наказания „Лишаване от
свобода”. В случая съдът констатира доказаното наличие на всички обективни
признаци на престъплението, предмет на обвинението. По отношение на подс. П.
липсват квалифициращи обстоятелства по чл. 195 или чл. 196 от НК, поради което
участието правилно е свалифицирано като престъпление по чл. 194 ал.1 вр. ъчл.
20 ал.2 от НК.
От субективна страна, престъплението
е извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11,
ал. 2, предл.1 НК, и при общност на умисъла между подсъдимите по смисъла на чл.
20 ал. 2 от НК. Несъмнено, всеки от извършителите е съзнавал общественоопасния и
противоправен характер на извършеното, както и участието на другия в деянието
при разпределение на ролите, предвиждали са общественоопасните последици от
стореното и са искали тъкмо тяхното настъпване – целта им е била се
облагодетелстват чрез отнемане и своене на чуждите вещи. Присвоителното си намерение
извършителите обективирали веднага след отнемането на вещите, раздавайки част
от тях на други лица, и лично ползвайки останалите при тях вещи.
Изброените факти категорично
обосновават умисъла и целта на подсъдимите, завършвайки доводите за виновното им
поведение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.196, ал.1
т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл.29 ал.1 б.“б” от НК се предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две до десет години, а за това по чл. 194 ал.1 вр. чл.
20 ал. 2 от НК - „Лишаване от свобода” до осем години. Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, във връзка с чл. 58 а ал. 1 НК задължава съда в случаите, когато деецът по
реда на чл. 371 т.2 НПК е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението, одобрено с определение по чл. 372 ал.4 НПК, след като определи на
подсъдимия наказание по реда, предвиден в Общата част на НК, да намали така
определеното наказание с една трета. Настоящият случай е именно такъв и за
двамата подсъдими, поради което при определяне вида на наказанието, съдът
съобрази, че деянието на подс. А. е проява на рецидивна престъпност и за
престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 НК е установен специален минимум от 2 години
„Лишаване от свобода”, т.е. видът на надлежното наказание следва да е във
всички случаи „Лишаване от свобода”, а за деянието на подс. П. липсва установен
специален минимум на наказанието „Лишаване от свобода”.
При определяне размера на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която с
оглед липсата на квалифициращи отнемането обстоятелства измежду предвидените в
чл. 195 ал.1 от НК, и почти пълното възстановяване на вещите на пострадалата
още на досъдебното производство, прецени като по-ниска от обичайната обществена
опасност на подобен род посегателства.
Наред с това, съдът взе предвид относително
по-високата степен на обществена опасност на личността на подс.А., предвид наличните
доказателства за предходните му осъждания основно за кражби. От друга страна,
съдът отчете направеното в досъдебното производство пълно и добросъвестно признание
по обвинението, решението на подсъдимия да направи признание на фактите по
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, признанието на вината пред съда, изразеното
осъзнато критично отношение към стореното, което изглежда искрено, както и
други факти – че подсъдимият полага усилия да се грижи за подс. П. и няколкото им деца, към момента на
резглеждане и решаване на делото същия предстои да започне изтърпяване на
ефективно наказание „Лишаване от свобода” при условие, че подсъдимата е в
твърде напреднала бременност и й предстои скорошно раждане, както и значителните
дефицити в социалния и образователния статус на подс. А., които изначално
препятстват възможността му да получи по-добра трудова и социална реализация в
обществото, така че за да съществува физически, да не се налага да извършва
кражби. Отчитайки казаните обстотялества, съдът прецени, че за настоящото
деяние, по отношение на подс. А. са налице многобройни смекчаващи винага
обстоятелства, което обосновава решението на съда да обредели наказанието му по
реда на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, при условията на чл. 58а ал. 4 от НК. Установеното
наличие на горните обстоятелства досежно деянието и дееца мотивира убеждението
на съда, че за извършеното престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. чл.29 ал.1 б.“б” от
НК, на подсъдимия С.М.А. следва да бъде определено наказание по реда на чл. 58а
ал. 4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК от НК, по вид - „Лишаване от свобода”, в размер
на 1 година и 3 месеца. По убеждението на решаващия съдебен състав, този размер
точно съответства на интензитета и естеството на посегателството, както и установената
лична обществена опасност на дееца, а наред с това, такова наказание съдържа и
потенциал за поправително и превъзпитално въздействие спрямо подсъдимия с
необходимата степен на интензивност. Така определеният срок на наказанието
„Лишаване от свобода” следва да бъде съответно редуциран по реда на чл. 58 а
ал.1 от НК с 1/3, до окончателен размер от 10 месеца „Лишаване от свобода”,
което именно наказание, като адекватно и точно отмерено, подсъдимия А. следва да изтърпи ефективно,
при първоначален „строг” режим в затвор, на основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал.1 ЗИНЗС.
Що се отнася до подс. П., към момента тя е неосъждана, извършеното от
нея престъпление не разкрива каквито и да е квалифициращи обстоятелства, още в
досъдебното производство, а впоследствие и пред съда тя е направила искрени и
пълни самопризнания, разкривайки механизма и подбудите за извършеното
престъпление. Съдът намира, че и по отношение на подс. П. са налице
предпоставки за приложение на привилегированата разпоредба на чл. 55 ал.1 т. 2 б.
„б” предл. 1 от НК, аналогични с обсъдените за подс. А.. Въпреки това, съдът
намира, че с оглед напреднала бременност и предстоящото й раждане, подс. П. би
била поставена в по-неблагоприятно и затруднено положение, ако следващото й се
наказание „Лишаване от свобода” бъде
заменено с наказание „Пробация”, каквато възможност дава чл. 55 ал.1 т. 2 б.
„б” предл. 1 от НК. Изпълнението на наказанието „Пробация”, макар и по-леко по
вид, задължително предпоставя най-малко лично явяване на подсъдамата в
пробационната служба не по-малко от 2 пъти седмично и отделно лични срещи с
прочационен служител, които задължения ще са невъзможни или твърде трудни за осъществяване
в условията на ражзане и отглеждане на новороденото. С тези съоражения съдът
намери, че наказанието на подс. П. следва да се определи при условията на чл.
54 от НК, по вид – „Лишаване от свобода”, за срок от 6 месеца. Така
определеното наказание, по силата на разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК следва
да се намали с 1/ 3 до окончателен размер от 4 месеца, чието изпълнение да се
отложи на основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Така
определеното наказание и установения за него изпитателен срок, по мнението на
съда, съотвества на интензитета и обществената опасност на деянието и
подсъдимата, и би било достатъчно за постигане в неоходимия обем на целите на
наказанието, указани в чл. 36 от НК.
РАЗНОСКИ
Предвид решението на съда по
въпросите за вината и отговорността, на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.1 НПК,
подсъдимите бяха осъдени да заплатят в
полза на Държавата по сметка на ОДМВР – гр.Бургас сумата от 172.40 лева, представляваща
направени в досъдебното производство деловодни разноски, като всеки от тях
следва да зцаплати припадащата му се 1/2 част в размер на 86.20 лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала: Г.С.