Решение по дело №626/2012 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 326
Дата: 3 октомври 2012 г. (в сила от 26 октомври 2012 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20123530200626
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2012 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 326                                                            03.10.2012 година                               град Търговище

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                       тринадесети състав

На осемнадесети септември                                                                    две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДРАГАНОВ

 Секретар: Я.Т.

като разгледа докладваното от председателя

НАХД  № 626                                                   по описа за                                            2012 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от И.Х.М. *** против Наказателно постановление № 738/18.07.2012 г. на Началник сектор ПП към ОД МВР гр. Търговище, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на осн. чл. 174, ал. 1, предл. 1 от ЗДП и отнемане на 10 контролни точки на осн. Наредба І -1959/2007 г. В жалбата си М. на практика не оспорва фактическите констатации по акта, но счита, че наложените наказания  не са съобразени с тежестта на нарушението, липсата на предишни нарушения на ЗДвП от страна на жалбоподателя и наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Възразява, че във връчения му талон за медицинско изследване лечебното заведение не било изписано по четлив начин, което, предвид късния час и непознаването на града, му попречило да даде кръв за изследване. Освен това като незаконосъобразност на НП се сочи и липсата на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо моли съда да отмени НП. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Ответника по жалбата се представлява по делото от гл. ю. к. Л. Ж., която счита НП за законосъобразно и обосновано, а жалбата за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение.

            Съдът, след запознаване с административно – наказателната преписка и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното:

            Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

С приложения към административно - наказателната преписка акт № 738/06.07.2012 г. е констатирано, че на същата дата, около 01.40 ч., в гр. Търговище, по ул. “Стефан Караджа”, на кръстовището с ул. „Кюстенджа”, жалбоподателят М. управлява лек автомобил м. “БМВ 318” с рег. № РБ 23 18 ВМ, след употреба на алкохол. Изпробван с техническо средство Алкотест  Дрегер 7510 с фабр. № 0073, който отчел 1.05 промила алкохол. На водача издаден талон за кръвна проба № 0353888. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, един свидетел и жалбоподателят, който като възражение в акта е посочил използването на помпичка за асматик с лекарство „Вентолин”. На същия ден нарушителя е депозирал и писмени възражения. Като писмени доказателства към преписката е приложен цитирания талон за медицинско изследване. Въз  основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 738/18.07.2012 г. на Началник сектор ПП към ОД МВР гр. Търговище, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на осн. чл. 174, ал. 1, предл. 1 от ЗДП и отнемане на 10 контролни точки на осн. Наредба І -1959/2007 г. Като свидетел по делото е разпитан свидетеля по акта Д.Й.. Последния в показанията си потвърждава изцяло констатациите по акта. По искане на жалбоподателя като свидетел е разпитан Б. М., колега на жалбоподателя, присъствал по време на проверката. Според последния жалбоподателя същата вечер бил изпил само две бири. Макар че често посещавали гр. Търговище, жалбоподателят и колегите му не познавали града и не могли да намерят лечебното заведение, в което следвало да се проведе медицинското изследване.

След съвкупен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът прие за доказана фактическата обстановка, описана в акта и издаденото въз основа на него НП, като по този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което са му наложени санкциите.

АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това.

Съдът счита за неоснователни изложените възражения в жалбата. На първо място употребата на медикаменти, ако те съдържат съществено количество алкохол, трябва да е отразено в указанията им за употреба, и жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си с това обстоятелство. На следващо място е несериозно твърдението, че в град като Търговище за тридесет минути жалбоподателят не е могъл да намери единственото лечебно заведение, където може да се направи медицинското изследване. Освен това според собствените му твърдения, а и тези на водения от него свидетел, е бил изпил две бири.

Относно определяне на административното наказание: Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието следва да се вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на извършителя. Според действащата към момента на проверката разпоредба на чл. 174, ал. 1, предл. 1 от ЗДП /изменен/, вмененото на жалбоподателя административно нарушение се наказва лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. Размерите на така определените в НП наказания над предвидените в закона следни размери изобщо не са мотивирани. Към преписката няма приложена справка от сектор КАТ относно регистрирани други нарушения по ЗДвП. Няма данни по делото от извършеното административно нарушение да има причинени щети и други вредни последици, както и няма данни за имущественото му състояние. Като отчете тези обстоятелства съдът прие, че в процесния случай размерът на наложените наказания глоби и лишаване от правоуправление са завишени, като в тази му част НП следва да бъде изменено. Предвид тежестта на извършените административни нарушения размерът на наложените наказания би следвало да бъде определен в един по – нисък, под средния, предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. Съдът счита, че и с така намаления размер на наказанията лишаване от право да управлява МПС ще бъдат изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, като ще е достатъчен жалбоподателят да преосмисли поведението си като участник в движението по пътищата. Броят на отнетите контролни точки за извършеното административно нарушение е еднозначно фиксиран в Наредба І -1959/2007 г. и не може да бъде изменян.

Неоснователно е възражението в жалбата за липса на задължителна преценка на административно наказващият орган по отношение приложението на чл. 28 от ЗАНН. Настоящия съдебен състав не споделя някои тълкувания на ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС относно изискването за задължителна писмена мотивирана преценка на наказващия орган за приложението на чл. 28 от ЗАНН.  Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, когато се установи, че нарушителя е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29, наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответното административно наказание. Т. е. наказващият орган първо следва да прецени налице ли са предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН и само ако счете, че не са налице такива, да издаде НП. Цитираната разпоредба предполага преценката да се извършва преди издаването на НП и самото издаване на санкционния акт обективира преценката на наказващия орган, че липсват основания за квалифициране на случая като маловажен. При обратна преценка изобщо не би се стигнало до издаване на НП, с което се налага административно наказание. Преценката на наказващият орган по приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС. Възивния съд обаче не е обвързан от решението на административно наказващия орган и сам, въз основа на представените пред него релевантни за спора факти, следва да направи своя преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и тази му преценка е част от проверката за законосъобразност на оспореното НП. В случай, че приеме, че са съществували предпоставки за прилагането на този текст, а административно наказващия орган не го е приложил, ще е налице основание за отмяна на НП, което е изрично посочено в тълкувателното решение – „когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона”. Или НП следва да бъде отменено само в тези случаи, а не когато неприлагането на чл. 28 от ЗАНН не е било изрично обосновано и мотивирано в текста на НП. В разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН са изброени изчерпателно задължителните реквизити на НП и мотивите на наказващия орган относно предпоставките за приложението на института на „маловажен случай” не фигурират сред тях. Интерпретирането на цитираното Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС в този смисъл е неправилно. С тълкувателни решения не могат да се създават задължения, които не са установени в закона, а по – важното е, че не в този смисъл е цитираното решение на ВКС. В процесния случай, като извърши своя преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, съдът установи, че наказващият орган правилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Установената концентрация на алкохол в кръвта на водача и управлението на МПС след употреба на алкохол никога не може да представлява маловажен случай.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното по настоящото дело наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размера на определените санкции глоба и лишаване от право да управлява МПС. В останалата част наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим  от  горното  съдът

 

Р          Е          Ш        И :

           

 

ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 738/18.07.2012 г. на Началник сектор ПП към ОД МВР гр. Търговище, в ЧАСТТА, с която на основание чл. 174, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП на И.Х.М. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на осн. чл. 174, ал. 1, предл. 1 от ЗДП, като НАМАЛЯВА размера на наложените наказания, а именно - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, като в останалата част го ПОТВЪРЖДАВА.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ТАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :