Р Е Ш
Е Н И
Е №.......
гр.К., 26.11.2019 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение
в публично заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря ........................Х.
К.…........................................като разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №1719 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са за
установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 вр. с чл 240 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в срока
по чл. 415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на разпореждане по ч.гр.д.№1129/2019г.
по описа на РС-К., предявява иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на вземанията си по отношение на П.А.Т. и М.К.И.
в общ размер на ***лв. включващи: ***лв. неизплатено парично задължение и
неустойка в размер на ***лв. по договор за потребителски К.№***. Твърди,
че на 01.10.2012г. е сключен Договор за револвиращ заем №***,
между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор, П.А.Т. като длъжник и М.К.И. като солидарен
длъжник. На основание общите условия към договора и във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД М.К.И., в качеството на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се
задължила да отговаря за задължението на П.А.Т., при условията, посочени в
договора. Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем били: общо задължение -***лв.,
включващо: Сума за изплащане на заема- *** лв.; Срок на заема-
48 месеца; Размер на вноска- *** лв.; Дата на погасяване-16 ден от месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %)- 56.50%; Годишен лихвен процент- 46.64 %;
Лихвен процент на ден- 0.13%. Договорът бил подписан при Общи условия като неразделна част от него,
предадени на клиента при подписването и той декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приемал, нямал забележки към тях и се задължавал да ги
спазва. Твърди, че като кредитор изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като превел на 02.10.2012г. парична сума в общ размер на *** лв. по
посочената от длъжника П.А.Т. банкова сметка, ***водно нареждане. Длъжника поел
задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и
срокове, според погасителния план, като неразделна част от договора за
револвиращ заем. Изготвен бил погасителен план с определени 48 равни месечни
вноски в размер на *** лв., с падежна дата:
всяко 16-то число. На 17.03.2013г. ответникът упражнил правото си на отлагане
на вноски, като в подаденото от него
уведомление за отлагане на вноски било уговорено, че вноски №6,7,8, ще бъдат отложени. Твърди,
че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил 22
пълни погасителни вноски и една частична вноска, след което изпаднал в забава.
На 02.12.2013г. - Съгласно уговореното в ОУ към ДПК, при прекратяването му
поради неизпълнение на поетите задължения, размерът на кредита станал изискуем
и се начислявала еднократно неустойка в размер на ***лв. за обезщетение на
вреди поради настъпилото разваляне на договора, изискуема в пълен размер.
Размерът на неустойката се определял на базата на неизплатената част на
задължението на длъжника към датата на прекратяване на договора като процент,
изрично посочен в ОУ. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно
погасителния план изтекъл на 16.01.2017г. и с изтичането на срока настъпила
изискуемостта на задължението в пълен размер. За дружеството бил налице
материален и правен интерес да потърси неплатените падежирали вноски към
процесния договор. Поради неизпълнението на договорното задължение подали
заявление въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1129/2019г. по описа на
РС-К. и издадена заповед за изпълнение. Дружеството получило указания, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. Моли съда
да постанови решение, с което признае за установено, че съществува вземане на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника П.А.Т. и солидарния
длъжник М.К.И. в общ размер ***лв., включващи: ***лв. представляващи неизплатено парично задължение и ***лв. неустойка
по Договор за револвиращ заем №*** и законна лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден
в срока по чл.131 от ГПК ответникът П.А.Т. неоспорва, че не е изпълнил задълженията си по Договор за револвиращ заем №***/01.10.2012г.,
сключен с „П.К.Б.“ ЕООД и счита, че следва да понесе произтичащите от това
последици. Предвид финансовото му състояние на този етап, заявява, че може да
внася по ***лв. на месец и след 1 година отново да договори вноската по заема.
Моли и да не се търси солидарния длъжник М.К.И., ЕГН-**********, тъй като след
неколкократното посещение на служители на „П.К.Б.“ ЕООД в дома й настъпили
сериозни проблеми в семейството, които се отразили негативно най-вече на
нейните дъщери. Твърди, че от М.К.И. като солидарен длъжник били удържани 16
вноски от заплатата й, всяка вноска от по ***.00лв. (общо ***лв.), считано от
м.май 2014г. до м.август 2015г., включително. По това време тя работела като
инспектор в Българска агенция по безопасност на храните - гр.С., сектор гр.К..
В с.з. признава, че сумата по кредита усвоил единствено той. Не оспорва размера
на дължимата сума и размера на неустойката, но счита последната претенция за
завишена.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът М.К.И. е подала отговор на исковата
молба, в който заявява че няма
качеството на съдлъжник, тъй като такова не било договаряно. След описание на
псевдо договорни отношения и твърдения за дължими суми за ищеца се уточнявало,
че тя участва в качеството на солидарен длъжник. Този договор бил нищожен по
смисъла на чл.26 ЗЗД, поради изначална липса на страни и съгласие. В горния
десен ъгъл било посочено лицето Х. К., а на мястото на кредитора имало печат на
П. Б.. В така наречения договор, липсвал срок, подписан бил в различни дни и не
било ясно кои общи условия ще се прилагат и са негова неразделна част. Общите
условия не са й били представени за запознаване или връчени срещу подпис.
Представената клиентска карта била с дата 28.09.2012г., без да е посочено за
кой договор се отнася. Исканата сума била направена пред кредитора на
28.09.2012г., а одобрената на 01.10.2012г. След като била обявена предсрочната
изискуемост на 02.12.2013г., то на 02.12.2018г. изтекла абсолютната погасителна
давност. В уведомлението от 17.03.2013г., между главния длъжник и кредитора
били договорени условия различни от първоначално уговорените, за които не била
давала съгласието си и не знаела за тях. За периода от 12.06.2014г. до
15.04.2016г. по договора били правени редовни 22.5 бр.вноски, с общ размер на
сумата 3475.00лв. Сумата по договора била усвоена само от главния длъжник и
нямало как тя да е солидарен длъжник. Към договора липсвал и никого не й бил
представян погасителен план. Заявява, че Договора за револвиращ заем №***, не
съдържа задължителните реквизити по ЗПК и следвало да се приложат последиците
по чл.11, ал.1, т.9 и чл.22 от ЗПК. В договора липсвала банкова сметка, ***лг,
да обслужват кредита, която в последствия била сменена, без да било
предоговорирано и взето съгласие от страните. Нарушено било правото й на
преддоговорна информация, тъй като договорът не бил подписан в един и същи ден
от страните по договора. В него не било посочено какво включва месечната
вноска, като лихва, главница, при какви условия тя се задължавала, да
заплати договорно възнаграждение за отпуснат заем в размер на ***.00 лева на главния длъжник. Твърди, че не са й връчени ОУ, че
не била наясно за размера на задължението, когато подписвали договора, а дори
да дължала някаква сума, то задължението било погасено по давност, след
обявяване на предсрочната изискуемост на 02.12.2013 г. поради изтекли повече от
пет години. Специфично основание за прекратяване на поръчителството било
визирано в чл.147, ал.2 от ЗЗД - при продължаване на срока, даден от кредитора на длъжника без поръчителят да е изразил воля и съгласие за това. Поради квалификацията на отговорността
на солидарния длъжник по договорите за К.като отговорност, чието
съдържание съдържало всички признаци на лично обезпечение по чл.138 и сл. от ЗЗД, при предоговаряне на срока за погасяване на кредита по постигната договорка
между кредитора и главния длъжник, без волеизявлението в тази посока на
обезпечилия чуждия дълг се осъществявал сложния юридическия факт по чл.147, ал.2 от ЗЗД, погасяващ даденото лично обезпечение. Оспорва наличието и размера на
посочената сума от ***лв. като дължима неустойка по договора поради изтекла
давност. Моли съда да прогласи нищожността на договор за револвиращ заем №***,
поради нарушаване на чл.11, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗПК и да се прекрати
производство срещу нея, като недопустимо, на основание чл.147, ал.2 от ЗЗД.
Моли да се отхвърли изцяло предявената срещу нея претенция, като неоснователна
и недопустима.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д.№1129/2019г.
по описа на Районен съд –К. се установява, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД е
издадена заповед №6/17.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу П.А.Т. и М.К.И. за сумите: ***лв. главница и ***лв. неустойка по Договор за револвиращ заем №***/02.10.2012 г.
и законна лихва от 16.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото: ***лв. държавна такса и *** лв. юрисконсултско
възнаграждение.. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили възражения от
длъжника П.А.Т. и от длъжника М.К.И., и в срока в срока
по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от ГПК кредиторът „П.К.Б.“ ЕООД е предявил
против длъжниците настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта
за изпълнение.
От представените по делото Договор за револвиращ заем №***, карта на клиент и декларация се установява, че същият е сключен на 01.10.2012 г. между „П.К.Б.“ ЕООД
като кредитор, П.А.Т. като клиент и М.К.И. като солидарен длъжник, с параметри
на одобрения револвиращ заем: заемна сума в размер на
*** лв., при годишен процент на разходите 56.50%, годишен лихвен процент 46.64
%, лихвен процент на ден 0.13%, сума за револвинг-*** лв., договорено
възнаграждение при револвинг-*** лв., общо дължимо по револвинга: *** лв. С преводно нареждане от 02.10.2012 г.
„П.К.Б.“ ЕООД превел по сметка на П.А.Т. в
Търговска банка сумата *** лв., която заемателят се е задължил да върне заема на 48 месечни
погасителни вноски, всяка от които от по *** лв. Съгласно б.Б от
договора, неразделна част от същия са Общи условия
към ДРЗ на физическите лица, които са предадени на клиента и на
солидарния длъжник при подписване на договора, същите са запознати с тях и ги
приемат и се задължават да ги спазват. Отбелязано е в б. Г, че клиентът и
солидарният длъжник декларират, че са им предоставени: безвъзмездно на хартиен
носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата
на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед преценка от
клиента, доколко предлаганият К.съответства на възможностите и финансовото му
състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики
на предлаганите продукти.
С уведомление
вх.№ВА-723/19.04.2013 г. /л.13/ П.А.Т. заявил желание за отлагане на вноски 06,
07 и 08 по договор №***.
По делото е представено и
извлечение по сметка по Договор за револвиращ заем №***, неоспорено, съгласно което
към 19.06.2019 г. изплатената сума възлиза общо на 5587.80 лв., като последното
извършено плащане е било на 16.03.2016 г. Съгласно същото извлечение, неизплатеното
задължение е в размер на ***лв., а последната вноска е дължима на 16.01.2017 г.
Приети като доказателство са 2 бр.
уведомителни писма на „П.К.Б.“
ЕООД до П.А.Т. като клиент и до М.К.И. солидарен длъжник, че съгласно ОУ,
считано от 02.12.2013 г. сключеният Договор
за потребителски №*** е едностранно
прекратен като непогасената част от заема е ***лв., лихвата за забава е ***лв.
и както и че поради нарушение на задълженията по ОУ върху остатъчния размер на
задължението по погасителния план е начислена неустойка в размер на 50% и
общата сума на задължението възлиза на ***лв., която следва да заплати
незабавно по посочената на „П.К.Б.“ ЕООД банкова сметка ***. По делото няма
наведени доводи, а и не са представени доказателства, че уведомленията са
изпратени до ответниците преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
По делото са представени банкови бордера,
неоспорени, за платени по процесния договор суми в периода 12.04.2014
г.-15.04.2016 г.
От така установеното, съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79,ал.1 вр. с чл.240 от ЗЗД е предявен в законоустановения месечен срок и е
допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като срещу заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№1129/2019 г. по
описа на РС-К. длъжниците са подали възражения в срока по чл.414 от ГПК.
Между страните е сключен договор за револвиращ заем №*** от 01.10.2012 г., по който не се
спори, а и се установи, че заемната сума е преведена от ищеца и получена от
ответника П.А.Т., от което следва, че последният има качеството на
заемополучател. По делото не се спори, че кредиторът е отложил по искане на
заемополучателят Т. плащането на 6-та, 7-ма и 8-ма погасителни вноски, че последното плащане по
кредита е на 16.03.2016 г., както и че към 16.04.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ са погасени 22 вноски и една частична вноска. Ответникът П.Т.
признава, че дължи неизплатена главница по процесния договор за револвиращ заем
в размер на ***лв., поради
което тази претенцията спрямо него заемополучател е основателна.
Съгласно договора за револвиращ заем №*** ответницата М.К.И. има качеството на
солидарен длъжник и с оглед задълженията й съдът следва да се произнесе по
наведените с отговора на исковата молба възражения.
Съгласно клаузата на т.6.1 от ОУ към процесния договор „на основание чл.121 до чл.127 от ЗЗД солидарният длъжник /навсякъде само СД/ се задължава да отговаря за задълженията на клиента /КЛ/, състоящо се в погасяване на заема, включително всички отпуснати на КЛ револвинги, евентуално наложените договорни санкции и следващи евентуални задължения, произтичащи от ДРЗ или във връзка с него, като кредитора запазва правата си по отношение на ДРЗ и след отпускането на револвинг по заема.“, а в т.6.2 от ОУ е записано, че „задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение от което и да е от тях. Правата и задълженията на КЛ, посочени в тези ОУ, както и направените декларации и дадените съгласия от КЛ се отнасят съответно и за СД.“. При тълкуване на тези клаузи съобразно критериите, визирани в чл.20 от ЗЗД съдът счита, че с подписването на процесния договор, за ответника М.И. е възникнала пасивна солидарност за задълженията по него. Доколкото „по принцип“ солидарна отговорност не съществува, съдът следва да изясни конкретното договорно основание по чл.121 от ЗЗД, тъй като не е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника /в т.см. решение №213/06.01.2017 г. по гр.д.№5864/2015 г. на ВКС, IV г.о./. Съгласно разпоредбата на чл.121 от ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Солидарна отговорност може да уговорена и по договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна отговорност е уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, т.е. без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически. Изводите за възникване на солидарна отговорност следва да се основават и на уговорката относно поетото задължение за връщането на сумата - дали кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговаря пред кредитора за определена част от задължението. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство- чл.141, ал.1 от ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост. По силата на чл.138, ал.1 от ЗЗД поръчителството следва да е уговорено писмено, като тази форма на договора е за действителност на съглашението или изявлението./ Решение №24/03.04.2013 г. по т.д.№998/2011 г. на ВКС, I т.о./. Предвид доказателствата и установената фактическа обстановка, съдът намира, че ответникът И. не е съдлъжник по процесния договор за револвиращ заем, доколкото от последния е видно, че заемополучател-клиент, съгласно терминологията в договора е само ответникът Т., а ответникът И. отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението т.е. за връщане на паричната сума, без да е кредитополучател, което я определя като поръчител по договора, доколкото не са на лице други основания за възникване на солидарност извън поръчителството. В подкрепа на тезата, че договорът е подписан от ответницата в качеството на поръчител обезпечаващ в лично качество задълженията на главния длъжник- ответникът заемополучател са и клаузите на т.2 на ОУ към договора, в която са уредени права само за клиента-заемополучател относно възможността да се откаже от договора, в т.7.1 от ОУ е посочено, че „клиента се задължава да върне отпуснатия заем, както и да погаси всички задължения във връзка с договора по банкова сметка ***“, а съгласно т.8.1- „договорения по реда на т.2 от ОУ размер на предоставения револвиращ заем клиента ще изплати на КР с равни вноски, в размер и срокове според погасителния план, неразделна част от ИО.“. Освен това основната разлика между поръчителството и солидарните задължения е, че за разлика от отговорността на солидарните длъжници по чл.121 и сл. от ЗЗД, отговорността на поръчителя има акцесорен характер. Поръчителят е лице, което се задължава да отговаря към кредитора за чужд дълг солидарно с длъжника, а съдлъжникът е лице, което отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно общо задължение. Предвид гореизложеното съдът приема, че ответникът М.К.И. има качеството на поръчител по процесния договор, поради което е необходимо да се разгледа възражението й по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Поръчителят, съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД не отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е краен и преклузивен, като за изтичането му съдът следи служебно и след изтичането му се прекратява самото поръчителство /в т.см. т.4б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. По делото няма спор, че ищецът-кредитор не е предявявал иск против длъжника /такова обстоятелство не се и твърди/. В представените уведомления /л.16, л.17/ ищецът, позовавайки се на действащите Общи условия уведомява ответниците, че считано от 02.12.2013 г. процесния „договор за кредит №*** е едностранно прекратен“ поради нарушение на задълженията по общите условия, но няма наведени доводи, а и представени доказателства уведомленията да са доведени до знанието на ответниците, поради което съдът намира, че предсрочната изискуемост на кредита, предвидена в т.10.3 от ОУ към договора не е настъпила. По въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита следва да се посочи, че такава не може да настъпи автоматично. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, с волеизявление само на едната от страните. За нейното настъпване са необходими две предпоставки: обективният факт на неплащането и изявление на кредитора, че ще счита целия кредит /заем/ или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Обявяването на предсрочната изискуемост води до преобразуване на договора от срочен в безсрочен, до отпадане занапред на действието на погасителния план и до загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението за длъжника / чл.70, ал.1 от ЗЗД/. Съобразно т.18 на ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Съдът намира, че дадено в т.18 на цитираното тълкувателно решение разрешението се прилага и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищеца /в т.см. Решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№2561/2014 г. на ВКС, II т.о./. Следователно автоматично настъпване на предсрочната изискуемост, каквато е уговорена в т.10.3 от Общите условия към процесния договор не може да има, защото и от доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението на ищеца за едностранното прекратяване на договора поради предсрочната изискуемост на заема е достигнало до ответниците преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Срокът на процесния договор е изтекъл на 16.01.2017 г., на която дата е настъпил падежът на последната погасителна вноска и към този момент главното задължение е станало изцяло изискуемо. След тази дата /16.01.2017 г./ е започнал да тече шестмесечният срок, в който кредиторът е следвало да заведе иск срещу главния длъжник, за да запази поръчителството. Шестмесечният срок е изтекъл на 03.07.2017 г. и поръчителството на М.К.И. се е прекратило. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 16.04.2019 г. т.е. след изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради което предявения срещу ответницата иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за неустойка:
Съдът намира,
че претенцията произтича от т.10.4 от ОУ и представлява обезщетение за
вреди от прекратяване на договора, тъй като в
заповедното производство същата е заявена като начислена
поради неизпълнение на договора и прекратяването му на 02.12.2013 г. Съгласно т.10.3
от Общи условия към договор за револвиращ заем за физически лица, в случай, че
КЛ просрочи една месечна вноска с повече от 30 /тридесет/ календарни дни
настъпва автоматично прекратяване на договора за револвиращ заем, без да е
необходимо КР да изпраща на КЛ уведомление, покана, предизвестие или други, а
според т.10.4- след прекратяване на ДРЗ, на което и да е основание по чл.10.3
от ОУ остава в сила задължението на КЛ да заплати всички дължими суми, като в
този случай върху целия размер на заема се начислява неустойка в размер
на 50%. В рамките на извършената служебна проверка относно валидността на
посочената неустоечна клауза, съдът намира, че същата е нищожна на основание
чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави.
Според Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС,
ОСTK, добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани
и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или следват от тях.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, като се отчита естеството и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи, видът на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и видът на неизпълнението
на задължението /съществено или за незначителна негова част/, съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и др. Процесната неустойка е компенсаторна, тъй като
обезпечава неизпълнението на договора и защитава интереса на кредитора при
прекратяване на облигационната връзка по вина на длъжника. Неустойката е
дължима при прекратяване на договора поради забава в заплащането на която и да
е от месечните погасителни вноски, а размерът й е 50 % от стойността на целия
заем /а не от остатъчната му стойност)/. Подобна уговорка позволява частично
удовлетвореният кредитор да получи едновременно неизплатената част от дълга,
ведно с неустойка върху тази непогасена част, но и върху погасената вече сума,
което противоречи на принципа на справедливостта и излиза извън обезпечителната
и обезщетителна функция на неустойката. Размерът на подобна неустойка, предвид
уговорения процент -50 % и основата за изчисляване -целия заем, прекомерно
надвишава стойността на очакваните от неизпълнението вреди. Това значително
несъответствие не може да бъде оправдано със санкционната функция на
неустойката, тъй като последната цели да санкционира неизправния длъжник в
случай на виновно неизпълнение на договора, но не следва да създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на насрещната страна. Следователно
клаузата на т. 10.4 от ОУ задължава потребителя при неизпълнение на
задълженията му по договора да заплати необосновано висока неустойка. По
изложените съображенията, съдът намира, че освен поради противоречие с добрите
нрави, неустоечна клауза е и неравноправна, респ. нищожна, и на основание
чл.146, ал.1 във вр. чл.143, т.5 от ЗЗП, приложим към процесното
правоотношение, тъй като ответникът като заемополучател е потребител по смисъла
на §13, т.1 от ЗЗП, а ищецът е небанкова финансова институция
по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗКИ. Нищожността на
клаузата за неустойка изключва възникването на претендираното вземане за
неустойка в размер на ***лв., което обуславя неоснователността на исковата
претенция с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД. За пълнота следва да се посочи, че при сключен от небанкова
финансова институция договор за кредит, съдържащ клауза за предсрочна
изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на
вземанията по този договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало
до длъжника. В настоящият случай, доколкото
ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост и не е доказано
изявлението му да е доведено до знанието на ответника-заемополучател, то не се
установява предсрочно прекратяване на процесния договор. Крайният срок на
договора за револвиращ заем №***/01.10.2012 г. е настъпил на
16.01.2017 г. т.е. преди подаване на заявлението, поради което липсва основание
за начисляване на неустойка по т.10.4 от ОУ.
По разноските:
Ищецът претендира разноски съгласно
списък по чл.80 от ГПК. С оглед задължителните указания, дадени в т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът
в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство съобразно изхода на спора, за което постановява
осъдителен диспозитив. При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените в заповедното производство в размер на ***лв. съразмерно
с уважената част от исковете. В исковото производство ищецът се е представлявал
от юрисконсулт, поради което и с оглед направеното искане, на основание чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя възнаграждение съгласно чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на *** лв. С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски за държавна такса и
юрисконултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете в размер
на ***лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.А.Т.,
с ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „П.К.
Б.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.422, вр.
с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД, за сумата от ***лв. главница по Договор за револвиращ заем №***/02.10.2012 г. и законната лихва от 16.04.2019 г до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неустойка в размер ***лв. като неоснователен, за които
вземания е издадена заповед №6/17.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1129/2019 г. по описа на РС-К..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, против М.К.И., с ЕГН-********** *** искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 вр. с чл.240 и чл.92 от ЗЗД, за сумите: ***лв. главница и ***лв. неустойка по Договор за револвиращ заем №***/02.10.2012 г. и законна лихва от 16.04.2019 г. до изплащане на вземането, дължими солидарно с заемополучателят П.А.Т., с ЕГН- ЕГН-**********, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1129/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА П.А.Т., с ЕГН-********** *** да
заплати на „П.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.
и ***лв. разноски по
ч.гр.д.№1129/2019 г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис
от него да се приложи по ч.гр.д.№1129/2019
г. по описа на РС-К..
Районен
съдия: