Решение по дело №125/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 29 от 31.01.2025 г., постановено по н.а.х.д.№ 315/2024 г. по описа на Ловешки районен съд, осми състав е отменил изцяло Наказателно постановление № 508/22.12.2023 г., издадено от инж. П. Г. П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което на М. С. Т., [ЕГН], с адрес в гр.Ловеч, [жк], [адрес], е наложено административно наказание на основание чл.270 от Закона за горите (ЗГ) – глоба в размер на 150 лева, за нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ, във връзка с чл.14б, ал.8, предл.1-во, във връзка с чл.14б, ал.2, предл.1-во и чл.14б, ал.1, предл.1-во от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по н.а.х.д.№ 315/2024 г. по описа на Ловешки районен съд – директора на на РДГ Ловеч инж.И. П. С..

В касационната жалба са наведени подробни и обстоятелствени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му и да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Заявена е и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Цитирал е и приложил многобройна съдебна практика.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответника по касация – М. Т., редовно призован, не се явява и представлява, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като мотивирано и правилно. Споделя аргументите на районния съд, че не може да се вмени на ответника по касация извършеното нарушение, предвид обстоятелството, че липсват данни същият да е собственик или ползвател на автомобила, с който е бил извършван превоза на дървесина.

Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С обжалваното решение, осми състав при РС Ловеч е отменил наказателно постановление № 508/22.12.2023 г., издадено от инж. П. Г. П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което М. С. Т. от гр.Ловеч е бил санкциониран за нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ, във връзка с чл.14б, ал.8, предл.1-во, във връзка с чл.14б, ал.2, предл.1-во и чл.14б, ал.1, предл.1-во от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, за това, че на 03.10.2023 г., в 11:40 часа, на асфалтов път в с.Изворче, община Ловеч, като водач на товарен автомобил с рег.№ [рег. номер], транспортирал дърва за огрев по Превозен билет № 9097/01062/03.10.2023 г., без автомобила да е снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението, което да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 дни.

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до извода и приел, че по случая, между страните са спорни два момента - първият относно тълкуването и приложението на материалното правило за поведение, въведено с разпоредбата на чл.148, ал.12 от ЗГ и вторият относно дали жалбоподателят (касационен ответник в настоящето производство) е субект на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. По първият спорен момент първоинстанционният съд е приел, че задължението за снабдяване с изправни и функциониращи устройства е относимо към всички превозни средства и мобилни обекти, независимо дали транспорта, продажбата и преработката на дървесина се осъществява в рамките на горска територия или извън нея и в този смисъл е оставил без уважение възраженията на жалбоподателя.

По втория спорен момент, анализирайки относимите разпоредби от Закона за горите, Наредба № 1/30.01.2012 г. и Наредба № I-4 от 24.03.2000 г. със събраните по делото доказателства, районният съд е формирал извод за това, че жалбоподателят не е субект на вмененото му нарушение, тъй като не се е установило същия да е собственик или ползвател на товарния автомобил, а е имал само качеството на водач, поради което неправилно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната му отговорност. На това основание РС Ловеч е отменил обжалваното НП, като незаконосъобразно.

Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за недоказаност на това, че М. Т. следва да поеме отговорността за извършеното административно нарушение.

Приетата от районния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви кои доказателства кредитира и по какви съображения, като въз основа на това обосновано е приел, че в конкретния случай М. Т. не може да бъде субект на извършеното нарушение, поради обстоятелството, че не се е установило да е собственик или ползвател на автомобила, с който е била превозвана дървесината.

Ето защо, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното решение се основава на правилна преценка на събраните доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите материално правни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.12 от ЗГ, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). В същия смисъл е и разпоредбата на чл.14б, ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, според която, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилни обекти по чл. 206 от ЗГ трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства), а ал.2 от същия текст сочи, че устройствата следва да осигуряват непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл.206 от ЗГ, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 дни. Изпълнението на тези изисквания е възложено на собствениците или ползвателите на товарни автомобили и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ – чл.14б, ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.

При така установените данни, единствената съпричастност на жалбоподателя Т. (ответник по касация) към случая е, че е бил водач на товарния автомобил и в съответствие с указаното в превозния билет е транспортирал дървесината до гр.Червен бряг, област Плевен. Липсват данни по делото, както и районния съд е установил, че ответникът Т. е собственик на товарния автомобил или пък е бил вписан като ползвател на същия. Ето защо, касационната инстанция счита, че изцяло необосновани и неподкрепени с доказателства са действията на касатора, като е ангажирал административнонаказателната отговорност на М. С. Т. за нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ, във връзка с чл.14б, ал.8, предл.1-во, във връзка с чл.14б, ал.2, предл.1-во и чл.14б, ал.1, предл.1-во от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

С оглед гореизложеното, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото, поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат, а ответника по касация не е заявил претенция за такива.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 от 31.01.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 315/2024 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.

Решението е окончателно.