О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 04.06.2021г. гр. БУРГАС
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четвърти
юни две хиляди и двадесет и първа
година
В закрито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Бушандрова
наказателно
частно дело № 4424 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Постъпила е жалба от адв. Г.,
САК – пълномощник на Д.П. О,н, с удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС
№*********/27.06.2016г. против постановление на районна прокуратура гр. Бургас
от 21.07.2020г., с което е прекратено досъдебно производство № 251 3M-281/2013
год. по описа на ОД на МВР - гр. Бургас, на 28.07.2013 год. срещу неизвестен
извършител за това, че на 25.03.2011 год. в гр. Бургас, сам или чрез тругиго съставил неистински частен документ - протокол от
общото събрание за „Индиго“ ООД с дата 06.01.2011 год. и го употребил, за да
докаже, че съществува промяна в управлението на дружеството - престъпление по
чл.309, ал. 1 НК. В последствие с обединени ДП, за извършени престъпления по чл.
316, вр. чл. 309 ал. 1 от НК и по чл. 212, ал. 1 НК и
по чл. 206, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. чл. 1 НК. Настоящият състав се е произнесъл с
определение от 27.11.2020г, с което е оставил без разглеждане жалбата, като
процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. С определение
на БОС от 23.02.2021г, определението на БРС е отменено и делото е върнато за
ново разглеждане.
Съдът, след като се запозна с всички материали
приложени по досъдебното производство и обсъди доводите на жалбоподателя,
намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предпоставките за
допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство се съдържат в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК. Право да
подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство
имат единствено и само обвиняемият, неговият защитник, пострадалият или
неговите наследници и ощетеното юридическо лице.
Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е,
че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл. 243, ал.
4 от НПК, жалбата срещу постановлението на РП, трябва да бъде подадена в 7 –
дневен срок от съобщаването и. По своята същност, този срок е преклузивен и неспазването му преклудира
възможността, изброените лица в цитираната разпоредба, да обжалват постановения
акт. Подаването на жалбата извън законоустановения
срок, води до недопустимост на същата.
В конкретния случай, съобразявайки изложеното в
мотивите на БОС, съдът приема, че жалбата е подадена в предвидения в Закона 7
дневен преклузивен срок.
В настоящия случай, независимо от гореизложеното,
жалбата се явява недопустима в частта за престъпленията по чл. 316, вр. чл. 309 ал. 1 от НК и по чл. 212, ал. 1 НК, тъй като е
подадена от лице, което не е легитимирано да обжалва постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК предвижда, че процесуално легитимирани да обжалват постановлението са
обвиняемият, пострадалият от инкриминираното деяние и неговите наследници,
както и ощетеното юридическо лице. Престъплението по чл. 316, вр. чл. 309 ал. 1 от НК и
по чл. 212, ал. 1 НК е предвидено в главата документни престъпления от НК,
които са насочени против реда и правната сигурност на надлежното документиране,
засягат обществените отношения, свързани с документооборота, поради което в
теорията и в съдебната практика се приема, че от тях не може да има пострадало
физическо или юридическо лице. При документните престъпления се накърнява реда
и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните
и обществени организации, както и отношенията между тях и гражданите.
Престъплението по чл. 316, вр. чл. 309 ал. 1 от НК и
по чл. 212, ал. 1 НК не е резултатно, а е формално, „на просто извършване”,
доколкото законодателят не е предвидил като елемент от обективната му страна
причиняване на вредоносен резултат и същото се свежда до това, субектът на
отговорността, да е съставил неистински частен документ и да го е употребил за
да докаже, че съществува или не или че е прекратено или изменено някое право
или задължение или някое правно отношение и деянието се осъществява, при форма
на вина пряк умисъл.
С оглед специфичния обект на тези престъпления,
пострадал по тях не може да бъде физическо или юридическо лице. Безспорно,
наред с указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или
уврежда и известни по-близки обекти. Когато се касае до частен документ се
засягат в известна степен по-нататък и отделни права и интереси на организации
и граждани. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления обаче
не означава, че засегнатите граждани и организации придобиват качеството на
пострадал, по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК
пряко защитава с разпоредбите относно документните престъпления. В този смисъл
е застъпеното становище на ВКС в реш. №
562/17.12.2009г. по н.д. № 639/2009г. на ІІІ н.о.
Нормата на чл. 74 от НПК сочи кои лица имат качеството
на пострадал и могат да участват в производството като граждански ищци - това
са претърпелите вреди, но само реално настъпили и съставомерни
вреди. В същата насока са например и Р 301/20.05.2003 н.д.87/03 І н.о., Р
536/22.1102г. по н.д. 432/02г. ІІ н.о.
Имайки предвид, че правната квалификация на
престъплението по чл. 316, вр. чл. 309 ал. 1 от НК
и по чл. 212, ал. 1 НК обхваща посочените
по-горе характеристики от обективна и субективна страна, жалбоподателите не се
явяват пострадали, по смисъла на закона, тъй като, за да имат това качество,
следва да е претърпели имуществени /и/или неимуществени вреди за физическите
лица/ от престъплението, което се преследва по общия ред и престъплението да е
такова, че претендираните вреди да са пряка и
непосредствена последица от него. С оглед обстоятелството, че за това
престъпление липсва фигурата на пострадало лице, произнасяне по отношение
прекратяването на досъдебно производство водено за такова престъпление е
допустимо единствено при подадена жалба срещу прекратяване от обвиняем. В
конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят няма такова качество, поради
което и жалбата е недопустима в тази част и следва да бъде оставена без
разглеждане.
По отношение, престъпленията по чл. 206, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 НК, съдът намира следното.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
допустимост на жалбата в тази част, а именно: същата е подадена от лице, което
е в кръга на изрично изброените в цитираната разпоредба като имащи право на
жалба; да е подадена в законоустановения 7 – дневен
срок от съобщаването, поради което същата се явява допустима.
По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна
с доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, намира същата за неоснователна, поради следните съображения:
Свидетелите Д.П. O’С. /гражданин на Великобритания/ и Н. Ст. Ст. се познавали приблизително от 1997 год. - 1998 год., като
последният работил в търговско дружество управлявано от свид.
О’С. във Великобритания. В годините на познанството им,
между свидетелите O’С. и Ст. се изградило
взаимно доверие. При проведени помежду им разговори през 2003 год. - 2004 год.,
свид.Ст. убедил свид. О’Съливан, че е изгодно да се инвестира в покупката на имот
в България. Двамата решили за тази цел да посетят България и да огледат недвижими
имоти, които се предлагали за продажба.
Когато пристигнали в България, свидетелите O’С. и Ст.
гледали различни имоти, като решили да учредят търговско дружество, което да
закупи избрани от тях недвижими имоти.
В изпълнение на решението си, на 14.07.2004 год. между
свидетелите Д.П. O’Съливан /гражданин на
Великобритания/ и Н. Ст. Ст.бил сключен дружествен договор за учредяване на
дружество с ограничена отговорност - фирма „Индиго“ ООД /„INDIGO“ Ltd./. За седалище на дружеството бил посочен гр. Бургас, а
за адрес на управление - гр. Бургас, ул. „Сливница“, № 6, ет.2. Капиталът на
дружеството бил 5000 лева, разпределен в 50 равни дяла, всеки един по 100 лева.
Дяловете на съдружниците в
капитала били разпределени както следва:
-За свид.Д.П. 0’С. - 40 дяла
по 100 лева;
-За Н. Ст. С. - 10 дяла по 100 лева.
На 14.07.2004 год. в гр.Бургас, бил сключен договор за
управление между „Индиго“ ООД, представлявано от свид.
Д.П. O’С. и свид. Д.П. O’С., по силата на който
дружеството възложило, а свид. Д.П. O’С. приел да
управлява и представлява търговско дружество „Индиго“ ООД, в съответствие с действащата нормативна
уредба и решенията на общото събрание и в рамките на предоставените му
пълномощия.
След подадено заявление, от страна на свид. Д.П. О’Съливан до Окръжен
съд - гр.Бургас - „Фирмено отделение“, с Решение от 16.07.2004 г. по гр. дело №
2087/2004 год. на Окръжен съд – Бургас, в Търговския регистър на Бургаски
окръжен съд било вписано дружество с ограничена отговорност „Индиго“, с
изписване на латински „INDIGO“ Ltd., учредено от свид. Д.П. О’С. и свид. Н. Ст. Ст.
След учредяване на горепосоченото търговско дружество -
„Индиго“ ООД, с ЕИК *********, същото чрез неговия управител - свид. Д.П. О’С., закупило следните недвижими имоти: С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133А, том1, рег.№ 2238,
дело № 261/2005 год. на 03.06.2005 год., С. Н., лично за себе си и в качеството
си на пълномощник на Б. Д. Ч., М. Т. Н., М. Т. Ч., Т. Т. Ч., Е. Д. Ч., Б. А. Щ.,
Е. Е. Ч., К. Д. Д., М. Д. Д., З. К. Ж., Д. К. Ж. и Т.К. Ж., продали на „Индиго“
ООД чрез управителя му - свид. Д.П. О’С. поземлен
имот, представляващ нива с площ от 938 кв. м., пета категория, находящ се в местността „Мапи“,
съставляващ имот с пл. № 010136 по плана на землището на гр. Созопол за сумата
от 1000 лева, която сума пълномощникът на продавачите заявил, че продавачите са
получили изцяло и в брой от дружеството-купувач, преди изповядване на сделката.
С нотарйален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 88, Том VI, рег.№ 6063, дело № 977 на
18.08.2004 год., М.В.Т., лично за себе си и в качеството си на пълномощник на К.П.Щ,
Т.Д.В, М.Д.Т.и К.Т.И., упълномощена с пълномощно с рег.№ 1366/ 26.07.2004 год.
на кмета на с.Черноморец, Община Созопол, КР.Ц.Н., в'
качеството си на пълномощник на Я.В.Н., упълномощена с пълномощно с рег.№ 1444/
04.08.2004 год. на Кмета на с.Черноморец, Община Созопол, Ж.Г.Ж.лично за себе
си и в качеството си на пълномощник на Н.М.П, упълномощена с пълномощно с рег.№
457/ 22.07.2004 год. на Кмета на с.Росен, Община Созопол и на Н.ЙО.Ж, И.ЙО.Ж, М.Н.Д.,
Н.Ж.А, М.Г.М., Г.Я.Ж.и П.Я.Ж., упълномощена с пълномощно рег.№ 1351 от
22.07.2004 год. на Кмета на с.Черноморец, Община Созопол, Н.А.А., лично за себе си и в качеството си на пълномощник на СТ.Н.К.,
Д.К.СТ.и Р.К.П., упълномощена с пълномощно с рег.№ 1328/21.07.2004 год. на
Кмета на с.Черноморец, Община Созопол и на К.К.П,
упълномощен с пълномощно с рег. № 1398/30.07.2004г. на кмета на с. Черноморец,
общ. Созопол, Т.К.П, Т.Н.М, в качеството му на пълномощник на Н.Т.М.,
упълномощен с пълномощно с рег.№ 2950/ 16.08.2004 год. на нотариус Л. К. с
рег.№ 247 на НК, М.П.Д и А.П.П., продали на „Индиго“
ООД чрез пълномощника му Д.Г.Пследните свои недвижими
оти, а именно:
Урегулиран поземлен имот XVII - 688 в квартал 76,
образуван от бивш имот с пл. № 641 в бивш квартал 1 по плана на с.Черноморец от
1936 год., понастоящем находящ се в строителните
граници на селото, с площ от 840 кв.
Урегулиран поземлен имот XVIII - 688 в квартал 76,
образуван от бивш имот с пл.№ 641 в бивш квартал 1 по плана на с. Черноморец от
1936 год., понастоящем находящ се в строителните
граници на селото, с площ 861 кв. м., за общата сума от 13000 лева, която сума
продавачите са заявили, че са получили изцяло и в брой от пълномощника на
дружеството-купувач, преди изповядване на сделката.
На неустановена дата до 07.01.2011 год., бил изготвен
протокол за общо сьбрание на собствениците на
„Индиго“ ООД с посочена в него дата 06.01.2011 г, според който на посочената
дата било проведено Общо събрание на собствениците на „Индиго“ ООД, на което
присъствали двамата собственици - свидетелите Н.СТ.СТ.и
Д.П. О’Съливан. Според съдържанието на протокола, общото
събрание взело решение да избере св. Н.СТ.СТ.за
управител на „Индиго“ ООД, като дружеството ще се управлява и представлява от
свидетелите Н.СТ.СТ.и Д.П. О’Съливан,
заедно и поотделно. Върху документа, срещу името на свид.
Д.П. О’Съливан бил положен подпис, на който бил даден
вид, че изхожда от управителя на „Индиго“ ООД - свид.
Д.П. О’Съливан, а срещу името на Н.СТ.СТ., бил поставен подпис от него.
На 07.01.2011 год., свид. Н.СТ.СТ.посетил нотариалната кантора на свид.
Ц.ЙО.К.- нотариус с район на действие Районен съд - Казанлък, находяща се в гр. Казанлък и поискал да му бъде заверен
протокол от общото събрание на собствениците на „Индиго“ ООД от 06.01.2011 год.
Свид. К., на същата дата - 07.01.2011 год., заверила
копие от протокола, с което удостоверила съответствието на изготвеното копие с оригинала,
предоставен от свид. Стефанов.
Изготвен бил договор за възлагане на управление между
„Индиго“ ООД, като възложител и Н.СТ.СТ., като
изпълнител, с посочена в него дата 07.01.2011 год., по силата на който
възложителят възложил, а изпълнителят приел да изпълнява възложените му
управленски функции.
На 10.01.2011 год., свид.Н.СТ.СТ.заплатил такса за промяна на вписаните обстоятелства, по
отношение на „Индиго“ ООД, като представил пред Службата по регистрация в
гр.София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 заявление, с вх. рег.№ 20110110095018 за
вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност в
Търговския регистър към Агенция по вписвания - гр.София. В заявлението, като
управител бил посочен Н.СТ.СТ., като дружеството се
представлявало от Н.СТ.СТ.и Д.П. О’Съливан
заедно и поотделно.
Към заявлението били представени нотариално завереното
копие от протокола от общото събрание на собствениците на „Индиго“ ООД от 06.01.2011год.,
наред с други документи - декларация относно истинността на заявените за
вписване обстоятелства и приемане на представените за обявяване актове,
документ за внесена държавна такса, дружествен договор, учредителен акт, нотариално
заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя.
На неустановена дата, до 22.03.2011 год. бил изготвен
протокол за общо събрание на собствениците на „Индиго“ ООД, с посочена в него дата
21.03.2011год., според който на посочената дата било проведено общо събрание на
собствениците на „Индиго“ ООД, на което присъствали двамата собственици -
свидетелите Н.СТ.СТ.и Д.П. О’Съливан.
Според съдържанието на протокола, общото събрание взело решение за продажба на
недвижими имоти, собственост на „Индиго“ ООД, както следва:
1. Урегулиран поземлен имот XVII - 688 в квартал 76,
образуван от бивш имот с пл. № 641 в бивш квартал /едно/ по плана на
с.Черноморец от 1936 год, понастоящем находящ се в строителните граници на селото, с площ 840 кв.
метра;
2. Уругулиран поземлен имот
XVIII - 688 в квартал 76 образуван от бивш имот с пл. № 641 в бивш квартал
/едно/ по плана на с.Черноморец от 1936 год,
понастоящем находящ се в строителните граници на
селото с площ 861 метра;
3. Пасище, мера с площ 18499 кв. м., четвърта
категория, находящо се в землището на с. Емона, обл.Бургаска, в местността „Юсуф Алан“, съставляващо имот №
032004;
4. Поземлен имот с начин на трайно ползване: Нива с
площ 3.360 декара, пета категория, находяща се в местное „Мапи“, съставляваща имот
с пл. № 010135 по плана на землището гр. Созопол, Община Созопол
5. Поземлен имот, представляващ Нива с площ от 938 кв.
м., пета категория, находяща се в местността „Мапи“, съставляваща имот с пл. Н010136 по плана на
землището на гр. Созопол.
Според протокола, продажбата следвало да бъде
извършена от управителя Н.СТ.СТ.. Продажната цена на
имотите следвало да е равна на данъчната им оценка. Според съдържанието на
протокола, Н.СТ.СТ.следвало да определи свободно
всякакви други условия от договора за покупко-продажба, както и да предприеме
всички правни и фактически действия, свързани с изпълнението на решението и
подписване на всички необходими документи.
На 22.03.2011 год., свид. П.
К., нотариус в район PC Казанлък с рег.№ 100 на Нотариалната камара,
удостоверила верността на препис, снет от оригинал на горепосочения протокол за
общо събрание на собствениците на „Индиго“ ООД с посочена на него дата
21.03.2011 год., който и бил представен от свид. Н.СТ.СТ..
На 25.03.2011 год., пред нотариус С. Я., вписан в
регистъра на Нотариалната камара под № 542, с район на действие Районен съд -
гр. Бургас, в кантората му в гр.Бургас, ул. „Александровска“,
№ 69, били извършени покупко-продажби на недвижими имоти, собственост на
„Индиго“ ООД, както следва:
- С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 26, том I, рег.№ 428, нот. дело № 24 от
25.03.2011 год., пред С. Я. - Нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № 542, с район на действие Районен съд - гр.Бургас, в кантората му в
гр. Бургас, ул. „Александровска“, № 69, свид. Н.СТ.СТ., в качеството си на управител на „Индиго“ ООД, ЕИК
*********, продал на. свид. Мария Тенева Иванова
собствените на дружеството поземлени имоти, както следва:
1. Поземлен имот с идентификатор 81178.502.30, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, одобрени със
Заповед РД-18-12/24.04.2007 год. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота гр. Черноморец, с площ по скица № 41875/ 05.11.2010 год. на СГГК -
гр.Бургас 889 кв. м., а по документ за собственост 840 кв. м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване.
2. Поземлен имот с идентификатор 81178.502.31, по
кадастралната карта и е в кадастралните регистри на гр.Черноморец, одобрени със
Заповед РД-18-12/ 24.04.2007 год. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота гр. Черноморец, с площ по скица № 41867/ 05.11.2010 год. на СГГК -
гр.Бургас 883 кв. м., а по документ за собственост 861 кв. м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване.
На 28.03.2011 год. в Служба по вписванията - гр.Бургас,
под вх. рег.№ 2295, била регистрирана молба от нотариус С. Я. Я., Нотариус, вписан
под № 542 на Нотариалната камара за вписване на покупко-продажба на недвижим
имот.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
рег.№ 429, нот. дело № 25 от 25.03.2011 год., пред С.
Я., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 542, с район на действие
Районен съд - гр. Бургас, в кантората му в гр. Бургас, свид.
Н.СТ.СТ., в качеството му на управител на „Индиго“ООД,
ЕИК *********, продал на свид. М. Т. Ив., собствения
на дружеството поземлен имот с идентификатор 67800.53.32, по кадастрална карта
и кадастралните регистри на гр. Созопол, с адрес: местност „Мапи“,
с трайно предназначение на територията: земеделска на трайно ползване друг вид
нива, с площ от 941 кв. м., а по собственост 938 кв. м.
След извършване на горепосочените покупко-продажби, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 26, том нот. дело № 24 от 25.03.2011
год. и в нотариален акт за покупко- недвижим имот №
27, том I, рег.№ 429, нот. дело № 25 от 25.03.2011год.,
на 19.08.2011г, свид.Н.СТ.СТ.внесъл
в полза на „Индиго“ ООД, по сметка с IBAN: ***, сумата от 11006лв.
Настоящият състав, след като се запозна с материалите
по делото, споделя доводите на прокурора.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и
сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на
постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното
производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК, съдът проверява
дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи
служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази
проверка се включва преценката, дали разследването на досъдебната фаза е
проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване
на обективната истина.
Преценката на прокурора е, че производството не може
да продължи и следва да се прекрати, тъй като в хода на досъдебното
производство не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 206,
ал. 1 НК.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с
материалите по делото, споделя изводите на прокурора, тъй като счита, че на
досъдебно производство са били положени всички усилия за разкриването на
обективната истина. Съдът намира, че в кориците на делото, не се съдържат данни
относно обстоятелството, че е осъществен състава на чл. 206, ал. 1 НК.
Независимо от действията на разследващите органите, не
са събрани доказателства за осъществен състав по чл. 206, ал.1 НК, по отношение
сумата от 2744лв. – остатък от продажната цена на процесните
недвижими имоти, в размер на 13750лв, получена в брой от св. Недко Стефанов,
част от която – 11006лв, била внесена по сметка на „Индиго“ ООД. За да е съставомерно деянието по чл. 206, ал.1 от НК се изисква от
субективна страна, лицето да е действало виновно, в условията на пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, а именно да е знаело, че предметът на
престъплението е чужда движима вещ, че той я владее на правно основание и че му
е позволено да върши определени действия с нея. Извършителят трябва да предвижда,
че в резултат на разпореждането, въпросната вещ ще премине в полза на него или
на друг правен субект, като съзнава, че това излиза извън предоставените му
правомощия за разпореждане с нея. Фактическо разпореждане с вещта също не е
установено, което води до правилен извод на прокурора, че няма данни изпълнителното
деяние по чл. 206, ал. 1 НК, да е осъществено и от обективна страна. За
заплащането на продажната цена на процесните имоти,
не е бил съставен писмен документ, от който да е видно как и дали е била
предадена въпросната сума и на кого евентуално е била предоставена. В този
смисъл, не може да се приеме, че ИД на престъплението „обсебване“ е било реализирано.
Според прокурора, не са събрани доказателства за
извършено престъпление и по чл. 144, ал.3, във вр. с
ал.1 от НК.
В свидетелските си показания пред Алан Хъчисън от Звеното за народна помощ, Столично полицейско
управление, Ню Скотланд Ярд, Д.П. О’Съливан
заявил, че понася заплахи за живота си и на семейство си чрез трето лице В. А.
от Н. Ст.. Н. Ст. бил замесен с автомати „Калашников“ и търсил информация за пристигането
му в България, за да се справи с него, като тези заплахи, О’Съливан
считал за сериозни.
В свидетелските си показания, дадени впоследствие, свид.Д.П. О’Съливан заявявява, че не си спомня кога, вероятно преди осем години,
от В. А. разбрал, че Н. се е заканил, че може да му направи нещо, без да
конкретизира какво. Свид. О’С. уточнява, че не може
да каже дали това са били конкретни закани, изречени от Н. или впечатления и
изводи на А., като пояснява, че конкретни закани за убийство, не е получавал.
Съдът споделя изводите на прокурора. От една страна,
видно от събраните по делото доказателства, не се доказа по безспорен начин, че
твърдените от пострадалия заплахи са били изречени.
На следващо място, за съставомерността
на деянието е от съществено значение в каква обстановка са изречени заплахите.
Съдебната практика е категорична, че когато заканата е била направена по начин,
че не сочи на действителна заплаха, деянието е несъставомерно.
Обективно, заканата трябва да предполага съществуваща
възможност за реализирането й, като във възприелите я следва да се създаде
впечатление, че деецът може да я реализира, като в противен случай няма как да
се отчете като сериозна и да възбуди страх. Законовото изискване, страхът да е
„основателен” следва да се тълкува като изискване за основание да се приеме, че
заканата би могла да се осъществи.
Възможността заплашеният да приеме заканата за действителна,
от своя страна следва да е съзнавана от извършителя, като част от
интелектуалния момент, формиращ прекия умисъл.
От анализа на конкретната ситуация, от една страна, не
може да се докаже, че закана за убийство действително е била изречена, а от
друга, не може да се направи извод, дори евентуално да е била изречена, че е била
насочена именно към св. О’С. и дали е било обективно възможно реализирането на
заканата.
В резултат на гореизложеното, настоящият състав счита,
че прокурорът правилно е преценил, че производството по делото следва да бъде
прекратено, поради несъставомерност на деянието от
субективна и от обективна страна.
Ограничавайки се в границите на съдебния контрол върху
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство,
относно обосноваността и законосъобразността, изхождайки от събраните по делото
доказателства, съдът намира постановлението за прекратяване за обосновано и
законосъобразно и като такова счита, че следва да бъде потвърдено, в тази му
част.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 5 от НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА
жалбата от адв. Г., САК – пълномощник на Д.П. О,Съливан, с удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС
№*********/27.06.2016г. против постановление на районна прокуратура гр. Бургас
от 21.07.2020г., с което е прекратено досъдебно производство № 251 3M-281/2013
год. по описа на ОД на МВР - гр. Бургас, образувано на 28.07.2013 год. срещу
неизвестен извършител, в частта за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК,
по чл. 316, вр. чл. 309 ал. 1 от НК и по чл. 212, ал.
1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА постановление на районна прокуратура гр. Бургас от
21.07.2020г., с което е прекратено досъдебно производство № 251 3M-281/2013
год. по описа на ОД на МВР - гр. Бургас с
което е прекратено досъдебно производство № 251 3M-281/2013 год. по описа на ОД
на МВР - гр. Бургас, образувано на 28.07.2013 год. срещу неизвестен извършител,
в частта за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. чл. 1 НК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред
Бургаски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на ощетеното
лице, на посочените в делото адреси.
СЪДИЯ: