№ 908
гр. Варна , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. С. К. и М. С. К. срещу Решение №
260027 от 06.10.2020г. постановено по гр.д. № 681/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав, с
което на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* сключения между ответниците В. С. К. с
ЕГН **********, от една страна и М. С. К. с ЕГН **********, от друга, договор за покупко-
продажба на недвижими имоти, обективиран в НА № 33, том VІІІ, рег.№ 8941, дело №
1343/2016г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 в регистъра на Нотариалната камара,
вписан с вх.рег.№ 6853/23.12.2016г., акт № 121, том ХVІІІ, дело № 3310/2016г. на СВ при
ПРС, с който В. С. К., като продавач прехвърлила на М. С. К., като купувач правото на
собственост върху недвижими имоти, находящи се в землището на с. Н., общ. В., обл. Варна,
както следва:
1/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 196 кв.м., представляващо ПИ с ид.
51233.2.84;
2/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 697 кв.м., представляващо ПИ с ид.
51233.1.132;
3/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 1.333 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.2.142;
1
4/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 1.090 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.1.3;
5/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 2.043 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.1.152;
6/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 0.724 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.1.153;
7/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 0.709 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.1.24;
8/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 0.717 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.1.62;
9/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 0.348 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.1.98;
10/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.381 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.2.22;
11/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.521 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.2.29;
12/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.666 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.2.30;
13/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 1333 кв.м., представляващо ПИ с ид.
51233.2.142;
14/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.733 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.2.71;
15/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.722 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.2.75;
16/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.359 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.2.94;
17/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.330 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.2.114;
18/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.634 дка, представляващо ПИ с ид.
51233.2.130 и
19/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.933 дка, представляващо ПИ с ид.
2
51233.2.138.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на
обжалваното решение, постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствени
правила и за немотивираност. Поддържаните доводи са, че в решението не е даден отговор
по възражението за недопустимост на отменителния иск при предхождаща предявяването му
цесия на вземането от първия ответник на нов кредитор. Липсват също правни аргументи
относно вида и правните последици, произтичащи от момента на вписване на възбрана
върху имотите, предмет на сделката от страна на ищеца, в качеството му на кредитор на
ответницата. Съдът е следвало да разгледа качеството кредитор – длъжник на страните към
датата на сключване на сделката, а именно 22.12.2016г., а не към предходен или последващ
момент. Установено е по делото, че договорът за кредит от 04.10.2011г. е обявен за
предсрочно изискуем на 30.08.2017г. и осчетоводен за такъв на 24.10.2017г., а договора за
кредит от 27.08.2013г. е обявен за предсрочно изискуем на 30.08.2017г. и е осчетоводен като
такъв на 24.10.2017г. Следователно към момента на извършване на сделката не е налице
увреждащо кредитора действие, с което да се засягат права на кредитора. Следователно в
случая не е налице увреждане, поради което предявеният иск като неоснователен следва да
се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се
постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата „ОББ“ АД, оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивниците поддържат
изразените позиции по спора.
При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното
производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от „ОББ“ АД срещу В.
С. К. и М. С. К. конститувни искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване
на относителната недействителност по отношение на ищеца на договор за покупко
продажба сключен между ответниците и обективиран в НА № 33/2016г. на нотариус Илко
Кънев, с който В.К., като продавач прехвърлила на М.К., като купувач правото на
собственост върху множество описани недвижими имоти, находящи се в землището на с. Н.,
общ. В., обл. Варна.
Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл:
ответниците са сестри, като с предприетото на 22.12.2016г. разпореждане първата от тях с
цел осуетяване възможността на ищеца – неин кредитор да удовлетвори свое изискуемо и
ликвидно вземане, породено на основание два договора за банков кредит увредила
интересите на кредитора. С първия договор за потребителски кредит от 04.10.2011г.,
3
сключен със „Сибанк“ ЕАД, В.К. получила кредит в размер на 30 000 лева, а с договора от
27.08.2013г. – сумата от 16 000 лева. Поради неизпълнение на поетите задължения, банката
пристъпила към принудително събиране на вземанията си, като се е снабдила със Заповеди
и изпълнителни листи от 05.12.2017г., предмет на висящи искови дела под № 1777/2018г. и
№ 6473/2018г. За събиране на сумите е инициирано и изп.д. № 693/2017г. по описа на ЧСИ
Даниела Петрова, рег. № 711. Правата на „ОББ“ АД, произтичащи от кредитите, по които
длъжник е първата ответница, са предмет на договор за цесия, сключен след подаване на
исковата молба, на 25.06.2019г., с който вземанията са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“
ЕООД. Предприетото отчуждаване на лично имущество, след спиране на плащанията по
двата договора за кредит и възникване на вземането на банката, лишава кредитора от
възможност да удовлетвори вземането си, поради което се явява съзнателно и целенасочено
предприето увреждащо действие от страна на ответника – длъжник. Наред с това, страните
по договора за свързани лица – роднини по съребрена линия от първа степен, като договора е
сключен с единствена цел да увреди интереса на кредитора. Родствената връзка между
страните по договора презюмира знанието за увреждане. Същевременно, продажбата е
реализирана за цена значително по-ниска от действителната пазарна стойност на
продадените земи и при нееквивалетност на насрещните престации, което също е индиция за
знанието за увреждане на страните по сделката. В този смисъл е налице субективният
елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Отправил искане в тази връзка за
положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба В. и М.К. оспорили допустимостта на исковете, като
лишени от правен интерес с оглед липсата на индивидуализация на вземането, което по
твърдение на ищеца е спорно и е предмет на висящи граждански дела, както и поради
прехвърляне на вземането в хода на делото на трето лице, уведомлението за което е
получено от първата ответница на 22.07.2019г. По същество оспорили прехвърлителната
сделка да уврежда интересите на ищеца, както и да цели осуетяване на възможността му да
удовлетвори свои изискуеми и ликвидни вземания, породени от двата договора за кредит.
Оспорили ищецът да притежава качеството кредитор по отношение на първата от тях към
момента на сключване на прехвърлителната сделка. Към този момент не е било налице
фактическо просрочие при изплащане на дължимите суми по двата кредита, страна по
договорите е била „СиБанк“ ЕАД, както са били налице дадени обезпечения, годни да
удовлетворят вземанията на кредитора по договорите. Отправили искане в тази връзка
производството по исковете да се прекрати като недопустимо, евентуално исковете да се
отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
по силата на Договори за потребителски кредит от 04.10.2011г. и от 27.08.2013г., „Сибанк“
4
ЕАД, като кредитодател предоставил на В. С. К., като кредитополучател потребителски
кредити, съответно в размер на 30 000 лв. и 16 000 лв., със срок на издължаване 120 месеца,
считано от датата на първо усвояване по всеки. За обезпечаване на задълженията си по
кредита В.К. учредила на кредитора залог на настоящи и бъдещи вземания произтичащи от
трудови/служебни правоотношения с „Инова Консулт“ ООД и със „Земеделска
експлоатационна компания“ ООД.
Към 08.02.2018г. по партидата на „ОББ“ АД, в раздел „Преобразуване“ е вписано
вливане на „СИБАНК“ в правоприемника „ОББ“ АД, видно от Удостоверение на л. 9.
От заключението на СИЕ, прието пред първата инстанция се установява, че първото
просрочие за плащане на погасителна вноска по договора от 04.10.2011г. е настъпило на
15.11.2016г., размерът на вноската е 418.93 лв., от която просрочената част е в размер на
217.62 лв. Първото просрочие по договора от 27.08.2013г. е настъпило на 30.11.2016г.,
размерът на просрочената вноска е 194.97 лв.
Договорът за кредит от 04.10.2011 г. е обявен за предсрочно изискуем на
30.08.2017г., осчетоводен за предсрочно изискуем на 24.10.2017г., поради неплащане на 10
от погасителните вноски в общ размер на 3987.99 лева.
Договорът за кредит от 27.08.2013г. е обявен за предсрочно изискуем на 30.08.2017г.,
осчетоводен за предсрочно изискуем на 24.10.2017г., поради неплащане на 11 от
погасителните вноски в общ размер на 1949.70 лева.
Инициирани са заповедни производства, продължили в искови такива.
С договора за покупко продажба, оформен в НА № 33/2016г., на 22.12.2016г., В. С. К.
продала на М. С. К., 19 броя собствени недвижими имоти, находящи се в землището на с.
Н., общ. В., обл. Варна, подробно описани в исковата молба за продажна цена 4100 лв. и
данъчна оценка в размер на 4016.70 лв. Съгласно заключението на СИЕ към датата на
изповядване на сделката – 22.12.2016г. пазарната стойност на продадените имоти възлиза на
13 513 лв.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно съображенията в мотивите към т. 1 на ТР № 2/09.07.2019г. по т.д. №
2/2017г. на ОСГТК на ВКС искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е на разположение на всеки
кредитор – както на парично, така и на непарично вземане. Касае се за облигационен иск,
който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник
предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него, т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл. 133 от
ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на
длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че
атакуваното действие – увреждащата сделка – остава действителна за страните по нея
5
/прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по
отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на
приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право –
кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително
изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент.
Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил
недобросъвестен при възмездното й придобиване – действал е със знанието, че сделката е
увреждаща – чл. 135, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да
се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на
праводателя си, като след това търси възмездяване от него /ТР № 5/29.12.2014г. по т.д. №
5/2013г., ОСГТК на ВКС/. Предвид горните характеристики искът съставлява част от
общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл.133 ЗЗД.
Правото, от друга страна, съобразно мотивите на ТР № 2 от 26.03.2021г. по т.д. №
2/2019г. на ОСГТК на ВКС, да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка
или действие, извършени от длъжника, е материално преобразуващо право, което възниква
ex lege, с осъществяването на определен фактически състав, включващ в хипотезата на чл.
135, ал. 1 от ЗЗД: съществуващо вземане, увреждащо удовлетворяването му действие или
сделка на длъжника и от субективна страна – знание на длъжника, а при възмездност – и на
третото лице съконтрахент – за увреждането. Всички елементи от фактическия състав на
това преобразуващо право се отнасят към вземането, а самото право обслужва интереса на
притежателя му от неговото удовлетворяване, без да е функционално свързано с други
елементи от съдържанието на правоотношението между длъжник и кредитор. С реализиране
на този фактически състав това материално право възниква за цедента и обслужва
единствено интереса от събиране на вземането му. Цесията на вземането не променя
личността на длъжника, не санира неговата недобросъвестност, нито правните последици на
извършеното от него увреждащо действие или сключена сделка спрямо патримониума и
платежоспособността му. Чл. 99, ал. 2 от ЗЗД урежда правоприемството по отношение на
правото на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вече възникнало за праводателя на цесионера, с
факта на всяко увреждащо действие/сделка, извършени или сключени след възникването на
вземането. Даденото разрешение е, че цесионерът притежава активна материалноправна
легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ако увреждащата сделка или
действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор –
цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането.
Основният довод във въззивната жалба в случая е за недопустимост на отменителния
иск при предхождаща предявяването му цесия на вземането от първия ответник на нов
кредитор. Доводът е неоснователен, както с оглед цитираните задължителни разрешения в
съдебната практика, които съдебният състав споделя в цялост, така и с оглед факта, че в
конкретния случай цесията /25.06.2019г./ не предхожда, а следхожда предявяването на
исковата молба в съда /15.05.2019г./. Т.е. вземането е прехвърлено в хода на делото, поради
6
което намира приложение правилото на чл. 226, ал. 1 от ГПК – делото следва своя ход
между първоначалните страни. С прехвърляне на вземането, цесионерът е придобил активна
материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, без да е
лишил цедента, предявил иска преди цесията от такава легитимация. Ето защо предявеният
от „ОББ“ АД – цедент, преди прехвърляне на вземането отменителен иск не е недопустим на
основание извършеното прехвърляне на вземането след предявяване на исковата молба.
Доводите в жалбата касаещи вписани възбрани върху имотите от кредитора, както и
от цесионера нямат отношение към правилността на обжалваното решение. И в двете
хипотези на наложени възбрани – обезпечителна или изпълнителна, възбраната има един и
същ ефект. Тя цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и
осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо,
изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора
/взискател/, чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 от ГПК
непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването
на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната
последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на
взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на
трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени
пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Поради
това действие на възбраната всискателят и присъединените кредитори по чл. 456 от ГПК ще
могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на
длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот /т.
3 от ТР № 1 от 10.07.2018г. по т.д. № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай
видно от Справка по лице от СВп – Провадия /л. 191 и сл. от делото/, възбраните от
кредитора, както и от цесионера са вписани след увреждащото действие – договора от
22.12.2016г., поради което и без успешно проведена защита по реда на чл. 135 от ЗЗД, не
обезпечават възможността за ефективна реализация на принудително изпълнение спрямо
възбранените недвижими имоти.
По оспореното качество кредитор към момента на сделката, с оглед момента на
обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по договорите:
Факта на сключени два договора за кредит между ищеца и първата ответница от
04.10.2011г. и от 27.08.2013г., по силата на които В. С. К., като кредитополучател е поела
задължение да върне на банката потребителски кредити, съответно в размер на 30 000 лв. и
16 000 лв. в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисиони, съобразно параметрите на
уговореното, е доказан и признат по делото.
С договора от 22.12.2016г. В. С. К. продала на М. С. К. 19 броя собствени недвижими
имоти, находящи се в землището на с. Н., общ. В., обл. Варна, подробно описани в исковата
молба за продажна цена 4100 лв., а на 24.10.2017г. поради непогасяване в срок на
падежирали вноски /съответно на 15.11.2016г. и на 30.11.2016г./, във връзка с условията на
7
договорите, кредитите са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, с общ дълг по двата
договора от 5937.98 лева.
Целта на отменителния иск е да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да
намали възможностите за удовлетворяване на кредитора, а такава възможност има не само
когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи
изискуемостта или преди с решение на съд то да бъде признато в определен размер. От
значение е вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника. Това
действие може да увреди лицата, които вече са кредитори, т.е. които имат възникнало вече
вземане. Такова е и вземането, което е било обявено за предсрочно изискуемо.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора за възникнало вече вземане
/условията за което са предварително уговорени между страните – забава на плащането на
погасителна вноска за определен срок и упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем/, настъпващо с волеизявление само на едната от страните. Законът не
съдържа условие вземането да е изискуемо и ликвидно, още по-малко отрича правото на
кредитора да иска обявяване на недействителността по отношение на себе си на сделка в
случай на обявена предсрочна изискуемост на вземането. Т.е. за упражняване на правото по
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е достатъчо вземането да е възникнало и да съществува към момента на
увреждащото действие/сделка, без да е необходимо да е изискуемо, ликвидно, респ. обявено
за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост на вземането може да предхожда или
следхожда увреждащото действие и не е необходимо условие за упражняване на
потестативното право по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл, съдебният състав не споделя
доводите на въззивниците, че до обявената предсрочна изискуемост на кредитите банката не
е имала качеството кредитор, както и не са знаели, че с разпореждането могат да увредят
интереса на кредитора. След възникване на задължението В.К. се е разпоредила със свое
имущество, поради което имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено и
разпоредителното действие уврежда кредитора, без значение дали се дължи плащане на
погасителни вноски на падеж или се търси погасяване на дълга изцяло при условията на
обявена предсрочна изискуемост. Съгласно установената практика /Решение №
201/31.10.2018г. по гр.д. № 1036/2018г. на ВКС, IV ГО/ увреждащо интереса на кредитора да
се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен
имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата
пазарна цена. Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в
патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, тъй като цялото имущество
на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на
кой имуществен обект да де удовлетвори. За кредитора има значение, колко бързо, лесно,
сигурно и с по-малко разходи се осребряват различните имуществени обекти в
патримониума на длъжника. Затова сделката, извършена между ответниците е увреждаща за
кредитора – ищец.
Увреждащото действие в случая съставлява възмездна сделка, поради което за да
възникне в полза на кредитора потестативното право по чл. 135 от ЗЗД и третото лице
8
трябва да е знаело за увреждането. Чл. 135, ал. 2 от ЗЗД установява в тази връзка една
оборима презумпция за знание на увреждането. Счита се, че съпругът, низходящият,
възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него /след като той е
станал длъжник/, знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора. Счита се, че и длъжникът
знае това. Предполага се знанието – субективната предпоставка на иска. Следователно
обърната е тежестта на доказване – вместо ищецът-кредитор да доказва знанието,
ответниците трябва да доказват незнанието си. Няма спор по делото, че ответниците, страни
по договора за покупко продажба от 22.12.2016г. са сестри, а по делото липсват
доказателства, оборващи законовата презумпция за знание за увреждането.
В заключение, исковете са доказани по основание при посочените обстоятелства и
искът като основателен следва да се уважи. В обжалваното решение ПРС е постановил
идентичен правен резултат, който като правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, при този изход на спора, въззиваемата страна
има право на разноски, които съдът определя в размер на 100 лв. В този размер разноските
следва да се присъдят в тежест на въззивниците.
По изложените съображенията и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260027 от 06.10.2020г. постановено по гр.д. №
681/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ В. С. К. с ЕГН ********** и М. С.
К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9