Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260037 23.09.2020 година гр. с.з.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 02 септември две хиляди и двадесета
година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: Таня Кемерова
като разгледа докладваното
от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в. гр. д. № 1419 по описа за
2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по въззивната жалба на К.П.К. и К.М.К., чрез пълномощника им
адвокат Д.Д. ***, против решение № 338 от
09.03.2020г., постановено по гр.дело № 1138/2019г. по описа на Старозагорския
районен съд.
Въззивниците обжалват
първоинстанционното решение в частта, в която се признава за установено по
отношение на тях, че дължат солидарно на Д.Ж. сумата от 8260 евро,
представляваща неизплатено задължение по договор за заем и неустойка в размер
на 1800 евро, ведно със законната лихва от 03.02.2015г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 510/04.02.2015г. по
ч.гр.д.№ 697/2015г. по описа на РС – с.з., както и в частта за присъдените
разноски в това производство и по заповедното производство по ч.гр.д.№
697/2015г. Считат, че атакуваната част от решението на районния съд е
неправилно, постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон и е
необосновано. Излагат подробни съображения и цитират съдебната практика.
Молят
съдът да отмени решението в атакуваната му част и да постанови решение, с което
да отхвърли предявения установителен иск по чл.422 от ГПК за признаване на установено, че дължат на въззиваемата
сумата в размер на 8260 евро, представляваща неизплатено задължение по договор
за заем и неустойка в размер на 1800 евро, ведно със законната лихва от
03.02.2015г. Претендират да бъдат присъдени, направените в двете съдебни
инстанции разноски.
Въззиваемата Д.И.Ж. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи, че изложените в жалбата твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение са
несъстоятелни, както и че не са налице допуснати нарушения в приложението на
материалния и процесуалния закон. Счита, че решението е валидно, допустимо и
правилно. Излага подробни съображения в тази насока.Моли съдът да остави без
уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна, а решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Претендира да бъдат присъдени, извършените в
производството разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата
на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК
във вр. чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът Д.И.Ж.
твърди в исковата си молба, че на основание неизпълнено задължение съгласно
нотариален акт № 29, том II, peг. № 3504, н.д. № 160
от 2009 г. на нотариус М.И., възпроизвеждащ клаузите на Договор за заем, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 510 от 04.02.2015 г. по ч. гр. д. № 697/2015 г. описа на Районен
съд с.з. и въз основа, на която й бил издаден изпълнителен лист № 697 от
05.02.2015 г. срещу ответниците по настоящата искова молба като солидарни длъжници и съответно е образувано изпълнително дело №
355/2018 г. по описа на ЧСИ Б..
В законоустановения срок длъжниците
се възползвали от правото си да възразят срещу заповедта без конкретно
посочване на причината за това.
Твърди, че
на 23.01.2019 г. й е връчено съобщение с препис от разпореждането на съда, с
което й била указана възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист предвид постъпило възражение против заповедта. Заявява, че
това обстоятелство обуславя интереса й от водене на настоящия иск, с цел
доказване съществуването на вземането. Сочи, че на 20.02.2009 г. предоставила
на К. и К. Кръстеви заем в размер на 8260 евро, за обезпечаването на който те
подписали Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими
имоти. Твърди, че до сега ответниците не са извършили плащане. Въпреки многото
компромиси, които направила за удължаване на срока за плащане, такова не
настъпило. Заявява, че въпреки компромисите от нейна страна за удължаване на
срока, до момента ответниците не са изпълнили валидно своите задължения и не са
заплатили посочените по-горе суми, предвид което и поради неизпълнението на
изискуемото и ликвидно парично вземане и възраженията срещу посочената по-горе
заповед и на основание чл. 422 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответниците К.П.К. и К.М.К.
й дължат като солидарни длъжници сумата от 8260 евро,
представляваща неизплатено задължение по договор за заем и неустойка в размер
на 1800 евро, законна лихва от 03.02.2015 г. до изплащане на вземането, за
изплащането на които суми е издадена Заповед за изпълнение № 510/04.02.2015 г.
по описа на Районен съд с.з..Моли съда да присъди в нейна полза разноските по
настоящото производство, както и тези в заповедното производство.
Ответниците К.П.К. и К.М.К.,
чрез пълномощника им Д.Н.Д. твърдят, че на 19.04.2019 г. получили съобщение с
приложена искова молба, с която били привлечени като ответници по предявен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с цена на иска 8 260 евро главници и
1800 евро неустойка. Считат, че предявените субективно и обективно съединени
искове са допустими, като оспорват тяхната основателност. Заявяват, че не били
получавали от ищцата заем в размер на 8260 евро и не са подписвали договор за заем
от 20.02.2009 г. В представеният нотариален акт № 29 с дата от 15.05.2019 г.
било записано, че Заемодателката Д.И.Ж. им е
предоставила в заем сумата в размер на 8260 евро, получена от ответниците при
подписване на Договор за заем от 20.02.2009 г., и според който договор се
задължавали да върнат получената сума на четири вноски. С учредената с
нотариален акт № 29 с дата от 15.05.2019 г. ипотека се задължили да обезпечат
заем, който не били получили. Заявяват, че с настоящият отговор правят
възражение за нищожност на учреденото с нотариалния акт № 29, том II, per. № 3504, д. № 160 от 2009 г. на нотариус М.И.обезпечение
- договорна ипотека на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - поради липса на
предмет. Правят искане за изтекла погасителна давност. Считат, че е изтекла
общата петгодишна погасителна давност от падежите, посочени в договора за
ипотека за главницата, както и тригодишната давност за неустойката и лихвите. Също
така оспорват истинността на представения договор за заем от 20.02.2009 г.
Молят да им бъдат присъдени разноските в настоящото производство.
С
определение от 24.04.2019 г. към
настоящото дело е присъединено и гр.д. № 1505/2019 г. по описа на РС С.З., по
предявен иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД. В исковата молба ищците К.П.К.
и К.М.К. твърдят, че имат син, който се казва М.К.П.. През месец март 2008г.
били помолени от сина си да гарантират негов заем, който той щял да вземе от
фирма, която давала заеми - „С.Г.*". Заявяват, че се съгласили да му
помогнат и ипотекирали жилището си в гр. с.з., находящо
се в кв. *****, като била учредена ипотека и съставен нотариален акт № 156, том
I, peг. 1675, дело № 9137 на нотариус М.И.с район на
действие PC с.з., вписана под № 406 в регистъра на Нотариалната камара. Синът
им обещал, че ще върне заема в кратки срокове.
През месец
май 2009г. той им казал, че върнал сумата по заема, но заемодателят му - в
лицето на С.Р.Ж.отказвал да вдигне ипотеката от апартамента, защото му дължал
още някаква лихва по този заем. Били помолени да ипотекират и притежаваните си
имоти, находящи се в с. П., общ. с.з. -
представляващи три дворни места и построени в едно от тях жилищна сграда и
стопански постройки, за да обезпечат тази лихва по заема и за да можело
ипотеката върху жилището им да бъде заличена.
На
15.05.2009 г. направили ипотека и върху тези имоти, под формата на нотариален
акт № 29, том II, peг. № 3508, дело № 160/2009г. на
нотариус М.И.с peг. № 406 в Нотариалната камара и
район на действие PC с.з., като заявили, че записаната в ипотеката сума не били
получавали и се съгласили на това действие само, за да им бъде освободен
апартамента от другата ипотека.
Направило им
впечатление при втората ипотека, че като кредитор не бил записан „С.Г.*",
а физическо лице - Д.И.Ж.. Тогава дори не разбрали, че това била съпругата на С.Ж..
Сочат, че били хора, които са свикнали да се доверяват и не познавайки законите
подписали тази втора ипотека, защото така им било казано. Преди около месец
получили покана да доброволно изпълнение от която научили, че ответницата се
снабдила с изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК - на основание на тази втора
ипотека и образувала изпълнително дело, при което бил наложен запор не върху
имотите описани в тази ипотека, а върху апартамента.
Считат, че
сключения между тях договор за учредяване на ипотека бил нищожен, поради липса
на предмет - не получили сумата посочена в договора, поради което този договор
не бил произвел своето правно действие. В нотариалният акт било записано, че
сумата била получена при подписване на Договор за заем от 20.02.2009 г., а
такъв договор не бил подписван от тях.
Молят съда
да постанови решение, с което да се установи, че договорът за учредяване на
ипотека от 15.05.2009 г. под формата на нотариален акт № 229, том II, peг. № 3508, дело № 160/2009г. на нотариус М.И.с peг. № 406 в Нотариалната камара и район на действие PC с.з.
сключен между ищците и ответника е нищожен поради липса на предмет - чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД.
Ответницата
по този иск - Д.И.Ж. заявява, че искът е
недопустим, алтернативно неоснователен и моли съда да прекрати производството,
респективно да отхвърли иска, като претендира извършените в производството
разноски.
Твърди, че
както сами били описали в исковата молба срещу ищците била издадена Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 697/2015 г. на PC с.з.. Не се
отричало наличието на изпълнително основание и образуване на изпълнително дело
№ 355/2018 г. В срока по чл. 414 ГПК длъжниците
възразили срещу заповедта за изпълнение, въз основа на което завела гражданско
дело № 1138/2019 г. по описа на Районен съд с.з. с правно основание чл. 422 ГПК
за установяване на вземане, обезпечено с ипотека. По цитираното гражданско дело
ищците можели да обосноват възраженията си и да направят своите искания, поради
което липсвал правен интерес от предявяване на настоящия иск. При наличието на
висящо изпълнително производство длъжникът разполагал с правото на иск по чл.
439 ГПК, но към настоящия момент и при неприключило производство по чл. 422 ГПК
такъв иск също би бил недопустим.
С настоящия
иск се целяло единствено заобикаляне на закона с оглед направеното искане за
издаване на обезпечителна заповед и заобикаляне на разпоредбата на чл. 420, ал.
1 ГПК.
На следващо
място исковата молба била нередовна. В исковата молба следвало да се посочат
обстоятелствата, на които се основава иска и съобразно тях да се формулира
искане. От една страна в обстоятелствената част на исковата молба се сочило „не
сме получавали сумата, посочена в договора“ /какъвто не е приложен/, което
представлявало оспорване на самото вземане, недопустимо за разглеждане в
настоящото производство, отделно от производството по чл. 422 ГПК. От друга
страна в петитума на исковата молба било формулирано
искане за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на ипотека , под
формата на нотариален акт.
Учредената
от ищците ипотека с нотариален акт № 29/2009 г. не била нищожна. Главното
вземане не бил елемент от фактическия състав на ипотечния договор. Ето защо
липсата или наличието на съществуващ дълг не била основание за недействителност
на ипотеката. Независимо от това дългът на ищците съществувал и той бил предмет
на установяване по гр. д. № 1138/2019 г. PC с.з..
Предмет на
договорната ипотека бил конкретен недвижим имот като ипотечният договор
изисквал постигане на съгласие, ясно изразена воля на лицето което я
учредявало, че действието е с обезпечителна цел. Обстоятелства, които не се
отричали в исковата молба. Ако се счетяло, че искът е допустим, то моли съда да
има предвид следното: Единственото сочено основание за завеждане на настоящия
иск бил незнанието на закона от страна на ищците. Посочените от ищците
обстоятелства били неясни и неточни. Незнанието на закона не било оправдание за
ищците да твърдят неверни и неточни обстоятелства. Съгласно описаното замодател на ищците е „С.Г.*" по Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 156/2008 г. Обстоятелствата, които се
излагали нямали нищо общо с конкретния нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 29/2009г.
Заявява, че
лично нямала никакво отношение към правоотношенията между ищците и „С.Г.*".
Обстоятелствата, които се сочели в исковата молба изобщо не кореспондирали с
приложените към исковата молба документи. Не й било ясно какво точно се
твърдяло в исковата молба. За каква липса на предмет ставало въпрос. Предмет на
ипотеката имало и това не се отричало.
Видно от
приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 697/2015 г. по описа на Районен съд –
с.з. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 510/04.02.2015 г. за
сумата от сумата от 8 260 евро за
главница, 1 800 евро неустойка по
Договор за заем, и законната лихва от 03.02.2015 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 1233,51 лв.
разноски по делото, срещу която заповед ответниците са възразили. В законоустановения срок ищецът е предявил иск за
установяване на вземането си.
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК, с който се иска
признаване на установено, че ответниците като солидарни длъжници
дължат на ищцата Ж. посочените в петитума на исковата
молба суми.
В съдебно
заседание е представен Договор за заем от 20.02.2009 г. в оригинал, както и
Анекс от 5.02.2013 г. към Договор за заем от 20.02.2009 г., също в оригинал,
които са приети по делото като доказателства.
С оглед
направеното оспорване от страна на ответниците чрез техния пълномощник на
датата, на която е съставен анекса към договора от 20.02.2009 г. и с оглед
представянето на оригинала на този анекс,
съдът е открил производство по оспорване датата на съставяне на този
документ, като в тази връзка и с оглед установяване на действителните отношения
между страните по делото във връзка с техните облигационни отношения, съдът е
задължил третото лице Илчо Тенев Илев да представи екземпляр от анекса към
договора за заем от 20.02.2009 г., както и същият да бъде призован в качеството
на свидетел. Разпитан в качеството си на свидетел Илчо Тенев Илиев, заявява, че
познава К. и К. от С.. К. го виждал един път на разпит в София, а К. била
неговата съпруга. Нямал никакви взаимоотношения с тях. С. имал с тях
взаимоотношения, който е съпруг на Д.. Към онзи момент когато ипотеката се
учредявала към 2009 г., със заемодателя Д. и ипотекарните
длъжница К. и К., писали проекта с колегата адв.И.З..
Д. и С. имали собствено помещение, което го експлоатирали като заложна къща и
цялата юридическа работа минавала през
кантората му с адв. З.. К. и К. имали ипотека,
учредена преди 2009 г. към „С.Г.*”. Заявява, че М., като не плащал дълго време,
му учредили тази ипотека от 2009 г. за закъснелите лихви. На тази ипотека Д. и С.
не му дали пари, защото нямало от къде да вземат пари. Общата сума за
закъснението за лихви била 8260 евро.
Свидетелят Илев твърди също, че анексът, който представил на съда, е
изготвен от тях, файла бил създаден 6-ти месец 2016 и на 22.11.2016 г., спрели
лихвите, направили корекциите, като заявява, че това го видял в компютъра си,
че нямало да има лихви. Анексът бил изготвил през юни 2016 г. в груб вид.
Февруари 2015 г. пуснал заявление по чл. 417 ГПК до РС с.з. срещу К. и К. за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата по ипотеката,
като казал на С., че давността била изтекла и трябвало снабдяването с
изпълнителен лист без изпълнително действие. С. казал, че той щял да накара М.
– сина на К. и К., да подпише анекса. Извадил изпълнителен лист, въз основа на
ипотеката. Това се случило 2016 г. Дал му два екземпляра, като С. отишъл до
село П. и го подписали, но това било след 22.11.2016 г. Заявява, че бил
пълномощник на Д. за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 697, както
и че в заявлението не било вярно, че бил даден договор за заем. С. и Д. не
поискали по-рано от 2015 г. да им се издаде изпълнителен лист и заповед за
изпълнение, и да образуват изпълнително дело, защото 2013 г. М. изчистил
всичко, тоест платил всичко и се заличила ипотеката на „С.Г.*”.
По установителния иск, предявен от Д.И.Ж. по реда на чл. 415
във вр. с чл. 422 ГПК, съдът намира за установено
следното:
По делото е
представен договор за паричен заем от 20.02.2009 г., сключен в гр. с.з. между Д.И.Ж.
– като заемодател и К.П.К. и К.М.К. – като заематели.
Съгласно постигнатите уговорки заемодателят предава за временно и възмездно
ползване на заемателите сумата от 8260 евро, а заемателите се задължават да я върнат на 20.02.2010 г.
Договорът има характер и на разписка за дадената и получена сума. От събраните
по делото доказателства, съдът приема, че между ищцата Д.Ж. и ответниците К.К. и К.К. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за заем за сумата от 8260 евро.
Заетата сума е била предадена от заемодателя на ответниците – заематели, като е бил уговорен срок за връщането й –
20.02.2010 г., като е предвидена и неустойка в размер на 1800 евро при
просрочване на крайния срок за издължаване или при предсрочна изискуемост на
вземането. Доказването на изпълнението на задължението за връщане на заетата
сума е в тежест на ответниците. По делото от ответната страна не са ангажирани
доказателства, че са изпълнили задължението си по чл. 240 от ЗЗД да върнат
заетата сума.
Съдът
приема, че е налице съвпадане на две насрещни волеизявления на страните,
съдържащи съществените елементи на договора за заем: даване на определена
парична сума и поемане на задължение за нейното връщане. Договорът от
20.02.2009 г. и анексът към него от 05.02.2013 г., по отношение на който е
открито производство по оспорване на неговата дата на съставяне, е неуспешно
проведено от ответниците, чиято е доказателствената
тежест, удостоверява заемно правоотношение между страните по делото.
От
назначената и приетата по делото съдебно компютърно-техническа експертиза, се
установява, че заради начина на разпределение, структуриране и оформяне на
съдържанието, както и заради еднаквия шрифт и междуредово разстояние, счита
двата анекса, които са представени по делото в оригинал от страна на ищеца и
третото неучастващо по делото лице и свидетел И.И.са
идентични. Не са оспорени подписите на заемателите,
поради което съдът приема, че последните са подписали договора за заем на
20.02.2009 г и анекса към него на 5.02.2013 г. В този смисъл тези два документа
материализират и предаването на сумата, което е задължително условие за
завършване на фактическия състав на сключването на договора за заем.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, съдържащо всички характеристики
на договора за заем (чл. 240 и сл. от ЗЗД). Сумата от 8260 евро е била реално
предадена от ищцата на ответниците на 20.02.2009 г., с което за страните са
възникнали права и задължения, съответстващи на съдържание на договор за заем.
По силата на разпоредбата на чл. 240,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, заемателят е длъжен да върне на
заемодателя получената сума, предмет на заемния договор след изтичане на
уговорения срок.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че съобразно
договореното, ищцата е изпълнила своето задължение и е предала на ответниците уговорената сума.
Договорът е влязъл в сила с подписването му и плащането по него е станало
съобразно уговореното. Няма никакви основания да се приеме, че договорът е
недействителен по някакви причини. За обезпечаване на вземането по заема, ответниците К.К. и К.К. са учредили в полза на заемодателя Д.Ж. – ищцата по
делото, ипотека върху свои собствени недвижими имоти, обективирана
в нотариален акт № 29, том II, peг. № 3504, н.д. №
160 от 2009 г. на нотариус М.И., възпроизвеждащ клаузите на Договора за заем.
Ответниците
сочат, че с учредената с нотариален акт № 29 с дата от 15.05.2009 г. ипотека се
задължили да обезпечат заем, който не били получили и правят възражение за
нищожност на учреденото с нотариалния акт № 29, том II, per.
№ 3504, д. № 160 от 2009 г. на нотариус М.И.обезпечение - договорна ипотека на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - поради липса на предмет. Основанията за
нищожност, систематизирани в чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, визират съставомерността
на сделката. Основанията, свързани с отделните елементи на сделката, са факти,
които опорочават фактическия състав на сделката, поради което тя не поражда
желаното правно действие. В приложното
поле на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради
невъзможен предмет.Разпоредбата въвежда правилото, според което при
невъзможност на предмета сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с
обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по
сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални
правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице
сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към
момента на постигане на съгласието предметът е фактически или правно
невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата
невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално
определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална
невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за
неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за
извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.
Разгледан по
същество искът с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД е неоснователен, поради следното: По иска за
установяване нищожност на Договорна ипотека от 19.05.2009 г. поради липса на
предмет за сумата от 8260 евро. Предмет на оспорвания договор са парични
средства, които към момента на сключване на договора, както и към момента на
изпълнение съществуват в гражданския оборот. Предметът на дадена сделка това е
обектът на правоотношението. Невъзможност на предмета по смисъла на чл. 26, ал.
2, предл.1 ЗЗД ще е налице само, ако при сключването
на договора предметът е неосъществим по субективни или обективни причини.
Невъзможността може да е фактическа или правна и следва да е пълна, за да има
нищожност на сделката. Възражението на ищеца за нищожност на договора с
посочените аргументи не касае предмета на договора /паричните средства/, а
размерът и основанието на задължението, което е различно от предмет на
договора. Ипотечният договор е консенсуален, реален и
каузален. Основанията на страните за сключването му са желанието на кредитора
да бъде обезпечен и целта на учредяващия ипотеката собственик на имота да
обезпечи кредитора. Ипотечният договор изисква постигането на съгласие, като
може да се сключи заедно със, преди или след главния договор, чието вземане се
обезпечава. Ипотечният договор и ипотечното право са акцесорни
- те възникват само ако има друг главен договор или друго главно вземане.
Главният договор е договор за заем от 20.02.2009 г., неоспорен от ответниците
относно неговата истинност. Представен, приет по делото и също неоспорен от
страните е и анекс към договора. Налице са подписани частни документи, които
доказват, че изявленията в тях са изявления на лицата, които са ги подписали.
Оспорването от страна на ответниците на датата на анекса е недоказано. Ето
защо, съдът намира, че предявеният иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД по гр. д. №
1505/2019 г. по описа на РС Ст.-Загора искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение
на възражението, че ответниците не дължат сумите, поради изтекла в тяхна полза
погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно. Анексът към договор за заем от 20.02.2009 г.
е подписан от страните на 05.02.2013 г., а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено в РС на 03.02.2015 г., следователно 5-годишният срок
не е изтекъл. Дори и да се приеме, че последната погасителна вноска е била на
20.02.2010 г., то вземането е предявено на 03.02.2015 г., т.е. преди изтичане
на 5-годишния давностен срок.
В допълнение
въззивният съд намира, че следва да посочи, че е неоснователно възражението,
което се прави във въззивната жалба от въззивниците
по делото, а именно, че обжалваното съдебно решение е в противоречие с
материалния закон относно това кога се прекъсва давността за вземането, както и
че отговорът на този въпрос касае направеното от ответниците възражение за
изтекла погасителна давност.
Съгласно
разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК Искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 4. Следователно мотивите изложени, от Старозагорския районен съд са
правилни и законосъобразни и по този въпрос.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК за основателен до размера на
8260 евро /осем хиляди двеста и шестдесет евро/, представляваща неизплатено
задължение по договор за заем и неустойка в размер на 1800 евро /хиляда и
осемстотин евро/, ведно със законна лихва от 03.02.2015 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 510/04.02.2015 г.
по ч. гр.д. № 697/2015 г. по описа на Районен съд с.з.. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответниците следва да понесат направените от ищеца разноски по
настоящото производство в размер на 1595,51 лева, както и сумата от 1233,51
лева, представляваща направените по заповедното производство разноски по
ч.гр.д. № 697/2015 г. по описа на РС-с.з.. Съдът констатира, че ответницата Д.Ж.
по присъединеното гр.д. № 1505/2019 г. по описа на РС-с.з. не е направила
разноски, следователно такива не й се дължат.
При така събраните по
делото доказателства, въззивният съд намира, че решението на Старозагорския
районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закони.
С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция-неоснователност на въззивната жалба, следва да бъдат присъдени на въззиваемата по делото направените разноски пред въззивната
инстанция, но тъй като не е представила доказателства за направени такива, то
не следва да й се присъждат разноски за въззивната инстанция.
Водим от горните
мотиви, Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 338 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело № 1138/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: