Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
02.03.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №618 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от Н.О.Д. с адрес: ***, против Заповед №304/30.06.2020 г. на Кмета на Община Ивайловград.
Жалбоподателката намира обжалваната заповед незаконосъобразна. Твърди, че оспорвала изложените в нея констатации, като считала, че в случая не може да се говори за осъществено строителство. Излага съображения, че описаните в административния акт обекти не можело да бъдат квалифицирани като строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Същите не били трайно прикрепени към земята – липсвали основи, фундаменти или други елементи. Въпросните така наречени „циментови блокове“ представлявали редени кухи циментови тухли, поставени една върху друга, без свързващ разтвор между тях. Дървените покривни конструкции не били трайно прикрепени към основата и можело да бъдат демонтирани и преместени на друго място, без да се наруши субстанцията на земята. Не можело да се твърди, че процесните обекти били масивни или полумасивни, както приел административният орган. В случая нямало изпълнение с тухлена зидария 25 см. на ограждащите стени на сградата, нито стоманобетонови елементи – колони, греди, плочи, за да се квалифицира сградата като масивна. Полумасивната постройка от своя страна била със зададени в заповедта характеристики, които също не можели да я квалифицират като такава. Останало неясно по какви критерии описаните в заповедта и разпоредени за премахване обеми били квалифицирани като пристройки към съществуваща сграда – бивше читалище, и защо те не се приемали за съществуващи. За да се говорело за пристрояване, следвало новият обем да се присъединява в конструктивно и функционално отношение към съществуващ строеж. В конкретния случай липсвали каквито и да било данни по какъв начин така наречените пристройки били свързани конструктивно със съществуващата сграда. Не било ясно какво е функционалното предназначение на двата затворени, и то частично, обема. Нямало данни дали същите разполагали със самостоятелен вход, или били приобщени посредством отвори към съществуващата сграда, или били станали функционална част от нея. Счита се, че всички тези обстоятелства били от съществено значение при квалификацията на даден обект като пристройка. Местоположението на процесните затворени обеми също не било категорично установено. В заповедта се посочвало, че обектите се намират в имот 37 по неодобрен кадастрален план на селото, но след като този план не бил одобрен, същият не можел да бъде годно доказателство за данните, записани в него, и нямало как местоположението на процесните обекти да се определя съобразно този документ.
В жалбата се твърди, че административният орган не спазил чл.35 от АПК, като не изяснил всичко изложено. Нарушени били и основни принципи на административния процес, като принципите на съразмерност, истинност и служебно начало.
Налице били и процедурни нарушения при издаване на заповедта. Жалбоподателката твърди, че Констативният акт, на който се позовавал Кметът на Община Ивайловград, бил съставен в нейно отсъствие, по никакъв начин тя не била информирана за това, че ще се осъществява проверка на място и съставя такъв акт. Освен това актът не ѝ бил връчен, с което не бил спазен чл.225а, ал.2 от ЗУТ. С това било нарушено правото ѝ на защита, тъй като не ѝ била дадена възможност да възрази срещу констатациите в констативния акт и да се защити още в административната фаза на производството.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Кмет на Община Ивайловград, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и излага становище за нейната неоснователност.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Според Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №199, том I, рег.№736, дело №96 от 2016 г. (л.65), на 19.05.2016 г. жалбоподателката (тогава с имена Н.О. Ш.) купува следния недвижим имот: Поземлен имот №37 по неодобрения кадастрален план на ***, с площ от 480 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда „Бивше читалище“ със застроена площ: съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.05.2006 г. от 170 кв.м., а съгласно неодобрения кадастрален план на *** от 150 кв.м., състояща се от мазе със застроена площ 45 кв.м., едно складово помещение и първи етаж – салон и две помещения, с нарушена конструкция на сградата, с разрушени част от източния зид и част от покрива на сградата, съгласно Удостоверение №59/14.05.2016 г. на Община Ивайловград, ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот, при граници на поземления имот: път, поземлен имот 33 и поземлен имот 38 по неодобрения кадастрален план на ***.
Със Заповед №102/02.03.2020 г. (л.15), на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с постъпил сигнал относно незаконно строителство в ***, Кметът на Община Ивайловград назначил Комисия в четиричленен състав от специалисти в Общинска администрация Ивайловград, със задача: да се извърши проверка на място и по документи на застрояванията в имот с кадастрален номер 37 по плана на ***, за установяване на фактите и обстоятелствата по подадения сигнал, във връзка с извършване на незаконно строителство в посочения имот.
На 02.03.2020 г. определената с тази заповед Комисия извършила проверка на място на поземлен имот с кадастрален номер 37 по неодобрения кадастрален план на *** за установяване на фактите и обстоятелствата относно застрояването в имота, резултатите от която отразила в Констативен протокол (л.16) от същата дата. Според съдържанието на протокола е установено, че в поземления имот (ПИ) има застроени: Едноетажна масивна сграда (бивше читалище) със застроена площ 150 кв.м., описана в Нотариален акт №199, том I, дело №96 от 2016 г.; Масивна пристройка към сграда (бивше читалище) с размери на пристройката: 6.54 м. х 4.16 м. и височина 2.60 м. над нивото на прилежащия терен. Пристройката е изградена от циментови блокове и покрив, изграден от дървена конструкция, покрита с керемиди. За масивната пристройка няма налични документи и строителни книжа в документооборотната система на Община Ивайловград и същата не е описана в Нотариален акт №199, том I, дело №96 от 2016 г.; Полумасивна пристройка към сграда (бивше читалище), с размери на пристройката: 11.15 м. х 15.10 м. и височина 2.40 м. до 4.15 м. над нивото на прилежащия терен. Пристройката е изградена от дървена конструкция, източният зид е масивен, изграден от циментови блокове, южният зид на пристройката също е частично изграден с циментови блокове. Покривната конструкция на пристройката е изцяло дървена и покрита с етернитови платна. За полумасивната пристройка няма налични документи и строителни книжа в документооборотната система на Община Ивайловград и същата не е описана в Нотариален акт №199, том I, дело №96 от 2016 г. В Констативния протокол се посочва, че е налице незаконно строителство на посочените обекти, за които собственикът Н.О. Ш. следвало да представи строителни книжа, а при непредставяне щял да ѝ бъде съставен констативен акт.
До Н.О. ***, е било адресирано писмо с изх.№94-00-506/04.03.2020 г. (л.19), с което Кметът на Община Ивайловград я уведомил за съставянето на Констативен протокол от 02.03.2020 г. и за наличието на незаконно строителство – Масивна пристройка към сграда и Полумасивна пристройка към сграда (бивше читалище) в ПИ с кадастрален номер 37 по неодобрения план на ***. С писмото е даден 14-дневен срок за явяване в Общинска администрация Ивайловград за обследване, представяне на документи във връзка със строежите и евентуално съставяне на констативен акт за незаконни строежи.
Видно от съдържащото се в административната преписка копие от плик на пощенска пратка R PS 6570 001YN9 U (л.68), писмо с изх.№94-00-506/04.03.2020 г. е било върнато в Общинска администрация Ивайловград с отбелязване „непотърсена“, с дата на връщане 26.03.2020 г.
На 13.05.2020 г. е било залепено Съобщение (л.70) относно писмо-покана с изх.№94-00-506/04.03.2020 г. до Н.О. Ш., като съобщението е било поставено и на информационното табло в сградата на Общинска администрация Ивайловград, за което е съставен Констативен протокол (л.69).
От Н.О. *** е постъпило писмо вх.№94-00-506/1/28.05.2020 г. (л.40), адресирано до Кмета на общината, в което изрично е посочено, че се подава по повод писмо с изх.№94-00-506/04.03.2020 г. Подателката заявила в писмото си, че в притежаваният от нея поземлен имот с кадастрален номер 37 по неодобрения кадастрален план на ***, няма незаконно строителство.
На 28.05.2020 г. определеният със Заповед №102/02.03.2020 г. и изменен със Заповед №123/09.03.2020 г. (л.18) на Кмета на Община Ивайловград състав на Комисията, е съставил Констативен акт №1 от 28.05.2020 г. (л.25). Въз основа на съставения в ***, Констативен протокол от 02.03.2020 г., Комисията констатирала, че в ПИ с кадастрален номер 37 по неодобрения кадастрален план на ***, има застроени: 1. Едноетажна масивна сграда (бивше читалище) със застроена площ 150 кв.м., представляваща основна сграда, която е обективирана в Нотариален акт №199, том I, дело №96 от 2016 г.; 2. Масивна пристройка към сграда (бивше читалище), за която няма издадени строителни книжа, и 3. Полумасивна пристройка към сграда (бивше читалище), за която също няма издадени строителни книжа. В Констативен акт №1 от 28.05.2020 г. е записано още, че ПИ и строежите са собственост на Н.О. Ш., като е направено подробно описание на наличните в ПИ постройки: 1. Едноетажна масивна сграда (бивше читалище) със застроена площ 150 кв.м., представляваща основна сграда в ПИ с кадастрален номер 37 по неодобрения кадастрален план на ***, обективирана в Нотариален акт №199, том I, дело №96 от 2016 г.; 2. Масивна пристройка към сграда (бивше читалище) с размери на пристройката: 6.54 м. х 4.16 м. и височина 2.60 м. над нивото на прилежащия терен. Пристройката е изградена от циментови блокове и покрив, изграден от дървена конструкция, покрита с керемиди. За масивната пристройка няма налични документи и строителни книжа в документооборотната система на Община Ивайловград и същата не е описана в Нотариален акт №199, том I, дело №96 от 2016 г.; 3. Полумасивна пристройка към сграда (бивше читалище), с размери на пристройката: 11.15 м. х 15.10 м. и височина 2.40 м. до 4.15 м. над нивото на прилежащия терен. Пристройката е изградена от дървена конструкция, източния зид е масивен, изграден от циментови блокове, южния зид на пристройката също е частично изграден с циментови блокове. Покривната конструкция на пристройката е изцяло дървена и покрита с етернитови платна. За полумасивната пристройка няма налични документи и строителни книжа в документооборотната система на Община Ивайловград и същата не е описана в Нотариален акт №199, том I, дело №96 от 2016 г. Строежите „Масивна пристройка към сграда“ (бивше читалище) и „Полумасивна пристройка към сграда“ (бивше читалище) са категоризирани като строежи от V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установеното с констативния акт нарушение е липса на строителни книжа за посочените обекти, а като нарушена разпоредба е посочен чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Констативен акт №1 от 28.05.2020 г. е съставен в отсъствие на извършителя на строежа, което е удостоверено с подписа на присъствалия свидетел Е. А. К..
С адресирано до Н.О. Ш., на адрес: ***, писмо с изх.№94-00-1048/28.05.2020 г. (л.28), Кметът на Община Ивайловград я уведомява за съставения Констативен акт №1 от 28.05.2020 г., като същият е бил приложен към писмото.
Изпратеното писмо се е върнало в Общинска администрация Ивайловград на 26.06.2020 г. с отбелязване „непотърсена“, видно от представеното по делото копие от плик на пощенска пратка R PS 6570 001ZMR C (л.38,39).
По преписката е представено Съобщение (л.33) до Н.О. Ш. за съставянето на Констативен акт №1 от 28.05.2020 г., с което ѝ е указана възможността за подаване до Кмета на Община Ивайловград на възражение в 14-дневен срок, считано от датата на поставяне на съобщението на информационното табло в сградата на Общинска администрация Ивайловград, съобщаването му на електронната страница на Община Ивайловград и залепянето му на обекта. В съобщението изрично е посочено, че същото е било залепено на обекта на 28.05.2020 г.
За залепянето на съобщението на обекта, поставянето му на информационното табло в сградата на Общинска администрация Ивайловград и публикуването му на електронната страница на Община Ивайловград, на 28.05.2020 г. е бил съставен Констативен протокол (л.32), подписан от главни експерти в дирекция УТЕС към Община Ивайловград.
Въз основа на съставения Констативен акт №1/28.05.2020 г. е издадена процесната Заповед №304/30.06.2020 г. на Кмета на Община Ивайловград (л.41-44), с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ, е наредено да се премахнат незаконни строежи: „Масивна пристройка към сграда“ (бивше читалище) с размери на пристройката: 6.54 м. х 4.16 м. и височина 2.60 м. над нивото на прилежащия терен, и „Полумасивна пристройка към сграда“ (бивше читалище), с размери на пристройката: 11.15 м. х 15.10 м. и височина 2.40 м. до 4.15 м. над нивото на прилежащия терен.
Заповед №304/30.06.2020 г. на Кмета на Община Ивайловград е била изпратена до адресата като приложение към писмо с изх.№94-00-1273/01.07.2020 г. (л.75) и получена от жалбоподателката срещу подпис на 08.07.2020 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 6570 001ZX8 4 (л.80).
Жалбата срещу заповедта е подадена до съда чрез Община Ивайловград, като в придружителното писмо (л.2) е удостоверено, че същата е регистрирана с вх.№94-00-1355 от 13.07.2020 г.
Като част от административната преписка по издаването на оспорената заповед, по делото са приложени снимков материал и извлечения от интернет страницата на Община Ивайловград за публикуване на съобщения до Н.О. Ш.. Допълнително са представени издадено от Община Ивайловград на предходния собственик на поземлен имот 37 по неодобрения план на *** Удостоверение №59/14.05.2016 г. (л.107); Скица №61 на ПИ-37 по плана на ***, с дата 14.05.2016 г. (л.108) и Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№**********/17.05.2016 г.
По делото е прието заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж.С.Д.С.. Вещото лице, след проучване на приложените по делото документи, извършване на необходимите справки в отдел „Устройство на територията“ на Община Ивайловград, и оглед и измервания на място, е направило подробно описание на техническите параметри на констатираните обекти и отразило същите на схема – Приложение към заключението.
По отношение обекта „Масивна пристройка към сграда“ (бивше читалище), експертизата е посочила, че същата представлява едноетажна постройка с размери в план 4.15/6.50 м. и височина 2.45 м. до кота корниз. Изградена е като допряна до северната фасада на основната сграда в имота (бивше читалище), на разстояние 4.55 м. от северозападния ѝ ъгъл, без функционална връзка с нея. Конструкцията на постройката се състои от масивни носещи оградни зидове 25 см., с едноскатен покрив от дървена конструкция, покрит с керемиди. Вътре в постройката са обособени две помещения, с тухлен разделителен зид между тях. Към фасадата на сградата – бивше читалище, няма ограждащ зид, ползва се каменната фасада на основната сграда. По северната фасада на постройката са оставени отвори за врати и прозорец. На отвора за прозорец е монтирана остъклена дървена дограма. Оградните зидове и вътрешния разпределителен зид са изградени от циментови блокчета, зидани на варов разтвор, на места само редени или със свързваща пяна, върху бетонова основа 25 см., с видима височина 30-40 см. Върху оградните зидове и вътрешния разпределителен зид е монтирана дървената покривна конструкция от хоризонтални дървени греди и валки (попове), лягащи напречно върху зидовете и допряна до северната фасада на сграда (бивше читалище). В тази зона, покривът на постройката е до нивото на покрива на съществуващата сграда (бивше читалище). Обектът представлява масивна постройка, с оградни стени върху бетонови основи, прикрепена трайно към земята. Постройката е на груб строеж, без мазилки, облицовки и под вътре в помещенията. Не се ползва, няма данни за конкретно предназначение. Има характеристики на спомагателна, обслужваща, стопанска или второстепенна постройка.
Относно обекта „Полумасивна пристройка към сграда“ (бивше читалище), вещото лице установило, че представлявала едноетажна постройка с размери в план 15.20/11.25 м. и застроена площ 171 кв.м. Изградена е източно от основната сграда в имота (бивше читалище), откъм външното стълбище, по цялата ширина на входната фасада. Входът на сградата (бивше читалище) е затворен с дъски, стиропор и фазерни плоскости. Конструкцията на постройката е дървена, от носещи дървени колони, греди и покрив, покрит с етернит, външно оградена от юг, изток и север. Носещите колони са дървени ф 15 см., по 5 броя на фасада и 5 бр. към западната фасада на сграда (бивше читалище). Върху колоните са монтирани напречни и надлъжни дървени носещи греди и дъсчената обшивка за покрива. Дървеният скелет на постройката е допрян до източната фасада на сградата (бивше читалище), без да има свързаност с нея. Дървените носещи колони на постройката са набити директно в земята, с изключение на две колони в зоната на външното стълбище, едната от които попадала върху стълбите, другата върху каменна подложка. Покривът е едноскатен, с наклон запад-изток. Северната фасада е дъсчена, с врата, монтирана на 5 бр. дървени колони ф 15 см., набити директно в земята. Частично, в западната част има зидан цокъл от циментови блокчета, с височина 80 см., без основа, директно върху терена. Към сградата (бивше читалище) височината е 2.60 м., а в източния край е с височина 2.20 м. Южната фасада е с дължина 11.00 м., от които 7.60 м. дъсчена и 3.40 м. със зидария от циментови блокчета и височина 1.45 м. с дебелина 25 см. и допълнително пред фасадата 12 см. на височина 85 см. Зидарията е върху бетонова основа. Над нея е монтирана остъклена дървена дограма. Към сградата (бивше читалище) височината е 4.20 м., а в източния край 3.40 м. Южната фасада е с дължина 15.20 м., оградена със зидария с дебелина 25 см, от циментови блокчета и стъпаловидна височина до 1.45 м., поради наклон на терена, и допълнително пред фасадата 12 см. Зидарията е изцяло върху стъпаловидна бетонова основа. Над нея е монтирана остъклена дървена дограма. В северната част височината е 2.20 м., а в южната е 3.40 м. Оградните зидове от циментови блокчета са зидани предимно със свързваща пяна, на отделни места с варов разтвор, или само редени върху бетонова основа. Обектът представлява полумасивна постройка, частично с оградни стени върху бетонови основи, прикрепени трайно към земята. Състои се от едно помещение, пространствено обединено със сграда (бивше читалище). Ползва се като селскостопанска постройка за складиране на фураж и отглеждане на животни.
Експертизата сочи, че постройката на север е все още на груб строеж. Според вложените материали – дървен покрив, стени и основи, видимо е новопостроена. Източната постройка е изградена от смесени материали, с различна степен на изхабяване – дървени колони, греди, дъсчени стени, дограма, бетонови основи, покрив. Завършена е и се ползвала за селскостопански нужди. Според вещото лице, съобразно документите, събрани по делото, и описанието на имота в документа за собственост, може да се предположи, че обектите във вида към настоящия момент са изградени след придобиване на имота на 19.05.2016 г.
В отговор на задачата по т.2 вещото лице дава заключение, че процесните обекти представляват „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а според начина на изпълнение и предназначение и съгласно чл.137, ал.l, т.5 на ЗУТ и чл.10, ал.l от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи, се категоризират от V категория.
В отговор на поставената задача по т.4 вещото лице сочи, че съгласно данните, вписани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №199, том I, дело №96/19.05.2016 г., предмет на продажба е поземлен имот №37 по неодобрения кадастрален план на ***, с площ на поземления имот 480 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда „Бивше читалище“, ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот. Съгласно неодобрения кадастрален план на ***, в имот с кадастрален номер 37 има нанесена една сграда, представляваща основното застрояване в имота – сграда (бивше читалище), посочена като едноетажна масивна сграда „Бивше читалище“ в документа за собственост. При огледа на място, освен основното застрояване в имота са констатирани още две постройки, изпълнени до сградата на основното застрояване в имота – сграда (бивше читалище), една на север и една на изток от нея. Процесната постройка на изток била пространствено обединена със сградата (бивше читалище) и представлявала пристройка към основното застрояване в имота. Процесната постройка на север е на груб строеж, за която няма данни за конкретното ѝ предназначение. Изпълнена е като отделна постройка, допряна до сградата (бивше читалище), с характеристики на спомагателна, обслужваща, стопанска или второстепенна постройка. Представлява допълващо застрояване по смисъла на чл.41 от ЗУТ.
Вещото лице посочва още, че в документите по делото и в предоставената от Община Ивайловград техническа документация относно процесните постройки, няма данни за издадени/съставени строителни книжа и други документи за извършеното строителството.
По делото беше разпитан свидетелят Георги Николов Костов, с постоянен адрес ***, който заявява, че познава жалбоподателката от идването ѝ в района на ***, където той отглеждал животни от 2010 г. до 2018 г. Сградата на читалището в селото представлявала „съборетина“, с пропаднал покрив. Първо била читалище, после станала магазин. Заявява, че жалбоподателката се появила в селото преди 3-4-5 години, не я виждал да извършва някакви строителни дейности по сградата на читалището или около нея.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт, изхожда от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита и е подадена при спазване на предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за обжалване.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Разпоредените за премахване строежи се намират на територията на община Ивайловград, посочени са в акта като такива от пета категория и Кметът на Община Ивайловград се явява административният орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед.
По отношение валидността на заповедта липсва спор по делото. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието ѝ, съдът установи, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и надлежно мотивирана с изложени както фактически, така и правни основания за издаването си.
Спазени са изискванията на чл.59, ал.2 от АПК относно формата на административния акт, като по ясен начин в акта са изложени данни за вида, характера и местоположението на констатираните строежи и обстоятелството, че същите са изградени без необходимите строителни книжа, което е напълно достатъчно адресатът на акта да разбере насоченото към него административно разпореждане. От правна страна заповедта е обоснована с констатирани незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, извършени без необходимите строителни книжа, т.е. в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като строежите не попадат в хипотезите на §16, ал.2, ал.3 и §127, ал.1 от ЗУТ, а подлежат на премахване.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, годни на самостоятелно основание да доведат до нейната отмяна.
Издаването на заповедта се предхожда от съставен Констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Второто изречение на цитираната норма предвижда актът да се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Предвид факта, че изпратеното на адреса на Н.О. Ш. писмо с изх.№94-00-1048/28.05.2020 г. се е върнало в Общинска администрация Ивайловград на 26.06.2020 г. с отбелязване като „непотърсена“ пощенска пратка, и изхождайки от връщането преди това, на 26.03.2020 г., като непотърсено и изпратеното до адреса ѝ писмо с изх.№94-00-506/04.03.2020 г., съдът приема, че правилно административният орган е пристъпил към изпълнение на процедурата за съобщаване на Констативния акт №1 от 28.05.2020 г. по реда на §4, ал.2, изр. второ от ДР на ЗУТ. Този ред на съобщаване е допустим, когато заинтересованото лице не е намерено на посочения от него адрес, какъвто е настоящият случай. Като се отчете изложеното, следва да се приеме, че Констативният акт е бил съобщен редовно на адресата си на 28.05.2020 г., когато е поставено началото на административното производство по смисъла на чл.26 от АПК. Административният орган е изпълнил задължението си за връчване на заинтересуваното лице на съставения Констативен акт за незаконното строителство и в тази връзка не се споделя твърдението в жалбата за неспазване разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ.
От
събраните по делото доказателства се опровергава и твърдението на
жалбоподателката, че не била наясно със започналата административна процедура
за установяване законността на строежите. От съдържанието на депозираното от Н.О.
***-00-506/1/28.05.2020 г. е видно, че същата е запозната със съставянето на
констативния протокол от 02.03.2020 г. (за който е уведомена с писмо изх.№94-00-506/04.03.2020 г.), указващ ѝ да
представи строителни книжа за въпросните постройки, ако разполага с такива.
Неоснователно е съображението на оспорващата за нарушение на чл.35 от АПК, поради липса на изложени от административния орган аргументи за критериите, на основание на които разпоредените за премахване обеми били квалифицирани като пристройки към съществуваща сграда. Съдът счита, че административният орган е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая, като не се установява заинтересованото лице да е навело твърдения, или представило доказателства, които да са останали необсъдени от административния орган, и които по своя характер да са такива, че да променят становището му по установените факти.
Неоснователен е и допълнително наведеният от пълномощника на жалбоподателката довод, че административният орган не бил съобразил момента на извършване на строителството, доколкото след покупката на ПИ, в който се намират процесните строежи, жалбоподателката не била извършвала строителни дейности. Действително в Констативния акт няма конкретно посочване на периода на изграждане на строежите, но доколкото е обективирана констатацията, че и масивната пристройка и полумасивната пристройка не са описани в Нотариален акт №199 от 19.05.2016 г., очевидно е възприето изграждането им след тази дата. В обжалваната Заповед пък е преценено, че така извършеното строителство не попада в хипотезата на §16, ал.2, ал.3 на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В тази връзка следва да се отбележи, че в самата жалба липсва каквото и да било твърдение, че към момента на придобиване на имота от жалбоподателката с Нотариален акт №199 от 19.05.2016 г., в него са били изградени процесните строежи. Според съдържанието на нотариалния акт, оспорващата е придобила ПИ №37, по неодобрения кадастрален план на ***, община Ивайловград, с площ от 480 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда „бивше читалище“ със застроена площ от 170 кв.м., съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.05.2006 г. (150 кв.м. съгласно неодобрения кадастрален план на ***) състояща се от мазе със застроена площ 45 кв.м., едно складово помещение и първи етаж – салон и две помещения, с нарушена конструкция на сградата, но няма данни за наличие на други постройки – масивна или полумасивна, като пристройки към сградата на бившето читалище. Наред с това в заключението на изготвената по делото съдебно техническа експертиза се съдържа извода на вещото лице, че разпоредените за премахване обекти, във вида, в който са към момента на огледа, са изградени след придобиване на имота на 19.05.2016 г. Съдът намира, че не следва да се кредитират дадените по делото показания на свидетеля Георги Николов Костов, който заявява единствено, че не бил виждал жалбоподателката да извършва някакви строителни дейности по закупената от нея сграда на бившето читалище, или около същата. Показанията на този свидетел са неубедителни, и въз основа на посоченото от него не може да се достигне до еднозначен извод, че процесните обекти съществуват в този си вид отпреди 2016 година, когато имотът е закупен от жалбоподателката.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че и двата разпоредени за премахване обекта представляват строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. В тази насока заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, е категорично. Експертизата безспорно установява, че обектите не са преместваеми по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, каквито доводи се навеждат от страна на жалбоподателката.
Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. По делото е установено, че процесните строежи са изпълнени, без да е издадено разрешение за строеж от главния архитект на общината, от което следва, че са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В експертното заключение също е установено, че в документите по делото и предоставената от Община Ивайловград техническа документация относно процесните постройки, няма данни за издадени/съставени строителни книжа и други документи за извършеното строителството.
Съобразно изложеното се установява, че разпореденото премахване на строежите е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съставеният Констативен акт №1/28.05.2020 г., с който е поставено началото на административното производство по премахването, като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. В случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на констатираното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, включително от приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство, не са ангажирани.
Съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че строежите на жалбоподателката „Масивна пристройка към сграда“ и „Полумасивна пристройка към сграда“ на бивше читалище, в ***, са незаконни, не са узаконени и не са налице предпоставките за търпимост на същите. Като е разпоредил премахването им, Кметът на Община Ивайловград е постановил административен акт в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Подадената срещу акта жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.143, ал.3 от АПК (изм.ДВ бр.15 от 19.02.2021 г.) основателна е своевременно заявената претенцията на ответника в негова полза да се присъдят разноски, платими от жалбоподателя. Направени са разноски от 270 лв. за възнаграждение на вещо лице, а на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.О.Д. ***, против Заповед №304/30.06.2020 г. на Кмета на Община Ивайловград.
ОСЪЖДА Н.О.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Община Ивайловград разноски по делото в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: