РЕШЕНИЕ
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети състав
На двадесет и пети юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №1221 по описа на съда за 2020г.,
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Г.С.Г., против Наказателно постановление
№ 18-0819-003127/30.08.2018 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор
„ПП“-Варна, с което на Г.С.Г. е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 300 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3 пр.1
от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради което се моли за
неговата отмяна. Сочи се, ч нарушението не е осъществено от субективна страна.
Твърди се, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон.
В
съдебно заседание възз. страна се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се явява.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 29.11.2017г., около 09.45ч., възз.Г., управлявала л.а с рег.№ В7737 НК в
гр.Варна. При движение по ул.“В Левски“, същият бил спрян за проверка от
полицейски служители, сред които и св.Г.. В хода на проверката органите на реда
установили, че управляваният от въззивника автомобил има поставени
регистрационни табели, но при проверката в информационните масиви, било
констатирана, че автомобилът е негова собственост и е с прекратена регистрация,
считано от 16.11.2017г.
За констатираното св.Г. съставил
АУАН в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл.
140, ал.1 ЗДвП. Видно от приложения по АНП АУАН не бил предявен и подписан
от водача. В АУАН няма посочени
свидетели, няма еи подписи на същите.
По случая била извършена и проверка с
оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на
проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-Варна, където с
постановление от 20.08.2018г. на
прокурор при ВРП по пр.пр.№8403/2018г. по описа на ВРП било отказано да бъде образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, С оглед на горното прокурорът изпратил препис от своя акт на
Началника на Сектор ПП-Варна за сведение.
Въз основа на изпратеното постановление на
ВРП, Началник сектор ПП към ОД на МВР-Варна, на 30.08.2018г. издал обжалваното
НП.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля Г..
Видно от приобщената информация по АНП и от
описаното в постаноление на ВРП, застраховката ГО за горепосочения автомобил не
била сключена. С оглед горното на собственика на автомобила били изпратени
уведомления, но Гаранционният фонд не разполагал с доказателства за връчване на
уведомленията, тъй като същите били изпратени без обратна разписка.
Регистрацията на автомобила била
служебно прекратена от органите на Сектор ПП-Варна на 16.11.2017г. след
уведомяване от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка ГО.
От приложените справки за
собственост на л.а. и копия от свидетелство за регистрация е видно, че към
29.11.2017г. собственик на автомобила
бил жалб. Г..
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен
от компетентен орган – полицай, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР, оправомощен с това
правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта
е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава
заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
На
първо място - Видно от АУАН, същия
не е съставен в присъствието на свидетели,
не са налице доказателства за връчване на същия. Съдът намира, че това
нарушение е съществено, тъй като рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект. Съдът намира, че това нарушение е само по себе си достатъчно
основание за отмяна на НП. Допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила – чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Според посочените
разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието
му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени
адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от
него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Целта
на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него
административно наказателно производство, с нарушението, в чието извършване е
обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и
доказателства. Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, предвижда след
подписването на акта препис да се връчи на нарушителя срещу разписка. Правото
на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си санкция за него да не
получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да направи възражения в
тридневен срок. Дори при наличие на отказ от жалбоподателят
да подпише АУАН не се изключва в никакъв случай задължението за
връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни
действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят
следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да го получи това
следва да се отбележи в разписката. Неслучайно законодателят изисква към АУАН
да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на препис
от него, която следва да се оформи независимо и без значение, дали по-горе в
акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с
подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена
процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение.
Отказът да се подпише акта от нарушителя не освобождава органа от
задължението екземпляр от акта да му бъде връчен. Съществено е нарушено правото
на защита на жалбоподателя, който не е могъл в установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде писмени възражения.
Нарушението на това правило е самостоятелно основание за отмяна на процесното
наказателно постановление. В случая допуснатото нарушение е от
категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които не
могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл.53, ал.2
от ЗАНН. АНО е следвало да констатира допуснатото процесуално
нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН на нарушителя.
Настоящия състав счита за необходимо да отбележи и друго съществено
процесуално нарушение, което е допуснато при съставянето на НП, което също води
до неговата отмяна, а именно на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН,
с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този
извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да
го подпишат. В конкретния случай при съставянето на АУАН изобщо липсва
посочване на свидетели с имена и други данни. Нарушението на това правило
представлява още едно процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
отмяна на процесното наказателно постановление
На
второ място-От приложената по делото
постановление и справки извършени
в Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че процесният автомоби не е имал
валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към
29.11.2017г. От приложените множество писмени доказателства- справки от
системата на Сектор ПП-Варна е видно, че регистрацията на автомобила е
прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 16.11.2017г. Видно от
писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил регистриран
в сектор ПП –Варна на жалб. Г.. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН,
НП се издава тогава, когато са установени
по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
В НП липсват каквито и да било мотиви по отношение
на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва
състав както на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от
съдържанието на постановлението. Нещо повече отказът на прокуратурата е
изпратен на началника на ПП единствено за сведение, но не и с указание за
санкциониране по административен ред, или пък за преценка в този смисъл.
Въпреки това АНО е решил да образува АНП и да издаде НП. Няма как да се приеме
за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на
нерегистрирано МПС да липсва вина /деянието не е осъществено от субективна
страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1
от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема , че въззивника е
осъществила състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- непременно
да издаде НП. В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в
действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и
постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП.
В случая, нарушението, за което е ангажирана
отговорността на въззивника и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. -
ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която
норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в
трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни
участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер,
залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не
се съдържат, не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1
от ЗДвП. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2
от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва
установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства,
докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на
производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил
със служебно прекратена регистрация от 16.11.2017г. За да е налице основание за
това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното
средство за това, съобразно изричната норма
на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на
прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено
получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на
автомобила е бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и
категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и
уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв начин са
твърденията на въззивника, че по никакъв начин не е бил уведомен за
обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито от
Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на
автомобила, видно от показанията на св.Г.
Гаранционния фонд, съгласно неговия писмен отговор до ВРП, не счита, че
процедурата по уведомяването на собствениците на незастрахованите ППС е
обвързана с получаването на уведомителното писмо и не е необходимо да се получи
документ, удостоверяващ получаване на уведомлението, автомобилът е бил
дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства
това обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя, съответно
собственика съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било
станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в
който е спрян да управлява автомобила на 29.11.2017г. Поради което няма как да
се приеме, че от субективна страна въз.Тодоров е осъществил състава на
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина, била тя
умишлена или непредпазлива за това, че е осъществила състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна по скодни казуси-
например Решения по КАНД № 2172/2019г. и КАНД № 2198/2019г.
За прецизност следва да се посочи, че
ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в
наказателния процес, какъвто прочие е и административно –наказателния процес,
се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с
приложимостта на законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за
осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че
субективната страна на деянието подлежи на
доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства.
За съставомерността на всяко
нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от
субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя
извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма доказателства
въззивницата виновно да е управлявала служебно дерегистрирано МПС, напротив,
събраха се такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран.
Въззивникът не е санкциониран за това, че
управлява МПС, за което няма сключен и действаща застраховка ГО на
автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен
такъв договор. Той е санкциониран , за това, че управлявал автомобил с
прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила , като
последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав,
включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за
осъществен състав на нарушение.
Не може да се приеме становището на
процесуалния представител на полицията инвокирано в с.з, че преди да започне управление, собственикът
следва да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при поставени
рег.табели на мястото им, както и при липса на каквото и да било уведомление за
това, е житейски нелогично, преди предприемане на управление да телефонираш
например в сектор ПП-Варна, за да провериш дали автомобилът ти е регистриран.
В конкретния случай не само, че АНО е
нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по
безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил
наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за
нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършила. В НП не е посочено и
нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от
субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в
хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено. Предвид крайния извод на съда,
не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Позовавайки се на влязлата в сила
разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на
жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане
на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. за процесуално представителство. В случая
възнаграждението е на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения. Представен е списък с разноски и доказателства за изплатено
възнаграждение в размер на 200лв. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД
МВР Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да
заплати на жалбоподателя сторените от
него разноски в размер на 200 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0819-003127/30.08.2018 г. на Началник
група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на Г.С.Г. е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Г.С.Г.
сумата от 200 лева за направените по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в
сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- Варна: