Р Е Ш Е Н И Е
№……/……01.2020г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
мл. съдия
НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 1191 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано
е по въззивна жалба вх. №41778/10.06.2019г. от Ж.Ж.Ж., ЕГН **********, чрез особен представител
адв.Т. срещу
Решение от 23.05.2019г. по гр.д. №13517/2018г. на ВРС, 10 състав,
в частта, с която е уважен предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, иск за
заплащане на сумата от 400,00 лв., представляваща незаплатена главница по
Договор за кредит № **********, сключен между Ж.Ж.Ж., ЕГН **********, като
кредитополучател и „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, като кредитодател, което
вземане е прехвърлено на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД с договор за
прехвърляне на вземания, сключен на 01.02.2018г. между „4финанс“ ЕООД, като
цедент, и „Кредитреформ България“ ЕООД, като цесионер, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно като постановено при съществени
проц.нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи се, че първоинстанционният
съд не е съобразил направеното своевременно от ответника в отговора оспорване
на представените електронни документи и съответно възникването на договорно
правоотношение между страните. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Отправената към съда молба е да бъде отменено
решението и отхвърлен изцяло предявения иск, като се присъдят и направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е
депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се в отговора, че
сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във вр. с чл.2 от
ЗЕДЕУУ, като процедурата по сключване е в съответствие със ЗПФУР. Сочи се също
така, че са представени доказателства за преведени в полза на кредитополучателя
суми, с което се доказва сключването на договора за заем като реален договор.
За
да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Ж.Ж.Ж., с искане да бъде постановено решение, по силата на което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество следните суми:
400,00 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********
и 492,24 лв., представляваща наказателна лихва поради неизпълнение за периода
07.09.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в
исковата молба, че на 07.08.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и Ж.Ж.Ж. е сключен Договор за
кредит № **********, по реда на чл. 6 ЗПФУР. Сочи се, че сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ и сключен под №
********** въз основа на заявка от ответника за отпускане на сума в размер на
200,00 лв., като е заявил срещу такса допълнителна, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката, която гарантира получаването на отговор до
20 минути от изпращането й. Кредитът е бил отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата 06.09.2015г., след което на 15.08.2015г. ответникът е направил
заявка за отпускане на кредит за още 200,00 лв., като отново е заявил услуга за
експресно разглеждане на заявката. С настъпване на падежа по договора –
06.09.2015г. кредитополучателят не е погасил дължимите суми и изпаднал в
забава, начислена била и наказателна лихва в размер на 50,91 % върху
неизплатената сума за периода на просрочието. На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в
качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството
си на цесионер, договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
вземанията спрямо настоящия ответник били прехвърлени на настоящия ищец.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от особения представител на ответника в следния смисъл:
Оспорват се като неверни всички изложени твърдения в исковата молба. Сочи се,
че не е сключван договор за кредит. Не е манифестирано желание за сключване на
такъв договор от ответницата. Не е ползван софтуерният интерфейс на сайта
„вивус.бг“. Не е натискан бутон „подпиши“. Не е отправяно искане за отпускане и
на допълнителен кредит. Сочи се, че клаузите в договора са неравноправни, като
по – конкретно това е т.13.3. от ОУ. Размерът на годишните разходи от 49.6 % е
прекомерен и противоречи на добрите нрави и ЗЗП. Евентуално се сочи, че
ответницата е изплатила изцяло сумите. Евентуално се сочи и че претенциите са
погасени по давност. Оспорва се, че вземането е било валидно прехвърлено на
ищеца.
Варненският окръжен съд, с
оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания,
които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение,
а именно че съдът е формирал неправилен
извод за наличие на валидно сключен договор между страните. Сочи се, че първоинстанционният съд поради
процесуално нарушение не е взел предвид своевременно направеното от особения
представител на ответника оспорване автентичността на представения от ищеца
договор за кредит, на който основава претенциите си.
Ищецът
основава твърденията си за наличие на облигационно правоотношение на
представения към исковата молба договор за кредит №**********, страна по който
е „4финанс“ ЕООД, сключен чрез съставяне на електронен документ по смисъла на
чл.3 във връзка с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Договорът е оспорен своевременно от ответната
страна относно неговата автентичност по реда на чл.193 от ГПК, като се твърди,
че ответникът не е автор по смисъла на чл.4 от ЗЕДЕУУ на електронното изявление,
обективирано в договора.
Въз
основа на оспорването във въззивното производство е открито производство по
реда на чл.193 от ГПК за проверка автентичността на представения към исковата
молба договор, в рамките на което от ищцовото дружество е отправено искане с
правно основание чл.192 от ГПК за изискване на документи от третото неучастващо
в производството лице „4финанс“ ЕООД, свързани със сключване на процесния
договор за кредит. Представените от „4финанс“ ЕООД документи включват формуляр
за преддоговорна информация, извлечения от софтуера на дружеството с хронология
на събитията в профила на клиента и хронология на комуникацията с клиента.
От
така представените документи не се установява, че именно ответникът е автор на
електронното изявление за сключване на процесния договор, като освен това в тях
не се и съдържа такова изявление от страна на клиента, в извлеченията са
обективирани единствено изявленията на дружеството към клиента. Доколкото
твърденията на ищеца са, че договорът се сключва чрез натискане на бутон
„подпиши“ на интернет страницата на „Вивус“, изрично словесно или писмено
изявление за сключване на договора не е обективирано изобщо, а липсват
доказателства за извършване на описаните действия на интернет страницата на
дружеството от ответницата като клиент, с което последната да се идентифицира
като автор на електронното изявление. Въпреки изрично дадените от
първоинстанционния съд указания в определението по чл.146 от ГПК, че ищецът
носи тежестта за доказване сключването на договор за кредит с ответника, както
и указанията на въззивната инстанция при откриване на производство по чл.193 от ГПК, не са своевременно направени съответни доказателствени искания в
първоинстанционото разглеждане, както и пред въззивната инстанция с изключение
на искането по реда на чл.192 от ГПК.
Спрямо
процесния договор за кредит са приложими разпоредбите на ЗПК /чл.9 и следв./,
видно от които същият е консенсуален договор, за разлика от договора за заем, и
формален с оглед на предвидената в чл.10 писмена форма за действителност. Доколкото
в настоящия случай се касае за договор, съставен по реда на ЗПФУР чрез съставяне
на електронен документ, като съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Поради липсата на
доказателства, както е изложено по-горе, че ответникът е автор на електронното
изявление за сключване на процесния договор, не е доказано и възникването на
твърдяното облигационно правоотношение въз основа на договор за кредит, който
се счита сключен от момента на постигане на съгласие.
С оглед извода за недоказаност на възникнало между
страните облигационно правоотношение искът за заплащане на сумата в размер на
400 лв., претендирана като неизплатена главница по договор за кредит, се явява
неоснователен. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната
част.
С оглед на този изход от спора следва да бъдат
преразгледани и разноските, присъдени от първата инстанция, като съобразно
изхода от спора разноски се следват на ответника, но такива в случая не са
реализирани, тъй като ответникът се е представлявал от назначен по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. Същите съображения се отнасят и до
въззивното производство
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.272
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2285 от 23.05.2019г. по гр.д. №13517/2018г. на ВРС, 10 състав, в частта, с
която е уважен предявения от „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, иск за заплащане на сумата от 400,00 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № **********, сключен
между Ж.Ж.Ж., ЕГН **********, като кредитополучател и „4финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, като кредитодател, което вземане е прехвърлено на ищеца
„Кредитреформ България“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания, сключен на
01.02.2018г. между „4финанс“ ЕООД като цедент, и „Кредитреформ България“ ЕООД
като цесионер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 05.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Ж.Ж.Ж.,
ЕГН **********, иск за заплащане на сумата от 400,00 лв., представляваща
незаплатена главница по Договор за кредит № **********, сключен между Ж.Ж.Ж.,
ЕГН **********, като кредитополучател и „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, като
кредитодател, което вземане е прехвърлено на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД
с договор за прехвърляне на вземания, сключен на 01.02.2018г. между
„4финанс“ ЕООД като цедент, и „Кредитреформ
България“ ЕООД като цесионер, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.09.2018г.
до окончателното изплащане на задължението.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: