Определение по дело №98/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 93
Дата: 25 февруари 2019 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20195000500098
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 93

 

 

гр. Пловдив,  25.02.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                      НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

разгледа докладваното от съдия Дандарова въззивно гражданско дело №98 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 37812/27.12.2018г.на „УКБ“ АД против разпореждане № 10113/30.11.2018г. постановено по ч.гр.д.№ 1693/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е върната частна жалба вх.№ 32326/05.11.2018г. против определение № 2031/16.10.2018г. постановено по ч.гр.д.№ 1693/18г. по описа на Пловдивския окръжен съд.Иска се отмяна на разпореждането и връщане делото на въззивния съд да администрира върнатата частна жалба.Не възприема становището на съда,че производството е по глава тридесет и втора на ГПК.Сделката между страните била търговска, но спорът не е свързан с нея.Претенцията е банката да възстанови получена без правно основание сума,с която се е обогатила неоснователно, а тази хипотеза е свързана с отговорност на извън договорно основание.затова и спорът не е търговски.

Постъпил е отговор от П.А.П.,чрез процесуалния му представител в който се поддържа становище,че жалбата е неоснователна, по съображения,че обжалваемостта на определението постановено по реда на чл. 247 ГПК,зависи от обжалваемостта на акта,който е поправен. В случая поправеното определение от 08.08.18г.е необжалваемо.Развива и съображения,че спора е търговски по своя характер,защото е за връщане на сума събрана по договор за банков кредит,който е абсолютна търговска сделка.Предявеният иск е за сума под  минималния праг за достъп до касационно обжалване.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, а по същество неоснователна по следните съображения:

С определение № 1637/08.08.18г. по ч.гр.д.№ 1693/18г. Пловдивския окръжен съд е оставил без уважение частна жалба на банката против определение на Пловдивския районен съд,с което е оставено без уважение възражение за местна подсъдност с искане заведения пред ПРС иск да се разгледа от Софийския районен съд.Съдът е приел,че на ответника по жалбата се дължат от банката направените разноски в размер на 600 лв.В диспозитива на определението е осъдил банката да плати на П. направените пред инстанцията разноски,но е пропуснал да посочи сумата приета в мотивите. Постановил е че това определение е необжалваемо и този му извод е правилен.

Съдът е сезиран от Т. с молба по чл. 247 ГПК за отстраняване на ОФГ в определение № 1637/08.08.18г. С определение № 2031/16.10.18г.  окръжният съд е допуснал поправка на ОФГ в диспозитива на определението от 08.08.18г.Постановил е че същото е окончателно. Въпреки това банката е подала частна жалба вх.№ 32326/05.11.18г. С обжалваното разпореждане № 10113/30.11.18г. съда е върнал частната жалба,като недопустима.Приел е че делото има търговски характер,цената на иска е под 20 000 лв. и въззивното определение,респективно това за неговата поправка не подлежат на инстанционен контрол.

Извода на съда за необжалваемост на определение № 2031/16.10.18г. с което е поправена ОФГ и от там недопустимост на подадената против него частна жалба е правилен.Съгласно чл. 247 ал.3 ГПК обжалваемостта на определението по чл. 247 ГПК зависи от обжалваемостта на определението което е поправено.Определението 1637/08.08.18г. е необжалваемо,следователно и определението с което е поправено също е необжалваемо,като в случая е без значение дали спора е търговски. За яснота следва да се посочи,че и според настоящия състав спора е търговски.Търговския му характер произтича от неговия предмет- връщане на сума събрана по договор за банков кредит,който е една от абсолютните търговски сделки/чл. 365 т. ГПК във вр. с чл. 1 т.7 ТЗ/

По изложените съображения,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10113/30.11.2018г. постановено по в.ч.гр.д.№ 1693/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ: