Р Е Ш Е Н И Е
№ 741
гр.Варна, 17.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание на петнадесети януари
през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Галя Дамянова сложи за
разглеждане гр. дело № 11452 по описа за 2019 година, докладвано от
съдията, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск от „Д. –
О. З." ЕАД, ЕИК: * чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "Д. И. И С.", със
седалище *** и адрес на управление ***, с ЕИК по БУЛСТАТ *, представлявано от управителя
си адв.Д. М. И., с ЕГН **********, Адрес за
кореспонденция: *** срещу О. В., с адрес *, Булстат №*, намира своето правно
основание в разпоредбите на чл.410,ал.1,т.2 от КЗ.
Ищецът претендира от
съда да осъди ответника да заплати на ищеца, сумата от 2 483,39лв. (две хиляди четиристотин
осемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки), представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена
застраховка „Каско+" за вреди на л.а. БМВ, модел
Х6, с ДКН ВТ*КА, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 22.07.2019год.до окончателното им заплащане.
Моли да му бъдат
присъдени и разноските, сторени за образуване и водене на настоящото гражданско
производство с включено адвокатско възнаграждение.
Посочва банкова сметка ***то:
„ОББ" ЕАД IB AN: ***, с титуляр "Д.з." ЕАД.
Ищецът
аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
На 06.06.2018г. в *, водачът на л.а. БМВ, модел Х6, с ДКН * Д.Я.Ч.
попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на
което били нанесени материални щети на МПС-то, увредени задна лява гума и
джанта.
Към датата на
възникване на инцидента л.а. БМВ, модел Х6, с ДКН ВТ*КА бил застрахован при „Д.
– О. З." ЕАД по Автомобилна застраховка „Каско+"
със застрахователна полица № *, с валидност от 00:00
ч. на 11.05.2018 год. до 23:59 ч. на 10.05.2019 год.
Възползвайки се от
нормативно уредената възможност за извънсъдебно, доброволно уреждане на
претенции за изплащане на обезщетения за имуществени вреди, застрахованото
дружество „У. Л. - клон В. Т." ЕАД, ЕИК * чрез Д.Я.Ч. регистрирал такава,
чрез Уведомление за щета №44010311804502 по полица 440218213005351.
Във връзка с
депозираната претенция е извършен оглед на увреденото МПС-като е съставен
опис-заключение по щета № 44010311804502 от 07.06.2018 год., в който били
отразени увредените детайли.
С възлагателно
писмо с изх. №124896/12.06.2018г. „ДЗИ - 03" ЕАД, възлага извършването на
ремонта на увреденото МПС на автосервиз „М К. Варна" ООД. Отремонираният автомобил е предаден от служител на
автосервиза на собственика с приемо-предавателен
протокол от 09.08.2018 г.
За извършените услуги
по отремонтиране на процесния
л.а. автосервиз „М К. Варна" ООД издал фактура №**********/08.08.2018г.
С Ликвидационен акт от
14.08.2018 г. по щета № 44010311804502 „Д. - 03" ЕАД одобрило сумата от 2
483,39лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и три лева и тридесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди по л.а.
БМВ, модел Х6, с ДКН *.
Посочената сума била
изплатена на автосервиз „М К. В." ООД, с платежно нареждане от
16.08.2018г.
Съгласно чл. 411 от КЗ
с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата -
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
определено по пазарна стойност на вредите към момента на застрахователното
събитие и не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество,
като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застраховано
имущество може да се купи друго от същото качество. В хипотезата на чл. 411 от КЗ отговорността на деликвента е до размер на
платеното на увреденото лице обезщетение.
Съобразно §7, ал.1, т.4
от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, са
собственост на съответната община, в конкретния случай Община Варна. Съгласно
чл.19, ал.1 от Закона за пътищата, общинските пътища се управляват от кметовете
на съответните общини, което управление включва поддържане на пътищата. По
силата на чл.31 от Закона по пътищата имат задължението по изграждането,
ремонтът и поддържането им. Във връзка с отговорността на Общината , в
качеството на собственик и стопанисващ пътя следва да се посочат и изричните
разпоредби на чл. 167 ал.1 от ЗДвП и чл. 3 от ЗДВП, където изрично им е вменено
да ги поддържат в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.
Доколкото длъжностните
лица при Община Варна, не са изпълнили задълженията си в кръга на възложената
им функция по поддържане на пътищата на територията на общината в изправно
състояние, респективно в своевременно обезопасяване и сигнализиране на
извършени изкопни работи, в конкретния случай считаме, че са налице всички
предпоставки изисквани от закона за уважаване на депозирания иск.
Налице е правен интерес
за завеждане на настоящото дело срещу О. В., с адрес *, Булстат №*.
В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на
исковата молба.
Счита, че претендираните 2483,39лв. са завишени и възстановяването на
описаните по автомобила щети са в по-малък размер, поради което моли съда да
съобрази действителната стойност на разходите, необходими за отстраняване на
твърдените щети по автомобила. Размерът на обезщетението следва да репарира
действителните вреди към датата на настъпване на ПТП. В противен случай ще се
допусне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на Община Варна.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия и видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и да спрат при
налична опасност на пътя. Водачът на ППС не се е съобразил с императивна правна
норма и това е довело до настъпването на ПТП и нанасянето на вреди по
автомобила. Липсват доказателства, установяващи обстоятелството дали водачът е
карал със съобразена с пътните и метеорологични условия скорост.
В случай, че се
претендират разноски за адвокатски хонорар за настоящата инстанция, по-големи
от минималния предвиден размер в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност и моли
съда да го намали до предвидените в
наредбата стойности.
Предвид гореизложеното,
намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на Община
Варна, поради което моли съда, да приеме
предявения иск за неоснователен и да го отхвърли изцяло, като му присъдите и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът , чрез проц.представители адв.П. П. и адв.П. Р. от ВАК поддържа иска. В хода по същество на
делото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски,
съгласно списък на разноските.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът след съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове.
регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма
спор между страните , а и от приетата по делото застрахователна полица № 440218213005351
се установява, че е сключен договор за
застраховка на лек автомобил „БМВ” с рег.№ * КА, с валидност към датата на
станалото ПТП. Съобразно
отбелязването на застрахователната полица, същата е в раздел „Пълно Каско” и
покрива всички застрахователни рискове.
Към доказателствата по делото е
прието уведомление за щета по горепосочената полица./л.13/.
Въз основа на уведомлението е
образувана щета по преписка 44010311804502 , приключила с ликвидационен акт по
щета №20701156274, съгласно който е определен размер на щетата от
2 483.39лв.
От приетите по делото доказателства от
л.15 до л.21 се установява, че с възлагателно писмо с изх. №124896/12.06.2018г. „ДЗИ -
03" ЕАД, възлага извършването на ремонта на увреденото МПС на автосервиз
„М К. В." ООД. Отремонираният автомобил е
предаден от служител на автосервиза на собственика с приемо-предавателен
протокол от 09.08.2018 г.
За извършените услуги по отремонтиране на процесния л.а.
автосервиз „М К. В." ООД издава фактура №**********/08.08.2018г.
С Ликвидационен акт от 14.08.2018 г.
по щета № 44010311804502 „Д. - 03" ЕАД одобрява сумата от 2 483,39лв. (две
хиляди четиристотин осемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди по л.а. БМВ, модел
Х6, с ДКН *.
Посочената сума е изплатена на
автосервиз „М К. В." ООД, с платежно нареждане от 16.08.2018г.
По делото са ангажирани специални
познания , чрез заключение на ВЛ по САВТЕ.Заключението на ВЛ, неоспорено от
страните, съдът цени като обективно и компетентно дадено.
От заключението на ВЛ се установява
следното: На 06.06.2018г. Участник I с лек автомобил
„БМВ Х6", с ДК N: *, управляван от Д.Я.Ч.,*** е попаднал в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно. Автомобилът е попаднал в дупката със
задно ляво колело. Вследствие на събитието настъпват материални щети по
автомобила. Уврежданията по автомобила, установени от представител на
застрахователя и видими на предоставения снимков материал, са следните:Гума
задна лява Yokohama Winter Drive V905 315/35R20 110V - подмяна. Джанта лята задна лява
- подмяна. Общата стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума,
и стойността на необходимия труд за отремонтирането
му, като при определяне стойността на частите се използват средни пазарни цени
за нови оригинални части към датата на ПТП, е в размер на 3 117.38 лв., което
включва следните позиции:Общо за Гума задна лява - 790.00 лв. Общо за Джанта
задна лява - 2327.38 лв.Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на
2483.39 лв. съответства на нужните средства за отстраняването на причинените
щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за определяне на
обезщетения по застраховка автокаско. Уврежданията по
автомобила съответстват по вид и степен и е възможно да са получени в следствие
на констатирания механизъм на ПТП и е налице причинно - следствена връзка между
процесното ПТП и установените увреждания по
автомобила.
В полза на ищеца са
ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. Д.Я.Ч. – без родство и
дела със страните.
От показанията на
свидетеля се установява следното: Работи
в БМВ и кара много коли. Мисли, че тогава на 06.06.2018г.
попада в дупка, неравност нещо от сорта. Помни търновската кола, която е
управлявал, която получива
щета.Извършвали са ремонт на автомобила и го транспортира до друг сервиз или
нещо подобно. Не може да си спомни за тази конкретна кола. Всеки ден прави нещо
свързано с колите и не може да каже. Знае, че с търновска кола му се е случвала
някаква щета, но не може да е сигурен дали е тя. И с други коли му се е случвало. Работи в дилърството
на Б. във Варна и е към автосервиза, извършват ремонти. Уведомлението за щета може да го е пуснал
собственика на автомобила или той да го е пуснал с пълномощно. Завеждал е щета в ДЗИ. Това уведомление е
подписано от мен, това е моят подпис. Както си спомням имам инцидент с
автомобил с търновска регистрация, попаднал съм в дупка и има увреждане на гума
и джанта, както съм декларирам в уведомлението.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.1
от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу:1. причинителя на вредата, в
това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона
за задълженията и договорите, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от Закона
за задълженията и договорите.
В настоящия случай съдът е квалифицирал иска по чл.410,ал.1, т.2
от КЗ, по следните съображения:
Съгласно
нормата на чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Няма спор между страните, че
Община Варна е собственик на процесния пътен участък.Съгласно
чл.2,ал.1,т.2 ЗОС вр.пар.7,ал.1,т.3
от ЗМСМА, Община Варна е собственик и стопанин на пътния участник, където е
настъпил инцидента. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗОС имоти и вещи – общинска
собственост се управляват в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. Съгласно чл.167, ал.2, т.1 ЗДвП служби за контрол, определени
от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка. Съгласно чл.3ЗДвП лицата, които стопанисват
пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия
за бързо и сигурно придвижване. Съгласно пар. 6, т.1
от ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци,
като към пътищата се приравняват и улиците. Ответникът би могъл да носи
отговорност по чл.49 или 50 от ЗЗД. В случая
отговорността е по чл.49 от ЗЗД-вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работата и
да са резултат от негово противоправно действие или
бездействие при или по повод възложената работа. Това е така, защото съгласно
чл.19, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата, общинските пътища се управляват от
кметовете на съответните общини, като по силата на чл.31 от Закона по пътищата
имат задължението по изграждането, ремонтът и поддържането им. Във връзка с
отговорността на Общината , в качеството на собственик и стопанисващ пътя
следва да се посочат и изричните разпоредби на чл. 167 ал.1 от ЗДвП и чл. 3 от
ЗДВП , където изрично им е вменено да ги поддържат в изправност с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по
тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване
на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. С неосъществяването на действия по отстраняване на препятствия, част
от общински път в гр. Варна, ответникът
е нарушил задължението си за осигуряване на условия за безопасно, бързо и
сигурно предвижване. В тази връзка следва да отговаря за причинените вреди от
това си бездействие по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място. Съгласно т.3 от ППВС
№4/1975год. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно
по чл.49 от ЗЗД при невъзможност за обезопасяване на вещта, ако това не е
направено, а отговорността по чл.50 от ЗЗД е в случаите на невъзможност да се
обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта
свойства. В настоящия случай собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1,
т.2 ЗОС вр.параграф 7,ал.1,т.4 от ЗМСМА е Община
Варна, която съгласно чл.11, ал.1 от ЗОС, следва да я управлява с грижата на
добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на
улицата, чрез обозначаване и /или сигнализиране на наличното пътно препятствие
или чрез своевременен ремонт на дупката. Предвид на това, че наличието на дупка
на пътното платно, явяваща се причина за ПТП е резултат от бездействието на
службите за контрол, чрез които Община Варна по закон осъществява изпълнението
на горепосочените задължения, която се явява и собственик на улицата при
наличие на обективна възможност за обезопасяването й, отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл.49 от ЗЗД./Решение №15 от 25.07.2014год. на ВКС
по т.д.№1506/2013год. на І т.о./
Няма спор между страните, а и от приетата по делото застрователна полица се установява, че е налице валидно
сключен договор за застраховка на лек автомобил – „БМВ” с рег.№ * КА.Застрахователният
договор обхваща датата на ПТП – 06.06.2018год.Съобразно
представените и приети по делото доказателства е налице плащане по договора за застраховка
на за отстраняване на вредите в размер
на 2 483.39лв.
Съгласно чл.410,ал.1,т.2 от КЗ с плащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона
за задълженията и договорите.
В хода на производството по делото ищецът доказа предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. Безспорно
се установи, че вредите върху лекия автомобил, застрахован при него са
настъпили именно в резултат на попадането на автомобила в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно./ В тази насока са показанията на св. Ч./.
От заключението на съдебната-автотехническа
експертиза е видно, че щетите така както са посочени от застрахователя,
отговарят да са настъпили в резултат на ПТП с описания механизъм. От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, включително и гласни такива,
черпени от показанията на св. Чорбаджийски се установява причинно-следствената
връзка между настъпилото ПТП и причинените щети. От друга страна, налице е причинна
връзка между противоправното бездестие
на ответника по подържането на пътя и вредоносния резултат – настъпилото ПТП с
материални щети.
Възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото МПС не се
установиха в хода на производството по делото.
Вземайки предвид горното настоящия съдебен състав намира,
че искът предмет на разглеждане по делото се явява основателен и доказан в
претендирания размер. Ето защо съдът постановяване решение, с което уважава
иска в цялост. Като законна
последица върху уважения иск, следва да
се присъди и законната лихва, считано от датата на депозира иска в съда – 22.07.2019год.
до окончателното изплащане.
Предвид
изхода на спора и направеното искане от ищеца за присъждане на разноски,
съгласно списък на разноските по делото. такива следва да бъдат присъдени,съгласно
списък на разноските по делото в общ размер от 758.95лв.Същите се изразяват в
следното : 484.61лв. с ДДС адв.хонорар, 150лв.
депозит за ВЛ, 25лв. депозит за свидетел и 99.34лв. държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА,
представлявана от кмета И. П. с административен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д. – О. З."
ЕАД, ЕИК: * чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "Д. И. И С.", със седалище ***
и адрес на управление ***, с ЕИК по БУЛСТАТ *, представлявано от управителя си адв.Д. М. И., с ЕГН **********, Адрес за кореспонденция: ***,чрез
адв. П. Р. и адв. П. П.,
сумата
от 2 483,39лв. (две
хиляди четиристотин осемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки), представляваща регресно
вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско+"
за вреди на л.а. БМВ, модел Х6, с ДКН *, ,
възникнали в резултат на ПТП, осъществено на 06.06.2018г. в гр.
Варна, на ул."Дружба", когато водачът на л.а. БМВ, модел Х6, с ДКН * попаднал в необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно, в резултат на което били нанесени материални щети на МПС-то,
увредени задна лява гума и джанта, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба –22.07.2019год., на основание чл.410,ал.1,т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА О. В., представлявана от кмета И. П.с
административен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д. – О. З." ЕАД, ЕИК: * чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
"Д. И. И С.", със седалище *** и адрес на управление ***, с ЕИК по
БУЛСТАТ *, представлявано от управителя си адв.Д. М.
И., с ЕГН **********, Адрес за кореспонденция: ***,чрез адв.
П. Р. и адв. П. П., сумата от 758.95лв., представляваща сторени по делото
разноски, изразяващи се в следното: 484.61лв. с ДДС адв.хонорар,
150лв. депозит за ВЛ, 25лв. депозит за свидетел и 99.34лв. държавна такса,
на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените
с настоящото решение суми, следва да бъдат внесени по следната банкова сметка: „***" ЕАД IB AN: ***, с
титуляр "Д.з." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено. Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/